РЕШЕНИЕ
№ 241
гр. Перник, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500380 по описа за 2022 година
С решение № 508 от 11.05.2022 г., постановено по гр.д. № 5774/2021 г. по описа на
Пернишки районен съд, по предявен иск от Д.Р. Е. – К. в качеството й на законен
представител на децата е осъден А. В. К. да заплаща на дъщерите си Р. А. К. и Д. А. К.
ежемесечна издръжка в размер на по 300,00 лв. на всяка, като за разликата над 300 лева до
пълния предявен размер от по 800 лева искът е отхвърлен. Със същото решение в тежест на
страните са възложени разноски съгласно чл.78 от ГПК. В установения от закона срок по чл.
259, ал.1 от ГПК, Д.Р. Е. – К., чрез адв. Б. Б., е обжалвала решението в отхвърлителната му
част, като моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да бъде
присъдена издръжка в поискания пълен размер. В жалбата се излагат подробни доводи по
същество срещу решаващите изводи на първоинстанционният съд. Възразява се, че съдът не
е обсъдил в достатъчна степен ангажираните доказателства по делото, поради което е
достигнал до неправилен краен извод за неоснователност на иска в пълния му размер. Не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства. По така
депозираната въззивна жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от А. В. К.,
чрез адв. Л.Б., който оспорва изцяло жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена
без уважение. Прави възражения по изложените в жалбата съображения за неправилност на
първоинстанционното решение. В заключение прави искане за потвърждаване на решението
като правилно и законосъобразно. Не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител подържа
подадената въззивна жалба и моли да бъде уважена по изложените съображения в нея и
представената писмена защита
Претендира разноски и за двете инстанции
1
В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована не се явява не изпраща
представител, с писмена молба депозираната преди дата на съдебното заседание, оспорва
подадената въззивна жалба, като моли да бъде оставена без уважение, а решението на
първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено по
съображенията изложени в депозирания отговор на въззивната жалба.
Моли за присъждане направените разноски в хода на въззивното производство, за
което прилага и списък по чл. 80 от ГПК.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че
същото над минималното определено такова.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
Предмет на въззивното производство, с оглед изложеното във въззивната жалба е
размера на определената с обжалваното първоинстанционно решение дължима издръжка, а
именно за детето Р. А. К. , ЕГН ********** определения размер на 300,00 лева и
отхвърлянето до претендирания от 800.00 лв.; за детето Д. А. К., ЕГН **********
определения размер на 300,00 лева и отхвърлянето до претендирания от 800.00 лв.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима, като подадена от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда
на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното:
Формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд
фактическа обстановка е пълна и кореспондираща със събраните доказателства, поради
което и на основание чл. 272 от ГПК не следва да бъдат преповтаряна. Независимо от това и
във връзка с доводите по жалбата, следва да се добави и следното:
В разглеждания случай въззиваемия А.К. е баща на деца Р. А. К., ЕГН ********** и
Д. А. К., ЕГН **********, а Д.Р. е тяхна майка, като родителите живеят разделени, в процес
на развод за което е образуваното гр.д. № 418/2022г. по описа на РС Перник и понастоящем
децата живеят при майката, която изцяло полага и непосредствени грижи за тях.
Детето Р. К. е на *** възраст, а детето Д. К. е на *** възраст.
Видно от приетия по делото социален доклад потребностите на децата основно се
задоволяват от страна на майката. Към момента за децата са осигурени подслон, храна и
дрехи. Когато се налага майката закупува лекарства за колики и витамини. Кухнята за едно
от децата струва 204 лв. на месец. Г-жа К. закупува пюрета и памперси. Д.Е. уведомява ОЗД
- Перник, че бащата на децата след раздялата й е давал по 800лв. за двете деца, но
2
плащането не било редовно и понякога сумата била различна. Бащата споделя, че посещава
децата си в дома на баба им по майчина линия по два пъти седмично. Майката му казва от
какво имат нужда и той им го купува. Г-н К. е имал желание срещите между него и децата
да се осъществяват в дома му, но г-жа К. не е позволила. Срещите между децата и бащата се
провеждат само в присъствието на майката. Г-н К. заявява, че има документ с който може да
докаже, че всеки месец превежда пари на майката.; Децата имат избран личен лекар - д-р
К.С. с пълен имунизационен статус. За тях се полагат адекватни здравни грижи. Нямат
специфични здравни потребности. В добро здравословно състояние са и не боледуват често.;
Майката Г-жа К. е осигурила добър режим на отглеждане за децата си, която била стриктна
по отношение осигуряването на пълноценен сън, адекватно бодърстване здравословно
хранене и др.; Основни грижи за децата се полагат от страна на майката, която полага
адекватни усилия за да осигури здравословен и рационален режим на отглеждане за
малолетните деца в семейната си среда. Осигурено е необходимото за децата. Режима на
отглеждане е съобразен с възрастовите им потребности.
Майката за исковия период не реализира трудови доходи, тъй като е в отпуск по
майчинство за отглеждане на двете си деца, като трудовия й доход преди ползването на
отпуска по майчинство е бил в размер на 1 300.00 лв. Видно от изисканите и приложени
справки от НАП – бащата А.К. за исковия период няма подадени годишни данъчни
декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, няма данни за декларирани банкови сметки от лицето.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на раждане на детето, като те дължат издръжка независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото на детето да
получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно то да не е ненавършило
пълнолетие. Съгласно нормативната уредба съдът, не е обвързан от определени максимални
размери, а въз основа на конкретните доказателства по всяко дело, следва да определи
размер на необходимата издръжка, според нуждите на детето и възможностите на лицата,
които дължат издръжка според техните доходи, имотното им състояние и квалификация.
Размерът на издръжката, съгласно чл. 142 от СК, се определя в зависимост от две
величини - нуждите на детето и възможностите на родителя, като е определен само
минималният размер на издръжката на едно дете, равна на една четвърт от минималната
работна заплата, която за процесния период е променена / 01.01.2021 - 31.03.2022г. в размер
на 650.00лв. и почасова ставка от 3.92лв с ПМС № 331/26.11.2020 г./ към настоящия момент
/ 01.04.2022г. в размер на 710.00лв. и почасова ставка 4.29лв. с ПМС № 37/24.03.2022 г./
минималния размер на издръжката е от 177.5лв. месечно. Нуждите на детето се преценяват
с оглед на правилното му отглеждане, здравословното състояние, възраст, получаване на
образование и задоволяване на неговите потребности. Тук преценката за нормалните,
ежедневните нужди на двете деца от храна, облекло, детски пособия, следва да бъде
извършена и с оглед обстоятелството, че към настоящия момент са етап на ранно детско
развитие с изключителна нужда от прякото му обгрижване от родителите. По отношение на
определяне на средствата, необходими за отглеждането и възпитанието на деца на 1, 2
годишна възраст с оглед на задоволяване на техните от една страна типични нужди от
средства за храна, облекло, образование, опознаване на света и типичните и специфични за
съответната възрастова група допълнителни консумативи от памперси и храна от детска
кухня/ имащи съществено значение за физическото им развитие/, и от – друга - специфични
нужди и потребности при отчитане на това, че децата са в такава възраст в която има нужда
от специфични медицински грижи, настоящия въззивен състав намира, че
първоинстанционният съд правилно е определил, размера на необходимите средства за
издръжката на всяко едно от деца, взимайки доходите на родителите и възможността им да
дават издръжка, възрастта и нуждите на децата, както, предвидил социално -
икономическите условия в страната; приемайки, че децата има нужда да получава, а двамата
3
родители имат възможност да им осигуряват обща месечна издръжка от по 500,00 лева за
всяко едно от тях.
По делото доказателства се установи, че бащата А.К. не реализира доходи.
Обсъждайки събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, съдът
намира, че следва да се приеме за доказано, че и към момента има данни, макар и косвени,
които дават основание на съда да приеме, че бащата на децата е в състояние да заплаща
половината от определения размер на дължимата издръжка от 400.00 лв. месечно, както
правилно е определил и първоинстанционния съд. А майката да поеме разликата за общо
необходимата месечна сума за издръжката на децата до 500.00лв., полагайки и
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието им, а и към момента не е
състояние да реализира доходи от трудова дейност, поради отглеждането на деца, които в
тази си възраст има най – голяма потребност от постоянен контакт с майката. Не се установи
бащата А.К. да е с влошено здравословно състояние, което да не му дава възможност да
реализира доходи, от които да отделя посочените средства за месечна за издръжката на
малолетните си деца. Същият се намира в трудоспособна възраст и липсват установени по
делото някакви други обективни или субективни причини от здравословен или друг
характер, поради които той да не може да плаща такъв размер на издръжката. Съдът не
споделя доводите на ответника, че последният не може да плаща издръжка в такъв размер.
По исковете за издръжка е формирана задължителната съдебна практика, установена с
ППВС № 5/1970 г. и ППВС № 5/1981 г. Посочената задължителна съдебна практика приема,
че възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи,
имотно състояние и квалификация, а нуждите на лицата, които имат право на издръжка се
определят съобразно с обикновените условия за живот на тях, като се вземат предвид
възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Когато
искът е доказан по основание - установени са нуждите на детето, както и че родителят не е
възпрепятстван да реализира доходи – което категорично се установи, то съдът определя
размера по своя преценка, изхождайки от всички данни за възможностите на родителите
съобразявайки нуждите на детето. В съответствие с така установената практика и при
положение, че бащата е в работоспособна възраст и няма данни да е препятстван да
реализира доходи поради заболяване или други причини, също така не се установява пасив
на имущественото му състояние, предвид произтичащото от закона изискване съдът се
ръководи главно от интересите на детето. Тук следва да се отбележи и тълкуването, дадено в
т.11 от ППВС № 5/1970 г., според което не се освобождават от задължението за издръжката
лицата, които неоправдано не работят, макар и да са трудоспособни. Безспорно в случая е,
че не са налице данни бащата да има основателни причини да не плаща посочения размер
издръжка. Фактът, че ответникът не е декларирал месечен осигурителен доход и живее без
доходи по трудово правоотношение показва единствено философията му на живот, но не
показва невъзможността на същия да заплаща нужната издръжка за малолетните си деца.
Още повече, при наличието на данни за това, че същия пред социалните работници е заявил
реализирането на доходи в размер на 2000 – 3000 лева от работа по проекти, показва
възможност за реализиране и на по - големи доходи.
С оглед на всичко изложено, не се установява бащата жалбоподател да има
обективни причини да не полага труд и съответно да не разполага поради тази причина с
доходи, за да се приеме, че следва да заплаща издръжка за детето си в границите на
минималния размер съобразно чл. 142, ал.2 от СК. Поради което следва да се приеме, че след
като същия е в трудоспособна възраст и няма доказателства за невъзможност по обективни
причини да полага труд, същия няма забрана за полагане на труд, нито за условия на труд,
които да са му противопоказни, след като няма задължения към други деца, същия разполага
със средства да заплаща издръжка на малолетните си деца в размер на от по 400.00 лв. за
всяко едно от тях. Като родител, ответникът освен задоволяването на собствените си нужди,
приоритетно има моралното и законово задължение да осигурява средства за съществуване,
4
образование, развитие и реализация в обществото на детето си, и не означава, че децата,
които той е длъжен да издържа, трябва да бъдат лишено от това свое право да получава
издръжка или, че тя трябва да бъде оставена единствено на грижите на другия родител. За
пълнота следва да се посочи, че издръжката, дължима от родител на ненавършило
пълнолетие дете, се дължи, независимо дали даването й представлява особено затруднение
за родителя (по арг. от чл. 143, ал.4, изр. І и чл. 14 СК). Това е така, защото родителите имат
задължението да осигурят такива условия за развитието на детето, в това число да
предоставят такава издръжка, каквато то би имало, ако те живеят в едно домакинство. В
последния случай въззивникът би предоставял повече средства за издръжката и нуждите на
детето си месечно, от тази която той твърди сега, че може да заплаща в границите на
минималния размер и при положение, че при раздяла между родителите този от тях, който
не полага непосредствените грижи за отглеждането на детето следва да участва с по-голям
дял в паричната му издръжка. В настоящия случай съдът е взел предвид, че в този възрастов
период на децата – майката полага непосредствени грижи за деца, не може да реализира
доходи от трудова дейност, поради което и житейски логично и обосновано е по – голямата
тежест от издръжка за отглеждането на децата на да бъде възложена бащата.
С посоченото оспорваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено в
отхвърлителната му част, като бъде присъдено и заплащането към вече присъдената
издръжка на още от по 100 лв. за всяко дете или в общ размер на сумата от по 400.00 лв. за
всяко дете., в останалата му обжалвана част постановеното първоинстанционно решение
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно
По искането за присъждане на разноските сторени в хода на производството,
съдът за да се произнесе взе предвид следното:
С оглед изхода на спора и частичното уважаване на въззивната жалба право на
разноски пред въззивната инстанция имат и двете страни съразмерно уважената и
отхвърлената част от иска.
Жалбоподателя претендира, но не доказва сторени в хода на въззивното и
първоинстанционното производство разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.
Въззиваемият претендира и доказва разноски в хода на въззивното производство в
размер на сумата от 600.00 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от
14.06.2022г., а в хода на първоинстанционното в размер на сумата от 400.00 лв. съгласно
договор за правна защита и съдействие от 14.01.2022г., с оглед изхода на спора на същият се
дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 100.00 лв. сторени
разноски пред първа инстанция и 250.0 лв. сторени разноски пред настоящата инстанция.
Поради което обжалваното решение с оглед изхода на делото следва да бъде ревизирано в
частта за разноските, като следва да бъде отменено за присъдената сумата над 100.00 лв. А в
настоящото производство в полза на въззиваемия следва да бъде присъдена сумата от 250.00
лв.
С оглед изхода на спора на осн чл. 78, ал. 6, вр. с чл. 83, ал.1, т.2 от ГК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС
Перник държавна такса върху допълнително присъдения размер, а именно в размер на
сумата от 288.00 лв. ведно със законната лихва върху публични вземания, считано от датата
на влизане на решението в сила до окончателното изплащане на вземането.
С оглед цената на иска, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. първо ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Предвид изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Решение № 860 от 27.04.2022 г. по гр. д. № 5774 / 2021г. по описа на РС
Перник, в обжалваната му ЧАСТ, с което е отхвърлен предявения от Р. А. К., ЕГН
**********, действаща чрез нейната майка и законен представител Д. Р. Е., ЕГН срещу А.
В. К. ЕГН ********** иск за заплащане на издръжка за разликата над 300 лева до размера от
400.00 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. В. К. ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАЩА на малолетната си
дъщеря Д. А. К. , ЕГН **********, действаща чрез нейната майка законен и представител
Д. Р. Е., ЕГН ********** още 100.00 лв. към присъдените 300.00 или общо в размер на от по
400.00 лв. / четиристотин лева / месечно, считано от 16.11.2021 г. – дата на депозиране на
исковата молба, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на
законни основания за изменение или прекратяване на издръжката, с падеж на всяко 16 – то
число за месеца за който се отнася.
ОТМЕНЯ Решение № 860 от 27.04.2022 г. по гр. д. № 5774 / 2021г. по описа на РС
Перник, в обжалваната му ЧАСТ, с което е отхвърлен предявения от Д. А. К., ЕГН
**********, действаща чрез нейната майка и законен представител Д. Р. Е., ЕГН **********
срещу А. В. К. ЕГН ********** иск за заплащане на издръжка за разликата над 300 лева до
размера от 400.00 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. В. К. ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАЩА на дъщеря си Д. А.
К. , ЕГН **********, действаща чрез действаща чрез нейната майка и законен представител
Д. Р. Е., ЕГН ********** още 100.00 лв. към присъдените 300.00 или общо в размер на от
по 400.00 лв. / четиристотин лева / месечно, считано от 16.11.2021 г. – дата на депозиране
на исковата молба, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на
законни основания за изменение или прекратяване на издръжката, с падеж на всяко 16 – то
число за месеца за който се отнася.
ОТМЕНЯ Решение № 860 от 27.04.2022 г. по гр. д. № 5774 / 2021г. по описа на РС
Перник, в обжалваната му ЧАСТ, в която Р. А. К., ЕГН ********** и Д. А. К., ЕГН
********** , действащи чрез законния си представител Д. Р. Е., ЕГН ********** са осъдени
да заплатят солидарно на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на А. В. К., ЕГН ********** сумата над
100.00 лв. до присъдения размер от 125,00 лева – сторени разноски в производството пред
Районен съд – Перник, съобразно отхвърлената част на исковете.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Д. Р. Е., ЕГН **********, действаща в качеството си на майка и законен
представител на малолетните си деца Р. А. К., ЕГН ********** и Д. А. К., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на А. В. К. ЕГН ********** с адрес *** сумата от 250.00 лв. / двеста и
петдесет лева/ представляваща сторени разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА А. В. К. ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ОС Перник, *** сумата от 288.00 лв. / двеста осемдесет и
осем лева/ представляваща държавна такса върху допълнително присъдения размер за
дължимата се издръжка, ведно със законната лихва върху държавни вземания, считано от
влизане на решението в сила до окончателното изплащане на сумата, като му УКАЗВА, че
може в едноседмичен срок, считано от връчването на настоящото решение да я заплати,
като в противен случай съдът ще издаде служебно изпълнителен лист и ще пристъпи към
принудително събиране на вземането.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО се постанови и обяви на посочената в съдебно заседание дата –
29.07.2022г.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7