Решение по дело №1032/2022 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

      №

 

гр. Варна, .............................2022 г.

  

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ състав, в открито съдебно заседание проведено на дванадесети октомври, две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                         

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВА СТОЕВА

 

при участието на секретаря Деница Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Ст. Стоева административно дело № 1032/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба с вх. № 7140/05.05.2022 г. на Ц.С.С., ЕГН **********,***, чрез адв. И.С. *** срещу Решение № 2153-03-38/17.03.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Варна, с което на основание чл. 117 ал. 3 от КСО е отхвърлена жалбата на Ц.С. срещу Разпореждане № РВ-3-03-01067428/31.01.2022 г. на Ръководител на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ Варна, с което на основание чл. 114 ал. 2 и ал. 3 от КСО е разпоредено на жалбоподателката да възстанови неоснователно полученото от нея парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от 01.12.2020 г. до 05.11.2021 г., в размер на 4597.73 лева.

Жалбоподателката твърди, че решението и потвърденото с него разпореждане са постановени при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Твърди, че не са посочени основания, визирани в чл. 114 ал. 2 т. 2 от КСО, даващи възможност на административния орган да достигне до извода за неоснователност на полученото обезщетение. Оспорва приетото от органа, че дружеството, чийто управител е жалбоподателката не е извършвало дейност, съответно че тя като управител не е извършвала трудова дейност и не е „осигурено лице“ по смисъла на §1 ал. 1 т. 3 от ДР на КСО.

В жалбата са изложени подробно мотиви за това, че дружеството е извършвало дейност, независимо от това, че за 2020г. е деклариран отрицателен финансов резултат. Самата дейност на дружеството е свързана с анализ на пазара във връзка със закупуване на активи за бъдещата дейност – произвеждане на криптовалути с цел продажба. Положеният от управителя труд бил свързан с организиране дейността на дружеството – в процесния период е бил нает офис в -----------, който е офис на дружеството и към момента, осигурено е финансиране чрез сключени договори за заем – 5 броя, сключен е договор за доставка на компютърно оборудване. Дължимите суми за осигуровки, които своевременно били декларирани са внесени в бюджета.

Оспорва, че задължителните предписания № ДС-1-03-01018643/18.10.2021г. за заличаване на подадените данни за осигуряването на лицето за периода 02.11.2020г. – 30.09.2021г. са незаконосъобразни и заличаването на данните в персоналния регистър не може да заличи факта на осъществяваната трудова дейност на управителя – жалбоподателката С.. Моли за отмяна на оспореното Решение и потвърденото с него Разпореждане и присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуалния си представител адв. И.С., поддържа жалбата.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ Варна, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт И.К., оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

 С Договор за покупко-продажба на дялове от 31.08.2020г. Ц.С. придобива дяловете на „ЛЕД КК ВИЖЪН“ ЕООД, като с Решение от 23.09.2020г. променя наименованието на дружеството в „КМ КОНСУЛТ 2020“ ЕООД. Предметът на дейност на дружеството е консултантски услуги, вътрешна и външна търговия на едро и дребно със стоки и услуги, търговско представителство и посредничество, сделки с недвижими имоти, рекламна дейност, както и всяка друга дейност, който не е забранена със закон. Жалбоподателката С. е едноличен собственик и управител на дружеството. 

Със заповед № ЗР-5-03-00984777/27.08.2021г. на ръководител на ТП на НОИ Варна е възложена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „КМ КОНСУЛТ 2020“ ООД /променена правна форма 25.06.2021г., впоследствие на 20.01.2022г. отново е ЕООД/. В хода на проверката е установено, че за периода 01.12.2020г. до 05.11.2021г. вкл. по представено удостоверение приложение № 10 към чл. 9 ал. 1 от НПОПДОО на жалбоподателката е изплатено парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО в размер на 4597.73 лева.

В хода на административното производство са представени от страна на жалбоподателката писмени обяснения, аналитичен регистър на дружеството за 2020г., оборотна ведомост за 2020г., ведомост за договор за управление и контрол на „КМ КОНСУЛТ 2020“ ЕООД за м. ноември и декември 2020г., рекапитулации за м. ноември и декември 2020г., отчет за приходи и разходи 2020г. и ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2020г.в обясненията жалбоподателката е посочила, че дружеството през 2020г. не е извършвало икономическа дейност, а дейността на управителя е анализ на пазара във връзка със закупуване на активи за бъдеща дейност – произвеждане на криптовалута с цел продажба.

За извършената на дружеството проверка е съставен Констативен протокол № КП-5-03-01018319/15.10.2021г. В него е прието за установено, че не са представени доказателства за това, че в периода 02.11.2020г. да 01.12.2020г. Ц.С. е извършвала трудова дейност, свързана с управление на дружеството. Прието е, че след като дружеството не е осъществявало дейност, управителят също не е полагал труд, поради което начисляването на възнаграждение и осигуряването не придават качеството на „осигурено лице“ на жалбоподателката. Във връзка с установеното са издадени Задължителни предписания за заличаване на данните, подадени по реда на чл. 5 ал. 4 т. 1 от КСО за периода 02.11.2020г. до 30.09.2021г. Срещу задължителните предписания е подадена жалба до Директора на ТП на НОИ Варна, който с Решение № 2153-03-149/03.12.2021г. е отхвърлил жалбата. Решението е влязло в сила.

С Разпореждане № РВ-3-03-01067428/31.01.2022 г. на Ръководител на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ Варна, на основание чл. 114 ал. 2 и 3 от КСО е разпоредил възстановяване на добросъвестно получените суми – парично обезщетение за отглеждане на малко дете 01.12.2020г. до 05.11.2021г. в размер на 4597.73 лв. Мотивът е, че при извършената проверка не е установено лицето да е извършвало трудова дейност при дружеството, за която да подлежи на осигуряване.

С жалба до директора на ТП на НОИ Варна е оспорен извода за липса на осъществяване трудова дейност. Изложени са твърдения за това, че дейността на управителя включва поемането на задължения за организиране и ръководство дейността на дружеството. Част от нея не е свързана с извършването на финансови операции, сделки и други дейности, които намират отражение в счетоводството на дружеството, но са част от неговата дейност. Представени са договори за заеми, с цел осигуряване финансиране на дружеството, договор за наем на офис за дружеството, кореспонденция с „ЕЙ ТЕХ“ ЕООД за доставка на компютърно оборудване.

С оспореното Решение  № 2153-03-38/17.03.2022 г. Директорът на ТП на НОИ е отхвърлил жалбата.

В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателката е назначена съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която е прието като обективно и компетентно. Вещото лице е установило, че дружеството е получило заеми от И.Г.Д. и С.Х.С., като получаването на сумите е отразено в счетоводството на дружеството, а информацията от счетоводното отразяване съответства на първичните счетоводни документи – договор и разписки. По въпросите за редовното водене на счетоводството и съответствието на начислените средства за възнаграждения и разходи за осигуровки не са спорни между страните, но вещото лице потвърждава както съответствието, така и редовността на воденото счетоводство за 2020г. и 2021г.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Съгласно дефиницията на §1 ал. 1 т. 3 от ДР на КСО, „осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според установената съдебна практика на Върховния административен съд, за целите на социалното осигуряване, в понятието "трудова дейност" се включват не само случаите на престиране на работна сила по трудово правоотношение, а и редица други случаи, при които лицето осъществява дейност, приравнена на трудова за целите на общественото осигуряване, каквито са и случаите по  чл. 4 ал. 1 т. 7 КСО, в частност - дейността на управителите на търговски дружества.

Съдът споделя доводите на жалбоподателката за това, че липсата на конкретна икономическа дейност не е идентична с липсата на стопанска дейност на дружеството. Представените по делото писмени доказателства относно осъществявана от управителя дейност – наемане на помещение за офис, получаване на парични заеми, както и размяната на търговска кореспонденция, сключването на договор за покупко-продажба на компютърно оборудване, договори за годишно счетоводно обслужване, съответно от 14.06.2021г. за 2020г. и 21.01.2022г. за 2021г. установяват извършването на дейност от жалбоподателката. Приетата по делото експертиза установява счетоводното отчитане на получените парични заеми, което е доказателство за това, че С. е упражнявала фактически дейност. Във връзка с оспорването от страна на процесуалния представител на ответника относно достоверността на подписите на представляващия „ЕЙ ТЕХ“ ЕООД, за което не са ангажирани доказателства, съдът кредитира представената  в с.з. на 12.10.2022г. нотариално заверена декларация от управителя на дружеството А.Б., с която заявява, че подписите на офертата,  договора за покупко-продажба от 10.11.2020г. и анекс № 1/30.11.2020г. са положени от него.

При извършената, на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, служебна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, съдът установи, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ - гр. Варна е издадено от оправомощен орган, в установената от закона форма. В производството по постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Доколкото обаче така постановеното решение е издадено при противоречие с материално правните разпоредби, същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

При този изход на спора основателно се явява искането на процесуалният представител на жалбоподателката за присъждане на разноските по делото, съгласно представен списък – 300 лева възнаграждение за вещо лице и 560 лева адвокатски хонорар, или общо сума в размер на 860 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-03-38/17.03.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Варна  и потвърденото с него Разпореждане № РВ-3-03-01067428/31.01.2022 г. на Ръководител на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ Варна.

ОСЪЖДА ТП на НОИ Варна да заплати на Ц.С.С. сумата от 860 лева /осемстотин и шестдесет/, представляващи направени разноски в настоящото производство.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: