РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Ямбол, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, X СЪСТАВ, в публично заседание на седми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Васил М. Атанасов
при участието на секретаря Г. Б. М.
като разгледа докладваното от Васил М. Атанасов Административно
наказателно дело № 20212330201310 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на Б. МЮМЮН. Ч., в качеството
си на ЕТ „Б.-Б.Ч.“, ЕИК *** с адрес гр. Кърджали, бул. „България **“ № **,
вх. П. против Електронен фиш/ЕФ/ Серия К № 4546921 на ОД на МВР -
Ямбол, с който за нарушаване на чл.21, ал.1 от Закона за движение по
пътищата/ЗДвП/, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100 лв.
С жалбата се излагат доводи на неправилност и незаконосъобразност на
атакувания ЕФ, с оглед на което се иска неговата отмяна. В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не взема становище по
жалбата.
Вьззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, но в
писмени бележки от 25.01.2022 г. моли за потвърждаване на ЕФ като
правилен и законосъобразен, претендират се разноските по делото.
Сьдьт, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
На 26.02.2021 г., в 09.54 часа, в Област - Ямбол, при ограничение на
скоростта до 50 км/ч за населено място, жалбоподателят е управлявал МПС –
товарен автомобил „Ивеко 35 Ц 14“ с ДК № К 3983 ВС с превишена скорост
от 66 км/ч, която след задължителното коригиране с - 3 км/ч е установена на
63 км/ч. Превишението на скоростта от 13 км/ч е установено с
Автоматизирано техническо средство/АТСС/ ARH САМ S 1 № 11743d3,
1
фиксиращо точно дата, час, скорост и изображение на МПС/изготвени са и 5
бр. снимки и е изготвен протокол за използване на АТСС.
След проверка на снимките от АТСС и установяване на лицето, което
собственик и е управлявало МПС на жалбоподателя бил издаден на хартиен
носител ЕФ Серия К № 4546921 с приложени към преписката снимки за
извършено административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, което на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП е санкционирано с
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.
На 13.12.2021 г. ЕФ е бил връчен на жалбоподателя, който на 22.12.2021
г. подал жалба против ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от
събраните по делото писмени и веществени доказателствени средства. От
писмените доказателства /ЕФ, протокол за използване на АТСС и протокол за
проверката на това средство, справки за собственост на МПС, за връчване на
ЕФ и за подадена жалба/, и 5 бр. снимки на извършеното нарушение, приети и
прочетени на основание чл.283 от НПК по делото, се установява, че
жалбоподателят е управлявал процесното МПС към момента на установяване
на административното нарушение.
От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима и подадена в срок. Разгледана по същество
жалбата се явява частично основателна по следните сьображения:
От събраните по делото доказателствени материали се установи, че
жалбоподателят като физическо лице/ФЛ/ е извършил нарушението по
чл.21,ал.1 от ЗДвП и е следвало да бъде санкциониран, защото при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система/АТСС/, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, за
превишаване на скоростта в населено място от 11 км./ч. до 20 км./ч.
нарушителя се наказва с „глоба“ от 50 лв. По делото от представените
протоколи за използване на техническото средство и неговата изправност е
видно, че на процесната дата е било позиционирано мобилното техническо
средство и е констатирано визираното привишение на скоростта.
Контролното техническо средство е фиксирало скоростта на МПС в населено
място, като същото е било включено в режим на контрол от 08.07 часа и е
изключено в 09.56 часа. През посочения период без намесата на контролния
орган, автоматично са били фиксирани нарушения по чл.21, ал.1 от ЗДвП,
сред които е и процесното нарушение на жалбоподателя, собственик на
горепосоченото МПС. В случая, контролният орган поставя началото и края
на работата на техническото средство и не се намесва при установяване на
нарушенията на скоростта от водачите на МПС, заснети от радара напълно
автоматизирано, без човешка намеса. Така се установява нарушението по
същия начин, по който стационарните технически средства за контрол на
скоростта фиксират нарушенията. В този случай, съгласно чл.9 и чл.10 от
2
Нар.№8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на АТСС за
контрол на правилата за движение по пътищата на Министъра на МВР няма
извършено нарушение от контролния орган при фиксиране на скоростта на
жалбоподателя, дори да е ползвана мобилна система за контрол на скоростта,
защото императивното изискване на закона нарушението да бъде установено
без намесата на контролния орган е спазено. Това е видно и от чл.3 на
посочената наредба, според който за установените от АТСС
нарушения/стационарни и мобилни/ на правилата на движение по пътищата
се издават ЕФ-е чрез използване на автоматична информационна система.
Единствените изключения, при което се издава АУАН и НП, при
установяване на нарушение с мобилно АТСС са, когато за извършеното
нарушение се предвижда и лишаване от право да се управлява МПС или
отнемане на контролни точки/чл.189, ал.4 от ЗДвП/ и при констатиране на
скоростта на нарушителя с мобилно АТСС, когато и нарушителя и мобилното
АТТС са в движение/чл.11, ал.2 и ал.3 от Нар.№8121з-532/12.05.2015г./. Не бе
установено друго лице да е управлявало процесното МПС при констатиране
на административното нарушение от АТСС или в този случай категорично е
установено, че именно жалбоподателят е управлявал МПС, с което е нарушен
умишлено ЗДвП.
В случая фактите са посочени пълно и вярно в ЕФ. Допуснато е
неправилно приложение на материалния закон при квалифициране на
нарушението, което правилно е установено, че жалбоподателят е управлявал
МПС в населено място с превишена скорост от 63 км./ч.
Единствената грешка е при посочване на основанието за налагане на
наказанието глоба - неправилно е посочена разпоредбата на 182, ал.4 от
ЗДвП, която предвижда наказание за превишение на скоростта, когато
деянието е извършено повторно. Това е така, тъй като съгласно параграф 6,
т.33 от ДР на ЗДвП „Повторно е нарушението, извършено в едногодишен
срок от влизавето в сила на НП, с което на нарушителя е наложено наказание
за същото по вид нарушение“. Видно от приложената по делото справка за
нарушител водач, спрямо нарушителя няма издадени, връчени и влезли в сила
наказателни постановления, респ. ЕФ за извършени нарушения от същия вид
в рамките на една година преди извършване на нарушението, предмет на
настоящото дело. От справката е видно, че на жалбоподателя са били връчени
и влезли в сила два броя ЕФ, съставени съответно на 02.07.2020 г. и на
28.09.2020 г., но и двата фиша за за извършени нарушения по чл. 98, ал.1, т.1
от ЗДвП. Това предполага ангажирането на отговорността на жалбоподателя
за нарушение по чл. 189, ал.4, вр.чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП, където
законодателят е предвидил наказание глоба в размер на 50 лв. за превишение
на скоростта в населено място от 11 км./ч. до 20 км./ч., какъвто е настоящия
случай.
Това неправилно посочване на конкретната разпоредба обаче не е от
естество да влече най-тежката последица - отмяна на ЕФ, в каквато насока са
доводите на жалбоподателя в жалбата. Това е така, защото при правилно
3
установени факти и прилагане на същия закон, съдът следва само да измени
ЕФ в частта относно санкционната норма, като приложи чл. 182, ал.1, т.2 от
ЗДвП, което от своя страна влече и намаляване на размера на наложената
санкция.
Настоящият състав намира, че районният съд, действащ като
въззивна инстанция при оспорване на наказателните постановления, има
правомощия, уредени в чл. 63, ал.1, изр.1 от ЗАНН - да потвърди, да измени
или да отмени атакуваното НП. Доколкото ЗАНН не конкретизира в кои
хипотези първоинстанционният съд може „да измени“ НП /ЕФ/, а чл. 84 от
ЗАНН препраща към субсидиарно прилагане на НПК по отношение на
конкретно определени правни институти, то приложение намира чл. 337, ал.1,
т.2 от НПК. Съгласно тази процесуална норма въззивният съд има
правомощие да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, какъвто е настоящия случай.
Към настоящия момент е налице Тълкувателно дело № 1/2020 г. на
Върховния административен съд по повод противоречивата съдебна практика
в тази връзка, съгласно същото районния съд може да преквалифицира
деянието, описано в НП /ЕФ/, когато се налага да приложи закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо нарушение без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението.
Същото е съобразено и с изменението на нормативната уредба на
ЗАНН - ДВ, бр. 22.12.2020 г., което има действие от 23.12.2021 г. и следва да
бъде съобразено при тълкуване на сега действащата редакция. След влизане в
сила на изменението съгласно чл. 63, ал.7, т.1 от ЗАНН, съдът има изрично
правомощие да измени НП, когато се налага да: приложи закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението.
При този изход на делото на ОД на МВР-Ямбол се дължат разноски по
делото за юрисконсулт и на основание чл.63д, ал.1, ал.4 и ал.5 от ЗАНН вр.
чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.37 от ЗПрП и чл.27е от Наредбата за правната
помощ/НПрП/ жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати разноските по
делото в размер на 80/осемдесет/лв.
По тези съображения и основание чл.63, ал.1 и ал.2, т.5 от ЗАНН и
чл.63д, ал.1, ал.4 и ал.5 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.37 от ЗПрП и
чл.27е от НПрП, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш/ЕФ/ Серия К № 4546921 на ОД на МВР -
Ямбол, с който на Б. М. Ч., в качеството си на ЕТ „Б.-Б.Ч.“, ЕИК *** с адрес
гр. Кърджали, бул. „България **“ № **, вх. Партер за нарушаване на чл.21,
ал.1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
4
наказание „глоба“ в размер на 100 лв., като за нарушаване на чл.21, ал.1 от
Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя се налага административно наказание
„глоба“ в размер на 50 /петдесет/лв.
ОСЪЖДА Б. М*. Ч., в качеството си на ЕТ „Б*-Б.Ч.“, ЕИК *** с адрес
гр. Кърджали, бул. „България **“ № ***, вх. Партер ДА ЗАПЛАТИ на ОД на
МВР-Ямбол разноските по делото в размер на 80/осемдесет/лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Ямбол в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5