С присъда № 44/31.01.2005 година, постановена по НОХД № 32/2005 година, Кърджалийският районен съд е признал Хасан Джелил Халим от гр.Кърджали за виновен в това, че на 08.08.2004 година в гр.Кърджали извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, поради което и на основание чл.325 ал.2 във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл.54 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от три години. С присъдата подсъдимият е оправдан в частта на обвинението да е нанесъл удар на Кирил Антонов Халтъков от гр. Кърджали. Въззивното производство е образувано по жалба на Хасан Джелил Халим от гр.Кърджали, който обжалва присъдата в осъдителната й част като неправилна относно наложеното му наказание, което считал за явно несправедливо. Налице били многобройни и изключителни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, които не били отчетени от съда при определяне на наказанието, като целите му можели да бъдат постигнати и с друго по вид по-леко наказание, наложено при условията на чл. 55 от НК. Налице били добри характеристични данни за дееца, чисто съдебно минало, признаване на вината и разкаяние от извършеното; деянието било извършено в резултат от приеманите от дееца лекарства, които оказали въздействие върху психо-физическото му състояние. Моли въззивният съд да измени обжалваната присъда и да намали наказанието, като при условията на чл. 55 от НК го замени с наказание глоба в размер на 1000 лева. В съдебно заседание жалбодателят не се явява. Чрез защитника си поддържа жалбата и моли съда наказанието да бъде намалено и определено при условията на чл. 55 от НК. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата, като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на атакуваната присъда на основание чл.313 ал.1 от НПК и във връзка с подадената жалба, констатира следното: Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна, което не е наложило провеждането на допълнителни процесуално- следствени действия от въззивния съд. Възприетата за осъществена фактическата обстановка се подкрепя изцяло и от настоящата инстанция. Така, вследствие на събраните на първоинстанционното съдебно следствие доказателства се установява, че на 08.08.2004 година подс. Хасан Джелил Халим и негов приятел- св. Илия Крумов били в дома на подсъдимия, където консумирали бира. Подсъдимият работел като таксиметров шофьор към фирма “Елит такси”. Късно вечерта двамата посетили офиса на фирмата, където на работа като диспечер била свидетелката Севинч Ахмед. Подсъдимият поискал кафе и свидетелката му направила и сервирала. Подсъдимият бил пиян и през цялото време правел неприлични намеци и жестове към свидетелката. Тя съобщила по телефона на управителя на фирмата – св. Христо Ракшиев, че има проблем с подсъдимия. Тъй като й пречел да работи, тя го помолила да напусне. Подсъдимият се ядосал и я нарекъл “курва” и “парясница”, като се опитал да я избута от мястото й. Св. Ахмед успяла да е обърне за помощ по радиостанцията към всички работещи по това време таксита, които започнали да пристигат. Скоро в офиса пристигнал и св. Ракшиев, който се опитал да разговаря с подсъдимия и да го изведе навън. На работа в това време бил и съпругът на св. Ахмед- св. Бахри Ахмед, който дошъл в офиса заедно със св. Данаил Янков. Те заварили подсъдимият да говори на висок глас и да псува. Св. Бахри Ахмед казал на посъдимия да напусне офиса, в резултат на което подсъдимият го напсувал и се опитал да го удари. Двамата се сдърпали. Продължили да пристигат още таксиметрови шофьори, които с общи усилия успели да изведат подс. Халим навън, пред офиса. Подсъдимият буйствал, псувал и налитал на бой. През това време на мястото на инцидента пристигнал дежурен полицейски патрул, извикан от св. Севинч Ахмед. Дежурните полицаи- св. Цветков и Иванов се представили на подсъдимия и го поканили да се качи в полицейския автомобил. Вместо това, подсъдимият започнал да ги псува на майка и обижда, като ги наричал “тъпи ченгета”. Ударил св. Иванов по ръката, а св. Цветков блъснал, вследстивие на което той паднал на земята. За да могат да прекратят действията на подсъдимия полицаите използвали сила и му поставили белезници, като подсъдимият ги блъскал, съпротивлявал се и псувал. Качили го в полицейския автомобил на задната седалка, където подсъдимият продължил да буйства и тръгнали към полицейското управление. По пътя се изходил по голяма нужда на седалката. В РПУ го изпробвали с техническо средство за упореба на алкохол и тъй като пробата била положителна, тръгнали към ЦСНМП Кърджали за вземане на кръвна проба. По пътя свидетелите го завели в дома му да се преоблече. Качили го отново и продължили пътя си. След като му била взета кръвна проба отново тръгнали към РПУ Кърджали. По пътя подсъдимият им заявил “тъпи ченгета, аз мога ли пак да ви се изсера в колата” и отново се изходил по голяма нужда на седалката на автомобила. Отвели го в полицейското управление, където му направили акт за управление на МПС след употрела на алкохол и го задържали за 24 часа. Горната фактическа обстановка е установена от първоинстанционния съд въз основа на подробен и задълбочен анализ на събрания по делото доказателствен материал- показанията на рапитаните по делото свидетели, които са еднопосочни и последователни относно поведението на подсъдимия. Правилно не са възприети неговите обяснени относно обстоятелството, че не бил псувал и удрял никого, както и че пиел силни депресанти и под въздействието на изпитата от него бира станал неадекватен, тъй като същите остават изолирани и не се подкрепят от нито едно от другите събрани по делото гласни доказателства.Същите, в своята непротиворечивост изграждат гореописаната фактическа обстановка, като по делото липсват доказателства, които да опровергават свидетелските показания или да хвърлят съмнения върху тяхната достоверност. Въз основа на тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил законосъобраните си и почиващи на доказателствата по делото правни изводи, а именно, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.325 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, а именно: на 08.08.2004 година в гр.Кърджали извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта. Обосновани от районния съд са отделните елементи на деянието от обективна и субективна страна, както и квалифициращите го признаци. Действията на подсъдимия са били съпроводени със съпротива срещу орган на власт, каквито се явяват присъстващите на инцидента полицаи, тъй като с упоритата си грубост и циничност е изразил както пълното си незачитане на дължимото обществено поведение и приличие, така и е била необходима употребата на сила и помощни средства от страна на полицаите, за да бъде възпрян от действията си.Деянието на подсъдимия се характеризира и с изключителен цинизъм, което квалифициращо обстоятелство, небяснимо по какви причини не е включено в обвинението, поради което и не следва да бъде обсъждано като такова. Правилни са изводите на съда, че не са събрани доказателства относно това подсъдимият да е нанесъл удар на св.Хълтъков- посочено като част от хулиганските действия на подсъдимия, като оправдаването му по тази част от обвинението е правилно. Наред с това, установено е по безспорен начин авторството на деянието, което не се оспорва, изпълнителното деяние, квалифициращите обстоятелства и формата на вината. Във връзка с последното следва да бъде отбелязано, че в хулиганските действия не се търси мотив - достатъчно е демонстрация на грубо незачитане на обществения ред и нрави, прояви на грубост, циничност, скандализиране на обществото, което в случая е налице и деецът да е съзнавал това и да е искал настъпването на общественоопасните последици от поведението си. Още повече, действията на подсъдимия са извършени в офиса на фирмата, в която е местоработата му, пред колегите му и в е предизвикал в голяма степен тяхното недоволство и възмущение. Въззивната жалба впрочем касае наложеното от съда наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изтърпяването на което е отложено за срок от три години, като се твърди, че били налице многобройни и изключителни смекчаващи оговорността на подсъдимия обстоятелства, които не били взети предвид от районния съд. Твърдението за наличието на такива не се споделя от въззивната инстанция. При индивидуализация и определяне на наказанието, първоинстанционният съд е отчел всички обстоятелства относно обществената опасност на деянието и дееца, както смекчаващите и отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства. От първоинстанционния съд са отчетени всички смекчаващи обстоятелства: чисто съдебно минало, добри характеристични данни, тежко материално и здравословно състояние, частични самопризнания. Тези обстоятелства, както правилно е посочил и районния съд не са многобройни такива, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко. Наред с това, обсъден е доводът, че е недоказано твъдението, че поведението на подсъдимия се дължи на въздействието на тежки антидепресанти, поради което не е налице изключителност на смекчаващите оговорността обстоятелства. Така, наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от три месеца е в минималния размер и изтърпяването му е отложено за срок от три години, като правилно е преценено от съда, че целите на наказанието спрямо дееца могат да бъдат постигнати и с условното му осъждане. Ето защо оплакването за явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл.352 ал.5 от НПК е неоснователно, тъй като не е налице очевидно несъответствие на същото с обществената опасност на дееца, на смекаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства, както и на целите на чл.36 от НК. Пред вид изложеното по-горе, въззивният съд намира жалбата за неоснователна, а присъдата за правилна, обоснована и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена. Водим от изложеното, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 44/ 31.01.2005 година, постановена по НОХД № 32/2005 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|