Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в закрито заседание на трети февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
като
разгледа гр. д. № 11788 по описа за 2020 година, докладвано от съдия Иванка
Иванова и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.463, ал.1 ГПК вр. с
чл.278 ГПК.
Постъпила е жалба от длъжника „К.А.“ ЕООД срещу
постановление за разпределение от 08.10.2020 г. по изп. д. № 20198380400473 по
описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838, предявено на 09.10.2020 г. за сумата от 7 073 000 лв.без ДДС.
Излага съображения, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и
неправилно. Неправилно в първи ред са включени направени и заплатени разноски
от взискателя „Л.И.“ АД - 211 071, 25 лв. – разноски по принудително
изпълнение, такса по т.20 от ТТР към ЗЧСИ, присъден и приет адвокатски хонорар
в размер на 9 136 96
лв., 360 лв. – допълнителни разноски по т.31(д) от ТТР към ЗЧСИ. Тези суми се
прихващат, на основание чл.461 ГПК, от дължимата от взискателя цена. Счита, че
не е ясно таксата по т.20 ТТР към ЗЧСИ върху каква сума е определена, поради
което е недължима и неправилно изчислена. Твърди, че описът на недвижимия имот
е извършен преди връчване на покана за доброволно изпълнение на ипотекарния
длъжник „С.Г.“ ЕООД, поради което и на основание забележка 3 на т.20 ТТРЗЧСИ за
извършения опис на имущество в срока за доброволно изпълнение такса не се
събира. Също така таксата се събира върху по – малката сума от цената на
описаната вещ и от паричното вземане, а в изготвеното разпределение не е
определен материален интерес, върху който е изчислена таксата. В разглеждания
случай по – малката сума е цената на имота, поради което дължимата такса е в
размер на 106 095 лв. без ДДС или 127 314 с ДДС, а не както е приел
ЧСИ 211 071, 25 лв. Ако таксата се определи според цената, определена от
вещите лица, то същата възлиза на 159 118, 10 лв. Твърди, че по
изпълнителното дело няма присъден адвокатски хонорар в полза на взискателя в
размер на 9 163, 96 лв. Счита, че не е ясно допълнителните разноски по
т.31(д) ТТР към ЗЧСИ за какво се отнасят.
Във втори ред е посочена сумата от 1 820, 12 лв. за дължими данъци
върху недвижимия имот на СО, Дирекция „Общински приходи“. Счита, че не е ясно
за коя година в какъв размер са дължимите данъци. В раздел трети от
разпределението ЧСИ е посочил сумата, която се прихваща на основание чл.461 ГПК
от дължимата от взискателя цена от вземането на взискателя от стойността на
продадения ипотекиран в негова полза имот. Счита, че извършеното прихващане е в
нарушение на чл.76 ЗЗД и т.1 от ТР № 3/2017 г. от 29.03.2019 г. по тълк. д. №
3/2017 г. на ВКС, ОСГТК. Взискателят е
представил три изпълнителни листове във връзка с прихванатите вземания. В т.1
от цитираното тълкувателно решение, когато длъжникът има няколко главни
задължения, всяко от които или някое от тях са лихвоносни и изпълнението не е
достатъчно да погаси всичките, длъжникът може да заяви кое свое задължение
погасява по реда на чл.76, ал.1, изр.1 ЗЗД. Ако предложеното изпълнение
погасява изцяло посоченото от длъжника задължение, включително с дължимите
лихви към този дълг, изборът обвързва кредитора. В този случай кредиторът не
може да се позове на чл.76, ал.2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви,
акцесорни към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е направил
плащането. При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от
задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на
чл.76, ал.1, изр.2 ГПК и изр.3 ЗЗД и на чл.76, ал.2 ЗЗД се прилагат в следния
ред: погасява се изцяло най - обременителното задължение. Ако задълженията са
еднакво обременителни, погасява се изцяло най - старото, а след него следващото
по възникване задължение в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД. Ако задълженията са еднакво
обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко
от тях по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД. Счита, че в случая този ред и принцип не е
спазен. ЧСИ не е поискал от длъжника да посочи или не какво да се погаси. В
случая не е погасено най - старото задължение. Твърди, че към датата на
изготвяне на обжалваното разпределение не е налице посоченото в него изрично
заявление на взискателя за прихващане. Поддържа, че взискателят няма право да сочи
кое от вземанията си погасява със задължението му за плащане на продажната
цена. Прихващането по чл.461 ГПК не съставлява прихващане по смисъла на ЗЗД, не
са налице условията на чл.103 ЗЗД. Счита, че в хипотезата на чл.461 ГПК
взискателят няма право да заявява кое задължение се погасява. В чл.461 ГПК е
използван изразът „съразмерно“, който е в смисъл на съразмерно вземане на
кредитора, обявен за купувач спрямо останалите кредитори, ако такива има.
Съразмерността на едно вземане се явява съотношение между наличната сума за
разпределяне и целият дълг по изпълнителното дело, което съотношение следва да
бъде съобразено с конкретно вземане на всеки взискател. Редът и начина на
погасяване на вземанията на даден кредитор е този по чл.76 ЗЗД, който не е
приложен в разглеждания случай. Поддържа, че вземанията следва да се погасяват
от най-старото, а не съобразно волята на кредитора. В обжалваното разпределение
липсва взето отношение във връзка с ДДС от продажната цена.
В срока по чл.436, ал.2 ГПК е постъпило възражение от взискателя
„Л.И.“ АД, с което оспорва жалбата на длъжника. Счита, че при изготвяне на
обжалваното разпределение са взети предвид всички обезпечения и привилегии на участниците като взискатели
по делото. Твърди, че възраженията на длъжника относно ред първи на
разпределението са релевирани и разгледани още при първото изготвено
разпределение с постановеното решение № 11875/17.08.2020 г. по в. ч. гр. д. №
2011/2020 г. на САС. С оглед на това счита, че размерът на разноските е правилно
и законосъобразно определен. Не е налице задължение за връчване на покана за
доброволно задължение на ипотекарния длъжник, тъй като същият няма лично
задължение, което може да изпълни доброволно, а единствено следва да търпи
принудителното изпълнение. Предмет на разпределението е продажната цена без
ДДС. Привилегиите по чл.136 ЗЗД нямат отношение към ДДС. Дали такъв се дължи не
е предмет на разпределението, особено след като продажната цена е обявена без
ДДС. Поддържа, че законосъобразно е определена таксата по т.20 ТТР към ЗЧСИ.
Жалбоподателят е запознат с направените в изпълнителното производство разноски,
които подлежат на събиране и не е възразил срещу техния размер. Също така
размерът на таксите е бил обект на проверка с цитираното решение на САС. СО е
присъединен по делото взискател и е определен дължимия данък за имота,
реализиран на публичната продан. След
като такова вземане е налице, на основание чл.458 ГПК СО е присъединен
взискател по делото. Удостоверението на СО е представено по делото и е съобразено
при изготвяне на обжалваното разпределение. Сумите то трите присъединени
поделото изпълнителни листове са част от едно и също вземане – главница по
договор за банков кредит от 4.02.2007 г. и анексите към него. Обжалваното
разпределение е съставено след задължителни указания, дадени с решение № 11875/2020
г. по в. ч. гр. д. № 2011/2020 г. на САС. С него е указано на ЧСИ да даде
възможност на взискателя да упражни правото си по чл.461 ГПК, което е сторено. Разпределението
в случая има характер на предварително разпределение, тъй като първоначалният
взискател е обявен за купувач на процесния имот – чл.495 ГПК вр. с чл.461 ГПК.
Твърди, че изрично е изразил волята си, като в случая ТР № 3/2017 г. от
29.03.2010 г. не намира приложение. Независимо от това не е налице нарушение на
чл.76 ЗЗД, тъй като вземанията по трите броя изпълнителни листове произтичат от
едно и също правоотношение – договор за банков кредит от 14.02.2007 г. и
анексите към него, обезпечени с договорна ипотека. Погасяването е извършено в
следната последователност: разноски, лихви, главница, в съответствие с чл.76,
ал.2 ЗЗД. Вземанията за главница са еднакво обременителни, няма и най-старо
задължение, тъй като са възникнали по едно и също време. Моли съда да остави без
уважение жалбата на длъжника.
Депозирана е жалба и от ипотекарния длъжник „С.Г.“
ЕООД срещу същото разпределение. Счита, че има право да обжалва
разпределението, тъй като е купило недвижимия имот предмет на принудителното
изпълнение, след вписана ипотека и има правата и задълженията на ипотекарен
длъжник. С ТР № 4/11.03.2019 г. по тълк.
Д. № 4/2017 г. на ВКС, ОСГТК, процесуалното качество на ипотекарния длъжник е
идентично с това на длъжника в изпълнителното производство. Изложени са
идентични оплакалия срещу първи, втори и трети ред от разпределението, като
тези, заявени в жалбата на длъжника „К.А.“ ЕООД.
В срока по чл.436, ал.2 ГПК са депозирани възражени
ято взискателя „Л.И.“ АД, с които я оспорва. Излага съображения, че жалбата е
процесуално недопустима, тъй като с осребряването на имота отговорността на
ипотекарния длъжник се погасява поради липсата на обект на реалното
обезпечение. В тази насока е и решението на САС, постановено при първото
разпределение на събраната от публичната продан сума. В случай, че съдът приеме
жалбата за допустима, излага съображения за неоснователност на същата,
идентични със съображенията срещу жалбата на длъжника.
Постъпили са възражения от длъжника „К.А.“ ЕООД, с
които изразява становище за основателност на жалбата на ипотекарния длъжник.
ЧСИ М.Б. е депозирал мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК, в които излага съображения, че жалбата на ипотекарния длъжник е
недопустима, а жалбата на длъжника е неоснователна. Поддържа, че при съставяне
на обжалваното разпределение са спазени изискванията на чл.136 ЗЗД, чл.458 ГПК
и чл.459 ГПК, като са взети предвид всички обезпечения и привилегии на взискателите по делото. Сумата,
която взискателят не следва да внася и която е прихванал съобразно 461 ГПК, е в
размер на 7 071 179, 98 лв., от които: 220 595, 21 лв. с
привилегия по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД и 6 850 584, 67 лв. – с
привилегия по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД. Правилно е постановено, че взискателят - купувач
следва да внесе по сметка на СО – Дирекция „Общински приходи“ сумата от
1 820, 12 лв., тъй като тези вземания са с привилегия по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД. Възраженията срещу размера на вземанията по ред първи и ред втори от разпределението са били обект
на съдебен контрол при първото изготвено разпределение. По делото е представено
удостоверение от СО, Дирекция „Общински вземания, като СО е присъединен по
делото взискател на публични вземания за данъци върху недвижимия имот,
реализиран при публичната продан. Това удостоверение не е оспорено от
жалбоподателите. Счита, че правилно е разпределена в полза на взискателя „Л.И.“
АД сумата от 6 850 584, 67 лв. – общият размер от продажната цена,
намалена с размера на вземанията, разпределени с привилегия по т.1 и т.2 на
чл.136, ал.1 ЗЗД. Разпределената в полза на посочения взискател сума е за
удовлетворяване на вземане, което се ползва с привилегия – учредена договорна
ипотека, които произтичат от едно основание – договор за банков кредит от
14.02.2007 г. и анексите към него. Трите присъединени за събиране вземания по издадените
изпълнителни листове са за едно и също вземане – главница по посочения договор
за банков кредит. Счита, че са неоснователни оплакванията за неправилно
прилагане на чл.76 ЗЗД. В случая ЧСИ е извършил разпределението съобразно
указанията, дадени с решение № 11875/17.08.2020 г. по в. ч. гр. д. № 2011/2020
г. на САС. На взискателя „Л.И.“ АД е предоставена възможност и същият е
упражнил правото си по чл.461 ГПК, като е посочил кои вземания и в каква
поредност погасява.
Съдът, след като взе предвид
изложените в частната жалба съображения, мотивите на съдия – изпълнителя, както
и съдържащите се в изпълнителното дело писмени доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбите са постъпили в срока по чл.436, ал.1 ГПК, като
жалбата на ипотекарния длъжник е недопустима, а жалбата на длъжника е
допустима. Разгледана по същество, жалбата на длъжника е неоснователна.
По допустимостта на жалбата, депозирана от ипотекарния
длъжник „С.Г.“ ЕООД:
Допустимостта на жалбата се предпоставя от наличието
на правен интерес от обжалване. За да е налице такъв, следва обжалваният акт
пряко да рефлектира в правната сфера на жалбоподателя.
В случая за ипотекарния длъжник липсва правен интерес
от обжалване на разпределението, тъй като не е лично задължен за сумите по
издадения изпълнителен лист, а отговоря за тяхното заплащане чрез предоставения
като обезпечение недвижим имот до размера на сумата, която е събрана при
извършената публична продан. С оглед на това без значение за правната сфера на
ипотекарния длъжник е обстоятелството дали събраната сума при публичната продан
на предоставения като обезпечение имот е достатъчна да погаси целия дълг на
лично задължението лице. С осребряването на ипотекирания имот отговорността на
ипотекарния длъжник се погасява спрямо кредитора. Правен интерес от обжалване
на разпределението има лично задължението лице, но не и ипотекарния длъжник.
Тези съображения се отнасят и по отношение на частния правоприемник на
ипотекарния длъжник, на който е прехвърлена собствеността върху ипотекирания
имот, след обременяването му с ипотеката, предвид нормата на чл.173, ал.1 ЗЗД.
В случая ипотекарният длъжник „К. А.2001“ЕООД е обезпечил
с ипотека върху собствения си имот изпълнението на чуждо задължение. След
прехвърляне на недвижимия имот, върху който е учредена договорната ипотека в
полза на „С.Г.“ЕООД, същият има качеството ипотекарен длъжник.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 4 от
11.03.2019 г. по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГТК на ВКС, т.2, този, който е дал
своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при
която изпълнението е насочено върху това имущество, има процесуалното качество
на длъжник в изпълнителното производство.Тези разяснения са дадени във връзка с
процесуалния ред, по който следва да бъде разглеждана жалбата на ипотекарния
длъжник против подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител, а
именно: по реда на чл.437, ал.1 ГПК, а не по реда на чл.437, ал.2 ГПК,
установен за третите за изпълнителното производство лица. С него обаче не е
обсъден въпросът относно действията на съдебния изпълнител, които той е
легитимиран да обжалва. Ето защо във всеки конкретен случай съдът следва да
извърши преценка относно наличието на правен интерес ипотекарният длъжник да
обжалва съответното изпълнително действие. В този смисъл е решение №
11875/17.08.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 2011/2020 г. по описа на САС,
ТО, 3 състав.
По изложените съображения съдът счита, че за
ипотекарния длъжник „С.Г.“ ЕООД не е налице правен интерес да обжалва
разпределението на събраните в изпълнителното производство суми, поради което
депозираната от него частна жалба се явява недопустима. С оглед на това същата
следва да се остави без разглеждане.
По жалбата на длъжника „К.А.“ ЕООД:
Нормата на чл.463, ал.1 ГПК предоставя възможност на
страните в изпълнителното производство да обжалват извършеното от съдия –
изпълнителя разпределение. С оглед на
това за лично задължението лице е налице правен интерес да обжалва изготвеното
разпределение, поради което жалбата на длъжника е процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
Изпълнителното
производство е образувано въз основа на изпълнителен лист от 31.01.2019 г.,
издаден по ч. гр. д. № 409/2019 г. на РС-Стара Загора, в полза на „Л.И.” АД
срещу „К.А.“ ЕООД, за сумата от 500 000 евро главница, дължима по договор за
банков кредит от 14.02.2007 г. и анекси към него, обезпечен с ипотека, учредена
с нотариален акт от 15.02.2008 г. № 38, том І, рег. № 328, дело № 33/2007 г. на
нотариус С.М., рег. № 50 на НК, с район на действие СРС, ведно със законна
лихва от 18.01.2019 г. до изплащане на вземането, както и 19 000 лв. –
адвокатско възнаграждение, разноски по делото.
В хода на
изпълнителното производство е представен и изпълнителен лист от 26.07.2019 г.,
издаден по гр.дело № 34526/2019 г. на СРС, за сумата от 500 000 евро - главница,
ведно със законната лихва от 17.06.2019 г., до изплащане на вземането и 38 558,
30 лв. - разноски по делото, както и изпълнителен лист от 04.10.2019 г.,
издаден по гр. дело № 50969/2019 г. на СРС, за сумата от 3 924 743, 04 евро -
главница, ведно със законната лихва, считано от 04.09.2019 г., договорна лихва
в размер на 161 175, 90 евро, лихва за просрочие в размер на 672 421, 07 евро и
186 130, 08 лева разноски.
В представените по
делото изпълнителни листове е посочен и ипотекарният длъжник „К.А.2001“ ЕООД.
Посочените вземанията
са обезпечени с договорна ипотека, учредена с горепосочения нотариален акт от
15.02.2007 г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти, № 038,
том I, peг. №328, дело №33 от
2007 г. на нотариус С.М., peг. № 50 на НК, район на действие СРС. Договорната ипотека е
учредена върху следните недвижими имоти: УПИ № 11, в квартал № 42, по устройствения план на София, местност
„Разсадника-Бежанци”, с площ 5724, 49 кв. м., с идентификатор 68134.1203.708; УПИ
№ IV, в квартал № 42, по устройствения план на София, местност
„Разсадника-Бежанци”, с площ 3532, 36 кв. м., с идентификатор 68134.1203.925.
За събиране на
вземанията, за които са представени изпълнителните листове, взискателят е
поискал насочване на принудителното изпълнение към имотите, по отношение на
които са учредени договорните ипотеки. Същите са продадени на публична продан.
В нормата на чл. 173,
ал. 1 от ЗЗД е регламентирано, че кредиторът, чието вземане е обезпечено с
ипотека, има право да се удовлетвори от цената на ипотекирания имот, в чиято
собственост и да се намира той.
В случая не се спори,
а и от доказателствата по делото е видно, че към датата на налагане на възбрана
върху имотите - 06.02.2019 г., както и на извършване на описа - 26.02.2019 г., ипотекираните
имоти са собственост на „С.Г.“ ЕООД, придобил ипотекираните имоти от „К.А.2001“
ЕООД.
С постановление от 24.10.2019 г. е разпределена сумата
от 7 073 000 лв. без ДДС. Разпределението е обжалвано от длъжника, от
ипотекарния длъжник и неговия праводател, като е разгледана по същество жалбата
на длъжника „К.А.“ ЕООД.
С решение № 8908, постановено по ч. гр. д. №
16213/2019 г. по описа на СГС, ГО – Брачни състави, І въззивен брачен състав,
поправено с решение № 769/28.01.2020 г., постановено по същото дело, е оставена
без уважение жалбата на длъжника.
С решение № 11875/17.08.2020 г., постановено по ч. гр.
д. № 2011/2020 г. на САС, ТО, 3 състав, е частично отменено решението на СГС и
вместо него е отменено обжалваното разпределение, като делото е изпратено на
ЧСИ рег. № 838 да съставяне на нова сметка за разпределение, съобразно
указанията, дадени в мотивите на определението. В мотивите на определението е
прието, че в нормата на чл.461 ГПК е регламентирано материално-правно изявление
за прихващане, предприето по инициатива на самия взискател, по смисъла на
чл.103 ЗЗД, а не т. нар. „прихващане в изпълнението“ по смисъла на чл.76 ЗЗД. Когато
взискателят с вземания по няколко изпълнителни листове към длъжника, който е
обявен за купувач на публичната продан, конкурира с привилегировани кредитори,
чиито вземания подлежат на предпочтително удовлетворяване преди неговите
(каквото е това по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД за данъци върху имота, което се
удовлетворява преди това на ипотекарния кредитор), съдебният изпълнител следва
да му даде възможност да упражни правото си по чл.461 ГПК в подходящ срок, като
го уведоми за сумата, до чийто размер може да извърши прихващането и го покани
да заяви, кое от вземанията по отделните изпълнителни листове, предмет на
удовлетворяване по същото изпълнително дело, прихваща срещу задължението за заплащане
цената на възложения му имот, както и да отрази погасителното действие на
прихващането в съставената сметка за разпределение. Сметката за разпределение е
не само акт, с който съдебният изпълнител отрежда съответна част от събраната
при изпълнението сума за удовлетворяване вземанията на различните класове
кредитори, съобразно поредността по чл.136 от ЗЗД, при недостатъчност да бъдат
удовлетворени всички, но и такъв, който определя степента на тяхното
удовлетворяване и погасителното действие на разпределените им суми върху
вземанията, обективирани в изпълнителния титул.
С изявление вх. № 55016/07.10.2020 г., депозирано от
взискателя, същият е заявил, че упражнява правото си по чл.461 ГПК, като
прихваща задължението си за заплащане на дължимата цена срещу стойността на
имота със сумата, която се дължи на взискателя по делото и ипотекарен кредитор
по издадените 3 броя изпълнителни листове в поредност – разноски, лихви,
главница, както следва: разноски по изпълнителното дело за принудителното
изпълнение – такса по т.20 ТТР към ЗЧСИ, присъден и приет адвокатски хонорар,
допълнителни разноски по т.31(Д) ТТР към ЗЧСИ; договорна възнаградителна лихва
по изпълнителен лист от 04.10.2019 г. по гр. д. № 50969/2019 г. на СРС; лихва за
просрочие по изпълнителен лист от 04.10.2019 г. по гр. д. № 50969/2019 г. на
СРС, законна лихва върху главницата по изпълнителен лист от 31.01.2019 г. по ч.
гр. д. № 409/2019 г. на РС- Стара Загора до датата на предявяване на
разпределението; законна лихва върху главницата по изпълнителен лист от
26.07.2019 г. по ч. гр. д. № 34526/2019 г. на СРС, 159 състав до датата на
предявяване на разпределението; законна лихва върху главницата по изпълнителен
лист от 04.10.2019 г. по ч. гр. д. №
50959/2019 г. на СРС до датата на предявяване на разпределението; главница по
изпълнителен лист от 31.01.2019 г. по ч. гр. д. № 409/2019 г. на РС-Стара
Загора, главница по изпълнителен лист от
26.07.2019 г. по ч. гр. д. № 345/2019 г. и главница по изпълнителен лист от
04.10.2019 г. по ч. гр. д. № 50969/2019 г. на СРС - по съразмерност.
В изпълнение на дадените задължителни указания на САС
е изготвено обжалваното разпределение, обективирано в постановление от
08.10.2020 г. за разпределение на същата сума от 7 073 000 лв. същата е разпределена, както следва:
І. Първи ред, съгласно чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД
– 211 071, 25 лв. – разноски на взискателя по принудителното изпълнение такса по т.20 ТТР
към ЗЧСИ, присъден и приет адвокатски хонорар в размер на 9 163, 96 лв., 360 лв.
– допълнителни разноски по т.31(д) ТТР към ЗЧСИ, които суми се прихващат на
основание чл.461 ГПК, които се удовлетворява изцяло.
ІІ Втори ред, съгласно чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД
-
1 820, 12
лв. – данък върху недвижимия имот в полза на СО – Дирекция „Общински приходи“,
съгласно удостоверение вх. № 54692/06.10.2020 г., които се удовлетворят изцяло
– сумата следва да бъде внесена от взискателя, обявен за купувач.
ІІІ. Трети ред, съгласно чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД
-
6 850 584, 67 лв. – сумата се прихваща на основание чл.461 ГПК от
дължимата от същия взискател цена, съгласно изрично изявление на взискателя –
ипотекарен кредитор „Л.И.“ АЗ за прихващане, от вземането на взискателя от
стойността на продадения ипотекиран в негова полза ипотекиран имот, от които:
-
1 315 232,
66 лв. – левова равностойност на 161 175, 90 евро, договорна лихва по
изпълнителен лист от 04.10.2019 г., издаден по гр. д. № 50969/2019 гг. На СРС;
1 315 141, 30 лв. – левова равностойност на 672 421, 07 евро –
лихва за просрочение по изпълнителен лист от 04.10.2019 г., издаден по гр. д. №
50969/2019 г. на СРС;
-
171 135, 13
лв. – левова равностойност на 87 500 евро – законна лихва за периода
18.01.2019 г. до 08.10.2020 г. върху главница в размер на 500 000 евро по
изпълнителен лист от 31.01.2019 г. по ч. гр. д. № 409/2019г. на РС-Стара
Загора;
-
130 388, 67
лв. – левова равностойност на 66 666, 67 евро – законна лихва за периода
17.06.2019 г. – 08.10.2020 г. върху главница в размер на 500 000 евро по
изпълнителен лист от 26.07.2019 г., издаден по гр. д. № 34526/2019 г. на СРС;
-
855 035, 62
лв. – левова равностойност на 437 172, 77 евро – законна лихва за периода
04.09.2019 г. – 08.10.2020 г. върху главница 3 924 743, 04 евро по
изпълнителен лист от 04.10.2019 г. по ч. гр. д. № 50969/2019 г. на СРС;
-
412 574, 39
лв. – левова равностойност на 210 945, 93 евро – част от главница в размер
на 500 000 евро по изпълнителен лист по ч. гр. д. № 409/2019 г. на
РС-Стара Загора, като се погасява съразмерно с главницата по изпълнителен лист
от 26.07.2019 г., издаден по гр. д. № 34526/2019 г. на СРС и по изпълнителен
лист от 04.10.2019 г., издаден по гр. д. № 50969/2019 г. на СРС;
-
412 574, 39
лв. – левова равностойност на 210 945, 93 евро – част от главница в размер
на 500 000 евро по изпълнителен лист от 26.07.2019 г., издаден по гр. д. №
34526/2019 г. на СРС, като се погасява съразмерно с главницата по изпълнителен
лист по ч. гр. д. № 409/2019 г. на РС-Стара Загора и по изпълнителен лист от
04.10.2019 г., издаден по гр. д. № 50969/2019 г. на СРС;
-
3 238 502,
51 лв. – левова равностойност на 1 655 820, 04 евро – част от
главница в размер на 3 924 743, 04 евро по изпълнителен лист от
04.10.2019 г., издаден по гр. д. № 50969/2019 г. на СРС, като се погасява
съразмерно с главницата по изпълнителен лист по ч. гр. д. № 409/2019 г. на
РС-Стара Загора и по изпълнителен лист от 26.07.2019
г., издаден по гр. д. № 34526/2019 г. на СРС.
-
Вземания съгласно
чл.136, ал.1, т.4, т.5 и т.6 ЗЗД – няма.
Съставена е и рекапитулация:
В полза на СО – 1 820, 12 лв., която следва да
бъде внесена изцяло от взискателя, обявен за купувач и в полза на взискателя „Л.И.“
АД – 7 071 179, 88 лв., която сума се прихваща съгласно чл.461 ГПК
срещу дължимата срещу стойността на имота цена, с която се погасяват вземанията
на взискателя за разноски и вземанията, обезпечени с ипотека в размер на
6 850 584, 67 лв. Посочено е по всеки един от трите изпълнителни
листовекакви суми по отделните имуществени пера се погасяват.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно нормата на
чл.460 ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за
удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва
разпределение, като най - напред отделя суми за изплащане на вземанията, които
се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя
между другите вземания по съразмерност.
В случая събраната
от съдия - изпълнителя сума в размер на 7 073 000
лв. е недостатъчна за удовлетворяване на всички вземания на взискателите в
изпълнителното производство.
Жалбоподателят „К.А.“
ЕООС релевира доводи относно неправилно определяне размера на разноските, както
и на дължимия данък върху недвижимия имот, обект на публичната продан.
При преценка
основателността на релевираните в жалбата доводи следва да се съобрази обстоятелството,
че след отмяна на разпределението, извършено на 08.11.2019 г. делото е върнато
на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение, като съдебният изпълнител даде
възможност на взискателя да упражни правото си по чл. 461 от ГПК в подходящ
срок и го уведоми за сумата, до чийто размер може да извърши прихващането и го
покани да заяви, кое от вземанията по отделните изпълнителни листове, предмет
на удовлетворяване по същото изпълнително дело, прихваща срещу задължението за
заплащане цената на възложения му имот, както и да отрази погасителното
действие на прихващането в съставената сметка за разпределение. Указания до ЧСИ
относно размера на разноските по ред първи от разпределението и размера на
данъка върху недвижимия имот по ред втори не са давани, поради което извън
пределите на съдебния контрол при второто по ред извършено разпределение са
размерите на вземанията по ред първи и ред втори. Възраженията на длъжника при
обжалване на разпределението от 08.11.2019 г. са обсъдени и са счетени за
неоснователни. Също така сумите по ред първи и ред втори от предходното
разпределение съвпадат с тези по обжалваното разпределение. Ето защо тези
въпроси не следва да се преразглеждат.
Единствено за
пълнота е нужно да се посочи, че разноските по първи и втори ред са определени
съответно в размер 1, 5 на сто върху по-малката сума от цената на описаната вещ
и от паричното вземане и съобразно представеното по делото удостоверение от СО
– Дирекция „Общински приходи“.
Жалбоподателят
релевира довод, че липсва заявление от страна на взискателя за прихващане към
датата на изготвяне на обжалваното разпределение.
В случая
взискателят е депозирал обсъденото по – горе изявление вх. № 55016/07.10.2020
г., в което е посочил поредността на вземанията по всеки един от трите
изпълнителни листове, по отношение на които отправя възражението за прихващане
по реда на чл.461 ГПК.
В посочената норма
е предвидено, че взискателят, на който е възложена вещта, може да прихване от
дължимата срещу стойността ѝ сума такава част от вземането си, каквато му
се пада по съразмерност. Чрез посоченото изявление, депозирано до ЧСИ М.Б.
преди изготвяне на второто по ред разпределение, взискателят е отправил
волеизявление за прихващане. Същото е съобразено с указанията, дадени с
решението на САС, като взискателят е уточнил кое от вземанията по отделните
изпълнителни листове, предмет на удовлетворяване по изпълнителното дело,
прихваща срещу задължението за заплащане цената на възложения му имот. Не е
налице задължение, а и обективна възможност, взискателят да посочи точен размер
на изтеклите лихви, тъй като те се изчисляват към момента на съставяне на
разпределението, което следва по време изявлението му.
Жалбоподателят
релевира довод, че в случая прихващането не е съобразено с изискванията на
чл.76 ЗЗД.
В нормата на чл.461 ГПК е регламентирано материално-правно изявление за прихващане, което изхожда
от взискателя и се извършва по реда и предпоставките на чл.103 ЗЗД. С оглед на
това нормата на чл.76 ЗЗД не намира приложение в разглеждания случай. Чрез отправеното
волеизявление от страна на взискателя с вземания по три изпълнителни листове
към длъжника, който е обявен за купувач на публичната продан, е заявил изрично
кое от вземанията по отделните изпълнителни листове, предмет на удовлетворяване
по изпълнителното дело, прихваща срещу задължението за заплащане цената на
възложения му имот. Това материално-правно е съобразено от ЧСИ М.Б. при
изготвяне на обжалваното разпределение, който е отразил погасителното действие
на прихващането в съставената сметка за разпределение.
Отделен е въпросът,
че материално-правното изявлението на кредитора за извършване на прихващане отразява
последователността по чл.76, ал.2 ЗЗД.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваното
разпределение е извършено законосъобразно, в съответствие със задължителните
указания, дадени с решение № 11875/17.08.2020 г., постановено по ч. гр. д. №
2011/2020 г. на САС, ТО, 3 състав, поради което жалбата на длъжника се явява
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 55721/12.10.2020 г., депозирана от
ипотекарния длъжник „С.Г.“ ЕООД, ЕИК********, с адрес гр. Стара Загора, бул. „*******и
съдебен адрес гр. София, ул. „********– адв. М.И.К., срещу постановление за
разпределение от 08.10.2020 г., предявено на 09.10.2020 г., по изп. д. № 20198380400472 по описа на ЧСИ М.Б.,
рег. № 838 на КЧСИ, като процесуално недопустима.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 55702/12.10.2020 г., депозирана от
длъжника „К.А.“ ЕООД, ЕИК********, със съдебен адрес гр. София, ул. „********–
адв. Д.Ц.И., срещу постановление за разпределение от 08.10.2020 г., предявено
на 09.10.2020 г., по изп. д. №
20198380400472 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, като
неоснователна.
Решението в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на
ипотекарния длъжник, подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от
връчването му на страните, а в частта, с която е оставена без уважение жалбата
на длъжника - в двуседмичен срок от връчването му на страните пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.