№ 2164
гр. София, 14.02.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в закрито заседание
на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Кирил Ст. Петров
като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело №
20221100104543 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от БАНКА ДСК АД против
С. Н. Д., с която са предявени искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца
следните суми по договор за кредит за текущо потребление от 26.11.2014 г. – сумата от
38656.13 лв. – непогасена главница по договора за кредит, сумата от 6 551.43 лв. –
възнаградителна лихва за периода 16.03.2020 г. – 16.06.2021 г. и сумата 445.20 лв. – лихва за
забава за периода 16.04.2020 г. до 16.06.2021 г. Претендира и законна лихва върху
главницата от предявяване на ИМ до окончателното изплащане.
Препис от исковата молба и приложенията са връчени на ответника лично в с.
Кринидес, Кавала, Гърция на 29.09.2023 г., видно удостоверението за връчване на л. 145 от
делото.
В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответника.
Съгласно чл. 28 КМЧП и чл. 15 ГПК, сезираният съд следва служебно да се
произнесе по международната си компетентност при дела с международен елемент.
Относно международната компетентност:
Съгласно разпоредбата на чл. 17, вр. чл. 18 §2 от Регламент № 1215/2012 г.,
компетентен да разгледа спорове, свързани с потребители, е съдът на държавата членка,
където потребителят има обичайно местоживеене. Тази компетентност може да се
пророгира само със изрично споразумение, сключено след възникването на спора или при
явяване на ответника пред съда сезиран с иска - арг. от чл.19 и 25 и чл.26 от Регламент №
1215/2012 г. Съгласно чл. 26, извън компетентността, която произтича от други разпоредби
на настоящия регламент, компетентен е този съд на държава-членка, пред който се яви
ответникът. Пророгацията е приложима и по делата по раздел 4 - относно потребителски
договори и се осъществява чрез явяване на ответника за участие в процеса без да оспорва
компетентността на съда – чл. 26 §1. Ответникът може да оспори компетентността на
българския съд да разгледа делото с отговора на исковата молба. При липса на такова
1
оспорване, изрично подадения отговор представлява приемане на легитимността на
юрисдикцията и непротивопоставяне български съд да разгледа делото. Българският съд
следва да прекрати производството, ако ответникът се яви и оспори компетентността му или
ако не се яви пред съда - определение № 217 от 07.04.2015 г. по ч. гр. д. № 522/2015 на III г.
о. на ВКС.
По делото по безспорен начин се установява, че местоживеенето на С. Н. Д. е в
Република Гърция. Исковата молба е лично връчена на ответника в с. Кринидес, Кавала,
който адрес е посочен и като постоянен адрес на ответника в договора за кредит за текущо
потребление. Относно посочения адрес за кореспонденция в гр. Сандански, то от справка от
МВР, ГД Отдел Миграция се установява, че лицето е било продължително пребиваващо в
България до 01.04.2021 г. /л. 5 от делото/. Няма данни лицето да е пребивавало в България
след това. Адресът в гр. Сандански е регистриран на 07.10.2009 г. Срокът на валидност на
удостоверението за пребиваване е изтекъл и не е подновен. От разписките към изпратените
по делото съобщения до ответника на адресите в Република България е видно, че той не
пребивава реално там. Не са установени сключени трудови договори или фирми, които да
сочат на трайна връзка с Република България. Следователно не са налице каквито и да е
данни по делото, че ответникът към датата на подаване на исковата молба има местоживеене
на територията на Република България. Понятието „местоживеене на потребителя“,
посочено в член 18, § 2 от Регламент № 1215/2012, трябва да се тълкува в смисъл, че
означава местоживеенето на потребителя към датата, на която искът е предявен в съда –
определение на СЕС от 03.09.2020 г. по дело C‑98/20.
Под "обичайно местопребиваване" по смисъла на правото на ЕС следва да се разбира,
че това местопребиваване съответства на мястото, което изразява определена интеграция в
социалната и семейната среда, като за тази цел трябва по-специално да се вземат предвид
продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на
държава-членка, както и причините за преместването в тази държава, гражданството,
мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и
социални отношения, поддържани от лицето в посочената държава. При определяне на
обичайното местопребиваване на физическите лица и съгласно дефиницията на чл. 48, ал. 7
КМЧП следва, че то представлява изцяло фактическа връзка на едно лице с територията на
съответната държава. В случая, обаче, ответникът нито фактически живее, нито трайно се е
установил на територията на Република България, дори липсва актуална административна
регистрация на територията на Република България. Ето защо, при извършена от съда
преценка на понятието местоживеене по смисъла на чл. 62 от Регламент № 1215/2012 г.
съобразно българското законодателство местоживеенето на ответника към датата на
подаване на исковата молба – 18.06.2021 г. е в Република Гърция /разрешението за
продължително пребиваване в България е изтекло на 01.04.2021 г./.
Не се установява и че договорът за банков кредит е сключен за обслужване на
търговската дейност или професията на ответника, т. е. компетентността на съда не се
определя от правилото на чл. 7 от Регламент № 1215/2012 г. /по местоизпълнението на
2
договора/, а от правилото на чл. 17 вр. чл. 18 § 2 от Регламент № 1215/2012 г. В
правоотношението си с ищеца, ответникът - гражданин на Република Гърция има
качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП и чл. 17, § 1 от Регламент №
1215/2012 г. С определение № 11 от 13.01.2022 г. по ч. гр. д. № 5000/2021 г., III г. о. на ВКС е
прието, че разпоредбата на чл. 17, § 1, б. "б" Регламент № 1215/2012 не изисква
едновременното и кумулативно наличие на всяко едно от допълнителните условия по б. а),
б. б) и б. в), за да се определи договора като потребителски, а е достатъчно наличието само
на едно от тях. Буква б) съдържа две хипотези, а именно договорът е потребителски, когато
се отнася до договор за заем, изплатим на вноски, или за всяка друга форма на кредит,
предоставен за финансиране на продажбата на стоки. Двете хипотези, свързани със съюза
"или", трябва да се разглеждат като самостоятелни и независещи една от друга, а
изискването кредитът да е предоставен за финансиране на продажбата на стоки е относимо
само към втората категория договори – тези, които са различни от договора за заем,
изплатим на вноски, но с оглед на съдържанието и последиците си могат да бъдат
разглеждани и като форма на кредитиране на лицето за покупката на стоки, респ.
приложима е компетентността при потребителски договори.
По делото няма твърдения за сключено след пораждане на спора споразумение
относно компетентността на съдилищата в Република България. Следва да се посочи и, че с
определение № 349/ 29.07.2022 г. по ч.т.д. № 449/2022 г. на ІІ т. о. на ВКС, е прието, че
текстът в договор за банков кредит, сключен с чуждестранни физически лица –
кредитополучател и солидарен длъжник, предвиждащ, че за всички неуредени с договора
въпроси важат разпоредбите на Българското законодателство, няма характера на
споразумение за избор на българския съд за разрешаване на всякакви спорове, които са
възникнали или ще възникнат във връзка с договора за кредит по смисъла на чл.25, § 1 от
Регламент № 1215/2012 на Европейския Парламент и Съвета от 12.12.2012 г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба, не е налице изрично оспорване на
компетентността на българския съд, поради което и пророгация не е налице.
Ето защо българският съд не е компетентен да разгледа исковете, тъй като
ответникът към момента на предявяване на иска няма местоживеене на територията на
Република България. Ответникът живее в Гърция и съгласно чл. 18, § 2 от Регламент №
1215/2012 другата страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в
съдилищата на държавата членка, където има местоживеене потребителят. Тази
компетентност е специална, уредена с цел защита на по-слабата страна в правоотношението,
произтичащо от потребителски договор.
Съгласно чл. 28, § 1 от Регламент № 1215/2012, когато срещу ответник с
местоживеене в държава членка е предявен иск в съд на друга държава членка и той не се
яви /какъвто е настоящия случай препис от исковата молба е връчен лично на ответника в
Гърция, но въпреки това той не подава отговор на исковата молба/ , съдът служебно
3
прогласява, че не е компетентен, освен в случаите, когато компетентността му произтича от
разпоредбите на настоящия регламент.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че не е международно
компетентен да разгледа предявените искове.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението от 24.01.2024 г., с което производството е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание на 25.04.2024 г. от 09:40 ч.
ОБЯВЯВА, че българският съд НЕ Е МЕЖДУНАРОДНО КОМПЕТЕНТЕН по
исковете, предявени от БАНКА ДСК АД, ЕИК ******* против С. Н. Д., гражданин на
Република Гърция, въз основа на които е образувано настоящото производство, и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 4543/2022 г по описа на СГС, І-12 състав.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба
в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Да се уведоми в. л. Б. да не работи по ССчЕ, доколкото делото е прекратено.
Да се уведоми ищецът на тел. номер на л. ******* да не внася към настоящия
момент определения депозит за ССчЕ, ако го е внесъл – същият може да бъде
възстановен след влизане на определението в сила и подаването на молба за това.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4