Р
Е Ш Е Н И Е
№ VІ – 11 Година 2019, 11 .март град
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро
Гражданско отделение, VІ-ти въззивен състав
На единадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня
ВАНЕВА
Секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от
съдията В.Камбурова
въззивно гражданско дело номер 27
по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх.№48113/22.11.2018г. подадена от „Център за нови стоки и мода
/ЦНСМ/“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Тулово“ № 7, представлявано от управителя Ивайло Христов Аловски, чрез адв. Б.Т., ищец в първоинстанционното производство, срещу решение №2107 от
25.10.2018г. по гр.д.№4403/2017 по описа на БРС.
С посоченото решение съдът е отхвърлил
предявените от ищеца искове за признаване на установено по отношение на
ответниците К.З.А.и А. З.А., че е
собственик на основание добросъвестно давностно владение, упражнявано в периода
от април 1984 г. до завеждане на иска -
22.06.2017 г. на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор
67800.503.550 с площ от 1093 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до10м/, при съседи подробно
описани в решението; поземлен имот с идентификатор 67800.503.552 с площ от 373
кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до10м/, при съседи подробно описани в решението;
поземлен имот с идентификатор 67800.503.553 с площ от 671 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до10м/, при съседи подробно описани в решението; поземлен имот с
идентификатор 67800.503.175 с площ от 1211 кв. м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до10м/,
при съседи подробно описани в решението; поземлен имот с идентификатор
67800.503.51 с площ от 97 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до10м/, при съседи подробно
описани в решението. Ищецът е осъден за
разноски по делото.
С
въззивната жалба се изразява несъгласие с обжалваното решение и се твърди, че
то е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано. Оспорва
се изводът на първоинстанционния съд, че ищеца не е имал качеството на
добросъвестен владелец, поради липса на твърдения за обстоятелства, че е
придобил имотите на годно да го направи собственик правно основание. Посочва,
че с договора за приватизация, цялото имущество на държавната фирма „ЦНСМ“ е
преминало към едноличното търговско дружество „Център за мода“, поради което
той може да обуслови началото на добросъвестно владение за ищеца. В тази връзка
счита за неправилен и извода на съда, че щом дружеството е станало собственик
на процесните имоти, то качеството му на добросъвестен владелец губи смисъл и
значение. Намира за погрешни и изводите на първоинстанционния съд, че не може
да се приложи чл. 70 от ЗС, тъй като според експертизата имотите не са част от
дълготрайни материални активи на дружеството. Позовава се на практика на ВКС,
съгласно която, при наличието на законовите предпоставки вещно- транслативния
ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното
предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско
дружество, поради което не е необходимо предоставените за стопанисване или
управление имоти да са заприходени в баланса на преобразуващото се държавно предприятие
или преобразуваното търговско дружество. Заявява, че от момента, в който като
универсален правоприемник на държавната фирма, му е предаден включения в
активите имот № 1025, кв.- 88 по плана на гр. Созопол – идентичен с процесните
имоти, до настоящия момент „ЦНСМ“ ООД владее процесните имоти, считайки се за
техен собственик.
Счита
за противоречиви изводите на районния съд, че не е налице владение върху имота
от страна на ищеца. Твърди, че дружеството е преставило доказателства за извършване фактически действия, чрез които е
осъществявал фактическа власт и своене
на имота, както и действия, с които е отблъсвало владението на трети лица.
Излага доводи, че никога не е
твърдял, че някой друг е собственик на имотите. От момента на приватизационната
процедура до настоящия момент „ЦНСМ“ ООД упражнява непрекъснато, явно и
необезпокоявано владение върху тях, поради което счета за неправилни
твърденията на съда, че представените по делото писма, представляват признания,
че имота е на ответниците, което от своя страна прекъсвало давността. Моли за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се уважи
предявения иск, както и да му бъдат присъдени направените съдебно – деловодни
разноски и адвокатски хонорар и за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с
който същата се оспорва изцяло. Въззиваемите правят искане за прекратяване на производството по
делото, поради наличие на сила на присъдено нещо, по отношение на претенцията
за придобиване по давност на процесните имоти от ищеца, за което е постановено
влязло в сила решение по гр.д. 1224/2013 г. на БОС. Излагат подробни доводи по
наведените във въззивата жалба твърдения, като сочат включително, че с тях се
прави недопустимо изменение на иска. Моли обжалваното решение да бъде
потвърдено и да бъдат присъдени разноски за въззивното производство.
Страните не се явяват в с.з. Чрез процесуалните си представители-адвокати, поддържат
подадените въззивна жалба, съответно отговор. Не ангажират нови доказателства
пред въззивната инстанция.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от
надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването.
Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и е допустима,
поради което следва да се разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд,
при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269
от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост
на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по
делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл. 124, ал.1 ГПК.
Ищецът твърди, че процесните имоти представляват част
от активите, включени в капитала му, тъй като е универсален правоприемник на
държавна фирма ЦНСМ, в чийто активи е бил включен недвижим имот с пл. № 1025,
кв. 88 по ЗРП на гр. Созопол. В тази връзка заявява, че владее добросъвестно-
спокойно, явно и неообезпокооявано, имотите на ответнците от 1984 г., което е
утвърдено и през 2009 г., вследствие на което е придобил правото на собственост
върху тях по давност на основание чл. 79, ал. 2 от ЗС. Посочва, че ако бъде
прието, че е владял имотите недобросъвестно, то ги е владял явно, непрекъснато и
необезпокоявано над 10 години, считано от 1984 г., поради което отново е налице
оригинерно основание за придобиването им по давност. Счита, че възстановеният
на ответниците имот по реда на ЗСПЗЗ не попада в имот с пл. № 1025, кв. 88 по
ЗРП на гр. Созопол, който е собственост на „ЦНСМ“ ООД. Посочва актуалните
номера на претендираните от него имоти по влязлата в сила кадастрална карта.
С отговора на исковата молба ответниците оспорват исковете
изцяло, като ги считат за недопустими и неоснователни. Твърдят, че е налице
влязло в сила решение, с което е формирана сила на пресъдено нещо между същите
страни, за същите имоти и на същото основание. Оспорват твърденията ищеца за изтекла
в негова полза давност. Заявяват, че държавното предприятие не е било
собственик на земята. Тя е била държавна собственост, поради което не е могла
да бъде придобита по давност, предвид наличието на законова забрана за това.
Сочат, че в полза на държавното предприятие ЦНСМ е била предоставена в
оперативно управление единствено паянтова постройка и паянтов склад, които
понастоящем не съществуват, но не и земя. Земята не се е водила в баланса на
предприятието, съответно не е била обект при привативатизацията му. В тази
връзка сочат, че държавното предприятие не е упражнявало владение върху
процесните имоти, тъй като негов собственик е била държавата, а тя не може да
има анимус, тъй който такъв може да има само физическо лице. Считат, че след
приватизацията през 2009 г. е налице нов правен субект, който може да упражнява
добросъвестно владение едва от датата на приватизационния договор, но в случая
не е налице упражняване на явно и спокойно владение от ищеца върху процесните
имоти, тъй като ответниците са предприели множество действия, с които са го
нарушили, а именно: до ищцовото дружество е била изпратена нотариална покана за
плащане на ответниците на обезщетение за ползването на имота; била подадена
жалба до кмета на общината, която станала причина за събарянето сградите;
отправяни са молби до различни инстанции, в които ответниците са заявявали
правото си на собственост и са смущавали владението на ищеца; водени са съдебни
спорове; ответниците са подали данъчни декларации за процесните имоти и са
заплащали данъци за тях. На следващо място сочат, че давността е била прекъсната,
предвид на отправено от ищеца до тях искане да закупи процесните имоти.
Страните ангажират доказателства в подкрепа
на становищата си. Събрани са гласни доказателства, изготвена е съдебно-икономическа
експертиза.
Съгласно чл. 79, ал. 2 ЗС, ако владението е добросъвестно, правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Под правно основание се разбира акт, който е годен според действащото право да прехвърли или учреди право на собственост или друго вещно право.
В конкретния
случай ищецът се позовава на добросъвестно владение от 1984 год., което е
осъществявано първоначално от неговия праводател – държавна фирма
„ЦНСМ“, и което е продължено от него след приватизацията на държавната фирма
през 2009 г. Като правопораждащ юридически факт за начало на добросъвестното
владение от него сочи, разпоредбата на чл. 17а ЗППДОП /отм./, по силата на
която е придобил владението върху имотите. В тази връзка следва да се има
предвид, че държавните предприятия не са притежавали правото на собственост
върху предоставените от държавата при образуването им недвижими имоти, а само
правото на стопанисване и оперативно управление върху тях. Недвижимото имущество е било държавна
собственост, а не собственост на предприятията, поради което те не са могли да
упражняват добросъвестно владение. Съгласно трайно установената практика на
ВКС, при преобразуване на държавни предприятия във фирми с държавно имущество
по реда на Указ за стопанската дейност, учредената държавна фирма не придобива
правото на собственост върху държавното имущество, включено в уставния й фонд,
а разполага само с правото на стопанисване и управление на това имущество. Едва
след преобразуване на държавната фирма в еднолично търговско дружество,
собствеността върху предоставеното за стопанисване и управление на държавните
фирми имущество се трансформира от държавна собственост в собственост на
търговското дружество. Държавата остава собственик на дяловете, съответно
акциите на дружеството, но не и на имуществото му. Съгласно разпоредбата на чл.
17а от ЗППДОП /отм./, при преобразуваните държавни предприятия в еднолични
търговски дружества с държавно имущество, имуществото предоставено за
стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се
предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено
друго. Аналогична е и разпоредбата на чл. 1 ПМС № 201/1993 г. В тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. по
т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС се приема, че фактическият състав на
придобивния способ, уреден в чл. 1 от ПМС № 201/1993 г., съответно чл. 17а
ЗППДОП /отм./ за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при
образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия включва
следните елементи: държавата да е била собственик на конкретно имущество; това
държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на
държавно предприятие; с акта на преобразуване на държавното
предприятие в търговско дружество това имущество да не е изрично изключено от
имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество.
Вещно-транслативният ефект на сделката настъпва по силата на самия акт за
преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на
възникване на последното.
В настоящия случай не са налице посочените елементи,
поради което не може се направи извод, че е осъществен фактическия състав на
чл. 17а ЗППДОП /отм./. По делото не са представени доказателства от които да е
видно, че процесните имоти са предоставени за стопанисване или в управление на
държавното предприятие ЦНСМ. Представена е заповед № 517/28.05.1984 г., от
която е видно, че на ЦНСМ е предаден безвъзмездно в оперативно управление
държавен имот, представляващ паянтова постройка със сглобяема конструкция и
паянтов склад, целият от 260 кв.м. застроена площ, находящ се извън регулацията
на гр. Созопол, за разкриване на модна
къща, но липсват данни да е предоставена земя. Представен е и договор
РД-01-848/07.01.2009 г., от който е видно, че е продадено и прехвърлено правото
на собственост върху 2 166 дяла на стойност от по 10 лева, представляващи
100 % от капитала на „ЦНСМ“ ЕООД, заедо с всички права и задължения произтичащи
от тях. От така представеният документ се установява какво е включено в
капитала на преобразуващото се предприятие, съответно какво имущество, права и
задължения са били предмет на приватизацията. По делото не е представен правния
анализ на държавното дружество, нито приложенията на договора за
приватизационна продажба, от които да се установи какво имущество, права и
задължения са оценени и продадени. Ето защо не може да бъде направен извод, че
процесните имоти са се намирали в активите на едноличното търговско дружество,
поради което липсват доказателства, че ищеца е придобил владението върху тях на
основание чл. 17а от ЗППДОП. Предвид изложеното неоснователни и недоказани се
явяват твърденията на въззивника, че при преобразуване на държавното
предприятие е придобил имотите на правно
основание годно да го направи собственик, нито твърдението, че договора за
приватизация обуславя началото на добросъвестното му владение. В случая не се установява
въззивника да има качеството на добросъвестен владелец, тъй като липсва елемент
от фактическия състав на чл. 70 от ЗС, а именно - годно основание, което да го
направи собственик на процесните имоти.
По делото е
представена справка от ЦНСМ, от която е видно, че в баланса на ЦНСМ ЕООД, липсват данни за заведена земя. В сметка 203
сгради се водят единствено масивни жилищни и стопански сгради в МК “Неда“, гр. Созопол.
От изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, също се установява,
че в балансите на дружеството като дълготрайни активи в раздел “Земи и сгради“
са заведени на отчет само сгради, но не и земи. Вещото лице е направило извод,
който не е оспорен от страните в производството, че процесните имоти не са част
от дълготрайните материални активи на ищеца. Вярно, че съгласно трайно
установената практика, за да настъпи вещно – транслативния ефект на чл. 17а от
ЗППДОП /отм./, не е необходимо предоставеният на държавно предприятие имот за
стопанисване или управление да е заприходен в баланса му към момента на
преобразуването, нито в баланса на преобразуваното търговско дружество, но това
представлява косвено
доказателство за придобиването на правото на собственост, съответно за своенето
на съответната недвижима вещ.
По делото не са ангажирани доказателства, от които може да бъде направен извода, че въззивникът е придобил владението върху процесните имоти като добросъвестен владелец на основание чл. 17а от ЗППДОП /отм./, нито като недобросъвестен владелец. Установява се единствено факта на държане, предвид предоставеното право на управление върху постройките, находящи се в процесните имоти. От дадените пред първоинстанционния съд свидетелски показания се установява, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху имотите, но не се установява анимуса на владението. Фактът, че сградите върху които е предоставено право на управление са се намирали в ограден двор с ограничен достъп, не доказва намерението ищеца да владее терена като собственик, а единствено, че с оглед експлоатацията на сградите е упражнявал фактическа власт върху него. Този факт се потвърждава и от представените от делото писма от НЦСМ до ответниците, с които е заявил, че иска да закупи имота им в гр. Созопол. В тази връзка неоснователни са твърденията на въззивника, че посочените писма не представляват признание от негова страна, че имотите са ответниците. Фактът, че двукратно е отравял предложение за закупуване на имотите от ответниците, представлява именно такова признание. От изложеното се налага извода, че въззивника не е своил имотите като собствени, а е упражнявал фактическа власт върху тях като държател.
Като е достигнал до горните правни изводи за
неоснователност на предявения иск по чл. 124, ал.1 от ГПК първоинстанционният
съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде
потвърдено. Делото
е изяснено от фактическа страна и въз основа на релевантните за спора факти,
първоинстанционния съд и е направил съответните правни изводи, които на
основание чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изцяло.
Страните са направили своевременно
искане за присъжда на разноски като предвид изхода на делото сторените такива
се дължат на въззиваемите. Представени са доказателства за заплатен адвокатски
хонорар в размер на 2 400 лв. за защита пред въззивната инстанция, който следва
да бъде възложен в тежест на въззивника.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение №2107 от
25.10.2018г. по гр.д.№4403/2017 по описа на Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА Център
за нови стоки и мода /ЦНСМ/“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Тулово“ № 7, представлявано от управителя Ивайло
Христов Аловски
да заплати на К.З.А., ЕГН **********
*** и А. З.А., ЕГН ********** *** сумата
от 2 400 лв. /две хиляди и четиристотин
лв./, представляваща направени разноски пред въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: