Определение по дело №110/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……..02.2019 г.

гр.  Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИН МАРИНОВ 

         ЧЛЕНОВЕ : ДИАНА СТОЯНОВА 

                                                                               ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Маринов

търговско дело № 110 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 1544/09.01.2019 г., подадена от „Банка Пиреос България“ АД, гр. София, действащо чрез процесуални си представител адв. Камен Киров, против Разпореждане 49907/17.12.2018 г. по гр. дело № 18942/2018 г. по описа на ВРС, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК, срещу солидарните длъжници „Самостоятелна медико-техническа лаборатория „Свети Георги“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 21, партер; „Дентален Център Свети Георги“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 21 и С.С.М., ЕГН **********,***, за сумите, както следва: 7959.79 лева, представляваща незаплатена главница по договор за инвестиционен кредит № 467/2017 от 02.11.2017г., 165.24 лева – възнаградителна лихва, начислена за периода от 15.07.2018г. до 28.11.2018г., включително, 128.98 лева – наказателна лихва по чл. 7, ал. 1 от договора, начислена за периода от 27.07.2018г. до 13.12.2018г., включително, 67.20 лева – нотариална такса; 63.69 лева – административна такса по чл. 4, ал. 2 от договора, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 14.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

В жалбата са изложени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането, поради неизпълнение на задължението на заповедния съд да остави без движение заявлението и да даде възможност на заявителя да представи нотариалната покана, удостоверяваща обявяването на предсрочната изискуемост. Моли за отмяната му и издаване на заповед за изпълнение за претендраните суми.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По същество частната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Производството по реда на чл. 417 и сл. ГПК. е образувано въз основа на заявление на „Банка Пиреос България” АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 ГПК за сумата от 7959.79 лева, представляваща незаплатена главница по договор за инвестиционен кредит № 467/2017 от 02.11.2017г., 165.24 лева – възнаградителна лихва, начислена за периода от 15.07.2018г. до 28.11.2018г., включително, 128.98 лева – наказателна лихва по чл. 7, ал. 1 от договора, начислена за периода от 27.07.2018г. до 13.12.2018г., включително, 67.20 лева – нотариална такса; 63.69 лева – административна такса по чл. 4, ал. 2 от договора, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 14.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението срещу солидарните длъжници „Самостоятелна медико-техническа лаборатория „Свети Георги“ ЕООД, „Дентален Център Свети Георги“ ЕООД и С.С.М.. Претендират се и направените в производството разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Видно от заявлението кредиторът основава твърдението си за дължимост на посочените суми на настъпила на основание чл. 20 от Договор за инвестиционен кредит № 467/2017 г. предсрочна изискуемост и връчена на длъжника нотариална покана. Към приложените документи липсва сочената покана, която е представена едва в рамките на настоящото производство.

Съгласно т. 18 от ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на една от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

В настоящия случай заявителя не е ангажирал доказателства за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, а съобразно задължителни указания на т. 1 от горецитираното тълкувателно решение, заповедният съд дължи указания за отстраняване на нередовност на заявлението само в изрично уредената хипотеза на чл.425, ал.2 ГПК, както и при невнесена в пълен размер държавна такса за заявлението по аргумент от чл.73, ал.3 ГПК /нередовност по смисъла на чл.128, т.2 ГПК/, тъй като съдът не може да се произнесе с акт по същество, ако не е събрал дължимата за производството държавна такса. Освен това разпоредбите на чл. 410 и чл. 411 ГПК препращат изрично към чл. 127 и чл. 128 ГПК, но не и към чл. 129, ал. 2 ГПК откъдето следва, че заповедният съд е длъжен да следи за редовността на заявлението, но не и да дава указания за поправянето му и именно поради това несъобразяването на заявлението с изискванията на чл.410 /който препраща към чл.127 и 128 ГПК/ систематично е уредено в чл.411, ал.2, т.1 ГПК като основание за неговото отхвърляне. Заповедното производство е уредено като строго формално, с него се цели бърза съдебна защита, като са предвидени кратки срокове за произнасяне на съда и поради това редовността на заявлението от външна страна е абсолютна процесуална предпоставка за издаване на заповед за изпълнение в срока по чл.411, ал.2 ГПК, което е несъвместимо с даване на указания на заявителя за поправяне на нередовностите.

С оглед гореизложеното, обжалваното разпореждане валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане 49907/17.12.2018 г. по гр. дело № 18942/2018 г. по описа на ВРС, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК, срещу солидарните длъжници „Самостоятелна медико-техническа лаборатория „Свети Георги“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 21, партер; „Дентален Център Свети Георги“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 21 и С.С.М., ЕГН **********,***, за сумите, както следва: 7959.79 лева, представляваща незаплатена главница по договор за инвестиционен кредит № 467/2017 от 02.11.2017г., 165.24 лева – възнаградителна лихва, начислена за периода от 15.07.2018г. до 28.11.2018г., включително, 128.98 лева – наказателна лихва по чл. 7, ал. 1 от договора, начислена за периода от 27.07.2018г. до 13.12.2018г., включително, 67.20 лева – нотариална такса; 63.69 лева – административна такса по чл. 4, ал. 2 от договора, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 14.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

Определението е окончателно.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                              

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                      

2.