№ 3374
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20241110203695 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.72, ал.2 от ЗМВР.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Оспорва
се, извършено от жалбоподателя престъпление от общ характер, което не е налагало и
неговото задържане, намира, че не са били налице материално правните предпоставки за
това.отделно от това сочи, че не са били налице данни лицето да се укрие или да попречи за
извършване на разследване. В жалбата се моли да се отмини издадената Заповед за
задържане рег.№ 23033-195/20.02.2024г., като се прави и искане да бъдат присъдени
разноски по делото.
Жалбоподателят е редовно призован, за него явява се процесуален представител адв.Д. /с
пълномощно по делото/, моли за де се отмени заповедта за задържане по доводи подробно
изложени в жалбата. Моли да се присъдят направени разноски по делото.
Ответникът по жалбата е редовно уведомена, явява се процесуален представител -юрк.Г..
Моли жалбата да се остави без уважение, тъй като са били налице основанията за задържане
на жалбоподател.Представя писмени бележки, моли да се присъдят направени разноски по
делото, прави възражение за прекомерност на претендирани от страна на жалбоподател
разноски по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от адресат на оспорваната заповед, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата, според настоящия съдебен състав е основателна.
Д. Н. Ц. е бил задържан в помещение за временно задържане на 06 РУ на МВР, със заповед
1
за задържане на лице рег.№ 23033-195/20.02.2024г., на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а
като фактически предпоставки за задържането в заповедта било упоменато като евентуален
извършител на престъпление по 354а от НК. Жалбоподателят бил освободен на 21.02.2024
година /без посочен час/. По делото липсват доказателства по време на задържането с
негово участие да са били провеждани каквито и да било действия по разследването в
рамките на досъдебно производство или пък оперативни действия в рамките на конкретна
полицейска проверка.
С нормата на чл. 72 от ЗМВР е регламентирано правомощието на полицейските органи в
условията на оперативна самостоятелност да задържат за срок от 24 часа лицата, по
отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1-7 от ЗМВР. Задържането
под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа
представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която
има за цел чрез задържането да предотврати възможността лицето да извърши
престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие след извършването
на такова. Освен това тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния
извършител на престъпление.
Оспорената заповед за задържане е издадена от полицейски орган, който е компетентен
административен орган съгласно чл. 72, ал. 1 във вр. чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, видно и от
представените от СДВР Заповед за задържане на лице рег.№ 23033-195/20.02.2024г.- 06 РУ-
СДВР и Удостоверение № 513р-66350/27.06.2024 г.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по
реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства - заповед за задържане на лице рег.№ 23033-
195/20.02.2024г., декларация от АН. СТ., протокол за обиск на лице, протокол за
предупреждение докладни записки до Началника на 06 РУ-СДВР, Постановление на СРП за
отказ от образуване на досъдебно производство, копие на материали по досъдебно
производство пр.пр.№13765/24г. по описа на СРП.
Настоящият съдебен състав кредитира напълно приобщените по делото писмени
доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават
при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице
основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в
хода на съдебното следствие.
Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която е посочена като правно основание за
издаване на оспорваната Заповед, овластява полицейските органи да задържат лице за което
има данни, че е извършило престъпление. Според приложимата норма на чл. 74 задържането
на лицата по реда на чл. 72, ал. 1 се извършва въз основа на писмена заповед, чието
минимално задължително съдържание е установено в ал. 2. В чл. 74, ал. 2 от ЗМВР са
посочени задължителните реквизити, които трябва да съдържа заповедта за задържане. В
случая, в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, в оспорената заповед не са посочени
конкретни фактически основания, обосноваващи прилагането на принудителната
административна мярка именно на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Отразяването на
2
правната квалификация от Наказателния кодекс не съставлява изпълнение на задължението
на полицейския орган да опише фактическите обстоятелства, обуславящи задържането. В
този смисъл е и константната практика на административните съдилища, както и на ЕСПЧ.
За да се обоснове правото на органа да упражни предоставеното му правомощие да задържи
конкретно лице и за осигуряване възможност на адресата на заповедта да защити правата си,
следва в заповедта за задържане да са описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи
на обосновано предположение, че лицето, което се задържа е извършило конкретно
престъпление или е съпричастно към него. В атакуваната заповед не са изложени
специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, свързващи го с извършването
на престъпно деяние. Липсата на описание на относими към случая конкретни факти засягат
правото на защита на оспорващия, който следва да знае за кои свои действия и/или
бездействия бива задържан от полицейските органи и съответно да организира своята
защита чрез оборване на тези обстоятелства, като неспазването на тези процесуални
изисквания е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Същевременно съгласно
Тълкувателно решение № 16/1975 на ОСГК, мотивите за издаване на административния акт
могат да бъдат изложени и отделно от самия акт и да се съдържат и в други документи от
административната преписка, издадени от административния орган, каквито случая не са
изложени.
Наред с това по делото няма данни, от които да е видно, че от момента на задържането на
лицето административният орган да е предприел действия по ангажиране на наказателната
му отговорност, и/или извършване на процесуално-следствени действия с негово участие по
преписката. Същевременно, не са представени доказателства за указана от страна на
задържания съпротива при задържането, бягство и т. н, които да са наложили задържането
му за 24 часа. Наред с това, в конкретния случай се установява и несъобразяване с целта на
закона като наложената мярка е нереципрочна на целите на чл. 22 от ЗМВР. Със
задържането е нарушен принципът на съразмерност, приложим в административното
производство. Задържането за срок от 24 часа по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е ПАМ,
която се налага като превантивна мярка с цел да предотврати възможността лицето, за което
има вероятност да е извършило престъпление, да се укрие, респ. да избегне назателно
преследване и да се даде възможност на органите на МВР да реализират правомощията си,
свързани с профилактиката, разкриването и разследването на престъпления. В конкретния
случай приложената ПАМ не се оправдава от никоя от тези цели, като следва да се вземе
предвид и факта, че към него момент лицето е било непълнолетно. Предвид изложеното,
оспорената заповед е издадена в нарушение на административно производствените правила
и материалния закон, страда от съществени пороци, които са довели до нарушаване на
правото на защита на жалбоподателя, поради което следва да бъде отменена.
С оглед изхода на делото и субсидиарното приложение на ЗАНН, жалбоподателят има право
на присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат за съдебното
производство. В случая такива се претендират с подадената жалба, приложен е договор за
правна помощ. Искането на адв. Д. за присъждане на разноски за адвокатски хонорар в
3
размер на 1600 лв. следва да се уважи частично за сумата от 600 лв., с оглед направеното
възражение за прекомерност от страна на юрк. Г./ писмени бележки/, което е основателно
предвид характера на делото и липсата на правна и фактическа сложност, като за разликата
до 1600 лв. следва да се отхвърли като неоснователно.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 72, ал. 4 ЗМВР, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице Заповед за задържане рег.№ 23033-
195/20.02.2024г. издадена от ст.полицай при 06 РУ-СДВР.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Д. Н. Ц. ЕГН
********** разноски в размер на 600 лв.
ОТХВЪРЛЯ искането на адв.Д. за присъждане на разноски за разликата до 1600 лв. като
неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр. София с касационна
жалба по реда на АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че
решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4