Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260021/23.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен
съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на девети септември двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното
от съдия Т. Хаджиев в. гр. д. № 520 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на З.С.С. против Решение № 98/ 06.02.2020 г. по гр. д. № 497/ 2019 на РС Хасково, с което е отхвърлил
предявените против „ОТП Факторинг България“ ЕАД искове с правно основание чл.
439 ГПК за сумата от 15 836. 75 лв. -
главница; 4 630. 09
лв. – договорна лихва от 18.11.2004 г. до 21.10.2011 г.; 1 880. 87 лв. –
наказателна лихва от 20.01.2010 г. до 21.10.2011 г. и законната лихва върху
главницата от 21.10.2011 г. до изплащане на вземането, произтичащи от Договор
за кредит за текущо потребление от 18.11.2004 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и З.С.С.,
446. 95 лв. - държавна такса и 673 лв. -
юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. д. № 3207/2011 г. на Районен съд Хасково.
В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност
на обжалваното
решение, като се
поддържа, че вземането, за събиране на което е образувано изпълнителното дело,
е погасено по давност. Предвид изложеното се иска да бъде отменено обжалваното решение, вместо
което се постанови ново, с което да се уважи предявеният иск.
Въззиваемият „ОТП Факторинг
България“ ЕАД чрез пълномощника си оспорва жалбата.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност констатира следното
от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е
подадена в законния двуседмичен срок по чл. 259 ГПК от надлежна страна и против
акт, подлежащ на инстанционен съдебен контрол, поради което е допустима.
Предявеният от З.С.С. иск е с правно основание чл. 439 ГПК, с който
иска да бъде установено, че вземанията, предмет на принудително изпълнение по изп.
д. № 20168750402042 на ЧСИ № 875 – Захари Запрянов, образувано по Молба от
24.10.2016 г. на „ОТП Факторинг България“ ЕАД за събиране на следните суми,
обективирани в Изпълнителен лист от 24.10.2011 г. по ч. гр. д. № 3207/ 2011 г.
на РС Хасково: 15 836. 75 лв. -
главница; 4 630. 09
лв. – договорна лихва от 18.11.2004 г. до 21.10.2011 г.; 1 880. 87 лв. –
наказателна лихва от 20.01.2010 г. до 21.10.2011 г. и законната лихва върху
главницата от 21.10.2011 г. до изплащане на вземането, произтичащи от Договор
за кредит за текущо потребление от 18.11.2004 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и З.С.С.,
446. 95 лв. - държавна такса и 673 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, са погасени по давност.
С
уточняваща молба от 23.06.2020 г. ищецът е посочил, че размерът на законната
лихва от 21.10.2011 г. до датата на подаване на исковата молба е 11 842.
51 лв.
Случаите, при които се прекъсва
погасителната давност, са изчерпателно изброени в чл. 116 ЗЗД. Според
цитираната разпоредба давността се прекъсва с признаване на вземането от
длъжник, с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на
помирително производство, с предприемане на действия за принудително
изпълнение.
В случая вземанията, предмет на
принудителното изпълнение, които ищецът оспорва, произтичат от банков кредит,
който банката е обявила за предсрочно изискуем, считано от 20.01.2010 г., от
която дата е започнала да начислява наказателна лихва за просрочие. Датата на
предсрочната изискуемост е моментът, от който произтичащите от договора за
кредит вземания за главница, договорни и наказателни лихви са станали
изискуеми, по отношение на които е започнала да тече погасителна давност (чл.
114, ал. 1 ЗЗД). Давността не е прекъсната с подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение на 21.10.2011 г., нито с образуване на изпълнителното
производство на 24.10.2016 г., тъй като според сдържащите се в т. 14 и т. 10 на
ТР № 2
от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК разяснения посочените
действия не прекъсват давността. Становището на районния съд, че давността се счита
прекъсната със стабилизиране на заповедта за изпълнение, не почива на закона. Цитираната
в обжалваното решение съдебна практика (Определение № 480
от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443
от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК;
Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК;
Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК) по
никакъв начин не сочи, че със стабилизиране на заповедта за изпълнение се
прекъсва давността, а е в насока, че с влизането в сила на заповедта за
изпълнение се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо на вземането,
което е пречка за последващото му оспорване въз основа на факти, настъпили до
изтичане на срока за възражение. Заповедта за изпълнение не се приравнява на
съдебно решение, постановено в исков процес, поради което по отношение на нея е
неприложима разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Стабилизацията на заповедта за
изпълнение прекъсва давността, но не на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, която
урежда срока на давността по отношение на установените със съдебно решение
вземания, а на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД поради признание на вземането
от длъжника. Заповедта за изпълнение се стабилизира след изтичане на срока по
чл. 414, ал. ГПК, поради което неподаването на възражение се приравнява на
признание на вземането, за което обаче е необходимо длъжникът да е бил надлежно
уведомен за издадената заповед за изпълнение, а в случая това е станало едва с
получената на 24.01.2019 г. покана за доброволно изпълнение.
Вземанията
произтичащи от обявен за предсрочно изискуем банков кредит се погасяват с
общата пет годишна погасителна давност, поради което още към датата на
образуване на изпълнителното производство на 24.10.2016 г. процесните вземания
са били погасени по давност, тъй като давността е започнала да тече от
настъпване на предсрочната изискуемост на 20.01.2010 г. и до този момент не е
била прекъсвана.
Погасено
по давност е и вземането за присъдените в заповедното производство разноски (за
ДТ и юрисконсултско възнаграждение). Вземането за разноски е станало изискуемо
със самото издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, тъй като това е
моментът, от който настъпва изпълнителната му сила (чл. 404, ал. 1, т. 1 ГПК) и
към 25.10.2016 г. е изтекъл петгодишния давностен срок, който не е прекъснат с
образуване на изпълнителното производтво. Поради това, като е приел, че
процесните вземания не са погасени по давност и е отхвърлил предявения иск,
районният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се
отмени, вместо който се постанови нов, с който се приеме за установено, че ищеца З.С.С. не
дължи на взискателя „ОТП Факторинг България“ ЕАД вземанията, предмет на
принудителното изпълнение.
С оглед изхода на
делото ответникът „ОТП
Факторинг България“ ЕАД следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски за адвокат и ДТ в размер на 4989. 60 лв., от които 3100 лв. за
адвокат и 1889. 60 лв. за ДТ.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 98/ 06.02.2020 г. по гр. д. № 497/ 2019 на РС Хасково,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ОТП Факторинг България“ ЕАД,
че З.С.С. не му дължи сумата сумата от 15 836. 75 лв. -
главница; 4 630. 09
лв. – договорна лихва от 18.11.2004 г. до 21.10.2011 г.; 1 880. 87 лв. –
наказателна лихва от 20.01.2010 г. до 21.10.2011 г., 11 842. 51 лв. - законната
лихва върху главницата от 21.10.2011 г. до датата на подаване на исковата молба,
произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 18.11.2004 г. между „Банка
ДСК“ ЕАД и З.С.С., както и присъдените по ч. гр. д. № 3207/2011 г. на Районен съд
Хасково
разноски за държавна такса от 446. 95 лв. и юрисконсултско
възнаграждение от 673 лв.
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България“ ЕАД да заплати на З.С.С.
направените по делото разноски в размер на 4989. 60 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.