РЕШЕНИЕ
№ 427
гр. Бургас, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Гражданско дело
№ 20222120101901 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв.
”Победа”, ул. ”Генерал Владимир Вазов” № 3, срещу К. М. М. Л., гражданка
на И., родена на ***г., с адрес: гр. С., ***, обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 204,79 лева,
представляваща незаплатена стойност на потребени В и К услуги в периода
от 22.05.2018г. до 20.09.2018г., по партида с абонатен № ***, за обект на
потребление, находящ се в гр. С., ***, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на иска – 29.03.2022г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 56,83 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 30.06.2019г.
до 28.03.2022г.
В исковата молба и уточняващите я такива се излагат твърдения за това,
че ответницата К. М. М. Л. е абонат на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД,
като същата е придобила качеството „потребител на ВиК услуги“ от момента
на придобиване на правото на собственост върху водоснабден имот,
представляващ апартамент с адрес: гр. С., ***. Твърди се, че имотът е
придобит в режим на СИО между ответницата и П.М. Л. – неин ***, поради
което за задълженията за заплащане на стойността на потребената в него вода
1
двамата отговарят солидарно. Сочи се, че в процесния период отчитането на
водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством
използването на мобилно устройство и сканиране на баркод, като по този
начин се осъществявала директна връзка с базата данни на дружеството и
отчитането се отразявало в системата им със статус „видян“. Излага се, че
отчитането на потребеното количество вода в процесния обект не се е
осъществявало ежемесечно, предвид клаузата на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите
условия, действащи между страните, съгласно която за обекти, имащи
сезонен характер, е допустимо да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти
годишно. Сочи се, че съгласно чл. 25 от Общите условия, на потребителите се
фактурира и вода от разпределение, когато към едно водопроводно
отклонение са присъединени повече от един потребител, като в този случай,
количеството питейна вода се разпределя въз основа на отчета на централния
водомер, поставен на водопроводното отклонение и отчетите по
индивидуалните водомери. Излага се, че за процесния период по партидата на
ответницата са начислени 75 куб.м. вода от разпределение, за което е
издадена фактура № 38499268/30.05.2019г. Предвид неплащане в срок на
задължението се сочи, че ответницата дължи и обезщетение за забава в
размер на 56,83 лева, начислено за периода от 30.06.2019г. до 28.03.2022г.
Отправеното до съда искане е за уважаване на исковите претенции и
присъждане на сторените разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения
му особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, в който
застъпва становище за неоснователност на предявените искове. Не се оспорва
съществуването на облигационно правоотношение между страните, предвид
притежаваното от ответницата право на собственост върху процесния
водоснабден имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
67800.7.45.2.16, както и предвид факта, че за имота има открита партида с
абонатен № ***. Оспорва се обаче начисляването по партидата на
ответницата на 75 куб.м. вода в резултат на служебно разпределение,
извършено с фактура № 38499268/30.05.2019г. Прави се позоваване на
разпоредбите на чл. 32 и чл. 39 от Наредба № 4 от 14.09.2004г., като се сочи,
че сградата, в която се намира обектът на ответницата, се състои от 20
самостоятелни обекти и следователно представлява сграда в режим на етажна
собственост. Възразява се, че по делото не са изложени твърдения, нито се
сочат доказателства, относно начина, по който е установено количеството
потребена вода, предмет на извършеното служебно разпределение. Сочи се,
че няма твърдения ищецът да е снемал отчети през процесния период и от
останалите самостоятелни обекти в сградата, за да се прецени дали въобще е
имало разлика за разпределение. Излага се, че липсва уведомление до
упълномощен представител на ЕС по смисъла на чл. 32, ал. 5 от Наредбата,
като това създава неяснота дали изобщо е установена по надлежен ред
твърдяната разлика, както и по какъв начин същата е определена. Прави се
възражение и за погасяване на претендираните вземания по давност, като се
сочи, че за начален момент на тригодишния давностен срок следва да се
2
зачете датата на последния отчет, попадащ в исковия период, а именно –
датата 20.09.2018г. В тази връзка се застъпва, че начисляването на
задължение с фактура има значение само на покана за плащане, но самото
задължение за плащане възниква от деня на измерване на количеството
изразходвана вода от водоснабдителната система. На последно място се
прави възражение, че ответницата не е единствен собственик на имота, като
се оспорва да е налице основание за ангажиране на отговорността в
условията на солидарност. По изложените съображения се моли за
отхвърляне на исковете.
В открито съдебно заседание по делото ищцовото дружество се
представлява от юрк. Б., който поддържа предявените искове и моли същите
да бъдат уважени. Претендира разноски.
Ответницата се представлява от назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от
ГПК особен представител – адв. М. О., която оспорва исковете като
неоснователни и поддържа депозирания писмен отговор.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал и
като съобрази доводите на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Основателността на същите е обусловена от успешно проведено от
ищеца пълно и главно доказване на следните обстоятества, от които
произтичат претендираните от него права, а именно: наличие на валидно
облигационно правоотношение между страните в процесния период и с
твърдяния предмет; качеството си на изправна страна по правоотношението,
т.е. че е предоставил дължимата услуга, с оглед на което за потребителя е
възникнало задължение за заплащане на нейната стойност; настъпването на
изискуемостта на процесните вземания, съотв. изпадането на ответницата в
забава, поради което същата дължи обезщетение в претендирания размер.
В тежест на ответната страна е да е да установи положителните факти,
на които основава възраженията си за недължимост на претендираните суми ,
в т.ч. и погасяването на задължението за заплащането им поради изтекъл
давностен срок.
В настоящия случай по делото не е спорно съществуването на валидно
облигационно правоотношение между страните с предмет доставка на ВиК
услуги за процесния период. Качеството на ответницата К. М. М. Л. на
потребител на ВиК услуги по смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР на ЗРВИКУ и чл. 3,
ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, за процесния обект на потребление, находящ се в гр. С., *** и за
процесния отчетен период – от 22.05.2018г. до 20.09.2018г., се установява и
от приетия като писмено доказателство по делото надлежно заверен по реда
на чл. 183 от ГПК препис от Нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ **, том **, рег. № ****, дело № ***/****г. на нотариус Н.Н., с рег. № ***
по НК и район на действие – Бургаски районен съд, вписан в СВ – Бургас,
видно от който на 22.12.2008г. К. М. М. Л. и П. М. Л., в качеството си на
3
купувачи, са придобили собствеността върху горепосочения недвижим имот –
обект на потребление. Не се спори и относно това, че за процесния период
/22.05.2018г. –20.09.2018г./ отчетеното по електронен път количество
потребена на вода в обекта на ответницата е в размер на 42 куб.м.
Спорен по делото е въпросът за това дали начисляването по партидата
на ответницата на 75 куб.м. вода от разпределение с издадената фактура №
38499268/30.05.2019г. е правилно извършено и в съответствие с изискванията
на регулиращия отношенията между страните подзаконов нормативен акт –
чл. 30 и следващите от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г., за сгради -
етажна собственост, какъвто е настоящият случай, изразходваното количество
вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия
водомер на водопроводното отклонение за определен период от време.
Отчитането на водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия
водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери. Отчитането на
общия водомер се извършва в присъствието на представител на
потребителите. Датата и часът на отчитане на общия водомер и на
индивидуалните водомери се обявяват с писмено съобщение, поставено на
подходящо място в сградата, в срок не по-кратък от три работни дни преди
деня на отчитането. Ал. 3 на същия член предвижда, че отчетеното по ал. 2
количество вода се разпределя между отделните потребители въз основа на
отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след
общия водомер при условията и по реда на Наредбата.
Съгласно чл. 32, ал. 5 от Наредбата, при разлика в отчетеното
количество вода по ал. 2 и в сбора на отчетите по индивидуалните водомери
по ал. 3, по-голяма от 20 на сто, в 7-дневен срок операторът уведомява
упълномощения представител на етажната собственост, като при подаване на
молба от упълномощения представител на етажната собственост в 10-дневен
срок от уведомяването за установяване на причините операторът определя
комисия, в която се включват молителят и представители на оператора. В ал.
6 е предвидено, че в 14-дневен срок комисията съставя протокол, в който
отразява установените причини и предложенията за тяхното отстраняване.
Когато установените причини се дължат на неизправност в сградната
инсталация, те се отстраняват от потребителите в етажната собственост,
които заплащат разходите за извършената проверка.
Съгласно чл. 39, ал. 2 от Наредбата, при водопроводни инсталации,
присъединени към водопроводно отклонение с общ водомер, и при наличието
на индивидуални водомери, като при създадена възможност от оператора се
приемат и самоотчети, разпределението на количеството вода се извършва и
заплаща, както следва:
1. в срок 24 часа се отчитат количествата вода, преминали през общия
водомер и през индивидуалните водомери;
2. за потребителите, чиито индивидуални водомери не са отчетени в
срока по т. 1 или не са подадени самоотчети, се определят служебно данни,
4
равни на средния месечен разход от последните два редовни отчета;
3. разликата между данните, отчетени по общия водомер, и сумата от
отчетените количества по индивидуалните водомери и данните по т. 2 се
разпределя пропорционално на отчетените по индивидуалните водомери
количества и начислените служебно данни по т. 2;
4. определените разлики по т. 3 и тяхната цена се записват на отделен
ред и се начисляват в общата сума за всеки потребител при условията на чл.
32, ал. 5.
За установяване отчетеното количество потребена вода, както по
индивидуалния водомер на ответницата, така и по общия водомер на сградата,
в която се намира обекта, по делото е назначена съдебно-техническа
експертиза, заключението по която, неоспорено от страните, съдът кредитира
изцяло като обективно изготвено и даващо компетентен и добре обоснован
отговор на поставените задачи.
Видно от същото, отчетеното от общия водомер на сградата количество
питейна вода за процесния период е в размер на 1374 куб.м., отчетеното по
индивидуалния водомер на ответницата – 42 куб.м., а общото количество
консумирана вода по подотчетните 20 броя водомери в сградата, в която се
намира обектът на потребление, е в размер на 493 куб.м. Вещото лице е
посочило, че при съобразяване на тези данни, начисленото с фактура №
38499268/30.05.2019г. количество вода в размер на 75,05 куб.м. е правилно
разпределено по индивидуалната партида на ответницата, а остойностяването
му – съобразено с определените с Решение на КЕВР № Ц-34/15.12.2017г.,
действащо за периода, цени.
Предвид изложеното, съдът намира, че в тежест на ответницата като
потребител е възникнало задължението за заплащане на стойността на
начисленото от разпределение количество вода.
В тази връзка следва да се отбележи, че установената значителна
разлика между отчетеното количество вода от общия водомер и сбора на
отчетите по индивидуалните водомери, а именно – разлика от 178,70 %, т.е.
по-голяма от 20 на сто по смисъла на чл. 32, ал. 5 от Наредбата, както и
липсата на доказателства за спазване на процедурата по чл. 32, ал. 5 и 6 от
Наредбата, не рефлектира върху дължимостта на сумите от разпределение.
Изрично в чл. чл. 32, ал. 7 от Наредбата е посочено, че установяването на
разлики по-големи от 20 на сто, не е основание за неплащане на
изразходваното количество вода.
Настоящият състав на съда обаче намира за основателно възражението
на ответната страна за липса на доказана по делото солидарна отговорност
относно процесното задължение и съответно за дължимост на същото от
ответницата в пълния претендиран размер. За претендиране на процесната
сума в пълен размер от ответницата К. М. М. Л. ищецът се позовава на
твърденията си, че процесният имот – обект на потребление, находящ се в гр.
С., ***, е придобит от К. М. М. Л. и П. М. Л. в режим на СИО, като именно в
качеството си на съпрузи същите отговарят солидарно за задълженията за
потребени ВиК услуги в обекта. Твърдяният от ищцовото дружество факт, че
ответницата К. М. М. Л. и другият съсобственик на имота – П. М. Л. са
5
съпрузи обаче не е доказано по делото от ищеца, носещ тежестта за
установяването му при условията на пълно и главно доказване. Само по себе
си обстоятелството, че две лица носят еднакво фамилно име не доказва
наличие на брачна връзка между тях. Напротив, последното обстоятелство
може също така да бъде индиция и за съществуваща роднинска връзка между
лицата по права или съребрена линия, в който случай същите биха отговаряли
разделно за задълженията за стойността на потребените ВиК услуги в
съсобствения имот – всеки, съобразно квотата си в съсобствеността. В тази
връзка следва да се отбележи и че наличие на твърдяната между К. М. М. Л. и
П. М. Л. брачна връзка не може да се извлече по никакъв начин и от
съдържанието на нотариалния акт, обективиращ разпоредителната сделка.
Предвид това и доколкото в същия не е посочено при какви квоти двамата
купувачи придобиват собствеността върху недвижимия имот, предмет на
сделката, то приложение следва да намери презумпцията по чл. 30, ал. 2 ЗС,
съгласно която частите на съсобствениците се считат равни до доказване на
противното, т.е. в настоящия случай – по ½ ид.ч. за всеки съсобственик.
От гореизложеното следва, че съдебно предявеното вземане за
стойността на потребените в съсобствения на ответницата обект е доказано по
основание и до размера от 102,40 лева (1/2 от пълния размер на петенцията),
поради което съдът дължи произнасяне по своевременно релевираното от
особения представител на ответницата възражение за изтекла погасителна
давност.
Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №
3 от 18.05.2012г. по тълк. д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, заплащането на
стойността на доставените до абоната ВиК услуги съставлява „периодично
плащане” по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД и същото се погасява с кратката
тригодишна давност. На основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Когато страните са
уговорили срок за изпълнение, изискуемостта настъпва след изтичането му.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД – гр.
Бургас, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните
от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. С оглед на
това, тригодишният давностен срок за процесното главно вземане е започнал
да тече от датата на издаване на процесната фактура – 30.05.2019г., видно от
същата, приета като писмено доказателство по делото /л. 13/ и към датата на
предявяване на иска – 29.03.2022г., когато е прекъснат и е спрял да тече на
осн. чл. 116, б. „б“, вр. с 115, б. „ж“ ЗЗД, същият не е изтекъл. Предвид това
съдът приема възражението за изтекла погасителна давност на вземането за
неоснователно.
Предвид липсата на доказателства, а и на твърдения в този смисъл от
ответната страна по делото за заплащане на дължимата сума в размер на
102,40 лева, то след изтичане на уговорения между страните срок за
изпълнение – 30.06.2019г., ответницата е изпаднала в забава и дължи
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
посочената сума до окончателното изплащане на задължението.
6
Последното обуславя извод за основателност и на акцесорната
претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 30.06.2019г. до 28.03.2022г. до
размера от 27,72 лева, изчислен чрез сайта https://www.calculator.bg/, при
изключване на периода 13.03.2020г. – 09.04.2020г., предвид разпоредбата на
чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., в редакцията ,
действаща от влизане в сила на закона – 13.03.2020г. до 09.04.2020г., според
която до отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от
забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително
лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна
изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи.
Предвид изложеното, исковата претенция по чл. 79, ал. 1 ЗЗД се явява
основателна и следва да бъде уважена до размера от 102,40 лева,
представляваща незаплатена стойност на потребени В и К услуги в периода
от 22.05.2018г. до 20.09.2018г., по партида с абонатен № ***, за обект на
потребление, находящ се в гр. С., ***, съобразно квотата от ½ ид.ч. на
ответницата в съсобствеността върху процесния обект на потребление. За
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 204,79 лева, искът
следва да се отхвърли като неоснователен. Претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да бъде уважена като основателна и доказана до размера от 27,72 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 30.06.2019г.
до 28.03.2022г., в който не е включен периодът 13.03.2020г. - 09.04.2020г.,
върху сумата от 102,40 лева, а за разликата до пълния предявен размер от
56,83 лева следва да бъде отхвърлена. Ответницата следва да бъде осъдена да
заплати и законната лихва върху главното вземане от 102,40 лева, считано от
датата на предявяване на иска – 29.03.2022г. до окончателното изплащане на
задължението.
Относно съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на спора, съобразно уважената и отхвърлената част от
исковете, право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от
исковете, от общо сторените от ищеца разноски в размер на 820 лева /100
лева – държавна такса за разглеждане на исковете, 20 лева – държавна такса
за призоваване от ответницата чрез ДВ, 150 лева – възнаграждение за особен
представител на ответницата, 350 лева – възнаграждение на вещото лице по
изготвената съдебно-техническа експертиза и 200 лева – юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 25
ал. 1, вр. чл. 26а от Наредбата за заплащането на правната помощ/ в негова
полза следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 407,87 лева.
В настоящото производство ответницата не е реализирала разноски,
подлежащи на репариране.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА К. М. М. Л., гражданка на И., родена на ***г., с адрес: гр. С.,
***, ДА ЗАПЛАТИ на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. ”Победа”, ул.
”Генерал Владимир Вазов” № 3, сумата от 102,40 лева /сто и два лева и
четиридесет стотинки/, представляваща незаплатена стойност на потребени
В и К услуги в периода от 22.05.2018г. до 20.09.2018г., по партида с абонатен
№ ***, за обект на потребление, находящ се в гр. С., ***, съобразно квотата
от ½ ид.ч. на ответницата в съсобствеността върху процесния обект на
потребление, на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД , ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на иска – 29.03.2022г. до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за разликата над сумата от 102,40 лева /сто и два лева и четиридесет
стотинки/ до пълния предявен размер на вземането за главница от 204,79
лева /двеста и четири лева и седемдесет и девет стотинки/.
ОСЪЖДА К. М. М. Л., гражданка на И., родена на ***г., с адрес: гр. С.,
***, ДА ЗАПЛАТИ на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. ”Победа”, ул.
”Генерал Владимир Вазов” № 3, сумата от 27,72 лева /двадесет и седем лева
и седемдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 102,40 лева, начислено за периода от 30.06.2019г. до
28.03.2022г., в който не е включен периодът 13.03.2020г. до 09.04.2020г., на
осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над
сумата от 27,72 лева /двадесет и седем лева и седемдесет и две стотинки/
до пълния предявен размер на вземането от 56,83 лева /петдесет и шест
лева и осемдесет и три стотинки/.
ОСЪЖДА К. М. М. Л., гражданка на И., родена на ***г., с адрес: гр. С.,
***, ДА ЗАПЛАТИ на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. ”Победа”, ул.
”Генерал Владимир Вазов” № 3, сумата от 407,87 лева /четиристотин и
седем лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща сторени по
делото съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от
исковете, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 25 ал. 1, вр. чл. 26а от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по посочената от
ищеца банкова сметка с IBAN: ***, BIG – ***, „Централна кооперативна
банка“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал. 2
ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8