Определение по дело №2837/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1862
Дата: 21 ноември 2022 г.
Съдия: Дичо Иванов Дичев
Дело: 20227180702837
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1862

гр. Пловдив, 21.11.2022 г.

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Административен съд - Пловдив, II състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди двадесет и втора гоД., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ  

 

като разгледа докладваното ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ  адм. дело № 2837 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „Д. КОМЕРС“ ООД – гр.Асеновград, с която се претендира да бъде осъдена  Община Асеновград  да маркира и огради най-вътрешния пояс I на СОЗ на всички сондажи в находище на минерална вода „Асеновград“ гр.Асеновград съгласно изискванията на чл.46 от НАРЕДБА № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди.

Съдът намира така предявената претенция недопустима, предвид следното:

В случая дружеството търси съдебна защита по реда на чл. 256 от АПК. Субект на правото на иск по чл. 256 от АПК е всеки, който е адресат на действие, за което административният орган е задължен пряко от нормативен акт, но което органът не извършва, т.е. бездейства. Ответник по иска е административният орган, за когото по силата на нормативен акт е налице задължение за действие, което той не извършва. В хипотезата на чл. 257, ал. 1 АПК става въпрос за бездействие по задължение, което пряко рефлектира в правната сфера на търсещия правна защита и което не е елемент на административно производство, което завършва с административен акт. Ако съответното действие е елемент на фактическия състав на административно производство, чиято цел е формирането на волеизявление на органа, защитата срещу неизвършването му е осигурена чрез оспорването на съответния акт или на мълчаливия отказ на органа да го издаде. В случая от страна на дружеството се твърди, че Община Асеновград  бездейства като не маркира и не огражда най-вътрешния пояс I на СОЗ на всички сондажи в находище на минерална вода „Асеновград“ гр.Асеновград съгласно изискванията на чл.46 от НАРЕДБА № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди.

Преди всичко следва да се отбележи, че Община Асеновград не е административен орган. Същата е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет - чл. 14 от ЗМСМА. В общинската администрация има органи, създадени по силата на закон, но това не превръща общината в административен орган.

Производството по чл. 256 от АПК е исково. С подаденото до съда искане дружеството претендира да бъде осъден ответникът да изпълни твърдяната престация - фактическо действие. Дружеството определя срещу кого е насочен искът, като единствено твърденията в исковата молба определят ответникът по иска, а съдът не определя ответник служебно, тъй като член 154, ал. 1 във вр. с чл. 153, ал. 1 АПК в случая са неприложими, нито има право и задължение да указва на ищеца срещу кого следва да насочи иска, тъй като чл.205, ал.2 от АПК също е неприложим. Съдът не би могъл служебно да конституира друг ответник, тъй като ищецът посочва кой е органът, срещу бездействието на когото търси защита.

Видно от изложеното искането на дружеството е насочено срещу ненадлежен ответник. Община Асеновград не е административен орган, следователно не може да бъде носител на задължението за претендираното притезание, дори и такова задължение да съществува.  Подаденият иск е срещу правен субект, чужд предмета на спора, т. е. срещу ненадлежна страна. Участието на надлежните страни в съдебното производство е абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост и липсата й прави съдебното производство недопустимо. Поради това следва да бъде прекратено съдебното производство като недопустимо /в този смисъл е Определение № 4998 от 10.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3652/2014 г., VII о., докладчик съдията С.Я./.

Мотивиран от горното, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на „Д. КОМЕРС“ ООД – гр.Асеновград, с която се претендира да бъде осъдена  Община Асеновград  да маркира и огради най-вътрешния пояс I на СОЗ на всички сондажи в находище на минерална вода „Асеновград“ гр.Асеновград съгласно изискванията на чл.46 от НАРЕДБА № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 2837/ 2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7 – дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: