РЕШЕНИЕ
№ …………………/17.10.2019
г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, 50 с-в, в открито заседание, проведено на двадесет и седми септември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря Мариана
Маркова,
като разгледа докладваното
от съдията
гр. д. № 1089 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от „И.“ ЕООД срещу „* иск с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 49 ЗЗД, вр. с чл.
45, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за приемане
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 240 лв., представляваща
част от парично вземане в общ размер от 500 лв. – обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се заплатено от ***, длъжник по изпълнително дело
№ * по описа на
ЧСИ *, рег. № 712
с район на действие – Окръжен съд - *, адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по същото, прехвърлени на
„И.“ ЕООД с Договор за покупка и прехвърляне на вземане /цесия/ от 19.01.2015
г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 18793/2018 г. по описа на Софийски районен съд.
Твърди се в
исковата молба, че по заявление на „***“ ЕАД на основание чл. 417 от ГПК в
Районен съд - Варна е образувано ч.гр.дело № 8096/2013 г., XVII състав, като по
посоченото дело са издадени Заповед № 4709/07.06.2013 г. за изпълнение на
парично задължение и Изпълнителен лист от 18.06.2013 г. Сочи се, че ответникът
образувал срещу ищеца изп. дело № *, по описа на ЧСИ ***, peг. № 712 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - *. Поддържа се, че *** узнал за
образуваното срещу него изпълнително дело с получаване на поканата за
доброволно изпълнение, като за защита на своите права и интереси бил принуден
да ангажира услугите на адвокат, на когото заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв. за процесуално представителство и защита по изпълнителното
дело. Излага се, че след подадено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК по
ч.гр.дело № 8096/2013 г. по описа на Районен съд – *, XVII състав, в дадения й срок
„***“ ЕАД, завежда установителен иск по реда на чл.
422, във вр. с чл. 415 ГПК и образува гр. дело № 914335 по описа на * за 2013 г., ГК, XXXIV състав.
Исковото производство приключило с окончателния съдебен акт на Окръжен съд - * - Решение № 1232/22.12.2014 г. по
в.т.д. №1656 по описа на Съда за 2014г.; TO; V състав, с което са отхвърлени
предявените от ищеца „***“ ЕАД срещу ответника *** искове с правно основание
чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр.
с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, за установяване в отношенията между страните
съществуването на парични вземания на ищеца - кредитор по издадената в негова
полза по ч.гр.д. №8096/2013г. на Варненски районен съд, 17 състав, заповед за
изпълнение №*/07.06.2013г.,
като неоснователни. Навежда се довод, че по молба с вх. № */09.01.2015 г. на процесуалния
представител на длъжника, депозирана при ЧСИ ***, изп.
дело № * е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК, поради влязъл в сила съдебен
акт, с който е отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният
лист. Ищецът поддържа, че сторените от *** в изпълнителното производство
разноски в размер на 500 лв. се явяват необходим разход във връзка със защитата
на правата и законните му интереси по неоснователно образувания срещу него
изпълнителен процес, който е в пряка причинна връзка с факта на воденото срещу
него изп. дело, поради което представляват претърпени
от него имуществени вреди. Навежда се довод, че с Договор за покупка и
прехвърляне на вземане /цесия/ от 19.01.2015 г. *** е прехвърлил на ищцовото дружество посоченото парично вземане в размер на
500 лв. На длъжника било изпратено уведомление от стария кредитор, чрез адвокат
Радослав Данков, за сключения договор за цесия, което било получено от
ответника на 28.01.2015 г. В уведомлението се съдържала покана до длъжника да погаси доброволно своето задължение към
новия кредитор - „*, с
посочена банкова сметка, ***. Въпреки това към момента на подаване на исковата
молба процесната сума не била заплатена от ответника.
При тези съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на
сторените съдебни разноски.
В открито
съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител адв. Данков, поддържа
предявения иск и моли за уважаването му. Настоява, че действията извършени от
адвокат Данков по изпълнителното дело не се изчерпвали с подаване на молба за
прекратяването му, поради което и възражението за прекомерност, релевирано с отговора на исковата молба е неоснователно.
Подчертава, че се касае за различни вземания по обратния изпълнителен лист и
настоящото дело и че сторите разноски от длъжника не са заплатени. Реливира възражение за прекомерност на претендираното
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по
реда на чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника „***“ ЕАД, с който се оспорва предявеният иск като недопустим и неоснователен. Като аргумент за недопустимост на
производството се сочи липсата на процесуална легитимация на ищеца. Оспорва се
представения договор за цесия от 19.01.2015 г. и се твърди, че от същия било
видно, че цедента е цедирал
на цесионера вземане с бъдещ предмет „имуществени
вреди“, а липсвал съдебен акт, по силата на който със сила на пресъдено нещо да са доказани претърпени имуществени вреди
от лицето ***. Релевира се възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК относно размера на претендираното адвокатско
възнаграждение, платено от *** за процесуално представителство по изп. дело, тъй като единствената осъществена защита в
изпълнителния процес е депозиране на молба за прекратяване на изпълнителното
производство. Сочи се, че срещу „***“ ЕАД е издаден обратен изпълнителен лист №
827/27.01.2015 г., по силата на който банката била осъдена да заплати на ***
платената от последния сума за прекратяване на изпълнителното дело в размер на
2115,81 лв., която била изплатена от ответника в срока за доброволно изпълнение
по образуваното срещу него изп. дело. В този смисъл
моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените съдебни
разноски.
В проведеното
открито съдебно заседание по делото ответникът не изпраща представител.
Депозирано е писмена молба, в която поддържа становище за неоснователност
на исковата претенция и моли същата да
бъде отхвърлена. Настоява, че процесуалното представителство на страната в изпълнителния
процес се изчерпва с подаване на молба за прекратяването му, поради което
възнаграждението е прекомерно. Моли се при частично уважаване на иска да се
извърши компенсация на разноските в настоящото производство.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото доказателства, преценени заедно и поотделно, прие за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приобщеното по делото ч.гр.д. № 18793/2018 г. по описа на * районен съд, в полза на ищеца е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено *** ЕАД да заплати на „И. ЕООД сумата от 240
лв., представляваща част от парично вземане в общ размер от 500 лв. –
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се заплатено от ***,
длъжник по изпълнително дело № 20137120400792 по описа на ЧСИ ***, рег. № 712 с
район на действие – Окръжен съд - *, адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по същото, прехвърлени на
„И.“ ЕООД с Договор за покупка и прехвърляне на вземане /цесия/ от 19.01.2015
г. Срещу издадената заповед за изпълнение, връчена на длъжника на 09.06.2018
г. е постъпило възражение на 19.06.2018
г., поради което на заявителя са дадени указания за предявяване на иск.
С доклада по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че в полза на
„***” ЕАД са издадени Заповед № */07.06.2013 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 8096/2013
г. по описа на ВРС, срещу длъжника ***;
че въз основа на посочения изпълнителен лист по молба на ответното дружество срещу длъжника е образувано изп. дело 20137120400792 по описа на ЧСИ ***, с peг. № 712 и район на действие ОС-Варна; че с влязло в сила
Решение № 1232/22.12.2014 г. по в.т.д. № 1656/2014 г. по описа на Окръжен съд * са отхвърлени предявените от ищеца
„***“ ЕАД срещу ответника *** искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, във вр.
с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, за установяване в отношенията между страните съществуването на парични
вземания на ищеца - кредитор по издадената в негова полза заповед за
изпълнение, както и че по молба на процесуалния представител на *** образуваното изпълнително
производство е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК.
Видно от
представения по делото обратен изпълнителен лист №827/27.01.2015 г., издаден по
гр.д. №14335/2013 г. на ВРС, е постановено осъждане на *** ЕАД да заплати в
полза на * сумата от 2115,81 лв., представляваща суми преведени на взискателя на съответните, посочени в документа дати.
От
представеното по делото пълномощно (л. 20) , се установява, че * е
упълномощил адв. * да го представлява по изп.
д. № * по описа на ЧСИ ***, с peг. № 712 и район на действие ОС-Варна, като предприеме
необходимите действия във връзка с прекратяване на описаното дело, като са
описани подробно всички действия, които може да осъществява процесуалния
представител.
Съобразно договор за правна защита и съдействие,
подписан между * и * от 06.01.2014 г., страните са
постигнали договорка за заплащане на възнаграждение за оказване на правна
защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по изп. д. № * по описа на ЧСИ ***, с peг. № 712, в размер на 500лв., платимо в брой.
Видно от представената разписка от 08.01.2014 г. ***е
заплатил сумата, предмет на договора от 06.01.2014 г.
С договор за покупко и прехвърляне на вземане (цесия) от 19.01.2015 г.
„И.“ ЕООД е придобил вземането на ***към *** в размер на 500 лв., при
задължение за уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземането.
С уведомление
от 19.01.2015 г., връчено на длъжника на 28.01.2015г., *** ЕАД е уведомен за
извършеното прехвърляне на вземането (л. 27).
Въз основа на
тази фактическа установеност, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният
иск намира правно си основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 49
вр. 45 от ЗЗД. Същият е допустим с оглед
предявяването му в предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от
приложеното ч.гр.д. №
18793/2018 г. по описа на * районен съд.
На първо
място, по възражението за недопустимост на производството, поради нищожност на
цесията, съдът се е произнесъл с доклада по делото и не намира основание да
ревизира становището си. Това възражение касае въпрос по същество на спора и не
съставлява предпоставка за допустимост на иска.
На следващо място, доколкото се касае за извършени разходи от длъжника в изпълнителното
производство, съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим, тъй като
съдебният
изпълнител не разполага с правомощието да постановява принудително събиране на
сторени от длъжника разноски в същото изпълнително дело. Той не е
правораздавателен орган. Постановлението за разноски не е пряко изпълнително
основание, по силата на което да се започне принудително изпълнение, и такава
сила не му придадена от закона.
Не е възможно прилагането по аналогия на разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК в
този случай. Ето защо и единственият път за защита на длъжника е да претендира
тези разходи по общия исков ред като обезщетение за претърпени от него
имуществени вреди.
За основателността на предявения иск е
необходимо ищецът при условията на пълно и главно доказване да установи че цедентът *** е заплатил процесното адвокатско възнаграждение по образуваното срещу
него изпълнително производство; наличието на причинно-следствена връзка между
факта на образуване на изпълнителното дело и вредоносния резултат – заплатения
адвокатски хонорар; наличието на валиден договор за цесия, по силата на който процесното вземане е прехвърлено на ищеца и уведомяването
на ответника за извършеното прехвърляне.
От представената
разписка от 08.01.2014 г. се установява, че ***е заплатил на адвокат * сумата от 500лв., предмет договора
от 06.01.2014 г. за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в
процесуално представителство по изп.д. № * по описа на ЧСИ ***, с peг. № 712.
В
случая се претендира заплащане на имуществени вреди настъпили в резултат на противоправно поведение, изразяващо се в неоснователно
предприето принудително изпълнение по инициатива на служител на ответника,
което е довело до разходи за цедента за адвокатска
защита в изпълнителното производството, което от своя страна е приключило с
позитивен за последния резултат – прекратяване поради липса на вземане,
подлежащо на събиране.
Данните
по делото сочат, че поначало при иницииране на процесното
принудително изпълнение взискателят е бил
добросъвестен /в негова полза е бил издаден изпълнителен лист във връзка с
постановената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК/. Не е спорно
между страните, че в резултат на извършената съдебна проверка след започване и
в хода на принудителното изпълнение, е отречена изпълняемостта
на предявеното от заявителя вземане. Със сила на пресъдено
нещо е установена противоправност в действията на взискателя, за което същият следва да отговаря пред
длъжника за вредите, причинени му в изпълнителното производство. Доколкото е образувано изпълнително производство, съдът приема, че е
налице пряка причинна връзка между факта на водения изпълнителен процес и
заплатения от цедента адвокатски хонорар.
Съдът намира
възраженията на ответника срещу валидността на цесията за неоснователни. Съобразно принципа на свободата на
договаряне, регламентиран в чл. 9 от ЗЗД предмет на цесионния
договор може да бъде всяко имуществено, прехвърлимо
право или вземане, независимо от източника, от който произтича - договорен или извъндоговорен. Предмет на цесия могат да бъдат и бъдещи и
неизискуеми вземания, както и спорни такива.
Отделно от това, от анализа на събраните по делото
доказателства се установи, че същата е съобщена на длъжника и е породила
действието си.
По изложените
съображения, съдът намира, че в случая са налице всички необходими предпоставки
от фактическия състав на чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД
за ангажиране отговорността на ответника за обезвреда
на претърпените от ищеца вреди в резултат на неправомерно водения срещу нея
изпълнителен процес, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.
Няма данни
сторените разходи за адвокатско възнаграждение да са били заплатени. Видно от
издадения обратен изпълнителен лист в полза на длъжника по изпълнителното дело,
е постановено връщане на събраните от последния суми от взискателя,
а не заплащане на разноски, сторени от Дяков в хода на изпълнителния процес.
Поради това и възражението на ответника, че задължението към ищеца е погасено,
се преценява като неоснователно, тъй като не се подкрепя от събраните по делото
доказателства.
В срока за
отговор ответникът е направил възражение, че претендираното
възнаграждение в изпълнителния процес в размер на 500лв. е прекомерно с оглед
извършените от процесуалния представител на ищеца действия по правна защита и
съдействие в изпълнителното производство. На практика се касае за възражение по
реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът приема, че е допустимо в настоящото
производство, тъй като това е първият момент, в който страната може да направи
такова оспорване, предвид характера на претенцията.
Съдът, като
взе предвид размера на претендираните вземания от
длъжника - материалния интерес по изпълнителното производство, съобразно
издадения изпълнителен лист от 07.06.2013г./, минимално дължимото
възнаграждение, изчислено по реда на чл. 10, т. 2 вр.
чл. 7, ал. 2, т. 2 /в редакцията й към датата на сключване на договора за
правна защита и съдействие от 06.01.2014 г./ от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както извършените от
процесуалния представител на длъжника – адв. Данков действия по образуваното
изпълнително производство – подадената молба за прекратяване от 09.01.2015 г.,
приема възражението за прекомерност за основателно. Съдът обаче съобразява, че от датата на сключване на
договора за правна и защита и датата на прекратяване е изминал период от една
година, както и факта, че сторените от длъжника разноски не включват единствено
изготвяне на писмена молба, а и консултация и оказано съдействие по изпълнителното
дело, поради което възнаграждението следва да бъде определено по реда на чл. 10, т. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2, а не по
т. 4 от чл. 10 на Наредбата в редакцията й към сключване на договора. Ето защо и
възнаграждението, дължимо от насрещната страна, възлиза на сумата от 240 лв., в близост до минималния размер, поради
което и искът в този размер е основателен.
Съгласно ТР № 4 от 2013 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се
произнесе за разноските, дължими в производството по установителния
иск, а също така и в производството по заповедното производство.
С оглед изход на спора между страните и направени
своевременно искания по реда на чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да плати
на ищеца разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК в
размер на 325 лева за заповедното
производство (от които 25 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско
възнаграждение) и в размер на 325 лева
за исковото производство, от които 25лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско
възнаграждение. Срещу размера на адвокатското възнаграждение, ответникът е релевирал възражение за прекомерност, което се преценява за
неоснователно. Претендираното адвокатско
възнаграждение е в предвидения в Наредба №1/2004 г. минимален размер.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „***“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от * и * дължи на „И.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от управителя *, сумата от сумата от 240
лв. (двеста и четиридесет лева), представляваща част от парично вземане в
общ размер от 500 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се заплатено от ***, длъжник по изпълнително дело № * по описа на ЧСИ ***, рег. № 712 с
район на действие – Окръжен съд - *, адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по същото, прехвърлени на
„И.“ ЕООД с Договор за покупка и прехвърляне на вземане /цесия/ от 19.01.2015
г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 18793/2018 г. по описа на * районен съд, по предявения установителен иск, с
правно основание с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
с чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК *
със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от * да заплати на „И.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от управителя *, сумата от 325 лева (триста
двадесет и пет лева), представляваща
сторени съдебни разноски в исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от * да заплати на „И.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от управителя *, сумата от 325 лева (триста двадесет и пет лева),
представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните, на основание
чл.7, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: