№ 5764
гр. София, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110156762 по описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
01.04.2025 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито, публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 56762/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от П. П. П. срещу ЗАД „ОЗ“ АД, като се твърди, че на
18.12.2022 г., около 01:30 ч. в гр. София на кръстовището на бул. „8-ми декември“ и бул.
„Акад. Стефан Младенов“, таксиметров автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“, рег. № СВ
**** МР бил самокатострофирал, като ищцата била в автомобила на задната седалка и била
1
пострадала в следствие на инцидента. Поддържа, че след инцидента е била прегледана, като
била закарана поради силно главоболие в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД, където й
била поставена диагноза „Повърхностна травма в окосмената част на главата и
повърхностна травма на шията“. Навежда доводи, че на 21.12.2022 г. бил извършен преглед
от съдебен лекар, като били констатирани травмите, като лечението било проведено в
домашни условия, като се налагало да приема обезболяващи, поради болки в местата на
нараняванията. Излага съображения, че освен това инцидентът се отразил тежко както върху
физическото й здраве, така и върху психическото такова, като в следствие на преживения
стрес се оплаквала от понижено настроение, тревожност, нарушения на съня – сънувала
кошмари свързани с ПТП-то, изпитвала страх да пътува в автомобил и се чувствала
потисната, което било за период от два месеца (18.12.2022 г. до края на м.02.2023 г.), като
към днешна дата все още не била преодоляла страха си от пътуване с автомобил. Твърди, че
към момента на инцидента гражданската отговорност на виновния водач е била покрит
застрахователен риск при ответника – по сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за периода от 02.07.2022 г. до 01.07.2023 г. Поддържа, че
при ответника е образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 0411-180-0006-
2024 г., но ответника бил отказал да заплати застрахователно обезщетение. Инвокира
доводи, че справедливият размер на обезщетение за неимуществени вреди е в размер на
10000,00 лева, като претендира сумата от 1000,00 лева – като частичен иск, както и
дължимата мораторна лихва от 09.02.2024 г. до окончателното плащане. Иска ищеца да бъде
осъден да заплати претендираната сума, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се сочи, че
претенциите били неоснователни. Твърди, че не било доказано настъпването на
застрахователно събитие с процесния лек автомобил, тъй като не били съставени надлежни
документи. Поддържа, че в исковата молба се сочело, че автомобилът бил
самокатострофирал, а в лист за преглед на пациенти било посочено, че лицето е пострадало,
като автомобилът е бил блъснат от друго МПС, като прави извод, че по делото не се
установява изобщо да е настъпило ПТП, респ. при какъв механизъм. Навежда доводи, че
ищцата не била материално легитимирана да претендира неимуществени вреди, доколкото
не било установено, че е участвала в ПТП с автомобил, който е застрахован при ответника.
Излага съображения, че липсват доказателства за наличието на противоправно поведение от
страна на водача, което да е виновно, респ. наличието на причинна връзка между вредите и
противоправното поведение. Твърди, че водача на лекия автомобил нямал вина за
процесното ПТП. Поддържа, че вредите твърдени от ищцата не били доказани пълно и
главно, както и наличието на причинно-следствена връзка. Прави възражение за
съпричиняване, като сочи, че ищцата се била возила без поставен предпазен колан.
Инвокира доводи, че претенцията за неимуществени вреди е в завишен размер, което
обосновава. Развива доводи, че не дължи претендираната мораторна лихва, като
аргументира, че ако лихва се дължала, застрахователят изпадал в забава от друга дата –
09.05.2024 г., когато изтичал тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция.
2
С протоколно определение от открито съдебно заседание от 13.03.2025 г., съдът е
допуснал на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявения иск, като претенцията за
застрахователно обезщетение се счита предявена за сумата от 5000 лева, частична претенция
от сума в общ размер от 10 000 лева.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначални обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 432 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Според режима на КЗ във фактическия състав на правната норма в чл. 432 КЗ, се
урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или
отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключило договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият
състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи
предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между делинквента и застрахователя – ответник.
Между страните не се спори, поради което с доклада по делото на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно, че към момента на процесното ПТП за гражданската
отговорност на водача на автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“, рег. № СВ **** МР е бил
налице покрит застрахователен риск при ответника по сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица №
BG/23/322001535019.
Обявеното за безспорно обстоятелство се установява и от представената Справка от
електронния регистър на Гаранционен фонд.
От служебна бележка № 43300-6369/18.01.2023 г. на СДВР – Отдел „Пътна полиция“
се установява, че ищцата е участвала в пътнотранспортно произшествие, настъпило на
18.12.2022 г., около 01.30 часа на бул. „8-ми Декември" и бул. „Акад. Стефан Младенов",
като пътник в л. а. Киа „Сиид" с рег. № СВ **** МР.
Представена е медицинска документация – Съдебномедицинско удостоверение № V -
472/2022., съставено на 21.12.2022 г., в 13:20 ч., както и Лист за преглед на пациент №
023077/18.12.2022 г. по отношение на П. П. П..
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. МЙ, Г. С. и
Л. Д..
От казаното от св. МЙ, която е майка на ищцата, се изяснява, че е видяла дъщеря си
3
след инцидента около 5:30-6:00 ч., която била цялата кръв и треперела, била с рани по
главата и синини по ръцете. Сочи, че след инцидента, ищцата била стресирана, имала
световъртеж, както и спяла при нея, за да може да я наблюдава. Дава показания, че я
придружавала до тоалетната, защото през цялото време лежала. Посочва, че на третия ден са
отишли до личния лекар за успокоителни, защото дъщеря не можела да спи. Свидетелства,
че дъщеря се стряскала често и изпитвала страх да се качи в кола, както и че не излизала в
продължение на 15 дни. Установява, че правила 3 - 4 пъти на ден промивки на раната и
слагала превръзки, за да не се замърси. Изяснява, че дъщеря по това време имала загуба на
коса и отлепен скалп, за да се третира раната. Свидетелства, че ищцата изпитвала гадене,
световъртеж и главоболие. Като през възстановителния период полагала грижи за дъщеря си
като готвене, храна до леглото, водене до тоалетната и до банята, като възстановяването
продължило 16 дни, след което ищцата се върнала на работа.
С показанията на св. Г. С., се изяснява, че приятел от петнадесет години с ищцата,
както и че катастрофата се случила в нощта на 17.12 срещу 18.12 около 1:00 ч., когато с
ищцата пътували в такси, като свидетелят бил на задната седалка в дясно, а ищцата в ляво.
Изяснява, че пътували към нощен клуб „Илевън“ в Студентски град по ул. „Петър
Младенов“, когато изведнъж чул силен удар, след което в колата имало много пушек и
въздушната възглавница на шофьорското място се отворила. Посочва, че видял ищцата да
слиза от автомобила с наранявания по главата в ляво, след което и той излязъл. Изяснява, че
ударът бил отпред в дясно на автомобила, но не е успял да види къде се намира колата в
улицата заради пушека, а единствено забелязал висок бордюр. Уточнява, че си е ударил
главата в предната седалка, бил целия в кръв и не е възприел първите мигове на
катастрофата, като не е забелязал друг автомобил до таксито. Изяснява, че хора от съседното
заведение помогнали на него и на ищцата, която била цялата в кръв и кървяла от главата,
като ги прибрали в заведението и извикали бърза помощ. Свидетелства, че били прегледани
от медиците на място, след което били транспортирани с линейка в ИСУЛ.
При разпита на св. Л. Д. се установява, че през 2022 г. е претърпял ПТП на
кръстовището на заведение „Умбрела“ срещу УНСС с таксиметров автомобил марка „КИА“,
модел „Сийд“ като бил с клиенти и се движел в Студентски град по посока кв. Драгалевци с
около 50/60 км./ч. Свидетелства, че при преминаването през кръстовището лек автомобил се
врязал в него. Заявява, че не си спомня удара, понеже бил в шок, но знаел, че имало
пострадали момче и момиче в колата. След удара дошла полиция, която установила, че
човекът, който се врязал в него бил виновен, след което полицай отишъл до виновния водач
и му казал, че имало пътен знак стоп, на който не е спрял. Изяснява, че другият водач се
движел по ул. „Осми декември“ с висока скорост като минал пред него, а свидетелят го
ударил челно. Посочва, че полицаите на са му съставяли акт, понеже не бил виновен.
Изяснява, че не бил обърнал внимание дали пътниците били с колани, като след инцидента
бил отишъл да ги види при линейката, но му казали да изчака, а след това ги закарали в
болницата. Бил видял, че били окървавени, но не може да каже подробности, като след
инцидента не ги бил виждал повече. Самият той нямал наранявания, а само леко охлузване
4
на лявата ръка. Сочи, че бил изчакал доста време, след което го освободили и си бил
тръгнал. По отношение на настъпването на инцидента посочва, че другият водач се движел
по ул. „Осми декември“, но не знаел улицата по която самият той се движел като
наименование. На мястото по ул. „Осми декември“ имало две пътни ленти – една за ляв
завой и една за направо и надясно, като платната били две, съответно били еднопосочни.
Установява, че той е бил с предимство по посоката му на движение. Сочи, че не може да
каже каква е широчината на ул. „Осми декември“, но два автомобила можели да се движат в
една посока. Изяснява, че преди да пресече улицата се бил огледал, но другият водач бил
преминал много бързо и го видял едва при настъпването на удара. След инцидента, при
идването на полицията му били направили тест за алкохол, но не може да каже за другия
водач. Не помни точно дата – било през декември месец, както и не помни дали е подписвал
документи.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на свидетелите за достоверни,
тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно
логични, като не се доказа свидетелите да са заинтересовани от изхода на правния спор,
предмет на делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да
доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията.
Нещо повече, логично е с оглед изминалия период от време свидетелите, да си спомнят
случая по-общо, допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради
особеностите на човешката памет. Същественото е, че субективните им възприятия по
отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са
взаимоизключващи се, включително свидетелите ги потвърждават, под страх от наказателна
отговорност. Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на
субективните възприятия е нормално свидетелите да описват някои детайли по различен
начин, според собствената си гледна точка. На следващо място въпреки, че свидетелят Й е
майка на ищцата, това не изключва изначално възможността й да дава показания, които да са
достоверни. Това е само индиция за съда, за да при преценката на свидетелските показания
по реда на чл. 172 ГПК да подходи със завишена доза критичност към казаното от свидетеля.
В случая показанията на св. Й са последователни и логични, като по делото няма дори
индиции, че свидетелят е недобросъвестен и изопачава обстоятелства за които съобщава.
Нещо повече, правно и житейски логично е именно лица от най-близкия семеен кръг на
пострадалото лице да могат да съобщят релевантни обстоятелства във връзка с тяхното
състояние, проведеното лечение и т. н. В същата насока трябва да се посочи, че свидетелят
Д. е пряк участник в ПТП-то като водач, който дава последователни и житейски логични
показания – кореспондиращи с останалите доказателства по делото, поради което не може да
се приеме, че последният е заинтересован от изхода на настоящият правен спор.
От приетото по делото и неоспорено заключение на СМЕ въз основа на приетата
медицинска документация се изяснява, че на П. П. П. са констатирани разкъсно-контузна
рана и охлузване в лявата теменно челна слепоочна област на главата, кръвонасядания по
лявата ръка и по двете подбедрици, като тези увреждания се дължат на действието на
5
твърди тъпи предмети с направление предимно отляво надясно и са в пряка и непрекъсната
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, както и че раната е обработена с
биотъканно лепило (залепена). Вещото лице е изяснило, че тези увреждания по съвкупност
реализират признака временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Експертът е
изяснил, че раната зараства за срок от около 12 дни, като след зарастването и ще се образува
белег със нейните размери, който има траен, постоянен характер и ще остане за цял живот,
като с времето ще избледнее, а охлузванията и кръвонасяданията ще преминат за срок до две
седмици, без да оставят последствия за живота и здравето на пострадалата. Изяснено е, че
пострадалата е изпитвала не по-силни от обичайните болки и страдания, както и че
описаните при нея увреждания не са свързани с ограничения в ежедневието, а единствено за
раната е било необходимо да не я мокри за около 5-7 дни. Пояснено е, че раната и
охлузването на лицето са били видими при прегледа в УМБАЛ „Ц. Йоанна", а по отношение
кръвонасяданията е възможно да са били видими, като е възможно да се появят и в малко
по-късен етап, както и че по принцип кръвонасядания са добре изразени винаги след 24 часа
от получаването на травмите. Експертът е посочил, че ако ударът в лекия автомобил е бил
отляво и отзад на лекия автомобил, за получаването на тези увреждания от пострадалата,
няма практическо значение дали е правилно поставен, или не предпазен колан, както и че
при пострадалата няма описани увреждания, които да инидикират дали по време на ПТП тя е
била с или без правилно поставен предпазен колан. В открито съдебно заседание, вещото
лице е изяснило, че относно терапията на ищцата не е направен ТАП, поради отказ от нейна
страна. Пояснено е, че при удар на лекия автомобил отпред вдясно, телата на пътниците
политат напред и надясно, а след удара се получава връщане назад и наляво, като при това
връщане назад и наляво е възможно да се получи описаната рана, при седеж на задна лява
седалка на лекия автомобил, както и че практически поставен предпазен колан няма
значение за увреждането.
От заключението на САТЕ се установява, че на 18.12.2022 г., в гр. София водачът на
таксиметров автомобил „Киа Сиид", с рег. № СВ****MР извършва превоз на пътници и в
района на кръстовището на бул. ,8 - ми декември" и бул. „Акад. Стефан Младенов"
реализира пьтнотранспортно произшествие – самокатастрофира при неизяснени причини и
обстоятелства. Експертът изяснява, че от техническа гледна точка, причина за настъпване на
процесното ПТП са субективните действия на водача на лек автомобил „Киа Сиид", с рег. №
СВ****МР, довели до самокатастрофа на превозното средство. В открито съдебно
заседание, вещото лице е изяснило, че въздушната възглавница е възможно да се отвори при
скорост над 20 км/ч., както и че за настъпването на ПТП-то не може да бъде установено дали
е имало занасяне, пресичане на траектория или друг вид причина за настъпване на
произшествието.
Съдът, като извърши преценка на заключенията на СМЕ и САТЕ, съобразно
правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като същите са извършени
обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на
поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертите са заинтересовани
6
от изхода на правния спор или са недобросъвестни.
Настоящият съдебен състав, като извърши преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно правилото на чл. 235 ГПК и чл.
12 ГПК намира, че претенциите следва да бъдат отхвърлени по съображенията изложени до-
долу в настоящите мотиви.
Механизмът на ПТП-то е част от основанието на претенцията по чл. 432 КЗ, във вр.
чл. 45 ЗЗД. След като ищецът, въпреки разпределената доказателствена тежест, не е
установил пълно и главно елемент от основанието на иска, то това е достатъчно, за да съда
да приеме, че претенцията е недоказана. В тази насока трябва да се спомене, че макар и в о.
с. з. от 13.03.2025 г., ищецът да е направи доказателствени искания, не е направено искане за
изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в частта досежно основание, което обаче
принципно не би било допустимо, с оглед срока за изменение на основанието на
претенцията предвиден в чл. 214, ал. 1 ГПК, което практически обезсмисля и
доказателствените искания с оглед тяхната относимост и необходимост. В тази насока,
всъщност трябва да се посочи, че в рамките на настоящото производство при така
установеният механизъм практически би следвало да е налице съчетание между субективно
изменение на иска (чл. 227 ГПК) – т.е. претенцията да се насочи срещу застрахователя на
виновния (неустановен) водач, респ. срещу Гаранционен фонд, което да се съчетае с
обективно изменение на претенцията (чл. 214, ал. 1 ГПК) в частта за механизма.
Настъпването на ПТП на място, по време и по начин различен от твърдения са основание за
отхвърляне на претенцията, но не преклудират възможността да се води ново
производство в друго производство, тъй като преклудиращата сила на СПН няма да
обхване част от основанието – фактите, които не са въведени надлежно в
производството. За пълнота трябва да се изясни, че нормата на чл. 214, ал. 1 ГПК се
различава от изясняването на спора по реда на чл. 143 ГПК – „Основанието на иска
представляват фактите, с които ищецът свързва възникването и съществуването на
спорното право, чиято защита търси в исковия процес, при което всякакви други
фактически твърдения, които не се отнасят до заявеното в исковата молба материално
правоотношение, не формират основанието на иска по смисъла на чл. 214 ГПК.
Уточненията, направени от ищеца в първото съдебно заседание по реда на чл. 143, ал. 2
ГПК, не променят основанието на иска такова, каквото е очертано в обстоятелствената
част на исковата молба, а само го детайлизират посредством релевиране на конкретни
фактически твърдения в рамките на заявената от ищеца фактическа рамка на спора. Това
са твърдения за факти, които са част от вече посоченото основание на иска и които като
такива се обхващат от обективните предели на силата на присъдено нещо на съдебното
решение по делото, независимо дали са посочени изрично или не, т.е. не могат да бъдат
основание за предявяване на нов иск за същото право. В този смисъл тези уточнения не
могат да бъдат приравнени на изменение на иска по основание по смисъла на чл. 214, ал. 1
ГПК, тъй като не променят основанието на предявения иск, а само го поясняват и
детайлизират. Същевременно чрез поясняването на исковата молба ищецът може да
7
отстрани вътрешни противоречия между собствените си фактически твърдения, както и
да обоснове връзката между заявените факти и търсената с иска защита.“ – така
Решение № 55 от 27.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5558/2014 г., I г. о., ГК . В този смисъл
изменението на иска е налице когато ищецът въвежда ново основание или петитум или
ответник по първоначалния иск като прибавя към вече заявените с първоначалния иск
основание, петитум или ответник или пък ги заменя с ново основание, петитум или нова
страна. Изменението на иска се налага при грешка, която ищецът е допуснал при
предявяване на иска и се цели поправка на тази грешка или при новонастъпили в процеса
факти. Ищецът въвежда ново основание, когато се позовава на друг юридически факт в
сравнение с този, посочен в исковата молба и извежда от него претендираното право.
Ищецът изтъква нов петитум, когато вместо или наред с първоначалния петитум отправя до
съда ново искане за защита. Изменението на петитума е допустимо само ако ищецът запазва
същото основание. Едновременното изменение на основанието и петитума е недопустимо.
Добавянето на нови обстоятелства към първоначално заявените, с оглед настъпилата
промяна след подаване на исковата молба, само по себе си не съставлява промяна на
основанието на иска – така Решение № 59 от 27.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4647/2014 г.,
III г. о., ГК. Но новонастъпилият факт трябва да касае въведените с исковата молба
основания, а не да обосновава друго основание на иска – какъвто е процесният случай.
На следващо място, с оглед на отделените с доклада по делото за безспорни
обстоятелства, както и спорните такива, за да се ангажира отговорността по чл. 45 ЗЗД,
респективно отговорността на застрахователя по сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност“ на деликвента по чл. 432 КЗ следва да се установи
противоправно поведение на деликвента, претърпяна вреда, причинна връзка между
претърпяната вреда и деянието. Вината се предполага до доказване на противното – чл. 45,
ал. 2 ЗЗД.
За да достигне до крайния си извод, съдът взема предвид, че в производството не са
приложени писмени доказателства, от които да се установи механизма на ПТП. По делото
за твърдяното ПТП на 18.12.2022 г. не е представен и приет протокол за ПТП, в който да са
отразени факти, касаещи механизма на ПТП – място на произшествието, местоположение на
всеки от участниците в ПТП, пътни знаци, маркировка на пътното платно, вида и характера
на нанесените щети и др. Настоящата съдебна инстанция съобразно с правилото на чл. 12
ГПК намира, че единствените доказателства касателно механизма на настъпване на
процесното ПТП се явяват свидетелските показания на Г. С. и Л. Д., доколкото заключението
на САТЕ в самата констативно съобразителна част сочи, че е работело по данните в исковата
молба за относно механизма на ПТП-то, което единствено води до извод, че принципно
ПТП-то може да настъпи при твърдения в исковата молба механизъм, но не го установява
пълно и главно.. Установява се от свидетелските показания, че действително е настъпило
процесното ПТП на твърдяното в исковата молба време и място, с участници Л. Д. като
водач на лек автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“ и Г. С. като пътник на задната седалка на
лекия автомобил. Установява се и участието на ищцата в процесното ПТП като пътник на
8
задната седалка в лекия автомобил, така и наличието на твърдените в исковата молба вреди,
претърпени от ищцата. По делото по категоричен начин се установи и наличието на
неустановен участник в ПТП, с когото лекият автомобил, управляван от Л Д. настъпва челен
удар, при пресичането на процесното кръстовище, което съдът констатира от показанията на
водача и от листа за преглед на пациент, така и с оглед на показанията в тази част на
свидетеля Г. С., че не си спомня след удара наличието на друг автомобил, т. е. не може да се
приеме с голяма степен на вероятност (т.е. опровергаваща другия свидетел Д.) само от
казаното от него, че не си спомня друг автомобил, че лекият автомобил марка „Киа“, модел
„Сийд“ е самокатастрофирал. Доколкото вещото лице по САТЕ е взело предвид като изходни
данни при изготвяне на заключението си обстоятелството самокатастрофа при неизяснени
причини и обстоятелства, които са в противоречие с установените по делото данни касаещи
пряко механизма на настъпване на ПТП, а именно удар на процесния лек автомобил „КИА“,
модел „Сийд“ в друг лек автомобил, то в съгласие с чл. 202 ГПК съдът макар и да е
кредитирал заключението на вещото лице по назначената САТЕ, то както вече беше
отбелязано води до извод, че ПТП-то хипотетично може да настъпи при подобен механизъм,
но не и до извод, че това е действителният механизъм на инцидента.
Така при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства следва, че при
установения механизъм на настъпване на процесното ПТП на 18.12.2022 г. не се обосновава
категоричен извод на противоправно деяние на водача на лекия автомобил „Киа“, модел
„Сийд“, което да е в причинна връзка с получените травматични увреждания, доколото
тежестта на доказване според нормата на чл. 154 ГПК изисква пълно и главно доказване от
ищцата на правнорелевантните факти, предмет на делото и попълващи хипотезата на чл. 45
ЗЗД. В конкретния случай са налице индиции и съмнения, че именно поведението на
сочения в исковата молба водач на процесния лек автомобил е противоправно, така и
поведението да е в пряка причинно-следствена връзка с вредоносния резултат, доколкото в
исковата молба се твърди, че делинквента е самокатастрофирал, което обстоятелство се
обори от събраните доказателства. Следователно липсват предпоставките за ангажиране
отговорността на посоченото в исковата молба като деликвент лице Л. Д. по чл. 45 ЗЗД,
оттук и не са налице и предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя-
ответник на основание сключения договор по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност".
Пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването
или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. Пълно доказване се изисква
при главното и обратно доказване, за да постигнат своята цел, докато за насрещното
доказване е достатъчно и само непълно доказване – при което се създава вероятност в
съществуването или не на дадени факти и обстоятелства. Пълното доказване може да бъде
осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства
пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт.
Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено – т. нар. индиции
или доказателствени факти. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в
9
съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените
доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени
доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от доказателствените
средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко доказателство, като
гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства (веществени,
писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица) като по-значими или
категорични в сравнени с други. Тоест, българският граждански процес не предвижда
предустановени или формални доказателства. Те се преценяват поотделно, но и в
съвкупност на чл. 235 и чл. 12 от ГПК. Пълно доказване може да се осъществи и само при
косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени,
достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да се установява без
съмнение главният факт. Доказването е процес по установяване на истината относно
фактите, релевантни за спорното право и предопределя правните изводи на съда. Когато
доказването има за предмет факти, за които доказващият носи доказателствената тежест, то е
главно. Главното доказване трябва винаги да е пълно, т.е. да създава сигурно убеждение у
съда в истинността или неистинността на съответното твърдение. Доказването се
осъществява с доказателствени средства. Последните са косвени, когато чрез тях се доказват
релевантни факти, въз основа на които съдът може да направи логически извод за
осъществяването на правнорелевантни факти. Последните са такива факти от обективната
действителност, от доказването на които може да се заключи, че определен факт, предвиден
в хипотезиса на приложимата правна норма, се е осъществил. За да се постигне чрез косвени
доказателствени средства пълно доказване, е необходима такава система от доказателствени
факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните
доказателствени факти, наистина се е осъществил.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че искът за заплащането на застрахователно
обезщетение следва да бъде отхвърлен изцяло.
Искът за мораторна лихва е акцесорен, поради което е и обусловен от изхода на спора
по главния иск. След като обуславящият иск е неоснователен, то такъв се явява и
акцесорния, който също следва да бъде отхвърлен в цялост.
При този изход на правния спор, с правна възможност да претендира деловодни
разноски разполага само ответникът, който е поискал присъждането на разноски и реално е
доказал, че е сторил такива, поради което на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК,
трябва да му бъде присъдена сумата от 600,00 лева, представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от П. П. П., ЕГН: **********, адрес: гр.
10
*************** срещу ЗАД „ОЗ" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. *****************, с правно основание чл. 432 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 5000,00 лева, частична претенцията от такава в
размер на 10000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди под формата на болки,
страдания и стрес, в резултат на ПТП, настъпило на 18.12.2022 г. в гр. София, на
кръстовището на бул. „8-ми декември“ и бул. „Акад. Стефан Младенов“ поради
самокатастрофа на лек автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“, рег. № СВ****МР,
управляван от Л. Д., в който ищцата е пътувала на задната седалка и в резултат на което е
получила травматични увреждания – повърхностна травма в окосмената част на главата и
повърхностна травма на шията, както и за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода от 09.04.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК П. П. П., ЕГН: ********** да
заплати на ЗАД „ОЗ" АД, ЕИК: *********, сумата от 600,00 лева, представляващи
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение на първоинстанционното
производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийския градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11