РЕШЕНИЕ № 106
06.11.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, търговско отделение,
в публично съдебно заседание на 10.10.2017 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ХРИСТОВ
При участието на секретаря ЛИЛИЯ ГОРЧЕВА
Като разгледа докладваното от Съдията
Христов т.д.№ 16 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по Гл.XXXII от ГПК.
Ищецът Й.Н.К., ЕГН ********** *** е депозирал в Окръжен съд Враца искова молба с
правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.415 ГПК, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.535
от ТЗ, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищеца
вземания срещу ответника Д.И.П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, за
сумата от 170
000.00 лв. представляваща част от общо
дължимата сума от 300 000.00 лв. на основание Запис на заповед от
14.01.2016 год. с падеж на 19.08.2016 год., ведно със законната лихва, считано
от подаване на заявлението в съда - 19.09.2016 год. до окончателното изплащане
на сумата, въз основа на която е образувано ч.гр.д.№ 927/2016 год. по описа на
Районен съд Б.Слатина.Сочат
се доказателства и се претендират разноски.
Ответникът Д.И.П., чрез процесуалният си представител адв.В.Б.
от САК
е изразил отрицателно становище по предявените
искове като ги е оспорил изцяло и съответно е посочил и представил
доказателства под опис. Излага твърдения, че не познава
ищеца Й.Н.К., никога не го е виждал и не му е издавал запис на заповед. Основното
твърдение и фактическо оспорване е, че подписа положен в записа на заповед от
14.01.2016 год. не е положен от него. Твърди, че е инвалид с 94% трудова неработоспособност,
с чужда помощ, за което има издадено Решение на ТЕЛК. Претендира се разноски.
Врачанският окръжен съд,
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира
за установено следното от фактическа страна:
Делото е образувано по искова молба от Й.Н.К., ЕГН ********** *** срещу Д.И.П., ЕГН ********** *** по предявен
установителен иск по чл.422 ГПК вр.чл.415 ГПК. Първоначално исковата молба е
била заведена пред Районен съд Бяла Слатина, където е било образувано гр.д.№1120/2016
год. След осъществена процедура по чл.131 ГПК производството по делото е било
насрочено за 20.01.2017 год. и е допусната исканата съдебно-графическа
експертиза. След депозирана молба на 10.01.2017 год. от процесуалния
представител на ответника и направено от него възражение за неподсъдност на
предявения установителен иск с цената 170 000 лв. на основание чл.104, т.4 ГПК производството по делото било прекратено и изпратено по подсъдност на
Окръжен съд Враца. Ищецът желае да бъде установено от съда съществуването на
твърдяно от него вземане за сумата 170 000 лв., представляваща част от
общо дължима сума в размер на 300 000 лв.по запис на заповед от 14.01.2016
год. и падеж на 19.08.2016 год. Претендират се още законната лихва от
депозиране на заявлението по чл.415 ГПК в съда на 19.09.2016 год. до
окончателното изплащане на сумата и направените разноски в заповедното и
исковото производства.
За
изясняване на фактическата обстановка е допусната и назначена поисканата от
ответника комплексна техническо-документна
и съдебно графическа
експертиза, която след като се запознае с представените по
делото доказателства да отговори на въпросите поставени в отговора на искова
молба, както и събирането на гласни доказателства. В съдебно заседание
проведено на 04.07.2017 год. процесуалния представител на ответника е поискал
назначаването на допълнителна съдебно –графическа експертиза, като се е
мотивирал с това, че в ОД на МВР Враца няма техника, която категорично да
отговори на поставените въпроси. Процесуалният представител на ответника е
уточнил, че желае експертизата да се извърши от експерт в ИКК София или СДВР. В
с.з. на 10.10.2017 год. допълнителното заключение като обективно и
компетентно дадено е прието от съда и
не е оспорено от страните. От него се установява, че в процесния
случай ответника Д.И.П. е подписал празен лист и е изписал имената си, а след
това върху този празен лист е допълнен основния текст, т.е касае се за типична
„кражба на подпис”. Следователно ответникът П. не е издател на процесния запис
на заповед. В тази връзка са и събраните гласни доказателства, които съдът преценява
като безпротиворечиви, коректни и пълни.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.535 от ТЗ.
Така
установената по-горе фактическа обстановка, налага следните изводи:
Съобразявайки изложените от ищеца обстоятелства
и заявения петитум съдът намира, че предмет на разглеждане в настоящото
производство е положителен установителен иск с правно основание чл.422 вр.
чл.415, ал.1 ГПК. Съгласно чл.154, ал.1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. В случая,
предявявайки положителен установителен иск, ищeцът следва да установи, при условия
на пълно и главно доказване съществуването на фактите, които са породили вземането му към длъжника, а длъжникът-възраженията си срещу вземането, които могат да бъдат: обективни възражения,
които биват абсолютни - основават на
самия менителничен ефект/възражения относно формата и задължителните реквизити
на ценната книга, за липса на легитимация на приносителя да получи плащане, за
просрочие по чл.514 от ГПК, за извършено плащане/ и относителни обективни
възражения- касаещи пороци във волята на задълженото лице, както и субективни
възражения- основаващи се на вътрешни каузални правоотношения между длъжника и
кредитора по записа на заповед и разкриващи връзката между записа на заповед
като абстрактна сделка и някакво каузалното правоотношение, послужило като
причина за поемане на задължението.
В настоящия
случай е налице запис на заповед от 14.01.2016 год., с който ответникът
неотменимо и безусловно се е задължил да заплати на ищеца сумата 300 000 лв.
на падеж 19.08.2016 год., като ценната книга е без протест. Падежът към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ЗЗД е бил настъпил. Ценната
книга е в законоустановената писмена форма и носи задължителните реквизити по
чл.535 от ТЗ, включително е подписана от ответника като издател. Или от формална страна ценната книга е редовна. По
делото се установи /заключение на назначената комплексна СГТЕ и допълнителна
такава/ наличието на кражба на подпис, в който смисъл са налице твърдения от
страна на ответника Д.И.П.. Не се установи категорично и той на сочената дата на издаване, да е бил извън дома си или
да е бил посещаван от ищеца. Съдът намира, че с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, показанията на тримата свидетели разпитани по искане на ответника в тази
насока не налагат съмнение в тяхната безпристрастност и безпротиворечивост и следва
да се кредитират.
Действително
записът на заповед е абстрактна, а не каузална сделка, и наличието на основание
не е елемент от съдържането й, съответно предпоставка за действителността на
същата. Следва да се отбележи, че редовният запис на заповед не се конвертира в
разписка за изпълнение и не доказва предаването на парична сума от поемателя на
издателя и основанието за това. Въпреки това в настоящото производство такова
надлежно доказване от страна на кредитора не бе извършено.
Предвид изложеното съдът намира, че
предявеният установителен иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените разноски по делото в размер на 5 900
лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.Н.К., ЕГН ********** *** иск срещу ответника Д.И.П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, за
сумата от 170
000.00 лв. представляваща част от общо
дължимата сума от 300 000.00 лв. на основание Запис на заповед от
14.01.2016 год. с падеж на 19.08.2016 год., ведно със законната лихва, считано
от подаване на заявлението в съда - 19.09.2016 год. до окончателното изплащане
на сумата, въз основа на която е образувано ч.гр.д.№ 927/2016 год. по описа на
Районен съд Б.Слатина като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА Й.Н.К., ЕГН ********** *** да заплати
на Д.И.П.,
ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес *** разноски
в размер на 5 900 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: