ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 476
гр.Русе, 07.02.2024 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в закрито
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 108 по описа за 2024 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.159, т.4 от АПК вр. чл.219, ал.1 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на В.С.Н. и Й.К.Н.,***,
против разрешение № 52/18.12.2023 г., издадено, на основание чл.147а, ал.1 от ЗУТ, от главния архитект на Община Русе на С.П.И. от гр.Русе, за промяна
предназначението на самостоятелен обект с идентификатор 63427.2.651.1.54 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Русе, със застроена площ от
58,97 кв.м., находящ се в гр.Русе, ул.“Олимпи Панов“ № 19, вх.2, ет.1, обект №
9, от офис в жилище. В жалбата са изложени подробни съображения за
незаконосъобразност на оспорения административен акт. Жалбоподателите
обосновават правния си интерес за неговото оспорване с обстоятелството, че са
собственици на обект за нежилищни нужди - имот с идентификатор 63427.2.651.1.53
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Русе, представляващ офис
№ 8 на втори етаж във вх.“Б“ на жилищно-обществена сграда, находяща се в
гр.Русе, ул.“Олимпи Панов“ № 17,19, 21, който се намира непосредствено до обекта,
за промяната на чието предназначение е издадено оспореното разрешение.
Според чл.147а, ал.2 от ЗУТ разрешението за промяна на предназначението се съобщава на
заинтересуваните лица по чл. 38 или 39 и се публикува в Единния публичен
регистър по устройство на територията по чл. 5а. В § 4, ал.2, изр.първо вр.
ал.3, изр. първо от ДР на ЗУТ е предвидено, че когато в този закон и в актовете
по неговото прилагане не се предвижда изрично, че съобщаването се извършва по
реда на АПК, както е и в случая, то се извършва чрез отправяне на писмено съобщение
до заинтересуваните лица, а ако заинтересувани лица са всички собственици и
носители на ограничени вещни права в сгради с режим на етажна собственост,
съобщенията до тях се връчват чрез председателите на управителните съвети
(управители).
Видно от материалите по преписката, съобщение с изх.№
94С-18199-1/04.01.2024 г. за издаденото разрешение за промяна предназначението
на процесния обект е връчено на 10.01.2024 г. на Д.М.Д., законен представител
(управител) на „Домоуправителство“ ООД – юридическото лице, на което били
възложени правомощията на управителния съвет (управителя) по реда на чл.19,
ал.8 от ЗУЕС. От тази дата започва да тече и 14-дневният преклузивен срок по
чл.215, ал.4 от ЗУТ. Жалбата е депозирана чрез административния орган на 22.01.2024
г., където тя била регистрирана с рег.№ 94В-1103-1 на Община Русе, поради което
същата се явява подадена в срок. Тя обаче изхожда от лица, на които законът не
признава правен интерес да оспорват административен акт от разглежданата
категория, което води до нейната недопустимост и представлява основание за
оставянето й без разглеждане и прекратяване на производството по делото.
Предмет на оспореното разрешение е
промяната на предназначението на самостоятелен обект с идентификатор 63427.2.651.1.54,
с нежилищно предназначение (офис), находящ се в сграда със смесено предназначение,
който обект, в съответствие с чл.37, ал.3 от ЗУТ, е ситуиран на първия етаж от
сградата. Промяната на предназначението
на този обект от офис в жилище е разрешена без извършването на строителни и
монтажни работи, в съответствие с чл.147а, ал.1 от ЗУТ. Тъй като предназначението
на същия е за офис, т.е. касае се именно до обект за нежилищни нужди, а се иска
промяната на предназначението му в
жилище, то приложими, както самите жалбоподатели сочат, са изискванията на
чл.38, ал.5 от ЗУТ.
Именно спрямо критериите, предвидени
в тази разпоредба следва да се определи кръга на заинтересованите лица,
съгласно чл.147а, ал.2 от ЗУТ, на които законът признава правото на жалба срещу
издаденото разрешение. Според чл.38, ал.5 от ЗУТ, самостоятелни обекти за нежилищни
нужди, изградени в заварена сграда, могат да се преустройват и да променят
предназначението си по общия ред, без да
се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, при условие че
се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 – 4 и не се допуска наднормено
шумово и друго замърсяване. Ако не са налице тези условия, се спазват
изискванията на чл. 185, ал. 2 и 3. Следователно придобиването на качеството на
заинтересовани лица по смисъла на чл.147а, ал.2 вр. чл.38, ал.5 от ЗУТ от
страна на жалбоподателите е обусловено от дължимостта на съгласието им за
преустройството, а то, от своя страна, е поставено в зависимост от спазването
на чл. 185, ал. 1, т.2 - 4 от ЗУТ и недопускането на наднормено шумово и друго
замърсяване.
Доколкото обаче преустройството е
разрешено именно по специалния облекчен ред на чл. 147а ЗУТ, то изискванията по
чл. 185, ал.1, т. 2 - 4 от ЗУТ няма как да са нарушени, тъй като предвидените в
тези разпоредби дейности предполагат извършването на СМР, а самата норма на
чл.147а, ал.1 от ЗУТ изрично сочи, че промяна на предназначението се разрешава
по този ред без да се извършват
строителни и монтажни работи. Видно от материалите по преписката
(обяснителна записка и конструктивно становище), предвидено е двете нежилищни
помещения да станат жилищни помещения, което е свързано единствено с
обзавеждането им съответно едното за спалня, а другото – за трапезария, кухня и
хол.
В случая необходимостта от съгласието
на останалите собственици на самостоятелни обекти в етажната собственост е изрично
изключена по силата на чл.185, ал. 1, т. 7 от ЗУТ, тъй като преустройството се
осъществява при условията именно на чл. 38, ал.5 от ЗУТ.
От друга страна, видът на обекта след
промяната (жилище) е принципно несъвместим с допускането на наднормено шумово и
друго замърсяване. Всъщност законът предполага обратното – че нивото на шума
при помещенията с нежилищно предназначение е по-високо, тъй като то предполага
масов достъп на външни лица и именно това обстоятелство е продиктувало и
законодателното разрешение на чл.37, ал.3 от ЗУТ. Забрана за вдигане на шум,
с който се нарушава
спокойствието на обитателите на самостоятелни обекти в сгради в режим на етажна
собственост, предизвикани от домашни дейности, е въведена и с чл.2 от Наредба №
4 за поддържане и осигуряване на обществения ред, условията и реда за
провеждане на масови обществени прояви, опазване общественото и личното имущество
и чистотата на територията на Община Русе, която определя и пределно
допустимите нива на интензивност на шума – до 35 децибела през деня и до 30
децибела през нощта, както и часовия диапазон, за който тези стойности се
отнасят.
Както беше посочено, разпоредбите на
чл.38, ал.5 и чл.185, ал. 1, т. 7 от ЗУТ
вр.чл.147а, ал.2 от ЗУТ изрично изключват собствениците на обекти в
сградата в режим на етажна собственост от кръга на заинтересованите лица, които
имат право на жалба срещу разрешенията за промяна на предназначението на един
нежилищен имот в жилище. Обстоятелството, че имотът на жалбоподателите,
придобит в режим на съпружеска имуществена общност съгласно нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 141, т.I, рег. № 1150, д.№ 92 от 11.03.2005
г. на нотариус Жанева Георгиева, с район на действие РРС и служебно изготвена
от съда справка в НБД „Население“, представляващ офис № 8, с идентификатор 63427.2.651.1.53,
се намира на същия първи етаж непосредствено до имота, промяната на чието
предназначение се иска – офис № 9, с идентификатор 63427.2.651.1.54, също не
представлява обстоятелство, което да обосновава наличието на правен интерес от
оспорване. Изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици
на жилища - непосредствени съседи на
обекта, се изисква в хипотезите на чл.38, ал.3 и ал.4 от ЗУТ, какъвто настоящият
случай не е, а освен това и собственият на жалбоподателите имот няма жилищно
предназначение.
Следва да се отбележи, че правният
интерес от съдебно оспорване се преценява според допуснатото с разрешението
преустройство като неизпълнението на разрешителния акт, изразяващо се например
в извършване на неразрешени СМР или наднормено шумово и друго замърсяване, би
било основание за неправомерност на тези фактически действия, но не рефлектира
върху характера на акта и условията, при които промяната е одобрена от
административния орган (в този смисъл изрично вж. определение № 9691 от
16.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4100/2023 г., II о.). При наличие на извършване
на неразрешени СМР, респ. шумово или друго замърсяване, жалбоподателите
разполагат с възможността да сезират компетентните контролни органи, респ. да
предявяват пред гражданските съдилища негаторен иск по чл.109 от ЗС срещу
собственика на имота, който е допуснал извършването на действия, които им
пречат да упражняват пълноценно своето право на собственост.
Само за пълнота, макар това да е
въпрос по същество, следва да се посочи, че от обяснителната записка към
инвестиционния проект, част „Архитектура“, става ясно, че за новото жилище са
осигурени складово помещение и гараж № 14, находящ се в сутерена на ЖОС „Олимпи
Панов“ № 17, т.е. спазени са изискванията за жилище по чл.40, ал.1 от ЗУТ и
чл.110, ал.1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони и тези на чл.38,
ал.9 от ЗУТ относно осигуряване на гараж към жилището.
Така мотивиран и на основание чл.159,
т.4 от АПК вр. чл.219, ал.1 от ЗУТ, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.С.Н., с ЕГН ********** и
Й.К.Н., с ЕГН **********,***, против разрешение № 52/18.12.2023 г., издадено,
на основание чл.147а, ал.1 от ЗУТ, от главния архитект на Община Русе на С.П.И.
от гр.Русе, за промяна предназначението на самостоятелен обект с идентификатор
63427.2.651.1.54 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Русе,
със застроена площ от 58,97 кв.м., находящ се в гр.Русе, ул.“Олимпи Панов“ №
19, вх.2, ет.1, обект № 9, от офис в жилище.
ПРЕКРАТЯВА
производството по
адм.д. № 108/2024 г. по описа на Административен съд – Русе.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен
срок от съобщаването му
на жалбоподателите, на
заинтересованата страна и на ответника по жалбата.
СЪДИЯ: