Решение по дело №534/2020 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 юли 2020 г. (в сила от 25 август 2020 г.)
Съдия: Иван Манчев Димитров
Дело: 20202230200534
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                            Р Е Ш Е Н И Е    288  

гр. Сливен,  29.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, І-ви наказателен състав,  в публично заседание на седми юли през две хиляди и двадесета година в състав:   

                               

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН МАНЧЕВ

 

          при секретаря РОСИЦА НЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от районния съдия АНД 534 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:

          Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от К.Ю.П., чрез адв. С.К. срещу НП 20-0804-000767 от 18.03.2020 г. на Началник Сектор към ОД МВР – Сливен,  с което на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.1 и чл. 179 ал.1 т.5 и  пр.2 от с. текст от ЗДвП му са наложени административни наказания: ГЛОБА в размер на 10 лв.,100лв. и 150лв., за нарушения на чл. 6 т.1,чл.100 ал.1 т.1 и чл.43 т.5 от ЗДвП. Иска НП да бъде отменено, като незаконосъобразно.  

          В с.з. жалбоподателят, чрез своя пълномощник, иска НП да бъде отменено.

          В с.з. въззиваемата страна, административно - наказващият орган, не изпраща представител.  

          Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:

          На 06.03.2020г. свид. Д.К.К., който тогава и понастоящем е Н-к РУ на МВР Сливен се движел по бул. Бургаско шосе към кръгово кръстовище Розова градина.Пред него се движел л.а. мерцедес 320 с ДКН СН8138АМ.

          Малко преди кръстовището Розова градина водача на л.а. мерцедес предприел маневра изпреварване на два неустановени автомобила въпреки, че имало забрана за изпреварване въведена чрез пътна маркировка с непрекъсната линия. Неправилно изпреварващия автомобил преминал и през пешеходна пътека находяща се на бул. Бургаско шосе пред спортно училище Д. Рохов. Свид. К. последвал автомобила, който завил по бул. Г. Данчев а след това спрял на ул. Мур. Свид. К. слязъл от своя автомобил и поискал документите на водача. Последния отказал да му ги даде , като заявил, че не е катаджия да го проверява.Свид. К. обяснил, че е началника на РУ МВР- Сливен и поискал съдействие от дежурния . На място дошъл актосъставителя, който съставил АУАН на жалбоподателя по нареждане на свид. К..

          Въз основа на така съставения АУАН № АА 675137/12.03.2020 г., с който  деянията били квалифицирани като нарушения по чл. 189 ал.1  т.5 пр. 1, и 2 от ЗДвП , чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, чл. 179 ал.1 т.5 от ЗДвП

  Актът бил предявен на жалбоподателят, който след като се запознал със съдържанието и  е отразил, че имал възражения

          Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност. Съдът даде вяра АУАН № 675137/12.03.2020 г., г. и НП 20-0804-000767 от 18.03.2020 г. кредитира показанията на разпитаните по делото актосъставител и свид.  

          Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

          Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна /лице, което е санкционирано/. Разгледана по същество, тя е частично основателна.

          АУАН и НП са процесуално и материално законосъобразни, те имат необходимото по закон съдържание съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН и в обстоятелствената им част ясно и точно са описани съставите на нарушенията, които водачът е допуснал. Същият на свой ред съгласно чл.43 от ЗАНН се е запознал със съдържанието на АУАН и е написал, че има възражения но не е посочил какви са те.

       За извършеното деяние на жалбоподателя са били наложени две административни наказания "глоба" на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба се наказва с глоба в размер 150 лева, който не спазва предписанието на пътните знаци и пътната маркировка, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. При внимателният прочит на нормата се налага извода, че за да е съставомерно от обективна страна това нарушение се изискват  два елемента, а именно при управлението да е извършено нарушение на пътната маркировка и в резултат на това нарушение да е настъпила непосредствена опасност за движението. В приложената санкционна разпоредба изрично е посочено, че само неспазването на предписанието на пътните знаци и пътна маркировка не е достатъчно, за да се наложи наказание на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП. Необходимо е наред с това поведение от него да е създадена посочената непосредствена опасност за движението. Установяването дали от деянието е създадена непосредствена опасност за движението или не е от съществено значение за преценката относно правилната правна квалификация на нарушението. Предвид правилото за поведение, адресирано до участниците в движението с разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, то всякога виновното неспазването на предписанието на пътните знаци ще съставлява административно нарушение. В случаите, когато това поведение не е довело до създаването на непосредствена опасност за движението, то се наказва с административно наказание глоба в размер на 20 лева на основание чл. 185 ЗДвП. Това е така, тъй като за неспазването на пътния знак Г1 в хипотеза на несъздадена непосредствена опасност за движението, което е административно нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, не е предвидено друго наказание. Така например за неспазването на пътния знак Б2, когато това не е довело до непосредствена опасност за движението, е предвидена нарочна санкционна разпоредба – чл. 183, ал. 2, т. 3 ЗДвП, с която отговорността на субекта е диференцирана именно в зависимост от обстоятелството дали деянието – неспазване на пътен знак, е довело до разглежданата опасност за движението или не. В случай, че такава опасност е била създадена, наказанието ще следва да бъде наложено на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 1 ЗДвП. И по отношение на останалите обстоятелства по чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП отговорността отново е диференцирана въз основа на посочения признак, което ясно показва, че в случаите, когато в резултат от поведение, обхванато от хипотезата на чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП, не е настъпила непосредствена опасност за движението, то наказанието не може да се наложи на това правно основание. Така например при неспазване на правилата за изпреварване, но когато от това не е създадена непосредствена опасност, на дееца следва да се наложи наказание на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 ЗДвП. Различните размери на предвиденото наказание в зависимост от това дали е настъпила непосредствена опасност за движението или не са следствие от различната степен на обществена опасност на тези деяния и интензитета на засягане на защитаваните обществени отношения. В случая релевантен за спора е факта дали с нарушаването на пътната маркировка и предприетото изпреварване е създадена непосредствена опасност за движението. В случая липсва каквото и да било доказателство, че такава опасност е била налице. Следователно АНО неправилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя по чл.179 ал.1 т.5 пр.2 от НК за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП.Относно второто наказание наложено отново на осн. чл.179 ал.1 т.5 от с.з. но за нарушение по чл.43 т.5 от ЗДвП съда следва да посочи, че АНО е допуснал отново съществено нарушение на материалния закон. Вмененото във вина нарушение на жалбопод. е следното:

 

 

 

 

Чл. 43. Изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено:

1. когато разстоянието на видимост, ограничено поради характера на пътя или намалено поради мъгла, снеговалеж и други подобни, е по-малко от необходимото за изпреварването при избраната скорост на движение;

2. на кръстовище на равнозначни пътища;

3. на железопътен прелез без бариери;

4. при използване на пътна лента за насрещно движение, когато изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента;

5. пред пешеходна пътека, когато изпреварваното превозно средство закрива видимостта към пешеходната пътека;

В случая на жалбопод. е наложено наказание за деяние, което не е нарушение. Във вина му е вменено .... „ изпреварва два автомобила върху пешеходна пътека, като изпреварването закрива видимостта към пешеходната пътека“. В посочената по горе норма такова нарушение не е предвидено. Норма забранява изпреварване на МПС, което закрива видимостта към пешеходната пътека. Тази забрана е въведена за да се предотврати изпреварване, при което водача на изпреварващото МПС не би имал видимост върху преминаващите пешеходци през пешеходната пътека с цел да се избегнат ПТП. В случая ако жалбопод. изпреварваше МПС, което закрива видимостта към пешеходната пътека би имало нарушение. Това би се случило ако изпреварваше автобус тролейбус или голям камион. По делото липсват такива доказателства. Освен това на жалбопод е наложено и несъществуващо наказание нормата на чл.179 ал„.1 предвижда за нарушенията да се налага глоба в размер на 150 лв., а видно от атакуваното НП на жалбопод. е наложено наказание глоба в размер на 100 лв. От посоченото се налага правния извод, че и в тази му част НП следва да бъде отменено като материално, а и процесуално незаконосъобразно, защото при така направеното описание на нарушението правото на защита на жалбоподателя е било съществено нарушено. На същия не са били предявени твърдения за конкретни факти от обективната действителност по приетата за осъществена непосредствена опасност за движението, които факти той да може да оборва и да се защитава срещу тях.

Останалите наведени в жалбата възражения съдът намира за неоснователни. Това обаче не променя крайния извод на съда, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което то трябва да бъде отменено.

АНО правилно е определил размера на третото наказание, това по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, което между другото е във фиксиран размер. Наказанието е в състояние да изпълни своите специални цели и е справедливо възмездие за извършеното от жалбоподателя нарушение.

Мотивиран от посоченото съдът прие, че следва да потвърди НП като правилно и законосъобразно в едната му част и да го отмени в другата, ето защо:

Р  Е  Ш  И:

 

          ОТМЕНЯ НП НП 20-0804-000767 от 18.03.2020 г. на Началник Сектор към ОД МВР – Сливен, в частта в която на К.Ю.П. с ЕГН ********** съдебен адрес: *** – адв. Ст. К., му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 150 и ГЛОБА в размер 100 лв., на основание чл.179 ал.1 т.5 пр.2 и чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПОТВЪРЖДАВА НП 20-0804-000767 от 18.03.2020г. на Началник Сектор към ОД МВР – Сливен, в частта в която на К.Ю.П. с ЕГН ********** съдебен адрес: *** – адв. Ст. К., му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 10 лв. на основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.            

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: