Р Е Ш
Е Н И Е № 108
гр.Кюстендил, 21.05.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
при секретаря Антоанета Масларска и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Стойчева адм. дело № 24 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е на осн. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ вр. с чл.203 и сл. от АПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на З.С.С. ***, чрез пълномощника му адв. Е.Й., с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, срещу Регионална дирекция по горите - Кюстендил, за заплащане на обезщетение в размер на 100,00лв. за имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по НАХД № 1185/2019г. по описа на Районен съд – Кюстендил, по съдебно оспорване на Наказателно постановление № 230/20.05.2019г., издадено от директора на РДГ - Кюстендил. Ищецът иска присъждане на законна лихва върху обезщетението и деловодните разноски, сторени в настоящото производство по приложен списък.
Ответникът Регионална дирекция по горите - Кюстендил, чрез процесуалния си представител юк Й. Х., изразява становище за оспорване на иска като неоснователен. Твърденията са, че липсва причинна връзка между незаконосъобразното наказателно постановление и настъпилите вреди. Прави се искане за отхвърляне на иска и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заключението на прокурора е, че предявеният иск е основателен и доказан. Приема се, че са налице всички предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на ответника на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Административният съд постави на обсъждане доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и въз основа на съвкупната им преценка, прие за установено следното:
С Наказателно постановление № 230/20.05.2019г., издадено от директора на РДГ – Кюстендил, на ищеца З.С.С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00лв. на осн. чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите за нарушение по чл.108, ал.3 от Закона за горите, извършено на 12.12.2018год.
Издаденото НП е обжалвано от ищеца пред Районен съд – Кюстендил, като по депозираната жалба е образувано приложеното НАХД № 1185/2019г. по описа на съда. В съдебното производство, жалбоподателят е представляван от адв. Е.Й. ***, въз основа на надлежно упълномощаване с пълномощно от 07.08.2019г., като между страните е сключен Договор за правна защита и съдействие от 07.08.2019год. Видно от същия, адвокатското възнаграждение за представителство и съдействие, включващо представителство пред Районен съд – Кюстендил, е уговорено в размер на 100,00лв. и е платено в брой при подписване на договора. С решение № 420 от 12.12.2019год. по НАХД № 1185/2019г., съдът е отменил оспореното НП. Съдебният акт не е обжалван по касационен ред и е влязъл в сила на 03.01.2020г.
Съдът, като взе предвид установените факти и на осн.чл.235, ал.2 ГПК вр. с чл.144 АПК, счита предявения иск за допустим, а разгледан по същество - за основателен по следните съображения:
Предмет на исковата претенция е обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно наказателно постановление. Съгласно т.1 от Тълкувателно постановление №2/19.05.2015г. по тълк. дело №2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и ОС на Първа и Втора колегия на ВАС, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания са подсъдни на административните съдилища. Предвид горното, искът е подведомствен, родово и местно подсъден на Административен съд - Кюстендил, който е и съдът по мястото на увреждането, в съответствие с разпоредбата на чл.7 от ЗОДОВ.
Искът е предявен след отмяната на наказателното постановление в съответствие с правилото по чл.204, ал.1 от АПК вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Ищецът е дееспособно физическо лице, което е активно легитимирано да предяви претенция за обезщетяване на причинените вследствие на незаконосъобразното НП, имуществени вреди. Подписалият исковата молба адвокат е надлежно упълномощен. Ответникът – Регионална дирекция по горите – Кюстендил, в чиято структура е АНО, има качеството на юридическо лице съгласно чл.158, ал.2 от Закона за горите и е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск по правилото на чл.205 от АПК. Исковата молба е редовна.
По основателността на иска, съдът счита следното:
Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, предполага установяване кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган; вреда в правната сфера на ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. Доказването им е в тежест на претендиращия вредите, т.е. на ищеца, а отсъствието на една от тях определя иска като неоснователен.
В разглеждания случай вредите се претендират като причинени от незаконосъобразно наказателно постановление. Безспорно същото не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Видът на незаконосъобразния акт, вредите от който подлежат на обезщетяване, обаче не е предвиден като законов критерий за приложението на ЗОДОВ. Определящ е характерът на дейността на органа, който е издал акта. В този аспект, НП е резултат от упражнена дейност по административно наказване, т.е. неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Предвид горните констатации относно характера на дейността на издателя на НП, последното е властнически акт и въпреки, че поражда наказателноправни последици, е резултат от санкционираща административна дейност. Следователно, претенцията за обезщетение за вреди от отмененото наказателно постановление следва да се реализира по реда на исковото производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1 от ТП №2/2014г. от 19.05.2015г. по т. дело №2/2014г. на ВАС и ВКС.
В контекста на материалноправните предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и доколкото са приема, че НП е акт на административен орган, следва да се преценява неговата законосъобразност. В случая незаконосъобразността на наказателното постановление е установена с влязлото в сила решение № 420 на Районен съд - Кюстендил от 12.12.2019год. по НАХД № 1185/2019г., с което е отменено процесното Наказателно постановление № 230/20.05.2019г., издадено от директора на РДГ– Кюстендил. Осъществен е първият елемент от фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за вреди.
Анализът на доказателствата и на приложимите правни норми сочи на доказаност и на другите елементи от фактическия състав на отговорността, както следва:
Предявената претенция е за имуществени вреди в размер на 100,00лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по НАХД № 1185/2019г. на Районен съд – Кюстендил, т.е. в производство по съдебно оспорване на издаденото наказателно постановление. Обратно на поддържаното от ответника, съдът счита, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от отмененото НП. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последици от увреждането. Имуществената сфера на ищеца, който е жалбоподател в производството пред районния съд, е засегната в негативен аспект от плащането на договореното адвокатско възнаграждение. Както се посочи, възнаграждението на адвоката е за осъщественото представителство и защита на ищеца - нарушител в съдебното административнонаказателно производство по обжалване на НП. Следователно имуществените вреди не биха били причинени, т.е. възнаграждението за адвокатска защита не би било заплатено, ако не е било издадено незаконосъобразното наказателно постановление от административния орган. Обжалването на същото е законово регламентирано и е единственото средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Вярно е, че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство в съдебното производство по ЗАНН, но адвокатската защита представлява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора. Това, че адвокатската защита по делата по ЗАНН не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото НП. Действително, основанието за имущественото разместване е договорно, но сключването на договора е породено от необходимостта от процесуално представителство и защита срещу незаконосъобразния акт. Следват изводи за наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата имуществена вреда за ищеца и издаденото НП. В този смисъл е и приетото ТР №1/15.03.2017г. на ОСС на ВАС по т. д. № 2/2016г., явяващо се задължително за всички държавни органи и съдилища по силата на чл.130, ал.2 от ЗСВ.
Допълнително в подкрепа на горното следва да се посочи, че към датата на съдебно оспорване на НП, вкл. към датата на последното открито съдебно заседание на 19.11.2019г., когато е приключило съдебно дирене, е липсвал друг процесуален ред, по който да могат да се претендират за възстановяване като съдебни разноски платените суми за адвокатски възнаграждения за обжалване на НП. Видно от ЗАНН в относимата му редакция преди изменението, обн. ДВ бр. 94 от 29.11.2019г., както и от НПК, няма изрична разпоредба, според която сумите за адвокатска защита в рамките на съдебните административно-наказателни производства, да могат да бъдат присъдени като съдебни разноски, т.е. възможният ред за възстановяване на настъпилите вследствие на незаконния акт имуществени вреди е чрез иск за обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Изложеното е и довод за допустимост на иска по арг. от чл. 8 от ЗОДОВ.
Съдът счита предявеният иск за доказан и по размер от представените от ищеца писмени доказателствени средства, които макар и частни документи, не са оспорени от ответника по реда на чл.193 от ГПК. Съгласно т.1 от ТР №6/06.11.2013г. по т.д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, само заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено като съдебни разноски. Видно от представения Договор за правна защита и съдействие, сключен на 07.08.2019год. между ищеца и адв. Й. за процесуално представителство по НАХД № 1185/2019г. по описа на РС- Кюстендил, адвокатското възнаграждението е уговорено в размер на 100,00лв., като същото е заплатено в брой при подписване на договора. От преценката на посоченото доказателство - договора за правна защита и съдействие, който в тази част има характер на разписка, съдът счита за доказано плащането на адвокатско възнаграждение в размер от 100,00лв., респ. причиняването на претендираната имуществена вреда в пълен размер.
Предвид изложеното съдът приема, че са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по отношение на предявения иск, който уважава в пълния му размер.
Исковата сума съдът присъжда ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска на 14.01.2020г. до окончателното и изплащане.
На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът дължи заплащане на ищеца на сторените деловодни разноски. Съобразно списък на разноските, представен по делото, същите са посочени в размер на 510,00 лв. и включват 10,00лв. държавна такса и 500,00лв. адвокатско възнаграждение. Размерът на последното е определен неправилно и в противоречие с разпоредбите на чл.8, ал.1 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които са приложими с оглед препращането с чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Видно от съдържанието на представеното по делото пълномощно, адвокатската защитата на ищеца е безплатна при усл. на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, с оглед на което и предвид осъждането на ответника за разноски, адвокатското възнаграждение се определя по правилото на чл.38, ал.2 от ЗА в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА. Относимата за случая хипотеза е тази на чл.8, ал.1 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата и доколкото искът е оценяем с интерес до 1000лв., то дължимото възнаграждение за адвокатска защита възлиза на 100лв., които ответникът следва да заплати заедно с разноските на ищеца за държавна такса или общата сума е 110,00лв.
С оглед изхода от спора, ответникът няма право на юк възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 204, ал.1 АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Кюстендил, с адрес: гр.Кюстендил, бул. „България“ № 33 да заплати на З.С.С. ***, ЕГН **********, обезщетение в размер на 100,00лв. за имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по НАХД № 1185/2019г. по описа на Районен съд – Кюстендил по съдебно оспорване на Наказателно постановление № 230/20.05.2019г., издадено от директора на РДГ - Кюстендил, отменено в влязло в сила решение № 420 на Районен съд – Кюстендил от 12.12.2019г. по НАХД № 1185/2019г., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Кюстендил, с адрес: гр.Кюстендил, бул. „България“ № 33 да заплати на З.С.С. ***, ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 110,00лв., от които държавна такса - 10,00лв. и адвокатско възнаграждение - 100,00лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: