Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.Сливен,28.09.2020 год.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
Сливенският районен съд, наказателно
отделение, шести състав, в публично съдебно заседание на тридесети юли през две
хиляди и двадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря Марияна Семкова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 451
по описа за 2020 г. на СлРС, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по повод жалба срещу електронен фиш за налагане на глоба серия К №
3151663 на ОДМВР гр. Сливен, с който жалбоподателят Х.В.К. за нарушение на 21,
ал.1 от ЗДвП е санкциониран с глоба в размер на 400.00 лева на основание чл.
189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП
В
съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява лично. Представлява
се от процесуален представител по пълномощие, който моли наказателното
постановление да бъде отменено.
Административно - наказващият
орган, редовно призован, не се представлява в с.з., не е взел и становище по
жалбата.
Съдът
като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства - поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 10.11.2019 г. в 09.47
ч. жалбоподателят управлявал товарен автомобил "Форд Транзит" с рег.
№ А 1828 АН, негова собственост, по главен път I – 6 в с. Горно Александрово, обл.
Сливен, до бензиностанция „Ваня“. Посредством автоматизирано техническо
средство, разположено посока към гр. Сливен било установено, че управляваният от жалбоподателя
автомобил се движел със скорост от 85 км/ч., при максимално разрешена 50 км/ч
за населеното място, въведена с пътен знак Д-11. Движението на автомобила било
заснето. Въз основа на заснемането бил издаден електронен фиш за налагане на
глоба серия К № 3151663 на ОДМВР гр.
Сливен, в който било отразено, че за
констатираното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на К., на основание чл. 189, ал.
4 във вр. 4
от ЗДвП
е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 400,00 лева.
Горната фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от представените и събрани по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност. Въз основа на така приетото за установено от фактическа
страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН
от надлежна страна /лице,
което е санкционирано/. Разгледана по същество обаче е неоснователна.
Разпоредбата на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП
задължава водачите на МПС да съобразяват скоростта при управление на МПС с
императивно определени норми, очертани за конкретно място на движение за
различните пътни превозни средства. Разграничителният критерий, даден в чл. 21, ал. 1
от ЗДвП,
установяващ допустимите скорости на движение, е категорията на пътното превозно
средство и мястото на движение. В конкретния случай процесният автомобил се е
движил в населено място. Скоростта, която жалбоподателят не е следвало да
превишава, управлявайки лекия автомобил е била 50 км/ч. Жалбоподателят е
нарушил правилата на движение, установени в чл. 21, ал. 1
от ЗДвП,
движейки се в населеното място със скорост от 85 км/ч. при допустима такава от
50 км/ч. Така описаното деяние съдържа всички обективни и субективни признаци
на административно нарушение по чл. 6 от ЗАНН и осъществява както
от обективна, така и от субективна страна състава на нарушение по ЗДвП. Административно -
наказващият орган правилно, след като е установил всички елементи от хипотезата
на правната норма е издал електронен фиш и е наложил наказание в
законоустановения му фиксиран размер - глоба в размер на 400 лева на основание чл.189, ал.4,
вр. чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
От представеното по делото писмено
доказателство - протокол от проверка № 61-С-ИСИС/01.10.2019 год. се установява,
че използваното автоматизирано техническо средство е одобрено по реда на Закона за измерванията и
преминало проверка по надлежния ред. От приложения по преписката снимков
материал - разпечатка безспорно се установява, че автомобилът е управляван с
по-висока скорост от разрешената, а именно 85 км/ч, след приспаднат толеранс от
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че при
извършване на нарушението автомобилът е управляван от друго лица – св. Н., а не
от жалбоподателя. Действително, жалбоподателят е подал декларация по чл. 189,
ал.5 от ЗДвП, но видно от същата, към нея не е приложен заверен препис на
валидно свидетелство за управление на МПС, каквото е законовото изискване. По
делото, също така, не се събраха и доказателства, че св. Н. - лицето, посочено
в декларацията е управлявало процесното МПС. Видно от показанията на Н.,
допуснат до разпит по искане именно на жалбоподателя, той /Н./ е управлявал
процесното МПС, но не на 10.11.2019 год. – датата на извършване на нарушението,
а в деня на съставяне на пълномощното, с което му е предоставено правото да го
управлява – 03.10.2019 год. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като
от една страна не се събраха доказателства, които да ги опровергават, а от
друга страна - самото пълномощно е със
срок до 04.11.2019 год., а извършеното нарушение е на дата 10.11.2019 год.
Съдът не споделя и възраженията на жалбоподателя, че
същият на процесната дата не е имал физическата възможност да управлява
автомобила, тъй като не се събраха доказателства, включително и от показанията
на св. Н., че на 10.11.2019 год. жалбоподателят не го е владеел или ползвал.
Предвид
посоченото съдът прие, че атакуваният ел.фиш е законосъобразен, поради което
следва да бъде потвърден.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3151663 на ОДМВР гр. Сливен, с който
жалбоподателят Х.В.К. ЕГН **********, за нарушение на 21, ал.1 от ЗДвП е
санкциониран с глоба в размер на 400.00 лева на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд - гр. Сливен в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: