РЕШЕНИЕ
№808/08.11.2019г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
при секретаря Ангелина Латунова……………………………..................и
в присъствието на Прокурор Цвета Пазаитова........……..…………………………...............................като
разгледа докладваното от съдия Бодикян и.адм.д. №528 по описа за 2019 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от И.Г.В. ***, с посочен съдебен адрес:***, адв. Г., срещу Областна Дирекция на МВР – Хасково, гр. Х., бул. „Б.“, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 3600 (три хиляди и шестстотин) лева, представляващи претърпени имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт (Заповед за прилагане на ПАМ №17-1253-000812 от 02.10.2017г. на Началник сектор ПП – Хасково към ОДМВР – Хасково), изразяващи се в неплатени 6 месечни наемни вноски по прекратен Договор за наем на МПС от 28.09.2017г., дължими за периода от 01.10.2017г. до 31.03.2018г., ведно със законната лихва върху дължимата сума, считано от датата на предявяване на иска в съда до окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба се твърди, че със Заповед за прилагане на ПАМ №17-1253-000812 от 02.10.2017г. на Началник сектор ПП – Хасково към ОДМВР – Хасково, било заповядано налагането по отношение на ищеца на санкция по чл.171, т.2А – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Сочи се, че с влязло в сила Решение №194/18.03.2018г., постановено по адм. д. №1216/2017 година по описа на Административен съд – Хасково, съдът отменил посочената заповед. С Договор за наем на МПС от 28.09.2017г., сключен между ищеца, като собственик на МПС – лек автомобил, „Дачия – Логан“ (жълт), с рег. номер ***, по отношение на който била прекратена регистрацията за срок от 6 месеца, която санкция била наложена с отменената от Административен съд – Хасково заповед, и от друга страна „ДИЕМ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище гр. Х., представлявано от управителя И. П.И., въпросният лек автомобил бил отдаден под наем от страна на ищеца на посоченото търговско дружество, за ползване под наем за срок от една година, считано от датата на сключване на договора. Уговорено било заплащане на месечен наем за ползването му в размер на 600 лв., които да бъдат заплащани между 1-во и 5-то число на месеца, следващ този на отдаването му под наем. С Протокол от 10.10.2017г., сключен между ищеца като наемодател и дружеството-наемател, на основание т.13, б.“д“ от Раздел 6 от сключения договор за наем, договорът бил прекратен, поради издадената ПАМ №17-1253-000812 от 02.10.2017г. Твърди се, че с оглед изложеното, за ищеца възникнали имуществени вреди в размер на сумата от 3600 лева, представляваща неплатени 6 месечни наемни вноски по прекратения наемен договор, за времето от 01.10.2017г. до 31.03.2018г., в следствие на издадената и обявена в последствие със съдебното решение за незаконосъобразна заповед за налагане на ПАМ. Всичко изложено до тук пораждало правния интерес на ищеца от репариране на преките материални вреди (шестмесечен размер на наемни вноски по Договор за наем на МПС от 28.09.2017г.), по отношение на което МПС била наложена Заповед за прилагане на ПАМ №17-1253-000812 от 02.10.2017г. на Началник сектор ПП – Хасково към ОДМВР Хасково, която заповед била обявена от съда за незаконосъобразен административен акт, отменен по надлежния ред – със съдебно решение.
Моли се за присъждане и на направените разноски по делото.
В съдебно заседание ищеца, чрез процесуален представител моли да бъде уважена подадената искова молба като доказана и по основание, и по размер. Излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си. Моли за присъждане на разноски.
Ответникът по иска, Областна Дирекция на МВР – Хасково, чрез процесуален представител изразява становище, че така предявения иск е допустим, но е неоснователен и недоказан. В представена по делото писмена молба излага подробни съображения и твърди, че предявения иск е неоснователен и недоказан, поради което счита, че предявената искова молба следва да бъде отхвърлена, в тази връзка да бъде отхвърлена и претенцията за разноски, а също така и да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в съответния размер. В случай, че предявеният иск бъде уважен, се моли да се приеме възражение за прекомерност на адвокатския хонорар по делото, като се редуцира същия до минималния размер, съгласно разпоредбите на Наредба №1 за минималните адвокатски хонорари.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково изразява становище, че предявения иск е недоказан по основание и размер и като такъв моли да не бъде уважаван.
Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящото дело адм. д. №1216/2017г. по описа на Административен съд – Хасково се установява, а и не е било спорно между страните, че със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №17-1253-000812 от 02.10.2017г., издадена от ВПД Началник Сектор към ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, се налага на И.Г.В. ***, санкция по чл.171, т.2А от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) – Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 месеца, с отнемане на 2 броя рег. табели ***и СРМПС №***.
Заповедта е обоснована с това, че И.Г.В. предоставя личния си автомобил на Д.П.Л., който на 02.10.2017г., около 01:00 часа, в гр. Хасково, бул. „България“ до пощата посока к-с „XXI-ви век“ управлява лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. №***, собственост на И.Г.В., като след направена справка с таблет 388 се установило, че водачът е неправоспособен – в таблета изписало, че СУМПС е с изтекъл срок на валидност. Водачът не представил СУМПС и контролен талон, както и не поставял обезопасителен колан. За извършеното нарушение му е съставен АУАН Д 9202. Видно от разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, препис от същата е връчен на лицето срещу подпис на 03.11.2017г.
Заповедта е обжалвана пред Административен съд-Хасково, във връзка с което е образувано адм. д. №1216/2017г. по описа на съда. С Решение №194 от 19.03.2018г. по адм. д. №1216/2017г., съдът е отменил Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №17-1253-000812 от 02.10.2017г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ Хасково към ОДМВР Хасково и е осъдил ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, да заплати на И.Г.В., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 410 лева. Видно от направеното отбелязване, съдебният акт е влязъл в сила на 05.04.2018г.
По настоящото дело е представено и прието Удостоверение на Рег. индекс: 94И-1176-1/08.10.2019г. с №ССТ-2/09.10.2019г., издадено от ВрИД Кмет на Община Хасково. В удостоверението е посочено, че Община Хасково издава същото в уверение на това, че към 02.10.2017г. фирмата превозвач – „Дием“ ЕООД с ЕИК:*** и адрес на управление: гр. Х. е имала действащо Разрешение за таксиметров превоз на пътници с №162 за лек таксиметров автомобил с регистрационен №***.
По делото е
разпитан свидетел – Д.П.Л.. Свидетелят заяви, че преди две години си търсил работа. Карал такси в „Ем комфорт“ преди доста
години и искал да се види с И. И. от „Скай такси“, защото се познавали и искал
да започне работа там. Не бил работил при И.Г.В., никъде не работил по това
време, щял да започва да кара такси към „Скай такси“. В събота говорили с И. и свидетелят
взел една кола в неделя да пробва и да види как е – има ли работа, няма ли, да
види колата. Дали му колата за една вечер да пробва и се разбрали, че в
понеделник ще започне с трудов договор. Питали го дали има документи. Колата,
която взел, била „Дачия“. Излезнал в неделя да покара, защото било по-спокойно
и станало така, че полицаи го спрели късно през нощта. Той не бил забелязал, че
книжката му е изтекла и затова свалили и номерата на автомобила. До там била
неговата работа. Колата му я дал И. И. – собственикът на „Скай такси“.
Към исковата молба са приложени Договор за
наем на МПС от 28.09.2017г. и Протокол от 10.10.2017г., като в първото по
делото съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Хасково заяви,
че оспорва тези документи в частта относно датата им.
Видно от Договор за наем на МПС от
28.09.2017г., същият е сключен на посочената дата между И.Г.В., като наемодател
и от друга страна „ДИЕМ“ ЕООД, ЕИК *** гр. Х., представляван от И. П.И. –
управител, като наемател и съгласно посоченото в Раздел 1 – Предмет на
Договора, наемодателят предоставя на наемателя моторното превозно средство за
временно ползване, а именно: лек автомобил, Дачия Логан (жълт), с
регистрационен номер ***, като е записано, че наетото моторно превозно средство
ще се ползва за таксиметров автомобил. Отбелязано е, че договорът се сключва за
срок от 1 /една/ година от дата на сключването на договора, като страните са се
споразумели за месечна наемна ставка в размер на 600 лв., платими от наемателя
на наемодателя между 1 и 5 число на месеца, следващият месец. В Раздел 6 –
Прекратяване на договора, в т.13, буква „д“ е записано, че договорът се прекратява, когато
изпълнението на договора стане невъзможно по независещи от страните причини –
промяна в собствеността на моторното превозно средство, административни забрани
и др. В т.14 е отразено, че действието на договора може да бъде прекратено от
всяка една от страните с 15 дневно писмено предизвестие. В раздел 7 – Други
условия, в т.5 е записано, че моторното превозно средство ще бъде реално
предоставено за ползване на 01.10.2012г., когато се предадат ключовете и
документите от същото и от тази дата консумативните разходи са за сметка на
наемателя.
От приложения към исковата молба Протокол от 10.10.2017г. е видно, че същият е съставен на посочената дата на основание т.13 буква „д“ от раздел 6 на договор за наем между „Дием“ ЕООД с бул.***, ул. „Р. д.“, представлявано от И. П.И. с ЕГН ********** /наемател/ и И.Г.В. с ЕГН ********** *** /наемодател/, поради издадена ПАМ №17-1253-000812 от 02.10.2017г. на Началник сектор „Пътна полиция“ Хасково към ОДМВР гр. Хасково, отнасяща се за лек автомобил Дачия Логан с рег. №*** който е предмет на договора се прекратява същият по обективни причини.
Въз основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Претенцията
на ищеца е за присъждането на обезщетение за имуществени вреди, причинени му от
отменена
като незаконосъобразна Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №17-1253-000812 от
02.10.2017г., издадена от ВПД Началник Сектор към ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна
полиция“ Хасково.
Съгласно чл.203, ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни или очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. В чл.204, ал.1 от АПК е посочено, че иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред.
Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №17-1253-000812 от
02.10.2017г., издадена от ВПД Началник Сектор към ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна
полиция“ Хасково, от която се твърди, че са произтекли вреди за ищеца, е отменена от Административен
съд - Хасково с
влязло в
сила Решение №194 от 19.03.2018г. по адм. д. №1216/2017г.,
поради което са налице предпоставките за завеждане на иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и
исковата претенция е процесуално допустима.
С оглед установената допустимост на иска, следва същият да се прецени по същество.
Предвид очертания от ищеца предмет на
иска, в случая се претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди от
нереализирани приходи по договор за наем (пропуснати ползи в размер на 3600
лева за периода от 01.10.2017г. до 31.03.2018г.).
По своя характер имуществената вреда
може да бъде претърпяна загуба или пропусната полза. Очевидно в случая
претенция на ищеца е за пропусната полза от реализиране на доход от сключения
договор за наем за ползване на автомобила.
За да се уважи предявеният
иск на основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните предпоставки: че е претърпял описаните в исковата молба вреди и те са
в пряка връзка с посочения
незаконосъобразен акт. При липса на някой от елементите на
посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата
по посочения ред. Отделно от изложеното ищецът следва да докаже
причинноследствената връзка между претърпяната вреда/ в случая пропусната
полза/ и незаконосъобразния административен акт. Доказателствената тежест за установяване
наличието на всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на
обезщетение за претърпени вреди.
Така предявения иск, съдът счита за
неоснователен и недоказан по следните съображения:
В конкретния случай от събраните по
делото доказателства не се доказа наличието на всички предвидени в закона
материални предпоставки.
Сключеният договор за наем на МПС от 28.09.2017г. с предмет – предоставяне
на моторно превозно средство за временно ползване – лек автомобил, Дачия Логан
(жълт), с регистрационен номер ***, което наето моторно превозно средство ще се
ползва за таксиметров автомобил, за срок от една година, считано от
28.09.2017г., е частен, неформален и няма обвързваща доказателствена сила на
официален документ относно датата на сключване. Договорът за наем като частен
писмен документ не се ползва с материална доказателствена сила относно
вписаната в него дата на сключване и доколкото няма достоверна дата, като
доказателствената тежест е на ищеца съгласно чл.181, ал.1 ГПК, не обвързва
ответника. При липсата на нотариална заверка и на други доказателства,
свидетелстващи безспорно датата на сключване и съответно изпълнение,
договорните клаузи между ищеца и наемателя относно размера на наема не са
основание за определяне размера на пропуснатите ползи по иска срещу ОДМВР –
Хасково по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Показанията на свидетеля Л. не са допустими
доказателствени средства за установяване възникването на договорното
правоотношение между И. Иванов и трето лице, още повече относно клаузите на
договора, в т. ч. датата на сключване и изпълнение чрез предаване владението на
автомобила (чл.164, ал.1, т.5 ГПК). Единствено посочените в чл.181, ал.1 от ГПК
способи (заверка на договора за наем, възпроизвеждането му в официален
документ, или настъпването на друг факт, установяващ по безсъмнен начин
предхождащото го съставяне на документа) придават на частния документ
обвързваща третите лица и съда доказателствена сила.
Затова и исковата претенция за присъждане на обезщетение по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за имуществени вреди като пропуснати ползи от наем по сключения договор
за наем на автомобила следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Г.В. ***, срещу Областна Дирекция на МВР – Хасково, гр. Х., бул. „Б.“ , иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за периода от 01.10.2017г. до 31.03.2018г., вследствие на незаконосъобразен административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №17-1253-000812 от 02.10.2017г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ Хасково към ОДМВР Хасково, в размер на 3600 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска в съда до окончателното изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: