Р Е Ш
Е Н И Е № ……..
Град Свиленград, 07.05.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - СВИЛЕНГРАД, I граждански състав, в публично заседание на осми
април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЖИВКА ПЕТРОВА
при
секретаря А.Д.,
като
разгледа докладваното от Съдията гр.
дело № 713/ 2018 година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са субективно съединени осъдителни
искове с правна квалификация чл.59, ал.1 ЗЗД.
Ищците Р.Д.С. и С.Д.С. искат от съда да осъди
ответника Агенция „Пътна инфраструктура” да им заплати суми от по 792,69 лв.
(след допуснато в о. с. з. на 08.04.2019 г. увеличение на размера на всяка една
от исковите претенции от 500,00 лв. на 792,69 лв.), представляващи обезщетение
за лишаването им без правно основание от ползване за периода от 02.10.2013 г.
до 02.10.2018 г. на част от недвижим имот с площ от около 4093 кв.м., представляващ част поземлен имот с идентификатор
36110.20.506 по кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на с.
Капитан Андреево, общ. Свиленград, местността „Голям
чифлик”, с обща площ 8851 кв.м., с начин на трайно
ползване – нива, ведно със законната лихва върху сумите, считано от завеждане
на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.
Ищците твърдят, че са едни от съсобствениците на
поземления имот с идентификатор 36110.20.506 по кадастралната карта и
кадастралните регистри в землището на с. Капитан Андреево,
общ. Свиленград, с начин на трайно ползване: нива, в местността „Голям чифлик”,
като притежават по 1/12 ид. част от правото на
собственост. Имотът бил образуван от нива, която ищците придобили въз основа на
наследяване на К.М.Г., б.ж. на с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, и реституция, извършена по реда
на ЗСПЗЗ – с Решение № 02004 от 13.09.1999г. на ПК – общ.Свиленград.
Твърдят, че през 2011 г. било извършено
отчуждаване на част от реституирания им имот за изграждане на автомагистрала
/АМ/ „Марица”. Съгласно чл. 21, ал. 3, т. 4 от Закона за пътищата, проектът се
изпълнявал от ответника, който бил възложителят на строителните работи по
изграждането на обекта, а последните се осъществявали от изпълнител по силата
на сключен договор с ответника. Твърдят, че при изграждането на
автомагистралата наследствената им нива била разделена на две части, като били
образувани два поземлени имота – единият с площ 8851 кв.м.,
а другият – с площ 175 кв.м. Поддържат, че от 2011 г.
до момента са лишени от възможността да ползват част от имота с обща площ 8851 кв.м., а именно частта от около 4093 кв.м.,
която не била отчуждена за изграждането на магистралата. Твърдят също, че тази
част от имота им представлявала странични насипи /пръст и камъни/ и прилежащ
терен към магистралата. Твърдят, че досега не са получили обезщетение за
завземането на посочената част от собствения им имот. Поради това, претендират
обезщетение за лишаване от ползване за периода от 02.10.2013 г. до 02.10.2018
г., както и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответника Агенция „Пътна инфраструктура”, с който оспорва
исковете като недопустими и неоснователни. Счита, че те не са конкретизирани,
доколкото частта от имота на ищците, която била отчуждена и върху която била
изградена АМ „Марица”, била с площ от 7476 кв. м., а от представената с
исковата молба скица било видно, че собствения на ищците ПИ с идентификатор
36110.20.506 се намирал извън трасето на магистралата, т.е. за ответника не
ставало ясно частта, за която се търси обезщетение, включена ли е в отчуждената
част или не. Ответникът възразява също, че претенцията е погасена по давност,
тъй като искът бил предявен след изтичане на петгодишния срок от започване
строителството на автомагистралата – 04.11.2011 г. Счита, че претенцията
следвало да се насочи към строителя на обекта – Сдружение „ПОР-ПСТ”. Ответникът
счита също, че в настоящия случай не бил осъществен фактическият състав на
разпоредбата на чл.59 ЗЗД. Възразява, че за него не било настъпило обогатяване.
По изложените съображения ответникът моли да бъдат
отхвърлени предявените искове. При условията на евентуалност, оспорва исковете
по размер. Претендира разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и прецени събраните доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, а и от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че ищците са съсобственици, въз основа на
наследяване и реституция по реда на ЗСПЗЗ, на поземлен имот с идентификатор
36110.20.506 по кадастралната карта и кадастралните регистри в землището на с.
Капитан Андреево, общ. Свиленград, одобрени със
Заповед № РД-18-106/13.12.2016 г. на Изп. директор на
АГКК, находящ се в местността „Голям чифлик”, с начин на трайно ползване: нива,
с площ 8851 кв.м. Безспорно е, а и също от събраните
писмени доказателства се установява, че този поземлен имот е бил част от нива с
площ 16,502 дка, представляваща имот № 020030 по
плана за земеразделяне в землището на с. Капитан Андреево,
общ. Свиленград, възстановена с Решение № 02004/ 13.09.1999г. на ПК – общ.
Свиленград на наследниците на К.М.Г.. Ищците са част наследниците на последния,
с наследствени квоти от по 1/12 ид. част, видно от
представеното удостоверение за наследници.
С Решение № 536 от 15.07.2011г. на Министерски
съвет, обн. ДВ, бр.57/ 2011г., част от имот № 020030,
а именно част с площ 7476 кв.м. се отчуждава за
изграждането на АМ „Марица”.
Видно от заключението на назначената по делото съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните,
действителната площ, която е завзета от земното платно на АМ „Марица” до
оградата й, е съответна на отчуждената площ от 7476 кв. м. от имот № 020030. От
заключението е видно също, че от останалата част от имота, незаета от земното
платно на магистралата, от едната й страна /в южната част на имота/ е обособен
поземлен имот с идентификатор 36110.20.505 с площ 175 кв.м.,
а от другата страна – процесния имот идентификатор 36110.20.506 с площ 8851 кв.м. Видно от заключението, от последния имот, една част
от 4093 кв.м. е „засегната от строителството на
магистралата“, като от тази част площ от 3187 кв.м. може да се възстанови като обработваема земя,
а площ от 906 кв.м. е превърната в полски път покрай
оградата на магистралата. Според вещото лице, преди строителството на
магистралата, целият първоначален имот № 020030 по КВС с площ 16,502 дка е бил обработваема земеделска земя и се е използвала
като такава, включително отчуждените 7476 кв.м.
По делото е назначена и съдебно-икономическата
експертиза, от заключението на която е видно, че при определяне на средната
наемна цена за исковия период вещото лице е съобразило средната наемна цена на
земеделска земя, на земя с лице към автомагистрала и при наличие на построен
обект на автомагистралата, съгласно чл.22 от Тарифата за таксите, които се
събират от АПИ. Според заключението, при използване на тези три компонента
средната наемна цена за процесния период от пет години
възлиза на 9512,30 лв.
При
така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:
Претенциите на ищците
спрямо ответника намират правното си основание в разпоредбата на чл.59, ал.1 от
ЗС, доколкото няма друг иск, с който да се защитят. Съгласно
чл.59, ал.1 от ЗЗД, извън
случаите на неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 от ЗЗД, всеки
който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Т.е., за да е налице основание за
уважаване на претенция по чл.59, ал.1 от ЗЗД,
следва да се установят всички елементи от фактическия състав, а именно:
обогатяване на едно лице за сметка на друго, обедняване на друго лице, липса на
основание за това и отсъствие на друга правна възможност за защита на интересите
на обеднелия. В случая, от събраните по делото
доказателства се установява наличието на посочените предпоставки за частично уважаване
на претенциите.
Безспорно се установи, че ищците са съсобственици
на поземлен имот с идентификатор 36110.20.506, находящ се в землището на с.
Капитан Андреево, общ. Свиленград, с площ 8851 кв.м. Въз основа на заключението по назначената съдебно-техническа експертиза се установи също, че
ответникът е ползвал част с площ от 4093 кв.м. от
този съсобствен на ищците имот при изграждането на АМ
„Марица”, което е продължило до 29.10.2015г. /общоизвестен факт, неподлежащ на
доказване на основание чл.155 от ГПК/. До този момент исковите претенции за
обезщетение се явяват основателни. За останалият период от време, а именно от 29.10.2015г.
до 02.10.2018 г. предявените искове са неоснователни, тъй като за този период
не се събраха доказателства, от които да се установява извършване на действия
от страна на ответника, които да са пречили на ищците да упражняват правото си
на собственост върху засегнатата /извън отчуждената/ при строителството площ от
имота им.
Съгласно чл.3, ал.2 от Закона за пътищата /ЗП/
автомагистралите са част от републиканската пътна мрежа, чието управление, на
основание чл.19, ал.1, т.1 от ЗП е възложено на ответника Агенция „Пътна
инфраструктура”. Според чл.19, ал.2 от ЗП дейността по управление включва както
осигуряване на проекти и строителство на пътища, включително възлагане на
обществени поръчки и на концесии за тези дейности, така и организиране и контрол
на дейностите, свързани непосредствено с изграждането, ремонта и поддържането
на пътищата и осъществяване защитата на пътищата, включително на пътните
съоръжения и на принадлежностите на пътя. Като съобрази изложеното и
твърденията на страните, съдът приема, че именно ответникът Агенция „Пътна
инфраструктура” е възложител на дейността по строителството и отговаря за
поддържането на АМ „Марица”. Обстоятелството, че фактически изграждането е било
осъществено от трето лице-изпълнител на проекта е
ирелевантно в настоящата хипотеза, доколкото ответникът е този, който е
възложил и контролирал осъществяването на дейността. Подобно възражение би
имало значение при предявяване на регресни права от
страна на ответника спрямо строителя.
Предвид изложеното, съдът счита, че фактическият
състав на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД е изпълнен за периода
02.10.2013г. - 29.10.2015г., като в случая обогатяването на ответника се
изразява в спестяване на разходи за заплащане на наем, а обедняването на ищците
– в пропуснатите от тях доходи, които те биха получили при отдаване на имота
под наем. Поради това, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищците обезщетения за ползвания без основание имот в посочения
период, съответно на квотите им в съсобствеността.
Относно размера на обезщетението, в случая
ищците могат да претендират само това, с което имуществото им е намаляло.
Затова, като съобрази предназначението на поземления имот и заключението на съдебно-икономическата експертиза, съдът намира, че
дължимото обезщетение за периода 02.10.2013г. - 29.10.2015г. за ползването на съсобствения на ищците поземлен имот възлиза на 3736,11 лв.
Именно с тази сума, която ответникът би дължал като наем за процесния
период, той се е обогатил. Със същата сума собствениците на имота са обеднели,
тъй като не са могли да реализират приходи в размер на наемната цена за него.
Затова, на всеки от ищците ще се присъдят суми от по 311,35 лв., изчислени въз
основа на експертното заключение и съответни на квотите в съсобствеността, като
сумите ще се присъдят, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане
на исковата молба – 02.10.2018 г. до окончателното й изплащане.
Направеното от ответника възражение за
погасяване на вземането по давност съдът намира за неоснователно. Съгласно
чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишната давност се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок. Според разясненията, дадени в т.7 от
Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, в случаите на чл.59, ал.1
от ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня на получаване на престацията. Исковата молба е подадена на 02.10.2018 г., а
периодът, за който се претендира вземането на ищците, е от 02.10.2013 г. до 02.10.2018
г., т. е. в рамките на установения от закона давностен срок.
По изложените съображения съдът счита, че
предявените искове следва да бъдат частично уважени, така че ответникът Агенция
„Пътна инфраструктура” да бъде осъден да заплати на всеки от ищците по 311,35
лв., а за разликата до пълния предявен размер от 792,69 лв. исковете ще се
отхвърлят като неоснователни.
Относно
разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищците ще се
присъдят направените разноски, съразмерно на уважената част от исковете, които
се установиха в размер на 580,06 лв. На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответниците
ще се присъдят направените разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, а те се установиха в размер на 121,45 лв.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Агенция „Пътна инфраструктура”, с административен адрес: гр. София, бул.
„Македония” № 3, да заплати на Р.Д.С. с ЕГН: **********, с адрес за
призоваване: ******** – чрез адв. Е.М., ХАК, на
основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, сумата 311,55 лв., представляваща обезщетение за
лишаването й без правно основание от ползване за периода 02.10.2013г. -
29.10.2015г. на част от 4093 кв.м. от притежавания от
нея в съсобственост недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
36110.20.506 по кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на с.
Капитан Андреево, общ. Свиленград, в местността
„Голям чифлик”, с площ 8851 кв.м., с начин на трайно
ползване – нива, ведно със законната
лихва върху тази сума от подаване на исковата молба – 02.10.2018 г., до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 311,55 лв. до
предявения размер от 792,69 лв. и за периода 29.10.2015г. - 02.10.2018г.
ОСЪЖДА
Агенция „Пътна инфраструктура”, с административен адрес: гр. София, бул.
„Македония” № 3, да заплати на С.Д.С. с ЕГН: **********, с адрес за
призоваване: ******** – чрез адв. Е.М., ХАК, на основание
чл.59, ал.1 от ЗЗД, сумата 311,35 лв., представляваща обезщетение за лишаването
му без правно основание от ползване за периода 02.10.2013г. - 29.10.2015г. на
част от 4093 кв.м. от притежавания от него в
съсобственост недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
36110.20.506 по кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на с.
Капитан Андреево, общ. Свиленград, в местността
„Голям чифлик”, с площ 8851 кв.м., с начин на трайно
ползване – нива, ведно със законната
лихва върху тази сума от подаване на исковата молба – 26.03.2018 г., до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
311,55 лв. до предявения размер от 792,69 лв. и за периода 29.10.2015г. -
02.10.2018г.
ОСЪЖДА
Агенция „Пътна инфраструктура”, с административен адрес: гр. София, бул.
„Македония” № 3, да заплати на Р.Д.С. с ЕГН: ********** и С.Д.С. с ЕГН: **********,
двамата с адрес за призоваване: ******** – чрез адв. Е.М.,
ХАК, сумата 580,06 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА Р.Д.С.
с ЕГН: ********** и С.Д.С. с ЕГН: **********, двамата с адрес за призоваване: ********
– чрез адв. Е.М., ХАК, да заплатят на Агенция „Пътна
инфраструктура”, с административен адрес: гр. София, бул. „Македония” № 3,
сумата 121,45 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: