Р Е Ш Е Н И Е
№ 24.04.2019г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорският
районен съд ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав
на двадесет
и шести февруари 2019
година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
Секретар: РОСИЦА ДИМИТРОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИЕВ
гражданско
дело номер 1994 по описа за 2018 година,
Производството е с правно основание чл.422 вр.чл.415 ГПК.
Делото е образувано по
претенция за установяване на задължение на ответника Д.П.Л. от страна на „Кредит
инкасо инвестмънтс” ЕАД – София за сумата от 1488,68лева главница за
неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № 1343180 от
23.11.2015г. сключен с „Уникредит Кънсюмър файненсинг”ЕАД, прехвърлено с
договор за цесия ведно със законната
лихва от 05.06.2017г. до окончателното заплащане на вземането.
В исковата си молба ищецът „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ” ЕАД – София излага твърдения, че има по претенция за
установяване на задължение на ответника Д.П.Л. от страна на за сумата от
1488,68лева главница, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
заявлението в съда до окончателното му заплащане. Претендират и направените по
делото разноски.
В
законно установения срок и съгласно Разпореждане №2156 от 15.03.2018г. по
ч.гр.д.№3160/2017г. на Районен съд - гр. Стара Загора, ищецът „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД депозирали
настоящата искова молба с правно основание чл.422 от ГПК. Със съобщение,
получено на 23.03.2018г., с вх. № 2921/23.03.2018, ищецът било указано, че
можели да предявяли иск за установяване на вземането си, предмет на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК №2161 от 07.06.2017 г. издадена по ч.гр.дело №
3160/2017г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора. Съгласно разпоредбите
на чл.422, ал. 1 от ГПК, искът за съществуване на вземането се смятал за
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. С депозирането на настоящата искова молба, представляваното от мен
дружество твърди за възникнало и вече изискуемо парично задължение от страна на
ответника Д.П.Л., с ЕГН **********, което задължение към настоящия момент не е
погасено в цялост. В подкрепа на това твърдение излагам следните фактически
обстоятелства: На 10.12.20134г. между „Уникредит Кънсгомър Файненсинг" ЕАД
(кредитор), от една страна и Д.П.Л. (кредитополучател) от друга, е подписан
Договор № 1343180 за отпускане на потребителски паричен кредит в размер на 2
000лева(две хиляди лева). Това е получената от кредитополучателя сума. Общата
стойност на кредита е в размер на
На основание чл.130 от ГПК
назначения особен представител на ответник, който представя писмен отговор, в
който заявява, че посоченото гражданско дело е образувано по предявени от ищеца
против ответника искове по чл.422 ГПК за установяване на парични вземания -
главница, договорна лихва, както и законна лихва от момента на подаване на
заявлението в районен съд по чл.410 ГПК. Предявен е и иск за присъждане на
разноски, присъдени в проведено заповедно производство по ч.гр.дело
№3160/2017г. на районен съд Стара Загора, както и по настоящото дело.
Предявеният иск за главницата е обоснован от фактическа страна с твърдения, че
между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответника бил сключен договор за
потребителски кредит № 1343180, съгласно който ответникът получил 2000лева като
паричен кредит. Общата стойност на кредита била 2233.50лева, а общата дължима
от ответника сума била 2827.80лева. Освен посоченото, ищецът твърдя, че по
силата на договор за цесия кредиторът бил прехвърлил на ищеца вземанията си към
ответника. Изложени били твърдения, че ответникът не бил върнал изцяло
получения кредит. С настоящия отговор, в качеството си на особен представител
на ответника, заявявал, че оспорвал изцяло основателността на исковете.
Оспорвал всички твърдения на ищеца в исковата молба, като неверни. Като особен
представител на ответника, моли да бъде отхвърлени исковете като неоснователни
и да бъде осъден ищецът да заплати разноските по делото. Относно уведомлението
за извършена цесия и направените от ищеца искания изрично заявявал, че в
качеството си на особен представител нямал право да получава кореспонденция,
адресирана до ответника, която не е била изпълнение на процесуални права и
задължения по делото, а цели доказване на твърденията на ищеца. Не бил
пълномощник на страната и не можел да участва в материалните отношения между
страните.
В
постъпила преди съдебно заседание писмена молба, процесуалният представител на
ищцовото дружество юриск.Т. поддържа изцяло исковата претенция и моли за
присъждане на направените по делото разноски.
За
ответника в съдебно заседание се явява назначената й за особен представител
адв.Г., която поддържа представения писмен отговор - моли претенцията да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Съдът като обсъди събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за
установено следното:
Видно от
материалите по приложеното ч.гр.д.№ 3160/2017г. по описа на Старозагорския
районен съд се установява, че на 05.06.2017г., ищецът е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника - ответник в
настоящото производство. По образуваното дело Старозагорският районен съд е
издал заповед за незабавно изпълнение № 2161 от 07.06.2017г. с която е
разпоредил на длъжника да заплати поисканите със заявлението суми, а именно: сумата
от 1488,68лева за главница, ведно със законната лихва върху главницата от 05.06.2017г.,
както и разноски по делото - 29,77лева държавна такса и 75лева юрисконсултско
възнаграждение. Длъжникът не е открит на постоянния адрес, като в месечния срок
е заведен установителен иск.
Съдът намира, че
исковете на ищцовото дружество да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца търсените суми, са изцяло неоснователни и недоказани
и като такива следва да бъдат оставени без уважение.
От договор за потребителски
кредит от 10.12.2014г. се установява, че ответникът е сключил договор с
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД - № 1343180 от 10.12.2014г. като
кредитодателят е предоставил на ответника като кредитополучател кредит в размер
на 2827,80лв., като ответникът се е задължил да погаси усвоения кредит чрез 36
анюитетни вноски, всяка от 78,55лева. Поради допуснато просрочие и неплащане на
две последователни вноски от длъжника кредита е обявен от кредитора за
предсрочно изискуем в пълен размер на 23.11.2015г. На 23.11.2015г. между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД и „Кредит инкасо ивнвестмънтс БГ”ЕАД се
сключил договор за цесия, по силата на който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД
цедирал вземането си към Д.П.Л. на ищеца, като е посочено, че вземанията, ще се
индивидуализират в Приложение № 1, неразделна част от договора. Видно от
Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/,
кредитодателят е цедирал на ищеца процесното си вземането към ответника.
С оглед изпълнение на
задължението на упълномощителя по чл.99, ал.3 ЗЗД във връзка със сключен
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 23.11.2015г. „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг”ЕАД са упълномощили ищеца да уведоми всички длъжници по
всички вземания по договора, сключен на 23.11.2015г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
От събраните по делото
доказателства се установи, че между ответника и „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг”ЕАД е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен
между тях договор за кредит. Въз основа на така възникналото договорно
правоотношение „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД е изпълнило задължението си
да предостави на ответника уговорената по договора за кредит сума, като срещу
това задължение ответникът се е задължил да връща усвоените суми. Впоследствие
вземанията по процесния договор за кредит са валидно прехвърлени на ищеца в
настоящото производство по силата на договор за цесия от 23.11.2015г. Спрямо
ответника цесията има действие от деня, в който му е била съобщена, като това
следва от нормата на чл.99,ал.4 ЗЗД. От представените по делото доказателства
се установява, че цедентът е упълномощил цесионера да уведомява всички длъжници
по всички вземания на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД по рамковия договор,
сключен на 23.11.2015г.
По делото не са
ангажирани доказателства, че съобщението за извършената цесия да е достигнало
до длъжника.
Обстоятелството, че е
изпратено писмо до получателя и същото не е връчено – отбелязано е, че
получателя е в чужбина, не е автоматично свързано с настъпването на
неблагоприятни правни последици за последния, а именно приемане, че е налице
редовно връчване на същата. Доставката на препоръчани пощенски пратки е услуга,
подробно регламентирана с Общите условия на Договора с потребители на
универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от
"Български пощи" ЕАД /ОУ на ДПУПУППП/ - чл. 44 и чл. 53. Задължение
на доставчика е да връчи пратката, а в предвидените в ОУ хипотези - да остави
писмено служебно известие в пощенската кутия с покана получателят да се яви в
пощенската служба. Оставянето на известие в пощенската кутия от пощенския
оператор не е равнозначно на връчване, тъй като няма законодателно предвидена
фикция, че непотърсената пратка е връчена.
Действително в Договора за
кредит е уговорено, че всички извлечения, уведомления, покани и други
документи, свързани с изпълнението на договора изпратени от кредитора на последно
декларирания от потребителя адрес се считат за валидно получени от него. В ал.2
е посочено, че кредитополучателя се задължава да уведоми кредитодателя при
промяна на данните в срок от 3 дни.
За да е в съответствие с
принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора обаче, тази
клауза следва да съдържа определени предпоставки и/или фактически констатации,
при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа. Единствената
конкретна предпоставка, съдържаща се в посочената договорна клауза, при която
би могло да се приеме, че съобщението е връчено редовно, е когато адресът на
потребителя е променен и последният не е уведомил кредитора за новия си адрес.
В настоящия случай обаче тази хипотеза не е налице, тъй като липсват доказателства
ответникът изобщо да е променял адреса си.
При липса на ясно
разписани други предпоставки, при които кредиторът може да счита, че опитът му
за връчване представлява полагане на дължимата грижа съдът приема, че не е
налице фингирано връчване на съобщения, съобразно разпоредбата Договора за
кредит.
По тези съображения съдът
намира, че волеизявлението на цедента чрез цесионера по чл.99,ал.3 ЗЗД,
направено в периода преди образуване на ч.гр.д. № 3160/2017г. по описа на РС-Стара
Загора не е достигнало до длъжника, което е пречка цесията да породи действие
спрямо последния.
Съдът намира за
неоснователни оплакванията на ищеца относно изводите на РС досежно
уведомяването на длъжника за извършената цесия на вземанията, произтичащи от
договора за кредит чрез връчване на препис от исковата молба с приложенията на
назначения особен представител на ответника.
В настоящото производство
въззиваемият е представляван от назначен от съда представител, след провеждане
на процедура по чл.47 ГПК, на който са били връчени съдебните книжа.
Следователно, до фактическо връчване на книжата, сред които и уведомлението за
прехвърлянето на вземането, с материалноправен ефект по чл.99, ал.4 ЗЗД, не се
е стигнало и предаването на уведомлението на процесуалния представител на ответника
не може да се приравни на надлежно уведомяване на длъжника, поради особения
характер на представителството, осъществявано от назначен от съда, по чл.47,ал.6 ГПК, представител.
С оглед на
гореизложеното, съдът приема, че длъжникът не е бил валидно уведомен от цедента
за прехвърляне на вземанията му на новия кредитор–ищеца, поради което правата
на същия да търси вземанията си от ответника са непротивопоставими на длъжника.
Окръжен съд счита, с оглед изложените съображения, че предявените искове са неоснователни
и следва да бъдат оставени без уважение като такива.
С оглед ангажирането на особен представител на
разноски на ищеца, разноски в производството не следва да бъдат присъждани.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ уважение като неоснователни претенциите на „Кредит
инкасо инвестмънтс БГ”ЕАД, ЕИК *********, гр.София, бул.”Панчо Владигеров” № 21,
Бизнес център „Люлин
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: