Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260157
/21.05.2021 г. Град С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД І Граждански състав
На двадесет и първи април Година
2021
в публичното заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
Членове: 1. Н. УРУКОВ
2. АТАНАС
АТАНАСОВ
Секретар ТАНЯ КЕМЕРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ
въззивно гражданско дело № 1159 по описа за 2021 година.
Производството е
на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по
въззивна жалба от С.И.С. от гр.София, чрез адв. Л.Н. *** против решение № 260350 от 23.11.2020 г.,
постановено по гр.дело № 5804/2019г. по описа на Старозагорски районен съд.
Въззивникът обжалва постановеното
решение като неправилно, незаконосъобразно и постановено при неправилно
приложение на относимите правни норми.
Претендира се отмяна на
първоинстанционното решение, като вместо него бъде постановено ново по същество
на спора, с което да бъде възстановено на въззивницата запазената и 1/3 идеална
част от наследството на Й.С.Б., б.ж. на гр.С.З., починала на 04.01.2016г., чрез
намаляване на извършените в полза на Н.И.Л. дарения обективирани подробно в
въззивната жалба.
Претендира се присъждане на разноските
по делото пред настоящата съдебна инстанция.
Доказателствени
искания не са направени.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от Н.И.Л., чрез процесуалния си представител адв. И.Я.
от САК, с който сочи, че постановеното решение е правилно, обосновано и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Излага подробни
съображения в същия писмен отговор. Цитира приложимата нормативна уредба, която
според него е приложима по случая.
Претендира
се присъждане на направените по делото разноски.
Доказателствени
искания не са направени.
След
извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и
чл.261 ГПК, съдът намира депозираните въззивни жалби за допустими и редовни,
поради което същата следва да се разгледа по съществото си.
Въззивницата С.И.С.,
редовно и своевременно призована, не се явява лично, вместо нея се явява ПЪЛНОМОЩНИКА й адв. Л.Н. ***, надлежно упълномощена
по делото, които молят въззивиния съд да уважи въззивната жалба и да отмени първоинстанционното съдебно Решение в
обжалваната му част, по съображенията подробно изложени касателно процесните
недвижими имоти, с което да бъдат намаление процесните дарения до размера
посочен във въззивната жалба съобразно императивната разпоредба на чл.30 от ЗН.
Въззиваемят Н.И.Л.,
редовно и своевременно призовани, не се явяват вместо тях се явява пълномощника си адв.– адв.
И.Я. ***, надлежно упълномощен
от по-рано, които молят въззивиния съд да остави без уважение въззивната жалба
и да потвърди изцяло първоинстанционното съдебно Решение.
След
като се запозна с изложеното в жалбата и с допълнителната писмена молба на
жалбоподателите, както и с писмените доказателства по делото съдът намира за
изяснено следното :
Предявени са искове с правно основание
чл. 30 и сл. от ЗН, във вр. с чл. 28 и
чл.29 от ЗН за възстановяването на запазена част, чрез намаляването на
извършените преди това дарения.
В първоинстанционното производство правилно
установена следната фактическа обстановка:
По
делото е представено и прието като писмено доказателство пред първостепенния
съд надлежно заверено копие от Удостоверението за наследници с
изх.№6392/12.11.2019г. на гр.С.З., от което е видно, че страните са наследниците
по закон, съответно дъщеря и син на Й.С.Б., б.ж. на гр.С.З., починала на
04.01.2016г. Поради тази причина страните са процесуално легитимирани да
участват в настоящото производство.
От
приетите като писмени доказателства по делото пред първостепенния съд, копията
на: Нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан в Службата по вписвания
гр.С.З. с вх.№4529 от 29.05.2009г., акт №67, том ХІІ, дело №2516/09г.; Нотариален
акт за дарение на недвижим имот, вписан в Службата по вписванията гр.К. с
вх.рег.№3565 от 03.07.2009г., акт №85, том Х, дело №2116/2009г.; Нотариален акт
за прехвърляне на недвижим имот срещу поемане на задължение за гледане и
издръжка №40, том VІ, дело №1625/30.04.1993г. на нотариус при Старозагорски
районен съд, се установява, че наследодателката на страните приживе е
прехвърлила на ответника през 1993г. ½ /една втора/ идеална част от
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.514.142.1.12, намиращ се в
сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.514.142, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
68850.514.142.1.10, под обекта: 68850.514.142.1.9, над обекта: няма, срещу
задължение за издръжка и гледане и при запазване на правото си на ползване
върху имота. След това на 29.05.2009г. наследодателката е прехвърлила на
ответника и другата ½ /една втора/ идеална част от същия имот с договор
за дарение, като отново си е запазила пожизненото право на ползване върху
целия апартамент.
След
това на датата 03.07.2009г. наследодателката е дарила на ответника собствените
си земеделски имоти: 1.Нива с площ от 2,001 дка, находяща с в землището на с.Р.,
общ.К., местността „Бяла глина”, представляваща имот №063031; 2.Нива с площ
4,200 дка, находяща с в землището на с.Р., общ.К., местността „Алан тарла”,
представляваща имот №024048; 3. Нива с площ от 1,301 дка, находяща с в
землището на с.Р., общ.К., местността „Караисаково”, представляваща имот
№070004; 4. Нива с площ от 2,200 дка, находяща с в землището на с.Р., общ.К.,
местността „Бяла глина”, представляваща имот №089020; 5. Нива с площ от 2,230
дка, находяща с в землището на с.Р., общ.К., местността „Дерлика”,
представляваща имот №036010; 6. Нива с площ от 1,100 дка, находяща с в
землището на с.Р., общ.К., местността „Караисаково”, представляваща имот
№070003; 7. Нива с площ от 4,220 дка, находяща с в землището на с.Р., общ.К.,
местността „Хаджи Буков азмак”, представляваща имот №043020; 8. Нива с площ от
3,000 дка, находяща с в землището на с.Р., общ.К., местността „Алан тарла”,
представляваща имот №024043; 9. Овощна градина с площ от 4,000 дка, находяща с
в землището на с.Р., общ.К., местността „Караисаково”, представляваща имот
№082024.
Съгласно
чл.28, ал.1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг,
той не може със завещателни разпореждания или с дарение да накърнява онова,
което съставлява тяхна запазена част от наследството. Вън от тази запазена част
е разполагаемата част на наследодателя, с която той може да се разпорежда чрез
дарение или да завещава. В случая наследодателката е направила дарение в полза
на едното си дете. При това положение, за да се определи размера на запазената,
респ. на разполагаемата част, следва съгласно чл.31 ЗН да се образува една
наследствена маса от всички оценими в пари права, които са принадлежали на
наследодателя към момента на смъртта му. Наследството влиза в масата изцяло.
От твърденията на страните в
производството по делото и пред двете съдебни инстанции и от събраните писмени
доказателства се установява, че към момента на смъртта си наследодателката на
страните не е притежавала недвижими имоти. Същата е притежавала само движими
вещи, които са се намирали в процесния апартамент. Относно собствеността на
движимите вещи, посочени от ответника са били събрани и съответните гласни
доказателства от първостепенния съд. От показанията на свидетелите, разпитани
пред този съд И.К.Б.– роднина по съребрена линия на страните, и Д.И.Х., се
установява, че в жилището, което е било дарено на ответника, но в което до
смъртта си е живяла наследодателката на страните е имало обзавеждане – спалня,
секция в хола, в кухнята кръгла маса, легло, печка, пералня, хладилник, бойлер,
телевизор, гардероби, бюфет, шевна машина, фреза за лозето, килими и пътеки на
пода. Като се вземе предвид и заключението на вещото лице Е.М.Г.за
приблизителното време на придобиване на движимите вещи, съдът намира, че същите
са били собственост на наследодателката на страните и представляват именно наследствено
имущество. Това имущество е оценено от вещото лице по назначената
съдебно-оценителна експертиза, заключението по която съдът приема за
добросъвестно и компетентно. Съгласно заключението на вещото лице Е.М.Г.,
намиращите се в процесния апартамент движими вещи са на стойност към момента на
смъртта на наследодателката, както следва: спалня с три тоалетки и трикрилен
гардероб – 300,00лв.; холна секция – 350,00лв.; диван с две табуретки и два
фотьойла – 120,00лв.; шкаф за трапезария – 60,00лв.; маса с четири стола за трапезария
– 100,00лв.; ъглова спалня с ракла – 100,00лв.; кухненска печка „Беко” –
400,00лв.; автоматична пералня „Самсунг” – 380,00лв.; хладилник „Самсунг” –
450,00лв.; телевизор „Самсунг” в хола – 400,00лв.; телевизор „Самсунг” в
спалнята – 150,00лв.; кухненски робот „Горение” – 80,00лв.; прахосмукачка „АЕГ”
– 70,00лв.; шевна машина – 80,00лв.; пишеща машина /старинна/ - 120,00лв.;
електрически бойлер 80л. – 100,00лв.; земеделска бензинова фреза 6,5 конски
сили – 650,00лв.; килими тип „Персийски” – 5 броя – 650,00лв. Общо движимите
вещи са на стойност 4560,00лв.
Не бе установено към момента на
смъртта наследодателката на страните да е имала други вземания или задължения.
Във въззивната
жалба на въззивницата С. се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е
включил в наследствената маса и движимите вещи на наследодателката, че вещото
лице не било компетентно да оцени тези вещи, както и че съдът неправилно е
изчислил размера на наследствената маса. Въззивният съд намира тези твърдения
за неоснователни, недоказани и необосновани.
Първоинстанционният
съд правилно е установил, че наследодателката, наред с правото на ползване на
жилището си е притежавала и движимите вещи, които са се намирали в процесния
апартамент. Относно собствеността на движимите вещи са събрани безспорните
гласни доказателства. От показанията на свидетелите И.Б.- роднина по съребрена
линия на страните и Д.Х., се установява, че в жилището, което е било дарено на
ответника, но в което до смъртта си е живяла наследодателката на страните е
имало нейно обзавеждане - спалня, секцията в хола, в кухнята кръгла маса,
легло, печка, пералня, хладилник, бойлер, телевизор, гардероби, бюфет, шевна
машина, фрезата за лозето, килимите и пътеките на пода. Като се има предвид и
заключението на вещото лице за приблизителното време на придобиване на
движимите вещи, правилно съдът е счел, че същите са били собствени, именно на
наследодателката на страните и представляват наследствено имущество. Това
имущество е оценено от вещото лице по назначената съдебно-оценителна
експертиза, която не е оспорена от страните и е приета като надлежно
доказателство по делото от съда. Съгласно заключението на вещото лице
намиращите се в процесния апартамент движими вещи са на стойност 4560,00 лв.
към момента на смъртта на наследодателката.
Съгласно специалната
и императивна разпоредба на чл.31, ал.1 от ЗН „За да се определи разполагаемата
част, както и размерът на запазената част на наследника, се образува маса от
всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му,
като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2.
След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива
според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по
време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на
подаряване - за движимите.”.
Претенцията по
чл.12, ал.2 ЗН е уредена като имуществен
коректив, черпещ основателността си в принципа на неоснователното обогатяване,
т.е. по своята правна същност е извъндоговорната облигационна връзка,
обусловена от доказването на факта на неоснователното /неказуално/ разместване
на имуществените блага между две правни сфери, като в резултат на същото е реализиран
актив или не е реализирана загуба в правната сфера на получилия икономическото
съдействие наследодател, довело до увеличение или запазване на имущество му
като наследствена маса, по отношение на която наследствена маса имат права
всички наследници.
Погасеното
парично задължение на наследодателя към трето лице, изпълнено само от един от
наследниците преди смъртта на наследодателя и откриване на наследството,
ползуващо всички наследници като намаление на пасивите на наследствената маса,
съставлява по своята правна същност изпълнение на чуждо задължение без
пълномощие. Възникналите имуществени - облигационни отношения следва да се
уредят по принципите на воденето на чужда работа без пълномощие и
неоснователното обогатяване. Дали наследникът, изпълнил паричното задължение
на наследодателя е съзнавал, че изпълнява и чуждо задължение или не, е
ирелевантно обстоятелство за характера на обективно възникналите от
неоснователното разместване на блага облигационни отношения и начина на тяхното
репариране.
Или в рамките
на иска по чл.12, ал.2 ЗН следва
безусловно да е доказано, че е погасен дълг на наследодателя преди смъртта му,
като по този начин е намален пасива на наследството. Така Решение с №481 от 11.01.2011г. на ВКС по гр.
д. №884/2009г., II г. о., ГК.
По отношение на заплатените за имота местни данъци и такси, видно от
разпоредбата на чл.11, ал.3 ЗМДТ, задължено лице да заплаща тези задължения е ползвателят при учредено право на ползване.
Както бе посочено по-горе, наследодателката на страните е запазила пожизнено
правото си на ползване върху процесния апартамент, поради което има качеството
на ползвател по смисъла на чл.11, ал.3 от ЗМДТ и е задължено лице да заплаща местните данъци и такси за апартамента. По делото бяха приети
като доказателства копия на приходни квитанции за заплатени към Община С.З.
местни данъци и такси, от които се установява, че съдът правилно е приел за
безспорно доказано, че ответникът
е заплатил задължение на наследодателката на страните за местни данъци и такси
в общ размер на 607,84лв., с която сума е увеличено наследството по смисъла на
чл.12, ал.2 ЗН.
Въззивният съд
намира за несъстоятелни оплакванията на процесуалния представител на въззивницата
във въззивната й жалба, че възстановяването на запазената част в стойностно
изражение било недопустимо, тъй като имотите били неподеляеми и трябвало да се определи
тази запазена част в идеални части като дробна цифра за всеки един от тях. По
този въпрос Върховните съдии на Републиката са на мнението, че същият въпрос за
установяването обема на наследството е такъв за преценка на конкретните
доказателствата по делото, както и че възстановяването на запазената част
може да бъде и стойностно. Самата запазена, респективно разполагаема част не
съставляват дял в натура от наследството, макар и Закона за наследството при
регламентацията им /чл. 28 и чл. 29 от ЗН/ да употребява изразите "част от
наследството" и "част от имуществото на наследодателя, тъй като
начинът на определяне на размера на запазената част съгласно чл.31 от ЗН налага
извода, че запазената част е цифрова величина, дроб от една стойност, която се
изчислява чрез извършване на регламентираните в закона действия.
Но във всички
случаи когато безвъзмездното разпореждане е извършено чрез договор за дарение и
с него не се изчерпва цялото имущество на наследодателя /наследодателите/
преценката накърнена ли е запазената част се извършва след като се образува и
остойности наследствена маса по правилата на чл. 31 ЗН, а самото възстановяване
- чрез намаляване на дарението с паричната сума, необходима за допълване на
запазената част на наследника със запазена част, предявил иска или
възражението, а не чрез обикновената дроб, посочена като размер на запазената
част в чл. 28 и чл. 29 ЗН. Изцяло в този смисъл е и Решение с № 34 от
26.02.2015 г. по гр. д. № 6256 / 2014 г. на Върховен касационен съд.
От
установеното наследствено имущество на стойност 4560,00лв. (стойността на
движимите вещи), следва да се извади стойността на увеличението на наследството
в размер на 607,84лв. (платените местни
данъци и такси), като по този начин се получава чистата сума на наследството –
3952,16лв. Към този наследствен актив следва да се прибави стойността на
даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по
време на подаряването и според стойността им по време на откриването на
наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите
(чл.31, ал.1, изр.второ). Безспорно се установи по делото, че наследодателката
на страните е направила две дарения на ответника – ½ идеална част от
апартамент и земеделски земи. Ответникът възрази, че наследодателката е
направила дарение и в полза на ищцата – на сумата от 14070,10лв. през 1987г.,
която сума ищцата е използвала за закупуване на апартамент в гр.София.
В тази насока въззивният съдът намира,
че въззивната жалба се явява неоснователна и поради следното:
Въззивната
инстанция следва да посочи, че въззивницата се
е ограничила до горецитираните бланкетни твърдения, без да ги е подкрепила
със съответните и надлежни доказателства, а се излагат само някакви доводи, които
нито сочат в какво точно се изразяват нарушенията на материалния и по-конкретно на
ЗН, нито сочат да са налице и някакви неточности или пропуски и в самите
аритметични изчисления на запазените част на страните.
В тази насока
и предвид изложеното към наследствения актив и маса следва да бъде прибавена
стойността на направените в полза на ответника две дарения на няколко недвижими
имота, подробно посочени и описани по-горе. За установяването стойността на
дарените имоти съдът е назначил и съответната съдебно оценителна експертиза с
вещо лице Е.М.Г.и повторни съдебно оценителни експертизи с две вещи лица – Р.П.
за апартамента и А.П.-П.за земеделските земи. Вещото лице Е.Г.е дало заключение
за стойността на процесния апартамент към датата на смъртта на наследодателката
– 04.01.2016г. - 117148,00лв., а съответно на ½ идеална част от него –
58574,00лв., а на земеделските имоти – 12490,00лв. Вещото лице Р.П. е дало
заключение за стойността на процесния апартамент към дата 04.01.2016г. –
124600,00лв., като е намалило стойността на имота с 5% заради данните по
делото, че имотът е съсобствен. Тъй като вещото лице няма категорични данни
имотът да е съсобствен, а и той не е, съдът намира, че следва да увеличи така
направената оценка с 5% и стойността на имота се получава 130830,00лв., а на
½ от него – 65415,00лв. Съдът намира, че следва да възприеме оценката на
вещото лице Р.П., тъй като същата е направила по-обстойно обсъждане на
състоянието на имота, на техническите му характеристики и освен това оценката е
по-близка и малко над данъчната оценка на имота. По отношение на земеделските
имоти, според заключението на вещото лице А.П.-П.същите са на стойност
12820,00лв. Оценката е близка до тази на първото вещо лице, като съдът следва
да възприеме оценката на вещото лице Пещерска поради по-обстойното обсъждане
характеристиките на всеки от имотите.
Съдът не
споделя възражението на ответника и въззиваем Л., че от стойността на подарения
апартамент следва да се извади стойността на правото на ползване. Оценката на
имота според състоянието му към момента на подаряването следва да се разбира
според техническото състояние на имота. Състоянието на имота не е по-различно
при запазено право на ползване. Освен това оценката на имота е към датата на
смъртта на наследодателката, а към този момент правото на ползване е погасено. Поради
тази причина съдът намира, че не следва да намаля оценката на подарения
апартамент с правото на ползване върху него.
Така към
чистия актив от наследството на стойност 3952,16лв. следва да се прибави стойността на направените в полза на
ответника дарения на стойност 65415,00лв. за апартамента и 12820,00лв.
за земеделските земи, като общата стойност на наследствената маса възлиза на
82187,16лв.
Съгласно
разпоредбата на чл.29, ал.1 ЗН „Запазената част на низходящи (включително и
осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или
низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от
имуществото на наследодателя.“. Това означава, че запазената част от
наследството в конкретния случай е 2/3 идеални части (тъй като наследодателката
е оставила двама низходящи), а разполагаемата част, с която наследодателката е
можела да се разпореди свободно, е 1/3 идеална част. Запазената част от
наследството на ищцата и въззивницата е в размера на 1/3 идеална част. Като
стойност запазената част от наследството за ищцата възлиза на 27395,72лв.,
която сума надхвърля имуществото, което е останало като наследство от
наследодателката на стойност общо 3952,16лв.,
от което ищцата следва да получи половината – 1976,08лв. Стойността на имуществото,
което ищцата би получила в наследство е по-ниска от размера на запазената част
с 25419,64лв. Запазената част от наследството на ищцата е накърнена с
извършените дарения, поради което даренията следва да бъдат намалени, за да
бъде възстановена запазената част. Съгласно разпоредбата на чл.33 ЗН даренията
се намаляват като се почне от последните и се върви последователно към
предшестващите. Поради тази причина на първо място следва да бъде отменено
дарението на земеделските недвижими имоти, извършено с Нотариален акт за
дарение на недвижим имот, вписан в Службата по вписванията гр.К. с вх.рег.№3565
от 03.07.2009г., акт №85, том Х, дело №2116/2009г., тъй като това е последното
дарение, накърняващо запазената част от наследството на ищцата. След отмяната
на това дарение и прибавяне стойността на недвижимите имоти към стойността на
наследството, което ищцата получава от чистия актив от наследствената маса
(12820,00лв.+ 1976,08лв.) се получава
сумата от 14796,08лв., която сума е по-малка от размера на запазената част със
сумата от 12599,64лв. Поради тази причина и второто дарение, направено с Нотариален
акт за дарение на недвижим имот, вписан в Службата по вписвания гр.С.З. с
вх.№4529 от 29.05.2009г., акт №67, том ХІІ, дело №2516/09г., следва да бъде
намалено със сумата от 12599,64 лв.
В тази насока настоящата
въззивна инстанция приема, че не налице никакво нарушение на посочените
текстове на ЗН и не е осъществено такова от първоинстанционния съд, най-малкото
защото стриктно са спазени както разпоредбите на чл.28 и чл.29 от ЗН, така и
императивната и специална разпоредба на чл.31, ал.1 от ЗН.
Съдът точно и
правилно е приложил тези разпоредби на специалния ЗН в решението си и по
никакъв начин не е нарушил изискванията на сочените от въззивницата нормативни
текстове.
В този смисъл твърденията на въззивниците за
допуснати от съда нарушения на материалния закон се оказват безпочвени и
неподкрепени с нищо - нито някакви доводи, нито надлежните доказателства.
Съдът е обсъдил всички,
представени по делото доказателства, в тяхната цялост и взаимовръзка и е
постановил решение, което отговаря на приетите за установени по делото факти и
при спазването на предвидените в закона съдопроизводствени правила. Твърденията
на въззивницата за допуснати нарушения от съда на правилата на материалния
закон, видно от изложеното по-горе, се явяват, безпочвени, необосновани и недоказани,
поради което и следователно атакуваното решение не страда от нито един от
сочените от въззивната жалбоподателка пороци.
Във връзка с
гореизложеното съдът счита, че постановеното от първоинстанционния СтРС решение
е валидно, правилно и законосъобразно и съответно следва Старозагорският
окръжен съд да потвърди изцяло Решение под № 260350
от 23.11.2020 г., постановено по гр.дело с № 5804/2019г. по описа на
Районен съд - гр. С.З. и да остави без уважение въззивната жалба на въззивната жалбоподателка.
С оглед на гореизложеното, Окръжният
съд като въззивна инстанция следва да постанови съдебно решение, с което да потвърди
обжалваното Решение, като правилно и
законосъобразно, в обжалваната му част.
На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл. 273
от ГПК и във връзка с определение № 152/08.06.2015 год., постановено по ч.гр.
дело под № 6646/2014 год. на ВКС, 2-ро гр.о. въззивницата следва да бъде осъдена
да заплати на въззиваемия, направените от последния разноски по делото пред
въззивната инстанция, общо в размер на 1500 лева, представляващи възнаграждение
за един адвокат адв. И.Я. *** съобразно представените доказателства за направени
такива, а именно договор за правна защита и съдействие от 27.01.2021 год. /на
лист 15 от въззивното дело/, в който е отбелязано че посоченото възнаграждение
на адв. Я., е заплатено в брой, както и представения пред въззивната инстанция списъка
на разноските по чл.80 от ГПК.
По отношение на това адвокатско
възнаграждение и направеното възражение за прекомерност от адв. Л.Н.,
съдът намира възражението за прекомерност, направено пред за неоснователно. Цената на иска възлиза на
21647,89лв., съгласно представените удостоверения за данъчна оценка на
процесните имоти. Минималният размер на адвокатско възнаграждение за този
иск възлиза на 1180,00лв. съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. По делото е проведено само едно открито
съдебно заседание, не са събирани
доказателства пред въззивната инстанция, поради което съдът намира, че
адвокатското възнаграждение от 1500,00лв. се явява именно прекомерно с оглед
фактическата и правна сложност на делото. В тази връзка в тежест на въззивницата
следва да бъде възложени разноските в общ размер на 1180,00 лв., надлежно
намалени от въззивния съд от първоначалните разноски в размер на 1500 лева,
направени от въззиваемия.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение под №
260350 от 23.11.2020 г., постановено по гр.дело № 5804/2019г. по описа на
Старозагорски районен съд. като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО в обжалваната му част.
ОСЪЖДА С.И.С., ЕГН **********,***,
еп.23, да заплати на Н.И.Л., ЕГН **********,*** сумата от 1180,00 лв. (хиляда сто и осемдесет лева),
представляваща направените от последния разноски по делото
пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на
страните пред Върховния касационен съд при наличието на предпоставките по
чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.