Решение по дело №251/2020 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 август 2020 г. (в сила от 9 септември 2020 г.)
Съдия: Светлана Кънчева Чолакова
Дело: 20203330100251
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

                                        Р Е Ш Е Н И Е

Номер 249                                                 13.08.2020 г.                               гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На   четвърти август                                                  две хиляди и двадесета година

В публично заседание в състав:

 

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

 

Секретар Снежина Радева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №251 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Теленор България” ЕАД против Ш.М. Х., с която са предявен иск за установяване, че ответникът дължи сумата 230,60лв., незаплатени далекосъобщителни услуги по фактура №**********/01.12.17г. и фактура №**********/01.01.18г. Иска и разноски. Твърди, че между Ш.М. Х. и „Теленор България“ ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД) са сключени следните договори за предоставяне на услуги: Договор за мобилни услуги № ********* от 12.04.2013г. Съгласно Договора за мобилни  услуги на клиента са предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилен  телефонен апарат NOKIA 101; Договор за мобилни услуги № ********* от 12.07.2013г. Съгласно Договора за мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилен телефонен апарат NOKIA 113; Допълнително          споразумение       № *********      от 09.04.2015г.    към   договор      за мобилни/фиксирани услуги. Съгласно Допълнителното споразумение за мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен план.; Допълнително споразумение №  ********* от          12.08.2015 г.       към   договор      за мобилни/фиксирани услуги. Съгласно Допълнителното споразумение за мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен план.;  Допълнително   споразумение             ********* от      05.05.2016 г.       към   договор          за мобилни/фиксирани услуги. Съгласно Допълнителното споразумение за мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен план, със стандартна месечна абонаментна такса 4,99лв. с вкл. ДДС или 34.15 лв. без вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 30.99 лв. с вкл. ДДС или 25.82 лв. без вкл. ДДС.; Договор за лизинг от № ********* от 29.10.2016г. Съгласно Договора за лизинг на клиента е предоставено мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J5 Dual White, чиято цена е 528.77 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 22.99 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.; Допълнително споразумение № ********* от 08.12.2016 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги. Съгласно Допълнителното споразумение за мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен план (със стандартна месечна абонаментна такса 60,99лв. с вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 40.99 лв. с вкл. ДДС, а на клиента е предоставен мобилен телефонен апарат YEZZ ANDY 3.5EI2 Dual Gold. Ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 2 бр. фактури, издадени в периода м. декември 2017г.-м. януари 2018г.: фактура № **********/01.12.2017г. и фактура № **********/01.01.2018 г. Фактура № **********/01.12.2017г. е издадена за отчетния период 01/11/2017- 30/11/2017г., включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ********** Общата сума начислена във фактурата е 5.66 лв., като след приспадане на надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 4.96 лв., претендираната сума по фактурата е 0.70 лв. След предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между „Теленор България“ ЕАД и ответника по негова вина, поради изпадането му в забава, е издадена и Фактура № **********/01.01.2018г., която включва задължения за заплащане на неустойки за предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги чрез номера********** в общ размер на 647.02 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J5 Dual White в общ размер на 229.90 лв. Както, че обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. За мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J5 Dual White. чието ползване е предоставено с Договор за лизинг от 29.10.2016 г., предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски е в размер на 229.90 лв., равняващ се на десет неначислени лизингови вноски. Изискуемостта на вземанията по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й. В периода след издаване на първата от гореизброените фактури длъжникът не е извършвал плащания, като и към настоящия момент задълженията не са погасени. По ч.гр. д. №1939/19г. на РРС издадена заповед за изпълнение за парично задължение и връчена заповед по реда на чл.47 ал.5 ГПК.

Ответникът чрез особен представител депозира отговор. Счита иска за допустим, но неоснователен. Сочи, че не е страна по договорите  и допълнителни споразумения по тях, не е ясен начина по който е определена претендираната вид и стойност на предоставени мобилни услуги. Че по отношение на  мобилен номер ********** се предявяват претенции на основание на документи, които не са приложени, липса на доказателства за броя на дължимите лизингови вноски, както и за предсрочното прекратяване на договорите.

          След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: Между страните са сключени: Договор за мобилни услуги № ********* от 12.04.2013г., съгласно Договора за мобилни  услуги на клиента са предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилен  телефонен апарат NOKIA 101; Договор за мобилни услуги № ********* от 12.07.2013г. Съгласно Договора за мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилен телефонен апарат NOKIA 113; Допълнително     споразумение       № *********      от 09.04.2015г.    към   договор      за мобилни/фиксирани услуги. Съгласно Допълнителното споразумение за мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен план.; Допълнително споразумение №  ********* от          12.08.2015 г.       към   договор      за мобилни/фиксирани услуги. Съгласно Допълнителното споразумение за мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен план.;  Допълнително   споразумение             ********* от      05.05.2016г.        към   договор          за мобилни/фиксирани услуги. Съгласно Допълнителното споразумение за мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен план, със стандартна месечна абонаментна такса 4,99лв. с вкл. ДДС или 34.15 лв. без вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 30.99 лв. с вкл. ДДС или 25.82 лв. без вкл. ДДС.; Договор за лизинг от № ********* от 29.10.2016 г. Съгласно Договора за лизинг на клиента е предоставено мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J5 Dual White, чиято цена е 528.77 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 22.99 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.; Допълнително споразумение № ********* от 08.12.2016 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги. Съгласно Допълнителното споразумение за мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен план със стандартна месечна абонаментна такса 60,99лв. с вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 40.99 лв. с вкл. ДДС, а на клиента е предоставен мобилен телефонен апарат YEZZ ANDY 3.5EI2 Dual Gold.

Ищецът издал фактура №**********/01.12.2017г. с посочена сума в общ размер 240,70лв., включваща задължения за предишен период от 235,04лв., вноска лизинг 22,90лв. с падеж 16.12.17г. Претендираната сума по тази фактура е 0,70лв. Фактура №**********/01.01.2018г. с посочена обща сума от 117,62лв., включваща неустойка от 647,02лв., вноска лизинг 229,90лв., задължения от предишен период 240,70лв. с падеж 16.01.18г. От нея ищецът претендира 229,90лв. Или общо сумата 230,30лв., която ищецът твърди, че не е заплатена. На 02.12.2017г. на адреса на ответника е изпратена покана за доброволно плащане за сумата 240,70лв.

          По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1939/2019 г. на РРС е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за претендираната сума.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят следва да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Между страните по делото са сключени процесните договори за предоставяне на мобилни услуги и договор за лизинт. В договора е посочена цената, която се дължи месечно за ползване на услугата, за какъв срок ще бъде предоставяна, предпочетен мобилен номер, абонаментна програма и цена. Потребителят се задължава да заплаща стойността на услугите, не по-късно от 18 дневен срок от датата на издаване на фактурата, заплащането се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно, като неполучаването им, не освобождава от задължението за плащане. Претендираната от ищеца сума в размер на 230,60лв., за което е издадена заповедта за изпълнение е фактурирана като задължение по останало задължение в размер на 0,70лв. по фактура №**********/01.12.2017г. и сумата 229,90лв. по фактура №**********/01.01.2018г., представляваща остатъка от лизингови вноски за мобилното устройство SAMSUNG Galaxy J5 Dual White предоставено с Договор за лизинг от 29.10.2016г. По възражението на ответната страна, че не е страна, тъй като в договорите е посочено друго лице намира, че действително в договора от 12.04.13г. и 12.07.13г. ответницата е записана с фамилия Ш. В тях обаче е отразено същото ЕГН като в допълнителното споразумение от 09.04.15г., декларация-съгласие, Договор за лизинг, където е с фамилно име Х.. От справка от НБД приложена в заповедното производство е видно, че фамилното име на ответницата Ш. е било преди сключването на граждански брак, след което е придобила фамилно име Х., поради което възражението е неоснователно и намира, че ответната страна е легитимната страна по договорите. В частност договор за лизинг от 29.10.16г., с който е предоставено посоченото мобилното устройство SAMSUNG Galaxy J5 Dual White, не е оспорен. С подписването му ответникът е получил същото, като следва да изпълни задължението си за заплащане на лизинговите вноски, а именно 23 броя месечни лизингови вноски от 22,99лв. Цената  като остатък от лизингови вноски в общ размер на 229,90лв., е включена в последната фактура, чийто падеж е настъпил. Ответната страна е уведомена на 12.12.2017г и чрез изпратена и доставена на адреса последна покана за доброволно плащане, видно от удостоверение от куриерска фирма Тип Топ Куриер АД. Към него момент както и към подаването на заявлението по чл.410 ГПК, няма доказателства да е заплатена. Поради което намира, че претенцията в общ размер на  230,60лв., която включва сумата0,70лв по фактура №**********/01.12.2017г.   и сумата 229,90лв. по фактура №**********/01.01.2018г. е основателна.

Предвид изхода на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски, които са за заплатена държавна такса от 25лв., адвокатско възнаграждение в размер на 360лв., възнаграждение за особен представител от 150лв., поради което ответникът следва да заплати сумата 535лв.

Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство по отношение на размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно отхвърлената и уважена част от иск. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски по ч.гр.д. №1939/2019г. на РРС в размер на 385лв.

          Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ш.М. Х., ЕГН**********, адрес ***, че дължи на “Теленор България” ЕАД, ЕИК***, седалище гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София сграда 6, сумата 230,60.лв. /двеста и тридесет лева и шестдесет стотинки/ незаплатени сума съгласно фактура №**********/01.12.2017г. и №**********/01.01.2018г., ведно със законната лихва, считано от 18.09.2019г., до окончателно изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Ш.М. Х., ЕГН**********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Теленор България” ЕАД, ЕИК***, седалище гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София сграда 6 сумата 535лв. /петстотин тридесет и пет лева/ за направените по делото разноски, както и сумата 385лв./триста осемдесет и пет лева/ за разноски по ч.гр.д. №../2019г. на РРС.

          След влизане в сила, настоящото да се докладва по ч.гр.д. №1939/2019г. по описа на РРС.

          Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

                                                           

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: