Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр.В.,
03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, VІІІ
граждански състав, в публичното съдебно заседание на 28.10.2021 г., в състав:
Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ
при секретаря Стефка Радева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №779 по
описа за
Делото
е образувано по предявен на 22.02.2021 г. от ”Кранамакс”ООД,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление гр.В. з.и.з.п.к.176,
представлявано от управителя Д.К.,чрез адв.С.Ч. *** офис
504,против Д.-К./Д.-К./
З., румънски гражданин,ЛНЧ **********,с настоящ адрес ***,иск с
правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.
Излага
се,че липсата на доброволно изпълнение на задължението от страна на ответника
по договор за заем от 20.09.2018 г. било принудило ищецът да потърси защита на
правата си по съдебен ред.По подадено от ищеца заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК било образувано ч.гр. дело №2457/2020 г. по
описа на ВРС и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение,която
била връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.Което определяло
интереса му да иска установяване със съдебен акт на вземанията.
Иска се да бъде признато за установено
по отношение на ищеца,че ответникът му дължи сумите по заповедта : 8 866.32 лв. неизплатена
главница по договор за паричен заем от 20.09.2018 г.;законната лихва върху
главницата, считано от 28.09.2020 г. до окончателното изплащане
на главницата.Претендират се и разноските в производствата.
След
проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим
иск.В срока по чл.131 от ГПК,ответникът е представил отговор,чрез особен
представител адв.Л.В. ***.Оспорва иска и по основание,и по размер.Доколкото
подписите на страните в представения договор за заем не били нотариално
заверени,оспорва ответникът да е подписвал договора.В този смисъл,договорът бил
нищожен,поради липса на съгласие.От представените справка за движения по сметка
и извлечение по разплащателна сметка било видно,че ответникът бил внасял почти
всеки месец по 300 евро по сметката на ищеца,с различни основания.Най-вероятно
между страните имало и други правоотношения,които ищецът умишлено
премълчавал.От съдържанието на доказателствата не можело да бъде установено
реалното предаване на сумата от 7 000 евро.Възможно било и ответникът да е
върнал сумата или погасил по друг начин.
Съдебният
състав,предвид наведените от страните доводи и съгласно събраните по делото
допустими,относими и необходими доказателства,приема за безспорно установено от
фактическа страна следното:
На 28.09.2020 г. ищецът е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против ответника за следните суми : 8 866.32 лв. неизплатена
главница по договор за паричен заем от 20.09.2018 г.; законната лихва
върху главницата,считано от 28.09.2020 г. до окончателното изплащане на
главницата;разноските по делото - 177.33 лв. държавна
такса и 406 лв. адвокатско възнаграждение.
Исканата
заповед/№260243/ е била издадена на 12.10.2020 г..Заповедта е била връчена на
ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.Ищецът е бил уведомен за
заявлението на 22.04.2021 г..
Горното
е видно от представеното ч.гр. дело №2457/
Видно
от представения по делото договор за заем от 20.09.2018 г./стр.стр.5 и
6/,ищецът се е задължил да предостави на ответника заем в размер на 7 000
евро. Сумата е следвало да бъде преведена в посочена банкова сметка.***рок до
Видно
от представеното извлечение по разплащателна сметка/стр.8/,сумата е била
преведена на същата дата.
Видно
от представената справка за движения по сметка /стр.7/,на 22.10.2018 г.
ответникът е внесъл 300 евро с основание вноска за кредит,на 16.11.2018 г.-300
евро с основание договор за заем от
Видно
от направената справка за актуалното състояние на трудовите договори на
ответника/стр.26/,страните са били в трудовоправно отношение в периода
12.01.2015 г.-01.02.2019 г./по делото е представен и трудовия договор-стр.65/.
Видно
от изисканата справка за регистрирани влизания и излизания на територията на
Република България/стр.54/, първото регистрирано влизане на ответника е било на
25.11.2015 г.,а последното-на 19.12.2019 г.,съответно първото регистрирано
излизане-на 02.04.2016 г.,а последното-на 21.12.2019 г./вкл. е било възможно на
датата на сключването на договора за заем ответникът да е пребивавал на българска
територия-влизания на 17.09. и на 01.10. и излизане на 13.10./.
По
делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза.Вещото лице е установило,че
на 20.09.2018 г. ищецът е превел по банкова сметка *** ”Уникредит Булбанк”АД с
титуляр ответника 7 000 евро по банков курс 1.9558 лв..За периода
22.10.2018 г.-15.06.2020 г. по договора за заем ответникът е направил 10 бр.
вноски,9 бр. по 300 евро и 1 бр. от 1 000 евро,общо 3 700 евро.Три от
вноските са били внесени на каса,останалите седем-по банков път с
вътрешнобанков превод.Съответно,непогасеният остатък от заема възлиза на сумата
от 3 580 евро/7 001.76 лв. при курс 1.9558 лв./.За периода,ищецът е
извършвал плащания и преводи към ответника и за трудови възнаграждения и
обезщетения/45 317.31 лв./ и командировки/41 142.83 лв./.
По
делото е допусната и изслушана и съдебно-почеркова експертиза,вещото лице по
която е приело,че в договора подписа под текста ”за заемателя” и ръкописния
текст със съдържание ”Д.К.З.”/изпълнен на латиница/ са изпълнени от ответника.
При
тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:
Предявеният
установителен иск е допустим/като предявен в срок от валидно представляван правен
субект с правен интерес/.Разгледан по същество,същият е и основателен.
Съдът е
докладвал делото,като е посочил,че всяка страна следва да докаже направените
твърдения за изгодни факти.Ищецът вкл. наличието на договорно отношение между страните.Съдът е
посочил,че ищецът е представил писмен договор.Особеният представител на
ответника е оспорил,че ответникът не е подписал договора.Съдът е посочил,че в
тежест на ответника е да докаже факта.
Доколкото особеният
представител на ответника е оспорил и представените от ищеца движения по сметка
и извлечение по разплащателна сметка,Съдът е посочил,че от същите не става ясно
предаването и връщането на заема, като доказването на връщането е в тежест на
ответника.
При събраните
доказателства,Съдът приема,че представеният договор за заем обвързва валидно
страните. Вещото лице-графолог е установило,че ответникът го е подписал.Вещото
лице-счетоводител е установило превеждането на сумата и погашения/по-големи от
признатите от ищеца/.В тази връзка,верността на представените от ищеца
доказателства за превеждането на сумата и плащанията от страна на ответника се
потвърждава от проверката на вещото лице.
Доколкото
ответникът е поел задължение да върне сумата/7 000 евро/,ведно с възнаградителна
лихва/1 680 евро/,при данните за плащанията по договора/3 700 евро/, следва да
се приеме,че ответникът дължи поне 8 866.32 лв. главница.Изпълнение
на задължението не се установи по делото.
По гореизложените
съображения,Съдът намира,че ответникът дължи на ищеца сумите по заповедта за
изпълнение.В този смисъл предявения иск следва да бъде уважен изцяло.
При
този изход на делото,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
разноските в заповедното производство-177.33 лв. държавна такса и 406 лв. адвокатско възнаграждение,общо
583.33 лв.,както и разноските в настоящето производство-177.33 лв. държавна
такса,406 лв. адвокатско възнаграждение,773.32 лв. възнаграждение на особен
представител,250 лв. възнаграждение на вещо лице по счетоводната експертиза и
375 лв. възнаграждение на вещо лице по графическата експертиза,общо 1 981.65
лв..
Водим
от горното,Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Д.-К./Д.-К./ З.,румънски
гражданин,ЛНЧ **********,с настоящ адрес ***,че дължи на ”Кранамакс”ООД,ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.В. з.и.з.п.к.176,представлявано
от управителя Д.К.,сумите
по издадената по ч.гр. дело №2457/2020 г. на ВРС
заповед за изпълнение №260243/12.10.2020 г.,а именно : 8 866.32 лв. неизплатена
главница по договор за паричен заем от 20.09.2018 г.;законната лихва върху
главницата,считано от 28.09.2020 г. до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА Д.-К./Д.-К./ З., румънски гражданин,ЛНЧ **********,с настоящ адрес ***,да заплати на ”Кранамакс”ООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.В. з.и.з.п.к.176, представлявано от управителя Д.К.,сумата от 583.33 лв. деловодни разноски по ч.гр. дело №2457/2020 г. на ВРС,както и сумата от 1 981.65 лв. деловодни разноски по настоящето дело.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :