Решение по дело №309/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1137
Дата: 2 септември 2020 г.
Съдия: Лилия Александрова
Дело: 20207040700309
Тип на делото: Касационно частно административно дело
Дата на образуване: 5 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №  1137  /02.09.2020г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на четвърти юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                               ЧЛЕНОВЕ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                  ДИАНА ГАНЕВА

 

при секретар С.А. изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАД № 309/2020г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Касаторът В.Г. – гражданин на Украйна, с разрешение за пребиваване № *********, издадено на 14.08.2019г., с настоящ адрес:***, чрез представител по пълномощие адвокат П.Ч., е оспорила решение №420/31.12.2019г., постановено по адм.дело № 920/2019г. по описа на Районен съд Несебър, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед за задържане с рег. № 304зз-680/18.07.2019г., издадена от П.М.Г. – старши полицай при РУ Несебър.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като съдът неправилно е интерпретирал фактите и е достигнал до погрешни правни изводи. Според касатора, за да бъде наложена мярката по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е необходимо да има извършено престъпление, а тя не е извършила такова деяние. В жалбата е направен подробен анализ на доказателствата, въз основа на който се твърди, че отсъстват такива доказателства, от които да се направи извод за осъществени от касатора непристойни действия, грубо нарушаващи обичайните норми на морал и поведение. На следващо място твърди се, че е нарушен принципът на пропорционалност, визиран в чл.6, ал.2 от АПК при издаване на заповедта, разгледана от районния съд.

Според касатора в обжалваната заповед липсват мотиви, тъй като не са описани фактическите основания за нейното издаване. Касаторът иска обжалваното решение да бъде отменено, а по съществото на спора да бъде отменена заповед за задържане с рег. № 304зз-680/18.07.2019г., издадена от П.М.Г. – старши полицай при РУ Несебър.

В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие адвокат Ч., поддържа касационната жалба и пледира за отмяна на обжалваното решение и на административния акт, въз основа на който е осъществено 24-часовото задържане. Претендира разноски.

Ответникът – лично, оспорва жалбата и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на прокуратурата счита, че жалбата е неоснователна и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно.

При разглеждане на законосъобразността на обжалваната от В.Г. заповед за задържане с рег. № 304зз-680/18.07.2019г. на старши полицай при РУ Несебър районният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с процесуалните правила, регламентиращи реда за издаване, мотивирана е и съобразена с материалния закон, т.е. според районния съд са налице достатъчно данни за извършено от касатора престъпление дало основание на административния орган да постанови обжалваната ПАМ. Мотивирайки съдебния акт съдът е посочил, че макар В.Г. да не е участвала лично в сбиването между двете чужди гражданки и управителката на магазина, тя първоначално наред с другите две чужди гражданки е изразила недоволството си на висок глас от несъгласието на управителката да приеме обратно закупения телевизор, а впоследствие при настъпилото сбиване по никакъв начин не се е намесила, за да възпре приятелките си, едната от които е ударила с катинар по лицето управителката.

Административен съд Бургас, ХV касационен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, събраните доказателства по делото, намира, че касационната жалба е основателна. Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Районният съд е установил всички релевантни факти по делото, правилно е изложил принципни мотиви за приложението на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, изискващо само наличие на данни за извършено престъпление, а не събрани категорични доказателства за вината на лицето, спрямо което е наложена мярката. Въпреки това съдът е достигнал до неправилни правни изводи за съществуването на такива данни в конкретния случай и необосновано е приел, че не са налице основанията по чл.146, т. 1 - 5 АПК за отмяна на обжалваната заповед. Съображенията за това са следните:

Според посоченото в обжалваната заповед правно основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР полицейският орган може да задържи лице, за което има данни, че е извършило престъпление. От събраните пред районния съд доказателства, в т.ч. видеозапис от камерата в магазина и приетата по делото експертиза на този видеозапис, се установява, че касаторът Г. не е участвала във физическото стълкновение, осъществило се между управителя на магазина от една страна и клиентките Е.П.и А.П., което е било възприето от органа като извършване на „непристойни действия, грубо нарушаващи обществените норми на морал и поведение“. В заключението на вещото лице ясно са разграничени всички действия, които се виждат на камерата и лицата, които са ги осъществили. От така изследваното изображение на записа след 17:28 часа на 18.07.2019г. се установява, че касаторът Г. е присъствала, т.е. била е свидетел, но не е взела участие в сбиването, осъществило се между другите две жени, които са я придружавали и управителката на магазина. Тези факти категорично се потвърждават и от приложените към делото разпити на всички участници в стълкновението, осъществени в хода на досъдебното производство. В тях лицата Е.П.и А.П. описват всички свои действия и действията на служителите на магазина, в т.ч. посочват и такива действия, които уличават тях самите. Никъде в показанията не се казва, че В.Г. е взела участие в спора между тях и управителя на магазина, който по-късно прераснал в сбиване. Показанията са логични и последователни и не си противоречат. Същевременно другата група показания, дадени от служителите на магазина, между които и управителката Калдардонова, са еднотипни, но по-същественото е, че в тях не се разграничават участниците в конфликта.

Всички тези доказателства според настоящия съдебен състав водят до извода, че касаторът необосновано е била задържана за 24 часа, тъй като тя не е участвала в извършване на престъпление по чл.325 от НК, което между впрочем е възприето и от районния съд в обжалваното решение. Не могат да бъдат споделени изводите на съда, че макар да не е участвала в сбиването, касаторът е съпричастна към извършването на това престъпление, тъй като е недоволствала по отношение на качеството на закупен от същия магазин телевизор и не се е намесила да възпре другите две лица след настъпилото сбиване.

По делото има достатъчно доказателства, от които се установява, че поводът, поради който касаторът, Е. и А.П.са били в магазина е желанието на касатора да направи рекламация на стока, закупена от нейния син и подарена й. Стоката е телевизор. Всеки клиент има право на такава рекламация – чл.122-125 от Закона за защита на потребителите, което означава, че г-жа Г. е била в правото си да недоволства и да възразява доколкото е считала, че въпросният телевизор не е със съответното качество. Факт е, че г-жа Г. не е участвала в действията, осъществени от нейните приятелки по отношение на управителката на магазина, което означава, че тя не е извършвала действия, грубо нарушаващи обществения ред, а рекламацията на стока не може да бъде причислена към такива действия. Ненамесата на касаторът в разразилия се конфликт, прераснал в сбиване, не е основание да се счита, че тя има съпричастност към извършване на престъплението „хулиганство“, както е приел районният съд.

По тези съображения този съдебен състав счита, че от доказаните по делото факти не може да се направи извод за съпричастност (не са налице данни за участие) на касатора в извършването на престъпление по чл.325 от НК, напротив установено е точно обратното, което от своя страна означава, че отсъстват материалноправни основания за налагането на процесната ПАМ.

По изложените съображения обжалваното решение на Районен съд Несебър следва да бъде отменено като неправилно – чл.209, т.3 от АПК, а по същество на спора – следва да бъде отменен административният акт.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение №420/31.12.2019г., постановено по административно дело № 920/2019г. по описа на Районен съд Несебър, вместо него постановява:

ОТМЕНЯ заповед за задържане с рег. № 304зз-680/18.07.2019г., издадена от П.М.Г. – старши полицай при РУ Несебър.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: