Решение по дело №336/2021 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 57
Дата: 9 май 2022 г. (в сила от 11 юни 2022 г.)
Съдия: Петко Русев Георгиев
Дело: 20211820200336
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Елин Пелин, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ
ДЕЛА, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Петко Р. Георгиев
при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова
като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Административно
наказателно дело № 20211820200336 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на Г. ЕВГ. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Хасково, ул. „П.“ № ...,
срещу електронен фиш серия Г № 0003494 на ОДМВР – София, с който е наложена глоба от
250 лева на основание чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса на
застраховането /КЗ/ за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно
постановление, като се иска изцяло отмяната му. Твърди, че електронния фиш не съдържа
точно, ясно и конкретно описание на извършеното нарушение, като не е ясно какво се
твърди всъщност да е извършено. Сочи се, че липсва описание на АТСС, като марка и
модел, а е посочен само номер, като не е ясно дали е фабричен, инвентарен или някакъв
друг, за да може да се извърши проверка за годност. За да може да се използва институтът на
електронния фиш законодателят еднозначно е обусловил наказуемостта на собственика едва
след като се изясни кой е ползвателя. Твърди, че не става ясно как е заснето нарушението,
нито дали са спазени изискванията за работа с това АТСС, като следва да важат
императивни правила, включително и от подзаконовите нормативни актове, а именно
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР и Закона за измерванията. Само от справка в
електронния регистър, администриран от Гаранционен фонд, не е достатъчно да се приеме,
че действително е развален един търговски договор и действието на полицата е прекратено.
Твърди се, за същото нарушение имало издаден ЕФ серия Г № 0008368 от ОДМВР
Пазарджик. Претендират се разноски.
1
В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражението за прекомерност
на платеното адвокатско възнаграждение.
РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като служебно провери атакувания електронен фиш, доводите на страните и
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от фактическа страна:
Срещу жалбоподателя Г. ЕВГ. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Х., ул. „П.“ № .., е бил
съставен електронен фиш серия Г № 0003494 на ОДМВР – София, с който е наложена глоба
от 250 лева на основание чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса на
застраховането /КЗ/ за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ за това, че на 12.04.2019 г. в 10.31
ч. в обл. Софийска, АМ Тракия в района на 13 км с посока към гр. Пловдив ФЛ, което
притежава МПС, регистрирано в Р. България и не спряно от движение, не е сключило ЗЗГО,
установено с АТСС SD2D0018, с МПС Мерцедес Ц180 л.а. с регистрационен номер ...., е
установено нарушение на КЗ, заснето с автоматизирано техническо средство SD2D0018.
Според справка от Гаранционен фонд за сключена застраховка „Гражданска отговорност“
към дата 12.04.2019 г. за МПС с рама ......... няма активна застраховка „Гражданска
отговорност“.
Според справка за регистрационен номер Х8593КН с рама WDC2030352R051454 е
отбелязан собственик Г. ЕВГ. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Хасково, ул. „Пловдивска“ №
7.
Видно е от заповед № 8121з-172/ 29.02.2016 г. на министъра на вътрешните работи са
утвърдени образци на електронни фишове, а със заповед № 8121з-931/ 30.08.2016 г. на
министъра на вътрешните работи е заменено Приложение 1 към № 8121з-172/ 29.02.2016 г. с
образец на електронен фиш за налагане на глоба по ЗДвП.
Представен е протокол № 45-С-ИСИ / 20.08.2018 г. от Българския институт по метрология за
пътна радарна система тип m.SpeeDet 2D с фабричен номер SN SD2D0018, знак за проверка
00102/2018.
Представено е удостоверение № 18.02.5133 от 20.02.2018 г. за одобрен тип средство за
измерване на Българския институт по метрология под № 5133 за пътна радарна система тип
m*SpeeDet 2D със срок на валидност 20.02.2028 г. Представени са приложение към
удостоверение № 18.02.5133, допълнение № 18.07.5133.1 от 31.07.2018 г. към удостоверение
за одобрен тип средство за измерване№ 18.02.5133 и приложение към него.
Представена е разпечатка със снимка от 12.04.2019 г. в 10.31 ч. за разпознат регистрационен
номер Х8593КН.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
2
Жалбата е основателна, тъй като при издаване на електронния фиш са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи основание за отмяна на
последния без разглеждане на спора по същество:
Процедурата по започване на административнонаказателно производство с издаване на
електронен фиш е изключение от общите правила на ЗАНН. В чл. 189, ал. 4 ЗДвП са
определени условията, при които се издава електронен фиш. Легална дефиниция на
понятието „електронен фиш“ се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е
възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи. Въпреки облекчената процедура по санкциониране с
електронен фиш, за да може законосъобразно да бъде издаден електронния фиш, в същия
следва освен всичко останало, да бъде извършено пълно, точно и ясно описание на
извършеното нарушение и нарушените правни норми и на кого и каква санкция се налага.
Общата констатация, че било установено нарушение на КЗ, заснето с автоматизирано
техническо средство/система, не е в състояние да покрие изискването
административнонаказателното обвинение да бъде формулирано точно и да съдържа пълно
фактическо и правно описание на нарушението. В конкретния случай настоящият състав
счита, че тези условия не са изпълнени и то до степен, налагаща отмяна на електронния
фиш.
В обжалвания електронен фиш е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1
КЗ, според която разпоредба договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение; това изискване не забранява и на всяко друго лице, различно от собственика на
моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. Съответна на
посоченото нарушение е разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 1 или т. 2 от КЗ, според която на
лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което е изпълни задължението си да сключи задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага глоба от 250 лева – за
3
физическо лице, респ. имуществена санкция от 2000 лева за юридическо лице или едноличен
търговец.
При посочването в електронния фиш, че е налице нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ
неправилно е посочена санкционната норма по чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл.
461, т. 1 КЗ. Посочената в електронния фиш санкционна норма чл. 638, ал. 4 КЗ, отговаря на
друго по вид нарушение, а именно на това по чл. 638, ал. 3 КЗ и санкционира всяко
управление на МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Собственикът на автомобила, когато е физическо лице принципно може да бъде субект на
административно нарушение – управление на МПС, без застраховка „ГО“, както и на
неизпълнение на задължението за сключване на застраховка гражданска отговорност, но
това са две отделни хипотези на административно нарушение, като само първата подлежи на
санкциониране с електронен фиш. Нормата на чл. 638, ал. 1 и ал. 3 от КЗ, съдържа два
състава на нарушения, като първият касае неизпълнение на задължението на собственика да
сключи договор за гражданска отговорност по отношение на автомобила, а втория касае
несобственик, който управлява МПС, без такава застраховка. Трябва да се подчертае, че се
предвижда административнонаказателна отговорност, както за несключването на
задължителната застраховка гражданска отговорност, за притежаваното МПС – задължение
по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, така и за управляването на моторно превозно средство, във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
При нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ „управлението“ не е част от изпълнителното деяние.
Нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ е различно от нарушението по чл. 638, ал. 4 КЗ, като
първото е формално и наказуемо по чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ от момента на придобиване и
регистриране на МПС или от изтичане валидността на предходната полица за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За да се наложи санкция по чл. 638, ал. 1 КЗ,
не е нужно автомобилът да е бил управляван. Достатъчно е той да е бил собственост на
жалбоподателя да е регистриран на територията на Република България, да не е спрян от
движение и за него да не е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите (арг. чл. 638, ал. 1 във вр. с чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ). За съставомерността по
чл. 638, ал. 4 КЗ обаче е необходимо управление на МПС, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, а в обжалвания електронен фиш не е отразено, че е констатирано
управление на процесния автомобил. Препратката към нарушената норма не санира този
пропуск, тъй като представлява самостоятелен реквизит на електронния фиш. Налице е
формално нарушение, което не може да бъде отстранено по пътя на тълкуването чрез прочит
на цитираната норма и което е довело до нарушаване на правото на защита на
санкционираното лице, доколкото липсва ясно описание на нарушението, от което
нарушителят да е в състояние да разбере фактическите и правните рамки на същото и
адекватно да организира защитата си.
С оглед това смесване между посоченото нарушение и посочената санкционна норма остава
4
неясна волята на административно наказващия орган досежно твърдяното нарушение и се
стига до невъзможността жалбоподателят да разбере за какво е наказан – дали за това, че
като собственик на посоченото в електронния фиш МПС няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, или за това, че е налице управление на МПС, за
което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Касае се за две
различни нарушения – в единия случай отговорността е за собственика на МПС, който няма
сключена задължителна застраховка на автомобилистите „Гражданска отговорност“, а в
другия случай е за лице, което „управлява“ МПС без сключена задължителна застраховка
гражданска отговорност.
Ангажирането на административнонаказателната отговорност при нарушение на
разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ се реализира със съставяне на АУАН, респ. издаване
на наказателно постановление (по аргумент от чл. 647, ал. 1 и ал. 2 КЗ), а не чрез издаване на
електронен фиш. Когато се касае за управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, само тогава се прилага процедурата, регламентирана в
чл. 647, ал. 3 КЗ. Този ред е приложим само по отношение на собственика на моторното
превозно средство и е в отклонение от общото правило, въведено в чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от
КЗ. В издадения електронен фиш никъде не се посочва, че е налице управление на МПС, и
наред с това като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, която не
предполага управление на МПС т.е. в случая неправилно е издаден електронен фиш вместо
да бъде съставен АУАН, респ. издадено НП.
Освен това електронният фиш е издаден на база нарушение, установено и заснето с мобилно
техническо средство, но към преписката не е представен протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Според разпоредбата на чл. 165, ал. 3 от ЗДвП
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи, каквато се явява Наредба № 8121з532 от 12.05.2015 г. В случай на използване на
мобилна система АТСС протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата е задължителен, защото той е
доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, относно това, с
какво по вид АТСС е заснето нарушението, относно посоката на движение, в която се
осъществява контролът, относно въведените ограничения, относно автомобила, на който е
поставено мобилното АТСС, както и дали са спазени другите изисквания на Наредбата.
Според чл. 10, ал. 3 от същата наредба при работа с временно разположени на участък от
пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се
попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.
Липсата на протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата и приложенията към него, съгласно чл. 10,
ал. 3 от Наредбата, сочи на недоказаност на нарушението. Не следва да се счита, че след
като не се касае за измерване режима на скоростта, то правилата на наредбата са
неприложими, дори и само за да се установи точното място на извършване на твърдяното
нарушение, което е една от целите на изискванията на наредбата. По делото не се установи
5
дали мобилната система, заснела нарушението, е била монтирана на движещ се полицейски
автомобил или на такъв в покой. Ако е била монтирана на движещ се полицейски
автомобил, в подобни случаи чл. 11, ал. 2 от Наредбата въвежда правилото нарушителите да
се спират на място и да се предприемат действия за реализиране на административно
наказателната им отговорност за извършеното нарушение. За нарушения, установени с
мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове не се издават.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че атакуваният електронен фиш следва да бъде
отменен като незаконосъобразен.
На основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК, следва да бъде уважено искането
на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Съгласно чл. 143, ал. 1
АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Представени са доказателства за платено адвокатско
възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв. Неоснователно е възражението за
прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв., а
в случая платеното адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Мотивиран от изложеното съдът и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 2 ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия Г № 0003494 на ОДМВР – София.
ОСЪЖДА ОДМВР София с адрес: гр. София, бул. „Гео Милев” № 71, да заплати на Г. ЕВГ.
Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Х., ул. „П.“ № ..., сумата от 300 лева, направени разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.

Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
6