Решение по дело №1994/2018 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                        24.04.2019г.                    гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорският районен съд                          ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав

на двадесет и шести февруари                                                2019 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                      Председател: АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ

 

Секретар: РОСИЦА ДИМИТРОВА

Прокурор:

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИЕВ

гражданско дело номер 1994 по описа за 2018 година,

 

Производството е с правно основание чл.422 вр.чл.415 ГПК.

 

Делото е образувано по претенция за установяване на задължение на ответника Д.П.Л. от страна на „Кредит инкасо инвестмънтс” ЕАД – София за сумата от 1488,68лева главница за неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № 1343180 от 23.11.2015г. сключен с „Уникредит Кънсюмър файненсинг”ЕАД, прехвърлено с договор за цесия  ведно със законната лихва от 05.06.2017г. до окончателното заплащане на вземането.

  В исковата си молба ищецът „Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД – София излага твърдения, че има по претенция за установяване на задължение на ответника Д.П.Л. от страна на за сумата от 1488,68лева главница, ведно със законната лихва от датата на завеждане на заявлението в съда до окончателното му заплащане. Претендират и направените по делото разноски.  

В законно установения срок и съгласно Разпореждане №2156 от 15.03.2018г. по ч.гр.д.№3160/2017г. на Районен съд - гр. Стара Загора, ищецът „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД  депозирали настоящата искова молба с правно основание чл.422 от ГПК. Със съобщение, получено на 23.03.2018г., с вх. № 2921/23.03.2018, ищецът било указано, че можели да предявяли иск за установяване на вземането си, предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №2161 от 07.06.2017 г. издадена по ч.гр.дело № 3160/2017г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора. Съгласно разпоредбите на чл.422, ал. 1 от ГПК, искът за съществуване на вземането се смятал за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С депозирането на настоящата искова молба, представляваното от мен дружество твърди за възникнало и вече изискуемо парично задължение от страна на ответника Д.П.Л., с ЕГН **********, което задължение към настоящия момент не е погасено в цялост. В подкрепа на това твърдение излагам следните фактически обстоятелства: На 10.12.20134г. между „Уникредит Кънсгомър Файненсинг" ЕАД (кредитор), от една страна и Д.П.Л. (кредитополучател) от друга, е подписан Договор № 1343180 за отпускане на потребителски паричен кредит в размер на 2 000лева(две хиляди лева). Това е получената от кредитополучателя сума. Общата стойност на кредита е в размер на 2233.52 л в. (две хиляди двеста тридесет и три лева и петдесет и две стотинки), в които освен чистата стойност на кредита са включени още 60лева(шестдесет лева) за такси/комисиони във връзка с кредита и 173.52лева(сто седемдесет и три лева и петдесет и две стотинки) за дължима застрахователна премия, Кредитополучателят се е задължил да погаси усвоения кредит чрез 36 анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер 78.55лева(седемдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки), като първата падежна дата е 14.01.2014г. Общата дължима сума, която следва да бъде върната по сметка на Кредитодателя в края на периода, е в размер на 2 827.80  лв. (две хиляди осемстотин двадесет и седем лева и осемдесет стотинки). Вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения, кредиторът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД отпуснал договорената заемна сума на кредитополучателя, а за него са възникнали задължения да издължи кредита си съгласно условията по сключения Договор за кредит. Кредитополучателят Д.П.Л. е направил 16 пълни вноски по погасяване на задължението в размер на 1256,80 (хиляда двеста петдесет и шест лева и осемдесет стотинки) и една частична вноска в размер на 3.52лв.(три лева и петдесет и две стотинки), както и е внесъл суми по лихви за просрочи е в размер на 23.86 л в. (двадесет и три лева и осемдесет и шест стотинки), или общо внесени суми в размер на 1284.18 лв. {хиляда двеста осемдесет и четири лева и осемнадесет стотинки). Последната частична вноска, която е направил кредитополучателя е с падежна дата на 14.05.2015 г., като вноската е направена на 05.10.2015г. След тази дата длъжникът не е направил оставащата частична вноска и оставащите 20 пълни вноски и съобразно уговорения погасителен план е изпаднал в забава. На дата 23 ноември 2015 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД се сключи Договор за цесия, по силата на който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД /като цедент/ цедира вземането си по гореописания Договор за потребителски кредит на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД /като цесионер/. Съгласно Договора за цесия, „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД прехвърля на цесионера "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за потребителски кредити, които са подробно описани в Приложение №1, представляващо неразделна част от Договора. В предмета на сключения Договор за цесия от 23 ноември 2015г. е включено и вземането по Договор за потребителски кредит № 1343180 от 10.12.2013г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и Д.П.Л.. При цедирането на вземането и при отписване на кредита, цедентът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е сторнирал от общата дължима от кредитополучателя сума 85.69 лв. (осемдесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки), които представляват недължими редовни лихви. С пълномощно от 23 ноември 2015 г., както и съгласно чл.3.2 от сключения Договор за цесия, предишният кредитор/цедентът/„Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, да уведоми от името на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД всички длъжници по вземания на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, които „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАДецедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 23 ноември 2015г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД цедентът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е изпратил чрез препоръчана поща до длъжника Д.П.Л. Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания. Пратката е изпратена на настоящия адрес на длъжника, посочен в Договора за кредит:гр.Стара Загора, Ул.Христо Ботев 65/1/3. Съгласно универсалните условия за предоставяне на пощенски услуги, когато пратката не може да бъде доставена на адреса поради отсъствие на получателя (пълнолетен член на домакинството), в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба. Срокът за доставяне е 20 дни от датата на получаване на пратката в пощенската служба. При неявяване на получателя в срок от 10 календарни дни от датата на получаване на пратката в пощенската станция за доставяне се изпраща второ писмено служебно известие, което се доставя по реда на препоръчаните пратки. По този начин представляваното от мен дружество е положило необходимата грижа гореописаните уведомление да достигне до знанието на Д.П.Л.. Съгласно чл.З (3) от Общите условия за предоставяне на потребителски паричен кредит от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, потребителят се задължава да съобщава в срок от две седмици за всяка промяна, настъпила в дадената от него при сключване на договора за Потребителски кредит информация, в това число и за промени в личния адрес, като такова известие от страна на потребителя липсва. Същият не е потърсил пратката и обратната разписка от писмото се е върнала на изпращача със статус „Получателят отсъства".Моля, в случай че Съдът приеме, че длъжникът Д.П.Л. не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, да приемете с настоящата искова молба и приложеното към нея Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, с което от името на цедента го уведомявали за сключен на 23 ноември 2015 г. Договор за цесия между „У ни кредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, по силата на който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, в качеството си на цедент, продава на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД изрично посочени вземания, произхождащи от договори за потребителски кредити. Съгласно задължителната практика на 8КС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, получаването на уведомлението за цесия в рамките на съдебното производство по предявен иск по прехвърлено вземане съставлява валиден способ за уведомяване на длъжника (Решение № 123 от 24.06.2013г. на ВКС по т.д. № 12/2009г., II т.о., ТК). Вземането по Договор за потребителски кредит №1343180 е описано в Приложение 1, което е неразделна част от договора за цесия и на това основание, считано от 23 ноември 2015г. кредитор по вземането е цесионерът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД. Поради неизпълнение на задължението и към новия кредитор от страна на длъжника Д.П.Л., кредиторът пристъпва към принудително изпълнение, като на 05.06.2017г. от страна на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Д.П.Л. за заплащане на дължима незаплатена сума по договор за кредит № 1343180. Съдът е уважил искането на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 2161/07.06.2017г. Посредством това е осъдил длъжника по ч.гр.д.№3160/2017г. да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД сумите както следва:1488.68 лева представляваща незаплатена сума дължима по договор за потребителски кредит №1343180 от 10.12.2013г., ведно със законна лихва считано от датата на депозирана на заявлението - 05.06.2017г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 104.77лева разноски по делото, а именно:75лева юрисконсултско възнаграждение и 29.77лева заплатена държавна такса. Към момента на подаване на настоящата искова молба, гореописаното задължение на Д.П.Л. по Договор за потребителски паричен кредите № 1343180/10.12.2013г. не е погасено, от което произтича и правният интерес на представляваното от мен Дружество за предявяване на настоящия иск. Молят да бъде постановено решение със сила на присъдено нещо, с което да се признае за установено, че Д.П.Л., ЕГН ********** дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №2161/07.06.2017г. по ч.гр.д.№3160/2017г. по описа на Районен съд- гр. Стара Загора, а именно:1488.68 лева представляваща незаплатена сума дължима по договор за потребителски кредит № 1343180 от 10.12.2013г., ведно със законна лихва считано от датата на депозирана на заявлението - 05.06.2017г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 104.77лева разноски по делото, а именно:75.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 29.77лева заплатена държавна такса Моля да изискате и да приложите към настоящото производство, ч.гр.д. №3160/2017г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

На основание чл.130 от ГПК назначения особен представител на ответник, който представя писмен отговор, в който заявява, че посоченото гражданско дело е образувано по предявени от ищеца против ответника искове по чл.422 ГПК за установяване на парични вземания - главница, договорна лихва, както и законна лихва от момента на подаване на заявлението в районен съд по чл.410 ГПК. Предявен е и иск за присъждане на разноски, присъдени в проведено заповедно производство по ч.гр.дело №3160/2017г. на районен съд Стара Загора, както и по настоящото дело. Предявеният иск за главницата е обоснован от фактическа страна с твърдения, че между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответника бил сключен договор за потребителски кредит № 1343180, съгласно който ответникът получил 2000лева като паричен кредит. Общата стойност на кредита била 2233.50лева, а общата дължима от ответника сума била 2827.80лева. Освен посоченото, ищецът твърдя, че по силата на договор за цесия кредиторът бил прехвърлил на ищеца вземанията си към ответника. Изложени били твърдения, че ответникът не бил върнал изцяло получения кредит. С настоящия отговор, в качеството си на особен представител на ответника, заявявал, че оспорвал изцяло основателността на исковете. Оспорвал всички твърдения на ищеца в исковата молба, като неверни. Като особен представител на ответника, моли да бъде отхвърлени исковете като неоснователни и да бъде осъден ищецът да заплати разноските по делото. Относно уведомлението за извършена цесия и направените от ищеца искания изрично заявявал, че в качеството си на особен представител нямал право да получава кореспонденция, адресирана до ответника, която не е била изпълнение на процесуални права и задължения по делото, а цели доказване на твърденията на ищеца. Не бил пълномощник на страната и не можел да участва в материалните отношения между страните.

 

          В постъпила преди съдебно заседание писмена молба, процесуалният представител на ищцовото дружество юриск.Т. поддържа изцяло исковата претенция и моли за присъждане на направените по делото разноски.

 

          За ответника в съдебно заседание се явява назначената й за особен представител адв.Г., която поддържа представения писмен отговор - моли претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна.

    

          Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:  

 

Видно от материалите по приложеното ч.гр.д.№ 3160/2017г. по описа на Старозагорския районен съд се установява, че на 05.06.2017г., ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника - ответник в настоящото производство. По образуваното дело Старозагорският районен съд е издал заповед за незабавно изпълнение № 2161 от 07.06.2017г. с която е разпоредил на длъжника да заплати поисканите със заявлението суми, а именно: сумата от 1488,68лева за главница, ведно със законната лихва върху главницата от 05.06.2017г., както и разноски по делото - 29,77лева държавна такса и 75лева юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът не е открит на постоянния адрес, като в месечния срок е заведен установителен иск.

 

Съдът намира, че исковете на ищцовото дружество да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца търсените суми, са изцяло неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат оставени без уважение.

 

От договор за потребителски кредит от 10.12.2014г. се установява, че ответникът е сключил договор с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД - № 1343180 от 10.12.2014г. като кредитодателят е предоставил на ответника като кредитополучател кредит в размер на 2827,80лв., като ответникът се е задължил да погаси усвоения кредит чрез 36 анюитетни вноски, всяка от 78,55лева. Поради допуснато просрочие и неплащане на две последователни вноски от длъжника кредита е обявен от кредитора за предсрочно изискуем в пълен размер на 23.11.2015г. На 23.11.2015г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД и „Кредит инкасо ивнвестмънтс БГ”ЕАД се сключил договор за цесия, по силата на който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД цедирал вземането си към Д.П.Л. на ищеца, като е посочено, че вземанията, ще се индивидуализират в Приложение № 1, неразделна част от договора. Видно от Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, кредитодателят е цедирал на ищеца процесното си вземането към ответника.

 

С оглед изпълнение на задължението на упълномощителя по чл.99, ал.3 ЗЗД във връзка със сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 23.11.2015г. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД са упълномощили ищеца да уведоми всички длъжници по всички вземания по договора, сключен на 23.11.2015г.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

От събраните по делото доказателства се установи, че между ответника и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен между тях договор за кредит. Въз основа на така възникналото договорно правоотношение „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД е изпълнило задължението си да предостави на ответника уговорената по договора за кредит сума, като срещу това задължение ответникът се е задължил да връща усвоените суми. Впоследствие вземанията по процесния договор за кредит са валидно прехвърлени на ищеца в настоящото производство по силата на договор за цесия от 23.11.2015г. Спрямо ответника цесията има действие от деня, в който му е била съобщена, като това следва от нормата на чл.99,ал.4 ЗЗД. От представените по делото доказателства се установява, че цедентът е упълномощил цесионера да уведомява всички длъжници по всички вземания на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД по рамковия договор, сключен на 23.11.2015г.

По делото не са ангажирани доказателства, че съобщението за извършената цесия да е достигнало до длъжника.

Обстоятелството, че е изпратено писмо до получателя и същото не е връчено – отбелязано е, че получателя е в чужбина, не е автоматично свързано с настъпването на неблагоприятни правни последици за последния, а именно приемане, че е налице редовно връчване на същата. Доставката на препоръчани пощенски пратки е услуга, подробно регламентирана с Общите условия на Договора с потребители на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от "Български пощи" ЕАД /ОУ на ДПУПУППП/ - чл. 44 и чл. 53. Задължение на доставчика е да връчи пратката, а в предвидените в ОУ хипотези - да остави писмено служебно известие в пощенската кутия с покана получателят да се яви в пощенската служба. Оставянето на известие в пощенската кутия от пощенския оператор не е равнозначно на връчване, тъй като няма законодателно предвидена фикция, че непотърсената пратка е връчена.

Действително в Договора за кредит е уговорено, че всички извлечения, уведомления, покани и други документи, свързани с изпълнението на договора изпратени от кредитора на последно декларирания от потребителя адрес се считат за валидно получени от него. В ал.2 е посочено, че кредитополучателя се задължава да уведоми кредитодателя при промяна на данните в срок от 3 дни.

За да е в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора обаче, тази клауза следва да съдържа определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа. Единствената конкретна предпоставка, съдържаща се в посочената договорна клауза, при която би могло да се приеме, че съобщението е връчено редовно, е когато адресът на потребителя е променен и последният не е уведомил кредитора за новия си адрес. В настоящия случай обаче тази хипотеза не е налице, тъй като липсват доказателства ответникът изобщо да е променял адреса си.

При липса на ясно разписани други предпоставки, при които кредиторът може да счита, че опитът му за връчване представлява полагане на дължимата грижа съдът приема, че не е налице фингирано връчване на съобщения, съобразно разпоредбата Договора за кредит.

По тези съображения съдът намира, че волеизявлението на цедента чрез цесионера по чл.99,ал.3 ЗЗД, направено в периода преди образуване на ч.гр.д. № 3160/2017г. по описа на РС-Стара Загора не е достигнало до длъжника, което е пречка цесията да породи действие спрямо последния.

Съдът намира за неоснователни оплакванията на ищеца относно изводите на РС досежно уведомяването на длъжника за извършената цесия на вземанията, произтичащи от договора за кредит чрез връчване на препис от исковата молба с приложенията на назначения особен представител на ответника.

 

В настоящото производство въззиваемият е представляван от назначен от съда представител, след провеждане на процедура по чл.47 ГПК, на който са били връчени съдебните книжа. Следователно, до фактическо връчване на книжата, сред които и уведомлението за прехвърлянето на вземането, с материалноправен ефект по чл.99, ал.4 ЗЗД, не се е стигнало и предаването на уведомлението на процесуалния представител на ответника не може да се приравни на надлежно уведомяване на длъжника, поради особения характер на представителството, осъществявано от назначен от съда, по чл.47,ал.6 ГПК, представител.

 

С оглед на гореизложеното, съдът приема, че длъжникът не е бил валидно уведомен от цедента за прехвърляне на вземанията му на новия кредитор–ищеца, поради което правата на същия да търси вземанията си от ответника са непротивопоставими на длъжника. Окръжен съд счита, с оглед изложените съображения, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение като такива.

 

С оглед ангажирането на особен представител на разноски на ищеца, разноски в производството не следва да бъдат присъждани.

 

Водим от горните мотиви, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

         

ОСТАВЯ БЕЗ уважение като неоснователни претенциите на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ”ЕАД, ЕИК *********, гр.София, бул.”Панчо Владигеров” № 21, Бизнес център „Люлин -6” ЕТ.2, представлявано от прокуриста Зарница Николова Димитрова, чрез процесуалния представител юрисконсулт К.Т., съдебен адрес ***, Бизнес център „Люлин-6” ЕТ.2, против Д.П.Л. ЕГН ********** ***, последен известен настоящ адрес и последен известен постоянен адрес ***, съдебен адрес чрез назначената за особен представител адв.М.Г. ***, за признаване за установено дължимостта на присъдените със заповед № 2161/07.06.2017г. по ч.гр.д.№ 3160/2017г. по описа на Старозагорския районен съд суми в размер на 1488,68лева за главница – неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № 1343180 от 10.12.2014г. сключен между „Уникредит Кънсюмър файненсинг” и Д.П.Л. ЕГН ********** и законната лихва върху главницата от 05.06.2017г. до окончателното заплащане на сумата.

 

          Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: