РЕШЕНИЕ
№ 982
гр. Благоевград, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20231210102028 по
описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация Плевен“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, Източна индустриална зона № 128,
представлявано от изпълнителния директор Й. В. В., чрез процесуалния представител –
юрисконсулт С. Ц. против Д. К. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Б..
Ищецът твърди, че се е намирал в облигационно правоотношение с Д. К. П., по силата на
което е доставял на последния топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. П.,
абонатен номер 25447. Заявява, че по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката
/ЗЕ/ ответникът бил клиент на топлинна енергия. Поддържа, че за периода от 01.12.2019г. до
30.11.2022г. ответникът не платил стойността на доставена и ползвана, но неизплатена от
длъжника топлинна енергия в размер на 1847,36 лв. Смята, че потребителят-ответник бил
изпаднал в забава, поради което дължал мораторна лихва за забава върху главницата в общ
размер на сумата от 417,33 лв. за периода от 04.02.2020г. до 09.01.2023 г. Заявява, за
претендираните вземания е била издадена по ч.гр.д. № 231/2023г. по описа на РС-
Благоевград заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 111 от 09.02.2023г., която е била
връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.
Ответникът Д. К. П., чрез особения си представител адв. М. А. Д., счита предявените
срещу него искове за неоснователни. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните установителни искови претенции:
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка чл. 153, вр. чл. 149 ЗЕ - за иска за
сумата от 1847,36 лв. /хиляда осемстотин четиридесет и седем лева и тридесет и шест
стотинки/ - главница, представляваща стойността на доставена и ползвана, но неизплатена
от длъжника топлинна енергия за периода от 01.12.2019г. до 30.11.2022 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. П., ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на
заявлението – 17.01.2023г., до окончателното изплащане на вземането.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - за иска за сумата от 417,33 лв.
/четиристотин и седемнадесет лева и тридесет и три стотинки/ - мораторна лихва за периода
1
от 04.02.2020г. до 09.01.2023 г.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 111 от 09.02.2023г. по ч. гр. д. №
231/2023г. на Районен съд – гр. Благоевград. Заповедта за изпълнение е била връчена на
длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:
Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от
легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
2. Относно основателността на предявените установителни искове:
2.1. Относно установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във
връзка чл. 153, вр. чл. 149 ЗЕ.
Уважаването на разглежданата искова претенция е предпоставено от кумулативното
наличие на следните изисквания: 1/ наличието на валидно облигационно правоотношение,
между ищеца и ответника-клиент, по силата на което ищецът е доставял на последния
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., абонатен номер 25447; 2/
реалното доставяне на клиента на топлинна енергия за периода от 01.12.2019г. до
30.11.2022г. за процесния топлоснабден имот; 4/ стойността на доставената и ползваната
топлинна енергия за процесния период и на сумата за дялово разпределение за периода от
01.12.2019г. до 30.11.2022 г. и 5/ неизпълнение на корелативното задължението на ответника,
в качеството му на клиента за заплащане стойността на доставената топлинна енергия.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите
четири от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответницата трябва да
проведе доказване относно погасяването на своето задължение.
Именно в контекста на тези принципни положения трябва да се потърси и разрешението на
фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
От събраните по делото доказателства се установява, че наследодателите на ответника и
негови родители З. Д. П.а, починала на 02.03.2020г., и К. П. П., починал на 02.09.2020г. са
били собственици на топлоснабден имот с абонатен № 25447 , находящ се на адрес в гр. П..
От представените копия на два броя удостоверения за наследници става ясно, че наследници
на З. Д. П.а и К. П. П. са децата им – ответникът Д. К. П. и третото неучастващо по делото
лице П. К. П.. Ето защо, по силата на законовата норма на чл. 153 от Закона за енергетиката
вр. пар. 1 т. 2а от ДР на ЗЕ наследодателите на ответника са били битови клиенти на
топлинна енергия. След тяхната смърт собственици при равни дялове от по 1/2 ид. ч. на
топлоснабдения имот и съответно клиенти на ищцовото дружество са станали ответникът Д.
П. и неговият брат П. П..
Ищецът е доставял през процесния период топлинна енергия в жилището, притежавано от
З. Д. П.а и К. П. П., а след тяхната смърт и от техните наследници ответникът Д. П. и П. П.
за периода от 01.12.2019г. до 30.11.2022г. Съдът счита, че този извод следва от
представените по делото писмени доказателства, както и от приетото по делото заключение
на вещото лице инж. Л. Т. по допуснатата съдебно-техническа експертиза. Установява се от
заключението на вещото лице инж. Л. Т., че сградата-етажна собственост с адрес: гр. П. е
присъединена към топлопреносната мрежа през месец декември 1989г. Експертът е
установил, че за периода от 01.12.2019г. до 30.11.2022г. „Топлофикация-Плевен“ АД е
доставяла топлинна енергия до сградата-етажна собственост с адрес: гр. П., ап. 2 на абонат,
с потребителски № 25447, като това се потвърждава от съществуващите в база данни,
генерирани фактури. Става ясно също така, че дяловото разпределение за процесния имот е
извършвано в съответствие с Методика за дялово разпределение към чл. 61 от Наредба № Е-
РД-04- 01 от 12 март 2020г. Установява се, че средствата за измервания на консумираната
2
топлинна енергия са преминали съответната метрологична държавна проверка в рамките на
процесния период. При изслушването си, проведено в открито съдебно заседание на
25.11.2024г. от 10:00 часа, вещото лице, поясни, че в справка за предоставена топлинна
енергия за процесния недвижим имот с абонат с № 25447 фигурират две имана – това на
ответника Д. П. и на третото неучастващо по делото лице П. П..
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице
С. Т. се установява, че общо дължимата сума за топлинна енергия за процесния период от
01.12.2019г. до 30.11.2022г., касаеща процесния топлоснабден имот с абонатен номер 25447
е в размер на 1 847,32 лв. Става ясно, че тази сума не е платена към момента на изготвяне на
експертизата /12.09.2024г./ Експертът е изчислил и размера на мораторната лихва върху
главницата за периода от 04.02.2020г. до 09.01.2023 г., като същият е в размер на 444,95 лв.
От гореизложеното се налага изводът, че установителният за главница е доказан по
основание, тъй като са налице елементите от фактическия състав на вземането за главница.
Въпреки това съдът намира, че искът за главница е частично основателен, като същият
следва да се уважи за половината му размер, а именно 923,68 лв., като за разликата до
пълния предявен размер от 1847,36 лв. искът следва да се отхвърли, като неоснователен.
Аргументите за този извод са следните:
Според ищеца в настоящия казус следвало да се приложи разпоредбата на чл. 53 ЗН,
съгласно която частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме
наследството, уголемява дяловете на останалите наследници. В тази връзка заявява, че
третото неучастващо по делото лице П. К. П. бил загубил правото да приеме наследството
си на родителите си З. и К. П.и, поради което претендира вземането си само от ответника и
негов брат Д. К. П.. В подкрепа на твърдението си, че е приложима нормата на чл. 53 ЗН
ищецът е приложил единствено и само Протокол от 21.10.2021г. от ЧСИ У. Д. по изп.д. №
309/2018г., с който е отменено извършеното с протокол от 28.04.2021г. по това изп.д.,
конституиране на П. К. П. на мястото на починалите длъжници, негови родители З. и К. П.и,
като е определен едномесечен срок от уведомяването на П. К. П., в който срок същият да
заяви пред ЧСИ по изп.д. № 309/2018г., приема или се отказва от наследството на
починалите си наследодатели З. и К. П.и. Представеният протокол не доказва тезата на
ищеца, че П. К. П. е бил загубил правото да приеме наследството си на родителите си З. и К.
П.и. На първо място, няма доказателства по делото, че това уведомление е били връчено на
лицето. На второ място, това е така, защото съгласно нормата на чл. 429, ал. 2, изр. 2, in fine
ГПК съдебният изпълнител, който определя срока по чл. 51 от Закона за наследството е
длъжен да съобщи изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде
надлежно вписано. В настоящия казус няма представени доказателства, че съдебният
изпълнител е съобщил изявлението на П. К. П. на съответния районен съдия. Няма и
доказателства това изявление да е било надлежно вписано в книгата по чл. 49, ал. 1 ЗН,
каквото е изричното изискване на разпоредбата по чл. 51, ал. 3 ЗН. При това положение
следва да намери приложение нормата на чл. 5, ал. 1 ЗН, като ответникът дължи само
половината от претендираната главница, която е в размер на 923,68 лв.
За пълнота трябва да се отбележи, че релевираното от особения представител на ответника
възражение погасяване по давност на вземането за главница, е неоснователно. В тази връзка
следва да се има предвид, че съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като тя се прекъсва при предявяване на иск (чл. 116, б. „б“,
предл. 1 ЗЗД) и не тече в хода на самото съдебно производство (чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД). В
принципен план искът се смята за предявен с постъпване на исковата молба в съда (чл. 125
ГПК). Съобразно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК, в хипотезата на предявяване на иск,
имащ за предмет установяване съществуването на вземане по издадена заповед за
изпълнение, искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Такъв е и настоящият
случай. Посоченият нормативен регламент е изключение от общото правило на цитирания
3
чл. 125 ГПК и като законодателно разрешение е създадено в интерес на кредитора, тъй като
свързва материалноправните последици от предявяването на иска с момент, предхождащ
депозирането на исковата молба. Към тези последици несъмнено се включва и прекъсване
течението на погасителната давност, спиране на давността и правото на законна лихва (вж. в
този смисъл мотивите към т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело
№ 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД процесното вземане за главница се погасява с
тригодишна давност. Настоящият съдебен състав намира, че същата не е изтекла дотолкова,
доколкото към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 17.01.2023 г., вземането
не е погасено, тъй като същото е с настъпил падеж на дата 03.02.2020 г., който тригодишен
срок би изтекъл на 03.02.2023 г. Към 17.01.2023 г. /датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 291/2023 г. по описа на РС - Плевен/ този
давностен срок не е изтекъл.
Относно иска по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За да бъде уважена посочената искова претенция, е необходимо наличие на няколко
изисквания, а именно: 1/ наличието на паричен дълг, произтичащ от незаплащането на
дължимата се сума за главница; 2/ изпадане в забава на ответника; 3/ размера на
претендираното обезщетение за забава и 4/ липса на погасяване на задължението за лихва за
забава.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите три
от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе
доказване относно погасяването на своето задължение.
Както бе посочено по-горе, в настоящия случай се установи наличието на главен дълг,
произтичащ от валидно облигационно правоотношение, между ищеца и ответника-клиент,
по силата на което ищецът е доставял на последния топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. П., абонатен номер 25447.
Ответникът дължи половината от претендираната мораторна лихва в размер на 208,67 лв.
за периода от 04.02.2020г. до 09.01.2023 г., като за разликата до пълния предявен размер от
417,33 лв. този иск следва да се отхвърли, като неоснователен.
Относно разноските:
При този изход от делото и двете страни имат право на разноски. Искане за присъждане на
разноски е направено само от ищеца. Право на разноски има и ответникът, но той е бил
представляван от особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, поради което няма и
направено искане в тази насока, като и няма доказателства за реално сторени съдебно-
деловодни разходи. Следва да се има предвид, че съобразно възприетото в т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е
необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне както по отношение на
разноските в заповедното производство, така и досежно тези, касаещи настоящото исково
дело. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца съразмерно с уважената част на предявените
искове, се дължат разноски в заповедното производство в общ размер на 49,81 лв. и в
исковото производство в общ размер на 713,66 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че Д. К. П., ЕГН **********,
с настоящ адрес: гр. Б., дължи на „Топлофикация Плевен“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Плевен, Източна индустриална зона № 128,
представлявано от изпълнителния директор Й. В. В., следните суми, които са били предмет
4
на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 111 от 09.02.2023г., издадена по ч. гр. д. №
231/2023г. на Районен съд – гр. Благоевград, а именно:
- 923,68 лв. /деветстотин двадесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/, главница,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но неизплатена от длъжника топлинна
енергия за периода от 01.12.2019г. до 30.11.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. П.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
в съда /17.01.2023г./ до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата
над уважената част до пълния претендиран размер от 1847,36 лв. /хиляда осемстотин
четиридесет и седем лева и тридесет и шест стотинки/.
- 208,67 лв. /двеста и осем лева и шестдесет и седем стотинки/- представляваща
мораторна лихва за периода от 04.02.2020г. до 09.01.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за
разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 417,33 лв. /четиристотин и
седемнадесет лева и тридесет и три стотинки/.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. К. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.
Б. да заплати на „Топлофикация Плевен“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Плевен, Източна индустриална зона № 128, представлявано от
изпълнителния директор Й. В. В., разноски, сторени в заповедното производство и в
настоящото исково производство, както следва:
- сумата от 49,81 лв. /четиридесет и девет лева и осемдесет и девет / – представляваща
разноските, дължими за заповедното производство (ч.гр.д. № 231/2023г. на РС – гр.
Благоевград), и
- сумата от 713,66 лв. /седемстотин и тринадесет лева и шестдесет и шест стотинки/ –
представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. №
2028/2023г. на РС – гр. Благоевград).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5