Р Е Ш Е Н И Е
№ 1069 /
21.7.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА – 2 състав,
на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година, в открито съдебно
заседание, в следния състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : Антони Николов
като разгледа докладвано от съдията
АНД № 1638 / 2020 г. по описа на РС – Варна, за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производство по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от
„Б.т.“ ЕООД, ЕИК : *********, срещу НП № 23 – 0000153 / 20. 02. 2020 г. на
Директор РД – АА – Варна. Със същото на жалбоподателя :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 12,
ал. 5 от Наредба № Н – 14 от 27. 08. 2009 год. за начина на провеждане,
обхвата и организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията
и за класифицирането на превозвачите и на лицата, извършващи превози за
собствена сметка, чл. 91 Б, ал. 1, т. 1 от ЗАП и на основание чл. 105, ал.
1 от ЗАП е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в
размер на двеста лева.
Жалбоподателят моли съда за
отмяна на атакуваното НП, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални
нарушения, необоснованост, маловажност.
Жалбата е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в
съдебно заседание не се представлява от процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно
призована, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител.
Счита, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди наказателното
постановление. Сочи, че същото е законосъобразно и правилно, като наложената санкция е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението.
Претендира за присъждане на разноски.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното
от фактическа страна :
На 09.
12. 2019 г., при документална проверка на възз. „Б.т.“ ЕООД, свид. К.Н.К. ***
установил, че на 23. 10. 2019 г. в гр. Варна, по повод извършвана проверка, на редовно упълномощен процесуален
представител на въззивника била връчена покана, съгласно която представител на
проверяваното дружество, следвало да депозира конкретно посочени документи.
Връчената покана съдържала изрично разяснение и на законовото изискване това да
стане в 7 – дневен срок, както и възможността за търсене на административно –
наказателна отговорност при неспазване. Част от исканите документи били
депозирани в законоустановения срок – на 30. 10. 2019 г., а друга, в частност
застрахователни полици за сключени застраховки „Злополука на пътници“ относно
моторни превозни средства, съответно с ДК№ 67 20 ВХ, кат. М 2, ДК№ В 24 48 ВВ,
кат. М 2, ДК№ В 25 58 НМ, кат. М 2, извън същия – на 03. 12. 2019 г. Съставен
бил АУАН, предявен и подписан без възражения. В срожка по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
не били депозирани писмени такива. Административно - наказващият орган приел
констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на свидетелските показания, както и от писмените
материали, приобщени към доказателствения материал по делото, които кредитира
като единни, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични,
безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от
съда фактическа обстановка и относими към предмета на доказване. Следва да се
отчете незаинтересоваността на свидетеля от изхода на делото.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Настоящият състав
намира, че АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции,
съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е
надлежно предявен. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията
на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчено.
Съдът намира, че в
случая е осъществен състава на визираното нарушение.
От обективна страна се установи, че въззивникът,
в качеството си на превозвач, не е спазил нормативно определен 7 – дневен срок
за представяне в съответна териториална структура на „Автомобилна
администрация“ за проверка на документи, свързани с извършвани превози на
пътници. Следва да бъде отбелязано, че поканата е била връчена лично на редовно
упълномощен процесуален представител на санкционираното дружество, като същата
е съдържала изрично разяснение на законовото изискване представянето да стане в
7 – дневен срок, както и възможността за търсене на административно –
наказателна отговорност при неспазване. Горното съдът прие въз основа на
свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото писмени
документи.
Доколкото
санкционираното лице е юридическо и наложеното е строго определено, съдът не
следва да разглежда въпроса относно субективна страна и размер.
Предвид
факта, че нарушения от подобен вид възпрепятстват извършването на контролни
проверки съдът намира, че формират сравнително висока обществена опасност,
поради което не могат да бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно
правилно в случая е ангажирана административно – наказателната отговорност, още
повече, че конкретния случай по нищо не се различава от обичайните такива,
именно които законодателят е предвидил да се санкционират.
Съдът
намира наведеното от страна на въззивника за неоснователно поради следното : не
се констатираха процесуални нарушения, от категорията на съществените такива,
обусловящи отмяна, като твърдяното нарушение се доказа по безспорен начин. Задължение
на въззивника е да предостави всички изискани му с поканата документи, като
пропуски в това отношение следва да се санкционират. Няма пречка, а и е редно,
при неизпълнение в тази връзка, проверяващите да приемат макар и след срока
липсващи документи, което по никакъв начин не може да води до ненаказаност,
доколкото нарушението е осъществено с непредставяне в срок. Действително в АУАН
се забелязват поправки, но същите по никакъв начин не опорочават акта /
производството, като същите могат да бъдат обяснени с нормални човешки грешки
при изписване. Относно маловажност съдът изложи мотиви по – горе, поради което
не следва да ги повтаря, като единствено може да се добави, че прилагането на
чл. 28 от ЗАНН е възможност, която не е задължителна дори и при инцидентност на
нарушаване на законови правила. Последното не може да обоснове неспазване на
закона, респективно да доведе до ненаказаност, като административно –
наказващия орган изрично се е произнесъл в тази насока.
Предвид чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и количество, изхода на спора,
своевременно направено искане и приложени доказателства, в полза на
въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което
съобразно чл. 37, ал. 1 от ЗПП, чл. 27 Е от Наредба за заплащането на правната
помощ, съдът определя на осемдесет лева.
С оглед гореизложеното
съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено, поради което и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23 – 0000153 /
20. 02. 2020 г. на Директор РД – АА – Варна, с което на „Б.т.“ ЕООД, ЕИК :
********* :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 12,
ал. 5 от Наредба № Н – 14 от 27. 08. 2009 год. за начина на провеждане,
обхвата и организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията
и за класифицирането на превозвачите и на лицата, извършващи превози за
собствена сметка, чл. 91 Б, ал. 1, т. 1 от ЗАП и на основание чл. 105, ал.
1 от ЗАП е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в
размер на двеста лева.
ОСЪЖДА „Б.т.“ ЕООД, ЕИК :
********* да заплати на РД – АА – Варна юрисконсултско възнаграждение по делото
в размер на осемдесет лева.
Решението подлежи на съдебен
контрол в 14 – дневен срок от уведомяването пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :