О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
гр. Габрово, 18.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Габрово в открито съдебно заседание от четвърти декември, две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
и секретар: Радина Церовска,
постави за разглеждане докладваното от председателя адм. д. № 266 на Административен съд Габрово по описа за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството
на Административен съд Габрово /АСГ/ Жалба с вх. № СДА-01-1668 от 16.09.2020
г., подадена от Т.Л.Г. ***, с ЕГН: ********** против отказ, респективно - мълчалив
отказ, на кмета на Община Севлиево по искане за издаване на ИАА по чл. 190 от ЗУТ – прокарване на временен път.
Производството
е стартирало с подаване на Искане от жалбоподателя Г. за издаване на
административен акт от 14.08.2020 г., адресирано до кмета на Община Севлиево с
вх. № ДД-4-Б-03.658 от същата дата, с което Г. е поискал издаване на заповед по
чл. 190 от ЗУТ, с която да бъде прокаран временен път за достъп с транспортни
средства до негов недвижим имот с кад. № 552.302 по ПНИ на селищно образувание
„*****“. В искането си той е посочил, че е собственик на процесния имот, който
се намира в територия по §.4, ал. 2 от ЗСПЗЗ, за която е налице влязъл в сила
ПНИ от 2006 г. Към момента до имота не е налице прокаран път и достъпът до него
е възможен само посредством преминаване през съседни имоти, въпреки че съгласно
този ПНИ до имота е предвиден достъп по новопроектиран път с идентификатор №
552.479, но той не е реализиран. Жалбоподателят е правил опити да реши проблема
със съседите си, но не могли да постигнат съгласие да отстъпят части от имотите
си за прекарване дори на временен път с транспортен достъп, което обусловило
нуждата от издаване на заповед по чл.
190, ал. 6 от ЗУТ. Искането е за прокарване на временен път за достъп с
транспортни средства до процесния имот.
Тъй като не е
получил отговор от кмета, Г. е депозирал процесната жалба, с която атакува
именно негов мълчалив отказ по искането му за издаване на ИАА по чл. 190 от ЗУТ. В жалбата си той сочи, че подал заявлението си на 14.08.2020 г., а на
2.09.2020 г. получил по пощата „писмо изх. № ДД-4-Б-03.658/.1/ от 28.02.2020 г.
от зам. кмета на Община Севлиево“, в което се заявява, че административният
орган е в обективна невъзможност да издаде исканият административен акт по
изложените в същото мотиви, а именно – липса на предпоставки по чл. 190, ал. 1
от ЗУТ – имотът да е урегулиран. Според жалбоподателя това няма отношение към
подаденото от него искане. Приложима е ал. 2, според която се допуска
прокарването навременни пътища и в неурегулирани имоти, включени в ОУП, какъвто
се явява процесният.
Съдът е указал
на жалбоподателя, че в негова тежест е да установи, че е налице мълчалив отказ,
вкл. че кметът на Община Севлиево е следвало да се произнесе с искания от
жалбоподателя ИАА и че този жалбоподател има правен интерес да оспорва такъв
ИАА.
По делото е
приложен Отговор от 28.08.2020 г. на зам. кмета на община Севлиево, в който се
сочи, че временен път през чужд имот, съгласно искането на жалбоподателя, може
да се прокарва, но предпоставка за това е обслужваният от него имот да има лице
по проектирани, но неоткрити улици по влязъл в сила ПУП, съгласно чл. 190, ал.
1, чл. 14, ал. 4 и чл. 192 от ЗУТ. В случая за процесния ПШ № 552.302 не е
налице влязъл в сила ПУП, съгласно който имотът е урегулиран, т. е. не е налице
УПИ, до който ще се осигурява такъв достъп. По тази причина следва да се има
предвид, че не са налице предпоставките на горепосочените правни норми за
прокарване на временен път до този имот. Заинтересованите лица следва да
инициират първо такава процедура. По тази причина и искането на жалбоподателя
за издаването на заповед по чл. 190, ал. 6 от ЗУТ е преждевременно подадено и
кметът не е задължен да го удовлетвори.
Със Заповед №
0427 от 26.04.2016 г. на кмета на Община Севлиево, приложена по делото, на зам.
кмета на същата Община са делегирани правомощия за осъществяване на изброените
функции по ЗУТ, като в т. 19 е регламентирано и това, да издава и отказва
издаването на заповеди за прокарване на временни пътища на основание чл. 190,
ал. 6 от същия Закон.
За да е налице
допустимост на процесната жалба против мълчалив отказ на кмета на Община
Севлиево, следва да се установи, че същият е бил задължен да се произнесе по
подадено заявление, но не го е направил в законния срок, поради което се
презумира наличие на мълчалив отказ, подлежащ на оспорване по съдебен ред.
В съдебно
заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата си.
Ответната
страна – кмет на Община Севлиево, се представлява от адв. Шопов, който оспорва
жалбата.
Съгласно чл. 190, ал. 1
и чл. 192, ал. 2
и ал. 3 от ЗУТ,
кметът на общината е задължен субект, който следва да се произнесе с ИАА на
основание посочените разпоредби.
Въз основа на горепосоченото предоставяне на функции по §.1, ал. 3 от ПЗР на
ЗУТ, компетентният орган по делегация
съгласно закона и заповед на кмета на Община Севлиево е зам. кмета на същата Община. Разпоредбата на § 1, ал. 3 от ДР на
ЗУТ изрично предвижда, че кметът на
общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си,
както и на други длъжностни лица от общинската администрация. В случая това е
направено с посочената
по-горе Заповед от 26.04.2016 г. „Упражняването на
предоставената компетентност по издаване на конкретния административен акт,
легитимира оправомощеният орган като ответник при обжалването на акта (арг. чл. 153, ал. 1 АПК).“ - Решение № 5293 от
9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12464/2018 г., II о. От тук следва и извода, че при наличието на тази
делегация кметът не е компетентен да се произнесе по искане на жалбоподателя за
издаване на заповед по чл. 190 от ЗУТ, поради което той не може да формира и
мълчалив отказ, с оглед на което жалба против такъв мълчалив отказ на кмета на
Община Севлиево да се произнесе по това искане е недопустима и следва да се
остави без разглеждане.
В жалбата на Г.
до съда е налице разминаване между титулната част, в която изрично е посочено,
че се атакува точно и само „мълчалив отказ на Кмета на Община Севлиево по
искане за издаване на ИАА по чл. 190 от ЗУТ – прокарване на временен път“, от
една страна, и диспозитивната й част, в която се сочат две алтернативни
искания: 1. За отмяна „отказа на кмета на Община Севлиево и същият да бъде
задължен да издаде искания АА“ и 2. За отмяна на мълчалив отказ на кмета да
издаде искания АА.
Съдът е
изложил по-горе съображения за недопустимост на второто искане. Първото искане
е също недопустимо, по същите съображения – кметът на Общината не е издавал
отказ, който да подлежи на отмяна, поради което и в тази част жалбата следва да
се остави без разглеждане.
Съдът е
обвързан с петитума на жалбата и не може да разглежда по свое усмотрение такава
против други актове, издадени от други административни органи, ако това не е
изрично посочено в нея. Жалбоподателят изрично е посочил само тези две свои
претенции, поради което след оставяне на жалбата без уважение делото следва да
бъде прекратено.
За пълнота
съдът следва да посочи, че писмо изх. № ДД-4-Б-03.658/1/ от 28.08.2020 г. е
издадено от зам. кмета на Община Севлиево в това му качество, а не като
заместник на кмета, от негово име. Същото има характера на уведомително писмо,
в което жалбоподателят е уведомен, че по отношение на него не са налице
предпоставките за водене на производство и издаване на ИАА по чл. 190 от ЗУТ,
т. к. не са налице основания за това по ал. 1 и ал. 2 от този нормативен акт –
липсва изготвен ПУП, не е инициирана такава процедура, вкл. за изготвяне на
План за улична регулация, което да гарантира, че временният път ще се използва
наистина като такъв – временен, до откриване на нова улица съгласно ПУП и за да
бъде съобразена с нормата на чл. 190, ал. 3 от ЗУТ. Заявителят се уведомява, че
искането му по този повод се явява преждеверменно подадено и е обективно
невъзможно да се изпълни, преди да е направено искане за допускане
изработването на ПУП на заинтересовано лице за процесния имот. Писмото има
уведомителен характер, то не съставлява отказ за издаване на заповед.
Не са налице и
предпоставките за това. Заповедта по чл. 190, ал. 6, във вр. с ал. 1 или ал. 2
от ЗУТ, се издава само при наличието на задължителна предпоставка - липса
на съгласие между
собствениците на засегнатите имоти. Вярно е, че липсата на съгласие е
отрицателен факт, но за да е налице такава липса, тези лица е следвало да бъдат
изрично поканени от жалбоподателя за сключване на споразумение със съдържанието
и формата, предвидени в тази разпоредба, за да се формира несъгласието им и
кметът, респективно органа, на когото са делегирани съответните правомощия, да
бъде задължен да издаде процесната заповед. По делото жалбоподателят не е
представил доказателства в тази връзка. Той само е твърдял, че липсва съгласие
на съседите му по имот, но не и че е предприел инициативата за сключване на
споразумение, за да могат те да изразят становище – съгласие или несъгласие с
това.
Аналогично на
настоящото, същият жалбоподател е искал през 2016 г. от кмета на Община
Севлиево, по този повод, издаване на заповед, с която да се вземат мерки за
възстановяване на достъп до имота му, на което искане зам. кметът на общината е
отговорил с подобно писмо от 4.01.2017 г., с което също го е уведомил, че проблемът
му може да бъде решен законно след изготвянето на ПУП по реда на ЗУТ, но
очевидно Г. избягва стартирането на такава процедура. Вместо това той е
обжалвал писмото и по жалбата му е било образувано адм. д. № 77 от 2017 г. на
АСГ, което е приключило с Решение № 7156 от 14.05.2019 г. на ВАС по к.адм.д. №
11437/2017 г., като с него е отчетено, че писмото е имало само уведомителен
характер, не притежава белезите на ИАА, поради което не подлежи на оспорване по
съдебен ред, подадената против него жалба се явява недопустима, с оглед на
което е оставена без разглеждане и производството по делото е било прекратено.
С оглед на
гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че процесната жалба се явява
недопустима, като подадена против акт /актове/, който не съществува,
респективно не притежава белезите на АА поради което не може да бъде обжалван
по реда на АПК пред съд и на основание чл. 159, т. 1 от АПК тя следва да се
остави без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено, поради
което Административен съд Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ ДАДЕНИЯ
ХОД по съществото на делото.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалба с вх. № СДА-01-1668 от 16.09.2020 г., подадена от Т.Л.Г. ***,
с ЕГН: ********** против отказ, алтернативно – против мълчалив отказ, на кмета
на Община Севлиево по подадено от жалбоподателя искане за издаване на ИАА по
чл. 190 от ЗУТ – прокарване на временен път
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. д. № 266 от 2020 г. по описа на същия съд.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба, подадена в 7-дневен срок от получаване на
съобщението за неговото изготвяне, чрез Административен съд Габрово до Върховен
административен съд.
Препис от
Определението да се връчи на страните.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА