РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД. МОТИВИ към ПРИСЪДА № 27 от 25.05.2016г.,
постановена по н.о.х.д.№ 35/2016г.
Производството е по реда на гл.27 НПК „Съкратено
съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, при хипотезата на
чл.371, т.1.
Обвинението срещу
подс. Х.Б.Р. *** е за това, че:
1.
На 03.10.2015г. по пътя между с.Подайва и с.Здравец,
обл.Разград в личния си автомобил „Форд Мондео” с транзитна немска регистрация N 39 19 Е, противозаконно
държал 1 бр. окомплектован металдетектор „MINELAB X-TERRA 705 GOLD PACK UNIVERSAL”, представляващ оръдие, за
което е знаел, че е предназначено и е послужило за търсене на археологически
обекти- престъпление по чл.277а, ал.7 от НК;
2.
По същото време и място, държал повече от три
археологически обекта – общо 35 бр., които не са идентифицирани и регистрирани
по реда регламентиран в Закона за културното наследство и Наредба № Н-3 от 03.12.2009г. за реда за извършване на
идентификация и водене на регистъра на движимите културни ценности, с обща
стойност на монетите и предметите 223,00 лв. – престъпление по чл.278, ал.6,
предл.3 от НК.
В хода на съдебното
производство подс.Р. не се призна за виновен по обвинението срещу него. Заяви,
че желае съкратено съдебно следствие и даде съгласие да не се разпитват
свидетелите по делото - М.Г.Н. и Х.Л.Х.,
а при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на протоколите
ѝм за разпит от досъдебното
производство.
При провеждане на съдебното
следствие подс. Р. отново заяви, че не се признава за виновен и отказа да даде
обяснения по обвинението срещу него.
ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка
на доказателствата прие за установено
следното:
Подс. Р. е с основно образование,
безработен, осъждан, с постоянен и
настоящ адрес:***, където живеят родителите му; живее на семейни начала със
Сузан Алит Осман в с.Малък Поровец, общ.Исперих, обл.Разград, има три деца.
През последните няколко години подс. Р. започнал
да проявява интерес и да събира различни вещи, по които има следи за миналото.
За целта на 29.04.2014г. подсъдимият
закупил металдетектор „MINELAB Х-TERRA 705 GOLD PACK UNIVERSAL". C този детектор започнал да
търси под земята вещи с нумизматична цел и колекционерства в Шуменска и
Разградска област, включително в дома на родителите си в с. Венец, обл.Шумен.
Някои старинни монети закупил от чужбина, докато е бил там. В продължение на
една година и половина от придобиването на металдетектора подсъдимият успял да
събере множество такива вещи, които според Закона за културното наследство и
Наредба №Н-3 от 03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене
на регистър на движимите културни ценности е следвало да ги регистрира, а
извършването на проучването и намирането е подложено на разрешителен режим
съгласно чл. 149-153 ЗКН.
На
03.10.2015г. подс.Р. с ползвания от него автомобил „Форд Мондео" с
транзитна немска регистрация N 3919Е тръгнал от с. Малък Поровец към с. Венец.
По пътя между селата с. Подайва и с. Здравец, обл.Разград той бил спрян за
рутинна проверка по ЗДвП от служителите на РУ МВР - гр. Исперих свидетелите Х.Х.
и М.Н.. Справката извършена от полицейските служители показала, че
регистрационните - транзитните номера на
автомобила били с изтекъл срок, водачът на автомобила – подсъдимия, е
неправоспособен и няма СУМПС, криминално проявен и осъждан. Последвала щателна
проверка на автомобила. В багажника на същия били установени множество вещи с
белези от миналото, металдетектора, права лопата.
Пристигналият на място разследващ полицай
извършил оглед на местопроизшествието и на автомобила в присъствието на помни
лица и на подс.Р.. В багажното отделение на автомобила са били намерени и
иззети следните вещи и предмети:
ВД №1 – 1бр. металотърсач / индивидуализиран
горе/ с черно бели на цвят слушалки марка YAMAHA , модел НР - 50А;
ВД №2 – 1 бр.
права лопата с дължина на сапа 1,20
м., с остатъци от засъхнала пръст по долната метална част;
ВД - №3 – 1 бр. дървено сандъче с метален
обков по него и намиращите се в него 14 бр. старинни монети, обвити всяка по
отделно с бяла салфетка, 5 бр. монети от бял метал, 4 бр. монет5и от жълт
метал, 5 бр. монети от черен метал и 1 бр. метална част от пръстен тип „ключ”;
ВД - №4 - 1 бр. полиетиленов малък плик с намиращи се в
него различни метални предмети – монети, пръстени и висулки;
ВД № 5 – 1 бр.
апликация на кон от жълт метал;
ВД №6 – 1 бр.
нож с кръст отгоре, кафеникав на цвят.
В протокола за
оглед, който е подписан от подс.Р. и не
е оспорен от него и защитника му в хода на досъдебното и съдебно производство, е отразено
и изявлението му по повод намерените вещи и предмети: „ Изявление на Х.Б.Р., ЕГН: ********** – Металотърсачът е мой
закупен от гр.Русе от магазин преди две години и за него имам документи, които
ще представя. Монетите, които са мои половината съм ги закупил преди две
седмици от пазара в Германия, където продават стари вещи. Другата половина съм
ги изкопал от двора на къщата си в с.Венец преди една година и по-точно през
месец септември 2014г. От тогава тези монети ги съхранявам. Две - три от тези
монети, майка ми намери като копае в двора ни в с.Венец. Медния нож и бронзовия
кон закупих от Германия преди две седмици -
26.09.2015г. от Германия”. Действието по разследването е документирано и
с фотоалбум, представляващ неразделна част от изготвения протокол.
На 05.11.2015г. в присъствието на поемни лица и с
участието на специалисти - Мария Ганчева
Николаева – зам.директор по научната част в Исторически музей – гр.Исперих,
уредник в отдел „Нумизматика”, и Християн С. Узунов – уредник, археолог в
Исторически музей – гр.Исперих е бил извършен оглед на веществените доказателства – монети, накити,
висулки намерени и иззети с протокола за оглед на местопроизшествието от
03.10.2015г. От извършения оглед се установява, че тези веществени
доказателства 53 на брой представляват, както следва:
Обект № 1 - бронзова монета (Одесос), същата е
преправяна за медалион;
Обект № 2 - сребърна монета на император „Волосианос
151-253" след Христа, горяла;
Обект № 3 - бронзова монета, императорска, нечетлива,
сечена в Марцианополис;
Обект № 4 - бронзова монета на император „Гай Юлий
Цезар", колониална, първи век след Христа;
Обект № 5 - бронзова императорска монета, неясен и
нечетлив надпис;
Обект № 6 - бронзова колониална монета, силно
изтрита, нечетливи надписи;
Обект № 7 - бронзова колониална монета, силно
изтрита, нечетливи надписи;
Обект № 8
- сребърна монета, половин денар, „Аврелиус";
Обект № 9
- сребърна императорска монета „Шуре", след трети век;
Обект №
10 - сребърна монета на Османската империя, около 1700
год.;
Обект
№ 11 - пет пфенинк от 1917 год.;
Обект
№ 12 - съвременни монети след 1900 год.;
Обект № 13 - бронзов пръстен ключ,
фрагментиран, античен;
Обект № 14 - 13 бр. бронзови антични монети от
4-6 век, отчупени и непочистени;
Обект № 15 - 2 бр. монети, сплав, 5 пфенинга от 1919
год. и 2 бани от 1876 год.;
Обект № 16 - 2 бр. малка и
голяма сребърни монети от Османската империя;
Обект № 17 -6
бр. бронзови пръстена, върху плочката има изображения на глава на кон, а на
другия - орел, Средновековие и Античност;
Обект № 18 - апликации,
кожени и ремъчни, датират от Средновековието;
Обект № 19 - 2 бр. оловни копчета,
датират от Средновековието;
Обект № 20 - бронзово звънче,
датира от Средновековието;
Обект № 21 - нож за отваряне на писма, медно -
20 век; Обект № 22 - бронзова апликация на кон, лята.
Действието по разследването е документирано и
с фотоалбум, представляващ неразделна част от изготвения протокол.
От заключението на назначената и
извършена историко-археологическа и нумизматична експертиза се установява, че
от всички намерени и иззети вещи /описани горе/ - монети и предмети, само част от тях представляват движима
културна ценност, по см. и реда на чл.7 от Закона за културното наследство.
Това са 35 на брой монети и предмети, надлежно описани в експертното заключение,
обозначени като Обекти със следните номера: № № 1, 3, 6, 7, 8, 9, 13, 14(1)-14(13), 17(1/ 17(6), 18(2),
18(4), 18(5),
18(7), 18(8), 18(11), 19(1/, 19(2) и 20. Всички те, притежават научна стойност и са по вид,
произход и датировка, както следва:
Обект № 1:
Монета - /Е21, Македония, Филип II (359-336) (постумна)
Л: Глава на младеж (Аполон) с тения, надясно;
в полето вдясно е налице сплескване и вторично пробит отвор
Оп: Надписът в горното поле покрит с
варовикови отлаги/неясно изображение на конник в галоп, надясно; в долното поле
е налице сплескване и вторично пробит отвор
Неясна
монетарница, след 336 г.
5.14г;
17.2-21 мм
Обект № 3: Монета:
Монета - /Е, провинциален бронз, IV номинал, Римска империя, имп.
Елагабал (218-222)
Л: AVT.. .-..TONEINOC/Бюст с лавров венец и драпирана дреха, надясно
On: [VH] Ъ ...K[OV]MAPKIANOnOAIT СМ/Орел с разперени
криле, насреща, държи венец в клюна
Марцианопол, провинциален управител
Юлий Антоний Селевк, 218-222 г.
9.48 г; 24.5-25 мм
Обект № 6:
Монета - /Е, провинциален бронз, IV номинал, Римска империя, имп.
Гордиан III (238-244)
Л: AY.. .MANTГO...A ¥/Бюст с лавров венец и
драпирана дреха, надясно
Оп: ...СС-EITQN/ Великият бог на Одесос, прав, наляво, държи патера над алтар
Одесос, 238-244 г. 10.72 г; 25.1-25.5 мм
Обект № 7:
Монета - /Е, провинциален бронз, V номинал, Римска империя, имп.
Север Александър (222-235)
Л: Полуизтрит надпис AVTKMAVPCEVHAAEZANAPOCIOVAIAMAICA/
Срещуположни бюстове на Север
Александър и Юлия Меса
Оп: ...HCTOVM/PKIA.../Тюхе с калатос на главата, права, наляво, държи
патера и рог на изобилието
В полето вдясно: Е
Марцианопол, провинциален управител Тиберий
Юлий Фест, 227-229
г.
13.14 г; 27.5-27.7мм Обект № 8:
Монета - AR,
антониниан, Римска империя, имп. Елагабал (218-222)
Л: IMPCAESMAVR...NVSAVG/Бюст с лъчеста корона, броня и драпирана дреха,
надясно
Оп: FIDESEXERCITVS/Фидес седнала, наляво, между два щандарта Рим, 219 г.
4.95 г; 21-22.8
мм
Обект № 9:
Монета - AR,
денар, Римска империя, Марк Аврелий Цезар (139-161)
Л:
AVRELIVSCAE-S[AVG]PIIF/Глава, надясно
Оп: TRPOTIII-COSII/Минерва права, надясно,
държи копие и се подпира на щит Рим, 149 г.
2.12
г; 17.2-18
мм
Обект № 13:
Пръстен-ключ - бронз;
Отключващият механизъм представлява масивно
правоъгълно тяло с оформени в него зъбци и канали; Халката е с елипсовидно
напречно сечение, постепенно разширяваща се към прехода за свръзка с
отключващия механизъм. Понастоящем е фрагментирана и част от нея липсва.
Максимални размери 25 х 26 мм; Дължина на
отключващата част 13.6 мм
Датировка: Римска епоха, II-VI в
Обект № 14(1):
Монета - AR,
денар, Римска империя, имп. Комод (179-192)
Л: MCOMMANTP-.../Глава с лавров венец, надясно
Оп:
Надписът изтрит/Неясна права женска фигура, наляво, държи рог на изобилието
Рим, след 184 г.
2.48 г; 17.7-18.4 мм
Обект № 14(2):
Монета - /E3, Римска империя, възпоменателна, тип Constantinopolis
Л: CONST.. .-NOP.. ./Персонификация на Константинополис, наляво
Оп: Без надпис/Виктория на нос на прора,
наляво
Неясна
монетарница, 330-335 г.
2.38
г; 16.4-17.5
мм
Обект № 14(3):
Монета - /E4, Римска империя, неясен император от Константиновата
династия (Константин II или Констанций II)
Л: .......VSPFAVG/Бюст с перлена диадема и
драпирана дреха,
надясно
On: GLOR.../Двама
войника прави, насреща, държат копие и щит; между тях - един щандарт
В отреза: S[M]...
Неясна монетарница, 335/337-341 г.
1.04
г; 15.8-15
мм
Обект № 14(4):
Монета - /E4, Римска империя, имп. Теодосий II (408-450)
Л: .. .PFAVG/Бюст с перлена диадема и драпирана дреха, надясно
Оп: Без надпис/Кръст във венец
Неясна монетарница, 425-450 г.
1.16 г; 12.8-12.3 мм
Обект
№ 14(5):
Монета - /E3, Римска империя, имп. Констанций II (337-361)
Л: DN...
АVG/Полуизтрит бюст с драпирана дреха, надясно
Оп:
Четириредов надпис VOT/XXMVLT/XXX във венец
Неясна
монетарница, 341-346 г.
1.39 г; 15.2-15.8 мм
Обект № 14(6):
Монета
- /E3, Римска империя, възпоменателна, тип Constantinopolis
Л:
Надписът нечетлив/Персонификация на Константинополис, наляво
Оп:
Надписът нечетлив, тип GLORIA EXERCITVS вариант с един щандарт
Неясна монетарница, 330-335 г.
2.15 г; 15.8-16.3 мм (непочистена)
Обект № 14(7):
Монета - /E3, Римска империя, неясен император и монетарница, IV
век
Л: Неясен бюст на император, надясно
Оп: Напълно нечетлива
1.94 г; 17.3-16.2 мм (непочистена)
Обект № 14(8):
Монета - /Е4, Римска империя, имп. Констанций II (337-361)
Л: Надписът изтрит/нечетлив/Неясен
бюст с перлена диадема, надясно
Оп: Надписът изтрит/Тип FEL TEMP REPARATIO вариант Виртус пробожда паднал конник
Неясна монетарница, 351-361 г.
1.99 г;
15.8-15.6 мм
(непочистена)
Обект № 14(9):
Монета -/ЕЗ, Римска империя, имп. Валенс (364-378)
Л: ...EN.. ./Неясен бюст на император с перлена диадема и драпирана дреха,
надясно
On: GLORIARO-.../
Императорът прав, надясно държи лабарум и влачи пленник
В отреза: [S]MH...
Хераклея, 365-367 г.
1.01 г; 15.7-14.7 мм (непочистена)
Обект
№ 14(10):
Монета - /ЕЗ, Римска империя, неясен император IV век
Л: Надписът нечетлив/Неясен бюст на
император с перлена диадема, надясно
Оп:
Надписът и изображението неясни
1.99
г; 14-15.5
мм (непочистена)
Обект № 14(11):
Монета - /Е4, Римска империя, имп. Констанций II (337-361)
Л: .. .-VSPFAVG/Полуизтрит бюст с перлена диадема и драпирана дреха, надясно
Оп: Доловим силует на четириредов
надпис VOT/XXMVLT/XXX във венец
Неясна
монетарница, 341-346 г.
1.54
г; 14.4
мм (непочистена)
Обект № 14(12):
Монета - /Е4, Римска империя, неясен император и монетарница,
IV-първата половина на V век
Л: Надпис и
изображение неясни
Оп: Надпис и
изображение неясни
1.89 г; 14.3 мм (непочистена)
Обект № 14(13): монета, бронзови антични монети от 4-6 век, отчупени
и непочистени". Същата представляват, както следва:
Монета -/Е4,
Римска
империя, неясен император и монетарница, V век
Л: Надпис и
изображение неясни
Оп: Надпис и
изображение неясни
0.84 г; 12-11 мм
Обект № 17(1) - пръстен - бронзов върху плочката има изображения на
глава на кон, а на другия - орел, Средновековие и Античност". Същите
представляват, както следва:
Пръстен -
бронз;
Халката е плоска в сечение, разширяваща се към
плочката. Последната е плоска, с издължена правоъгълна форма, украсена с
врязана точкова украса - по една точка в ъглите на плочката и една в центъра.
Сиво-зелена
на цвят патина и варовикови отлаги.
Височина 19.6 мм; Максимален
диаметър на халката 23.9 мм
Датировка:
ранносредновековна епоха, IX-XI в.
Обект № 17(2):
Пръстен -
бронз;
Профилирано тяло, лято в калъп; халката е с
елипсовидно сечение постепенно разширяваща се при прехода към плочката;
последната е плоско профилирана с форма на октагон, без следи от украса.
Синьо-зелена
на цвят патина и вторично издраскване в областта на плочката.
Височина 24.5 мм; Максимална
широчина на халката 22.9 мм.
Датировка: ранносредновековна епоха, IX-XI в.
Обект № 17(3):
Пръстен - бронз;
Халката е с елипсовидно сечение, припоена
към плочката; последната е плоска, с овална форма, украсена с врязана линейна
украса, състояща се от централен пояс от хоризонтални линии и периферен от
вертикални такива.
Синьо-зелена на цвят патина и варовикови
отлаги.
Височина 22.8 мм; Максимална
широчина 22.1 мм.
Датировка: ранносредновековна епоха, IX-XI в.
Обект № 17(4):
Пръстен - бронз;
Халката е
плоска в сечение, постепенно разширяваща се към плочката. Последната е слабо
профилирана, плоска, с овална форма, напречно ориентирана спрямо оста на
халката; без видими следи от украса по плочката.
Сиво-зелена на цвят патина и варовикови
отлаги.
Височина 19.4 мм; Максимална
широчина при халката 20.3 мм.
Датировка: римска епоха, II-IV в.
Обект № 17(5):
Фрагмент от пръстен - бронз;
Запазена е
плочката и част от халката; Запазената част от халката е с кръгло напречно
сечение, преминаващо постепенно при прехода към плочката в елипсовидно;
плочката е издигната и масивна на фона на общия обем на пръстена; има овална
форма, украсена с вдлъбнато изображение на кон, наляво. Фигурата е стилизирана
и анатомично неправдоподобна, с подчертан акцент върху предната част от
конското тяло.
Максимално запазена височина 11.4 мм; максимална
широчина 18.8 мм.
Датировка: елинистическа епоха, IV-I в.
Обект № 17(6):-
Фрагмент от пръстен - бронз;
Халката,
понастоящем частично липсваща, е плоска в сечение, разширяваща се към плочката.
Последната е плоска, с овална форма, украсена с врязана зооморфна украса -
птица с разперени криле и глава, наляво.
Тъмна сиво-кафява патина.
Максимално
запазена височина 12.3 мм;
Максимална широчина 22.8 мм.
Датировка: ранносредновековна епоха, IX-XI в.
Обект № 18(2):
Тока - бронз с посребрение;
Рамката и плочката конструктивно свързани в
общо ажурно тяло; Езичето липсва
Дължина 26.6 мм; Максимална
широчина 20 мм.
Сиво-синя патина.
Датировка: средновековна
епоха, IX-XII в.
Обект № 18(4):
Ремъчна апликация - бронз;
Тяло с кръгла форма, оформено като съцветие на цвете;
От опаковата страна са налице следи от два железни шипа за прикачване към
ремъчната гарнитура
Диаметър 28-29 мм.
Непочистена, покрита с варовикови отлаги. Датировка:
средновековна епоха.
Обект № 18(5):
Плочка от пръстен - медна
ламарина;
Плочката представлява плоско тяло с кръгла форма;
украсата е посредством врязване и отнемане на метал; представлява врязан ромб с
вдлъбнати навътре стени, в обема на който е оформен кръст около централен кръг
и четири радиални лъча посредством коси врязани линии; в пресечката на рамената
на ромба са оформени полета от плитко врязани коси насечки.
Синьо-зелена патина и
частични варовикови отлаги.
Диаметър 16.3-16.5 мм.
Датировка: ранносредновековна
епоха, IX-XI в.
Обект № 18(7):
Фрагмент от коланна висулка - бронз;
Цилиндрично
тяло, сплескано в горния край, където е оформен отвор за окачване.
Дължина 19 мм.
Синьо-зелена на цвят патина и запълнен с
пръст. Датировка: римска епоха, II-IV в.
Обект № 18(8):
Ремъчен разпределител - бронз;
Масивно тяло със заоблена правоъгълна форма.
Върху едната, плоска стена е оформен малък отвор.
Дължина 18 мм; Широчина 15.6 мм. Сиво-зелена на цвят патина и варовикови отлаги.
Датировка: ранносредновековна епоха, IX-XI в.
Обект № 18/11/:
Ремъчна разпределител -
бронз;
Тяло с пръстеновидна форма, лято в калъп.
Халката е с елипсовидно напречно сечение, а кръглата плочка с отвор в средата.
Диаметър 13.4-13.7 мм.
Сиво-кафява на цвят патина и варовикови
отлаги. Датировка: средновековна
епоха.
Обект № 19(1):
Копче - олово;
Тяло със сферична форма и издължена халка Височина 15.1 мм; Максимална
широчина 7.4 мм.
Датировка: средновековна епоха, IX-XIV в.
Обект № 19(2): Копче - олово;
Тяло със сферична форма и издължена халка Височина 13.2 мм; Максимална
широчина 7.1 мм.
Датировка: средновековна епоха, IX-XIV в.
Обект № 20:
Звънче - медна ламарина;
Тялото оформено в характерна сферична форма с
конструктично свързан издатък, с оформен в него отвор за окачване. Вътрешността
на звънчето и отвора - запълнени с пръст.
Светлозелена на цвят патина и
слаби варовикови отлаги.
Дължина 20.8 мм; Височина 17.4 мм.
Датировка:
ранносредновековната епоха, IX-XI в.
Експертизата заключава, че независимо
от своето моментно физическо състояние всички, посочени горе 35 бр. монети и
предмети притежават научна стойност. Някои от тях, след извършването на
лабораторни реставрационно-консервационни намеси биха имали и експозиционна
такава.
Всички те притежават качествата на движими културни
ценности. Макар и автентични паметници от съответната епоха, притежаващи научна
стойност в това ѝм качество, по своята същност те представляват масов
археологически материал, поради което не отговарят на критериите за национално
богатство, съгласно дефиницията за такова, формулирана в чл. 54. ал. 2, т. 1-3
от Закона за културното наследство.
Експертизата пояснява, че статут на национално
богатство се предоставя от Министъра на културата въз основа на експертно
заключение, изготвено от специализиран експертен съвет по реда, определен от
чл. 98-100 от Закона за културното наследство. Тези предмети и монети не са
били обект на процедура за предоставяне статут на национално богатство, по реда
на гореописаните членове от Закона за културното наследство, поради което не
притежават статут на национално богатство и не са вписани в Регистъра на
движимите културни ценности национално богатство, съгласно изискванията на чл.
100, ал. 4, чл. 102, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и чл. 103 от Закона за културното
наследство.
Експертизата заключава, че монетите и предметите 35
на брой, определени горе като движима културна ценност, предвид тяхната
хронологическа атрибуция, притежават качества на безспорни движими
археологически обекти, открити в резултат на изкопна дейност и като такива
същите биха могли да се охарактеризират като археологически обекти по смисъла
на Закона за културното наследство; същите подлежат на идентификация и
регистрация по реда регламентиран в
Закона за културното наследство и Наредба №
Н-3 от 03.12.2009г., издадена от Министъра на културата за реда за
извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни
ценности.
От събраните в хода на съдебното
следствие доказателства - Писмо –
справка, дата 12.05.2016г. от Министерство на културата, Писмо – справка, дата
16.05.2016г. от Регионален исторически музей – гр. Шумен и Писмо – справка, дата 17.05.2016г. от
Регионален исторически музей – гр. Разград / последните най-близки регионални
музеи по постоянен и настоящ адрес и местоживеене на подсъдимия/ се установява,
че тези 35 бр. археологически обекти съобразно експертното заключение, не са
били заявени от подс.Р. за идентификация и регистрация по ЗКН и посочената горе Наредба както и, че в
Министерство на културата не са постъпвали документи, подадени лично от подсъдимия за вписване на
културни ценности, които са придобили статут на „национално богатство” по реда
на чл.100 от ЗКН.
Историко археологическата и
нумизматична експертиза дава заключение и относно стойността на 35 бр.
археологически обекти.
Експертизата сочи, че предвид
липсата на действащи в Република България аукциони, съгласно и по реда на чл.
119 от Закона за културното наследство, определянето на пазарната стойност на
движима културна ценност и/или археологически обект е възможно само и
единствено на базата на съпоставянето с цените, определени от световните
аукционни къщи, както и откупките на археологически обекти от българските
музеи.
Покупно – продажната стойност на съответен
археологически/нумизматичен обект е динамична,
тя се влияе от субективни фактори като моментно
физическо състояние на обекта, търсене и предлагане, начин на реализация на
сделката (онлайн покупка или аукционно наддаване), хронологически обхват на
извършената покупка и т.н., поради което често е налице значителен диапазон в
стойността на едни и същи по своя вид и характеристики обекти. От особено
значение при реализацията на сделки с археологически/нумизматични обекти е
тяхното физическо състояние. От приложените като нагледен материал фотографски
изображения в експертното заключение е видно, че предоставените за експертно
становище монети и предмети не се отличават с висока степен на съхраненост. При
тях е налице механично изтриване, недобро центриране при матричния удар, зони с
частично нарушена патина, или пък не са преминали процедура на реставрационна
намеса. Поради всичко това сравнението с реализираните продажни цени на
аналогични на тях паметници, но в много по-добро качество, е повече от
неуместно.
Предвид това сочи експертизата, представените по-долу
цени отразяват стойност, формирана на базата на ориентировъчната продажна цена
на сходни предмети, предлагани в аукционните къщи; времето на осъществяване на
покупко-продажбата; физическото състояние на обекта и не на последно място
стойността, определяна от българските музеи при извършването на откупки на
сходни по своята хронология и атрибуция монети. В този ред на мисли е
предложено следното остойностяване на предметите и монетите, притежаващи
качествата на движими културни ценности и археологически обекти:
Обект №
1: Монета - /Е21, Македония, Филип II
(359-336) - 5 лв;
Обект № 3: Монета - провинциален бронз, IV
номинал, Римска империя, имп. Елагабал (218-222), Марцианопол - 20 лв;
Обект № 6: Монета - провинциален бронз, IV номинал,
Римска империя, имп. Гордиан III (238-244), Одесос - 20 лв;
Обект № 7: Монета - провинциален бронз, V номинал,
Римска империя, имп. Север Александър (222-235), Марцианопол - 10 лв;
Обект № 8:
Монета - AR, антониниан, Римска империя,
имп. Елагабал (218-222) - 15 лв;
Обект № 9: Монета - AR,
денар, Римска империя, Марк Аврелий Цезар (139-161)-30 лв;
Обект № 13: Фрагментиран и неконсервиран бронзов
пръстен-ключ - 2 лв;
Обект № 14(1):
Монета - AR, денар, Римска империя, имп.
Комод (179-192)- 10 лв;
Обекти с
№№ 14(2)-14(13/: Дванадесет броя късноримски дребнономинални монети,
непочистени и изтрити - 12 лв;
Обект № 17(1):
Бронзов пръстен - 5 лв;
Обект № 17(2): Бронзов пръстен - 5 лв;
Обект № 17(3/:
Бронзов пръстен - 5 лв; Обект № 17(4):
Бронзов пръстен - 5 лв;
Обект № 17(5):
Фрагмент от бронзов пръстен със зооморфно изображение - 40 лв;
Обект № 17(6). Фрагмент от бронзов пръстен със зооморфно изображение
- 20 лв;
Обект № 18(2): Бронзова тока с посребрение - 10 лв;
Обект № 18(4): Бронзова ремъчна апликация - 2 лв;
Обект № 19(1):
Оловно копче - 1 лв;
Обект № 19(2).' Оловно копче - 1 лв;
Обект № 20: Медно звънче - 5
лв;
Обектите с № №
18(5) - плочка от пръстен, № 18(7) - фрагмент от висулка, 18(8) - ремъчен
разпределител и № 18(11) - ремъчен разпределител, предвид тяхната
хронологическа и типова атрибуция, не подлежат на остойностяване.
В резюмиран вид заключава експертизата, общата
стойност на предоставените за експертно становище предмети и монети към датата
на изготвяне на същото не би надвишавала сумата от двеста двадесет и три (223)
лева.
От заключението на назначената
в хода на съдебното следствие криминалистическа – техническа експертиза се
установява, че металдетекторът, иззет като ВД по делото, закупен на
29.04.2014г. от подс.Р., съгласно представената фактура на л.69 от материалите
по делото, е фабрично производство на компанията „MINELAB”.
Уредът се явява многофункционален детектор с разширени характеристики и функции
за търсене на монети, артефакти, бижута
и самородно злато на по-голяма дълбочина с по-точна дискриминация. Същият е
комплектован с елипсовидна търсеща глава DD с размер 10х5 инча и работна честота 18,75
кХц, специално предназначена за локализиране на дребни предмети. Към
електронния блок са свързани слушалки марка Yamaha, модел НР – 50А. Металдетекторът в представения вид е захранван с 4
алкални елемента тип АА „VARTA LONGLIFE”, които са изтощени, но при
поставяне на свежи такива е технически
изправен и напълно функционален.
Експертизата заключава, че
установените по повърхностите на уреда зацапвания наподобяващи почва и
драскотини по долната повърхност на търсещата глава биха могли да се получат
при боравене с металдетектора при използване по предназначение. Експертизата е
онагледена и с фотоалбум, представляващ неразделна част от нея.
Тази фактическа
и правна обстановка съдът прие за установена въз основа
на всички събрани и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по
установения в НПК ред и начин: показанията на разпитаните в ДП свидетели,
прочетени по реда на чл.283 НПК, съобразно одобреното от съда на основание
чл.372, ал.3, в.в. с чл.371, т.1 от НПК съгласие на подсъдимия и защитника му да не се провежда разпит на
свидетелите; заключенията на назначените
и извършени експертизи - историко
археологическа и нумизматична,
криминалистическа техническа експертиза; от намереното и установено при
огледа на местопроизшествието от 03.10.2015г., при огледа на веществените
доказателства от 05.11.2015г.; от веществените доказателства намерени и иззети
по установения в НПК ред и начин; от писмените доказателства – декларация за
семейно и материално положение, биографична справка, фактура от 29.04.2014г.,
справка за съдимост, писма – справки от М-во на културата, Регионални
исторически музеи Шумен и Разград, характеристична справка и справка за
нарушител от ОД МВР – Шумен.
Анализът на всички събрани
доказателства по отделно и в съвкупност даде основание на съда да приеме
категорично, че автор на инкриминираните деяния е подс.Р. както и, че с
действията си от обективна и субективна страна е осъществил съставите на
престъпленията по чл.277а, ал.7 от НК и по чл.278, ал.6, предл.3 от НК, по следните съображения и правни изводи:
Фактите относно времето, мястото, начина на извършване на инкриминираните деяния и участието на подсъдимия в тях, се установяват и доказват от показанията на
свидетелите М.Н. и Хр.Х. – полицейски служители при РУ – гр.Исперих.
Тези свидетелски показания са
еднопосочни, логични, последователни, непротиворечиви и взаимнодопълващи се,
кореспондиращи с конкретно установените по делото факти и поради това, съдът ги
кредитира за достоверни и обективни при изграждане на становището си за
авторството и правната квалификация на инкриминираните деяния.
Касае се, за свидетелски показания дадени в ДП
при изричното съгласие на подсъдимия и неговия защитник /чл.371, т.1 НПК/ да не
се провежда разпит на свидетелите в хода на съдебното следствие, а при
постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на протоколите
ѝм за разпит.
На следващо място, горните
елементи включени в предмета на доказване, се установяват и доказват и от заключенията на назначените и извършени
експертизи: историко археологическа и нумизматична, и
криминалистическа техническа експертиза.
Касае се, за експертни заключения извършени
обективно и компетентно въз основа на обективни дадености – обектите на експертните
изследвания - веществените доказателства,
намерени и иззети при огледа на местопроизшествието, относими към предмета на
доказване и приобщени към материалите по делото по установения в НПК ред и
начин; заключения, кореспондиращи с гласните доказателства и
конкретно установените факти и обстоятелства по делото; заключения, достатъчно
пълни и ясни, обосновани и не будещи каквото и да било съмнение относно тяхната правилност и поради това, кредитирани
изцяло от съда при изграждане на становището както за авторството, така и
правната квалификация на инкриминираните деяния.
В тази връзка, съдът не прие за основателно
искането на защитата за назначаване на допълнителна историко археологическа и
нумизматична експертиза, както и за назначаване на допълнителна
криминалистическа техническа експертиза.
И по двете искания съдът прие категорично, че
не са налице основанията на чл.153 от НПК за назначаване както на допълнителна
така и на повторна експертиза.
Внимателният анализ на
експертното заключение по историко археологическата и нумизматична експертиза,
както и казаното от експерта в съдебно заседание при отговорите на поставените
от страните въпроси, даде основание на съда да приеме, че защитата превратно
тълкува както самото заключение, така и отговорите на експерта. В с.з. вещото
лице посочва, че научната стойност на археологическите обекти зависи пряко от
мястото на откриване. В случая, не е
установено от кой обект са тези археологически обекти, което намалява тяхната
научна стойност до абсолютен минимум. Но, вещото лице пояснява, че за
археологията всеки един от тези предмети е носител на научна информация и специално
за тези монети /инкриминираните/ подчертава, че е определил минимална сума, но категорично
те са масов археологически материал, който позволява датиране и за това е
приел, че притежават научна стойност, а част от тях притежават и експозиционна такава, ако бъдат почистени.
Освен това, обвинението срещу подсъдимия не е за културни ценности, респ.археологически
обекти, които имат висока или особено висока научна или художествена стойност.
Внимателният анализ на
експертното заключение по криминалистическата техническа експертиза и отговорите на експерта в с.з. на поставените
от страните въпроси също даде основание на съда да приеме, че не са налице
основанията на чл.153 НПК. Отговорите на експерта са точни, ясни, обосновани и
по убедителен начин защитават приетото от него, че уредът се явява
многофункционален детектор с разширени характеристики за търсене на монети,
артефакти, бижута и самородно злато на по-голяма дълбочина с по-точна
дискриминация, както и при включване уредът преминава в режим „Монети и съкровища”
стандартна настройка на дискриминацията, намерен е при експертното изследване с
изтощени алкални елементи, но при поставяне на свежи такива е технически
изправен и напълно функционален заключава експертът.
В частност, съдът остави без
уважение като неоснователно и искането на защитата за назначаване на
криминалистическа дактилоскопна експертиза с обект на изследване ВД- металдетектора
за търсене на дактилоскопни следи върху него. Първо, обстоятелствата по делото
и без тази експертиза са изяснени при безспорно установения и неоспорен факт,
че уредът е собственост на подсъдимия, и второ, малко вероятно е след изминалия
продължителен период от време от инкриминираната дата до настоящия момент, обективно
да бъдат намерени и установени годни за изследване дактилоскопни следи.
Горните елементи, включени в
предмета на доказване се установяват и доказват и от веществените доказателства: намерените монети и предмети при огледа на
местопроизшествието, приобщени към материалите по делото по установения в НПК ред и начин,
представляващи годни доказателствени средства; както и от писмените
доказателства, също относими към
предмета на доказване.
В настоящият случай, в хода на съдебното
следствие подс.Р. заяви, че не се признава за виновен и упражни правото си да
откаже да дава обяснения. На ДП подсъдимият е дал обяснения по обвинението, но
обясненията му в качеството на обвиняем нямат никаква доказателствена стойност,
не се обсъдиха от съда при изграждане на
становището за авторството и правната квалификация на инкриминираните деяния, тъй
като не са дадени пред съдия, не са
дадени в присъствието на защитник и не могат да бъдат прочетени по реда на
чл.279 ал.1 и ал.2 от НПК.
Твърдението му обаче, че е
невинен по обвиненията срещу него, се явява защитна теза опровергаваща се
категорично от доказателствата по делото. Съвкупният анализ на доказателствата /изложени горе/ даде
основание на съд да приеме, че обвинението срещу подс.Р. е доказано по несъмнен
начин.
Относно, обвинението по чл.278,
ал.6, предл.3 от НК.
Съгласно см.на закона и
постоянната съдебна практика, престъпният състав по чл.278, ал.6 от НК винаги е
налице, когато предметът на престъплението –
1-во, е археологически обект, и 2-ро, той не е идентифициран и
регистриран по съответния ред.
Наказателният кодекс не
съдържа легална дефиниция на понятието „археологически обект”, нито пък
информация за „съответния ред за идентификация и регистрация на археологически
обект.” Съдържанието на тези елементи на престъплението се разкрива в нормите
на Закона за културното наследство и Наредба № Н-3/2009г. за реда за извършване
на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности.
Следователно, престъпният състав на чл.278, ал.6 от НК се характеризира с
бланкетна диспозиция, тъй като препраща за някои от елементите на
престъплението към правни норми от други нормативни актове.
В конкретният случай, безспорно
се установява и доказва по делото от заключението на историко археологическата
и нумизматична експертиза, че инкриминираните 35 бр. /описани горе/ – повече от
три археологически обекта държани от подсъдимия представляват движима културна
ценност, по см.на чл.7 от ЗКН, независимо от своето моментно физическо
състояние, притежават научна стойност; безспорно се установява, че те са
движими археологическите обекти, по см.
на чл.146, ал.1 от ЗКН, тъй като всяка една от тях е материална следа от
човешка дейност от минала епоха, открити в резултат на изкопна дейност. Само за
прецизност на изложението, за определянето на една вещ като археологически
обект по см. на този текст – чл.146, ал.1 от ЗКН е без значение как е получена
информацията за нея. Информацията може да бъде от различни източници, включително и теренни проучвания, които са
основен източник на информация, но не единствен такъв, доколкото такива следи
от човешка дейност от минали епохи, могат да бъдат намерени и при извършване на
земеделски, строителни и др.дейности, а така също открити случайно или
намерени, без осъществяване на каквато и да било дейност. Безспорно се
установява също, че инкриминираните вещи подлежат на задължителна идентификация
и регистрация по ЗКН и Наредба № Н-3 от 03.12.2009г., и които
не са били идентифицирани и регистрирани от подсъдимия в нарушение на
чл.97, ал.1, в.в. с чл.96, ал.1-3 от ЗКН и чл.4 от Наредба №Н-3 от 03.12.2009г.
за реда за извършване на идентификация и за водене на регистър на движимите
културни ценности, обстоятелство установяващо се от писмата – справки получени
от Регионалните исторически музеи Шумен и Разград, най-близки до местоживеенето
на подсъдимия.
От обективна страна, безспорен е и фактът на
държането на инкриминираните вещи като елемент от фактическия състав на
престъплението по чл.278, ал.6 от НК, което представлява продължителна трайна
непрекъсната фактическа власт върху определен археологически обект, което
държане във всички случаи се предшества от дейността по откриването и
намирането на обекта, в случая – намирането и изземването ѝм от багажника
на ползвания от подсъдимия лек автомобил, заедно с металдетектора, собственост
на подсъдимия и права лопата с остатъци от засъхнала пръст, а мястото и начинът,
по който са били съхранявани - в
специално дървено сандъче с метален обков, всяка една обвита по отделно с бяла
салфетка, други в полиетиленов плик,
говори както за продължителността на държането, така и за целта на
държането - колекционерска и нумизматична.
От субективна страна,
подсъдимият е действал при пряк умисъл, защото въпреки знанието, респ.съзнанието
за естеството и древността на предметите, че държи археологически обекти, които
подлежат на съответна идентификация и регистрация, не е предприел действия по
задължителната ѝм идентификация и регистрация. За този вид културни
ценности законодателят е предвидил изключение от принципа за доброволност на
процедурите по идентификация и регистрация на вещи-частна собственост по ЗКН, воден от разбирането за
високата ценност за обществото на движимите археологически обекти и
обществената необходимост за поставянето ѝм под засилен контрол. Фактът
на знанието, се извежда обективно /както бе посочено горе/ от местоположението
на инкриминираните-процесни вещи – багажника на ползвания от подсъдимия
автомобил, съхранявани в специално сандъче, в полиетиленов плик, както и
обективно от факта на държането на металдетектора и правата лопата.
Ето защо, съдът прие, че с
действията си от обективна и субективна
страна подс.Р. е осъществил състава на престъплението по чл.278, ал.6, предл.3
от НК.
Относно, обвинението по
чл.277а, ал.7 от НК.
Държането на технически
средства, с предназначение за търсене, съхранение, изменение или пренасяне на
археологически обекти, е криминализирано с измененията в НК от 2009г.,
посредством нов чл.277а, ал.7 от същия. Субект на престъплението е всяко наказателно
отговорно лице. От обективна страна, престъплението е осъществено чрез
действие, изразило се в противозаконно държане на предмети, представляващи
специално техническо средство - металотърсач, антена, слушалки и батерия, предназначени за търсене на археологически
обекти. За съставомерността на деянието, като престъпление на формално
извършване, е ирелевантно чия собственост е техническото средство.
В конкретният случай, безспорно се
установява и доказва по делото, че на инкриминираната дата и място, при
проведения оглед на местопроизшествието и на лекия автомобил ползван от подс.Р.
е намерен и иззет по установения в НПК ред и начин окомплектован металдетектор
със слушалки, държан от подсъдимия и негова собственост, съгласно представената
фактура за закупуването му от 29.04.2014г. Следователно, от обективна страна
държането, което представлява /както бе посочено горе/ упражняване на
фактическа власт върху обекта, безспорно е налице. Безспорно се установява и
доказва от заключението на криминалистическата техническа експертиза, че
металдетекторът е многофункционален с разширени характеристики за търсене на
монети, артефакти, бижута и самородно злато на по-голяма дълбочина с по-точна
дискриминация, комплектован с търсеща глава, специално предназначена за локализиране
на дребни предмети; към електронния блок са свързани и слушалки; металдетекторът
е намерен с изтощени захранващи елемента, което обстоятелство говори по
несъмнен начин, че е бил използван по предназначение, но при поставяне на свежи
такива категорична е експертизата, същият е технически изправен и напълно
функционален. Обстоятелството, че действително металдетекторът е бил използван
по предназначение се установява и от установените от експертизата по
повърхностите му зацапвания, наподобяващи почва и драскотити по долната
повърхност на търсещата глава. Следователно, металдетекторът в нашия случай,
представлява „оръдие” по см. на чл.277а, ал.7 от НК, доколкото по своя
технически характер несъмнено е вещ, чрез която могат да се извършват
определени дейности, насочени към търсене и откриване на монети, артефакти и
др.на по-голяма дълбочина. Той представлява „оръдие” по смисъла на този
наказателен текст, като същевременно е и
„техническо средство”, съгласно легалното определение на параграф 4, т.2 ЗКН и
е вещ, която може да се използва за противозаконно търсене на археологически
обекти. От доказателствата по делото безспорно се установява също, че
подсъдимият е знаел, че металдетекторът е предназначен и е послужил за търсене
на археологически обекти
Действително, продажбата на металдетектори
в страната е разрешена и всяко лице може да държи такова средство, но ако
същото се използва за други цели – търсене на цветни черни метали и пр. В
случая обаче, при безспорно установения
факт, че освен металдетектора подсъдимият е държал и културни ценности-движими
археологически обекти, съгласно заключението на историко археологическата и
нумизматична експертиза, както и обстоятелството, че се касае за
моногофункционален детектор с разширени характеристики и функции за търсене на
монети, артефакти бижута и др., който детектор експертизата намира с изтощени
захранващи елементи, с повърхностни
зацапвания по него наподобяващи почва и драскотини по долната повърхност на
търсещата глава, които биха могли да се получат при боравене с него при
използване по предназначение, както и от обстоятелството, че в багажника на
автомобила, заедно с металдетектора и археологическите обекти е намерена и
иззета като доказателство и права лопата с остатъци от засъхнала пръст по
долната метална част, дават основание на съда да приеме категорично, че
предметът на престъплението представляващ оръдие, за което подсъдимият не само,
че е знаел, че е предназначено за търсене на археологически обекти,
респ.предназначено да служи като средство за друго престъпление – за търсене на
археологически обекти, но и обективно в случая, това оръдие е послужило за
търсене на такива обекти.
От субективна страна, деянието е
извършено при пряк умисъл.Подсъдимият е знаел и съзнавал, че противозаконно /ЗКН – чл. 152, ал.2 / държи металдетектор, имащ характер на
оръдие по см.на чл.277а, ал.7 от НК, много добре е съзнавал, че същият е
предназначен и е послужил в случая, за търсене на археологически обекти, но
независимо от това, е осъществил всички признаци от състава на това престъпление
за един продължителен период от време.
Ето защо, съдът прие, че с действията
си от обективна и субективна страна подс.Р. е осъществил състава на чл.277а,
ал.7 от НК.
Държаните от подсъдимия вещи, намерени
и иззети при огледа на местопроизшествието и обект на експертните изследвания,
както и държаната от него и намерена при тези вещи и права лопата с остатъци от
засъхнала пръст по металната ѝ част, дават основание на съда да приеме,
че в случая са налице категорични и безспорни доказателства за извършвана от
подсъдимия т.н. иманярска дейност.
Относно, индивидуализацията на наложеното на подс.Р. наказание.
При индивидуализацията на наложеното
на подсъдимия наказание по вид, размер и начин на изтърпяване съдът, отчитайки всички обстоятелства от
значение за вината на подсъдимия, съобразно нормата на чл.54 от НК; в
пределите, предвидени от закона за извършените престъпления по чл.277а, ал.7 от НК – лишаване от свобода до 6 години, и по чл. 278, ал.6, предл.3 от НК - лишаване от свобода до 6 години и глоба от 3
хиляди до 15 хиляди лева; наложи за първото
престъпление наказание лишаване
от свобода за срок от 6 месеца, за
второто престъпление наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца и глоба
в размер на 3 хиляди лева; на основание
чл.23, ал.1 от НК наложи едно общо наказание – най-тежкото от тях, а именно –
лишаване от свобода за срок от 8 месеца, при строг първоначален режим, в
затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.57, ал.1, в.в. с чл.60,
ал.1 и в.в. с чл.61, т.2 от ЗИНЗПС, и
глоба в размер на 3 хиляди лева , по
следните съображения:
Като отегчаващи вината
обстоятелства, съдът отчете високата степен на обществена опасност на
извършените деяния, проявената престъпна упоритост при нарушаване на
специалното законодателство за културното наследство; предишните осъждания на
подсъдимия, за които не е налице съдебна реабилитация.
Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът отчете: младостта и тежкото семейно и материално състояние: към момента
подс.Р. е на 38 години, семейството му е петчленно - фактическа съпруга и три
деца, за което се грижи и издържа; същият е с основно образование, без
определена професия и квалификация;
безработен в условията на действителна безработица в страната; той и членовете
на семейството му не притежават каквито и да било недвижими имоти, от които би
могло да се реализират доходи за издръжка; не получава социални помощи;
процесуалното му поведение – от началото на наказателния процес срещу него до настоящия
момент подсъдимият, по никакъв начин не е възпрепятствал наказателното преследване срещу него, въпреки
обремененото тежко съдебно минало; в тази връзка, още в самото начало на 03.10.2015г., при намиране и изземване на
инкриминираните вещи той - сам, по собствена воля и желание, доброволно е дал обяснения за намерените и иззети вещи,
подписал е протокола за извършеното
първоначално и неотложно действие по разследването, който протокол не е оспорен
от него нито в ДП, нито в хода на съдебното следствие, което се проведе и с
упълномощен от него защитник, поради което с това свое процесуално поведение
подсъдимият е улеснил и помогнал
разследващият орган да документира надлежно престъпната му дейност; ниската
пазарна стойност - 223,00 лв. на инкриминираните
вещи – движими културни ценности и археологически обекти.
Съвкупната преценка на всички тези
обстоятелства даде основание на съда да приеме, че така определеното общо
наказание по вид, размер и начин на изтърпяване / като наказанието глоба – минимума на
предвиденото по закон е съобразено и с нормата на чл.47 ал.1 от НК; подсъдимият е млад, работоспособен и може
да полага труд, за да реализира доходи за изпълнение и на това наказание/, е
напълно справедливо, съответно както на обществената опасност на деянието, така
и на личната обществена опасност на дееца и ще бъдат постигнати целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК за генералната и специална превенция.
На основание чл.278, ал.7, в.в. с
чл.53 от НК, съдът постанови отнемане в полза на Държавата – предметът на престъплението –
вещите по п.1 и п.2 от обвинението, подробно описани и индивидуализирани както
в диспозитива на присъдата, така и в първата част на настоящите мотиви. А по
отношение на останалите веществени доказателства, които не са предмет на
обвинението, подробно описани и индивидуализирани както в диспозитива на
присъдата, така и в първата част на настоящите мотиви, съдът постанови да се
върнат на подс.Р. след влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК,
съдът постанови подс.Р. да заплати в полза на Републиканския бюджет сумата от
166,06 лв., представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметката
на Разградския окръжен съд да заплати сумата от 269,89 лв., представляваща разноски в
съдебното производство.
По изложените съображения РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Д.ВАСИЛЕВА/
НР