№ 150
гр. Свищов, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светослав Ив. И.
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
като разгледа докладваното от Светослав Ив. И. Гражданско дело №
20224150100203 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по редовна и допустима искова молба на Г. С. А., ЕГН:
**********, гр. Свищов, ул. „******; срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК:
*******, гр. София, бул. „*******; с правно основание чл. 432 КЗ, във вр. с
чл. 45 и 86 ЗЗД, с която се иска ответното застрахователно дружество да бъде
осъдено да заплати на ищцата сумата 15 000 лв. за неимуществени вреди и
сумата 156.47 лв. за имуществени вреди, претърпени от ПТП на 05.01.2022 г.
в гр. Свищов.
В исковата молба Г. С. А. твърди, че: На 05.01.2022 г. около 6 ч. в гр.
Свищов на ул. „****** тя се била качила на задната дясна седалка на
таксиметров л. а. „*****“ с рег. № ******, управляван от А. И., за да бъде
откарана до работното й място. Таксиметровият л. а. потеглил и след около
30-40 м. самокатастрофирал в паркиран пред него л. а. „******“, собственост
на „*****“ ООД, понеже водачът на първия л. а. – вместо да следи пътната
обстановка – се занимавал с радиостанцията и таксуващия апарат. От ПТП А.
ударила главата си в предна дясна седалка на таксиметровия л. а., която била
изтеглена назад.
Ищцата въпреки това била откарана до работното й място, независимо
че изпитвала болки в гърба и шията, като чувствала и замаяност. След това
водачът на таксиметровия л. а. се върнал на мястото на инцидента, за да
оформи констативния протокол. На следващия ден обаче ищцата вече била
неработоспособна, тъй като изпитвала още по-силни болки от предния ден.
При което тя отишла на преглед при лекар невролог на 06.01.2022 г. Г. С. А. е
била в отпуск по болест в периода от 06.01.2022 г. до 23.01.2022 г. Последвал
втори преглед на 14.01.2022 г. при лекар, който я насочил към физиотерапевт
и ЛКК; и трети преглед на 17.01.2022 г., като лекарят й изписал терапия.
1
Лекият автомобил „*****“ бил застрахован в ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД срещу
„Гражданска отговорност (ГО) на автомобилистите“, поради което
застрахователят следвало да обезщети ищцата за причинените й
неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., изразяващи в следното:
главоболие, болки в областта на врата и гърба, двете рамена, двете ръце, по-
интензивно в дясната, чувства за напрегнатост и неспокойствие; нарушен сън;
обостряне на предхождащо заболяване на междупрешленните дискове в
шийния, в поясния и в други отдели с радикулопатия, а също и главоболие.
Във връзка предхождащото заболяване се твърди още, че преди ПТП то би
могло да се лекува само с няколко процедури, но след това болката била
перманентна и процедурите не помагали. Ищцата претендира от ответното
дружество и имуществени вреди в размер на 156.47 лв. за преглед при лекар,
медицински пособия и медикаменти.
Въпреки че Г. С. А. е поискала от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД да удовлетвори
претенциите й доброволно по извънсъдебен ред, застрахователят е отказал.
При това тя предявила настоящия иск. Г. С. А. моли Свищовският районен
съд (СвРС) да осъди ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД да й заплати сумите от 15 000 лв. за
неимуществени вреди и 156.47 лв. за имуществени вреди, причинени й на
05.01.2022 г. в гр. Свищов вследствие на ПТП между таксиметров л. а., рег. №
******, собственост на „*****“ ООД, в който тя се е намирала, и л. а.
„******“, като първият л. а. бил застрахован при ответното дружество;
претендират се законни лихви върху двете суми от 21.01.2022 г. до
окончателното им изплащане.
В отговора на исковата молба ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД взема становище, че
процесните искове са неоснователни, като застрахователят ги оспорва изцяло,
както по основание, така и по размер, а именно: процесното ПТП не било
настъпило – нямало нито едно доказателство за това. Оспорва се също и
съдържанието на представения двустранен протокол за ПТП към ИМ, тъй
като същият не се ползвал с материална доказателствена сила. Ответното
дружество възразява, че не било установено по делото, че – дори и да бъде
доказано процесното ПТП – ищцата се е била возила в таксиметровия л. а.,
поради това че по делото нямало данни МВР да е било уведомено за ПТП. По
делото липсвали доказателства за това, че ищцата се е намирала на задната
дясна седалка на таксиметровия л. а. – това било технически невъзможно с
оглед конструкцията на л. а. „*****“, доколкото ищцата била заела правилна
седяща поза.
Оспорва се твърдението на ищцата, че била с предпазен колан, но също
и се навежда твърдение за обратното: понеже ищцата не е била с предпазен
колата, същата била допринесла за настъпването на ПТП; приносът й бил
„поне“ 90 %. Други възражение за принос, което застрахователят навежда, е,
че между ищцата и водача на таксиметровия л. а. било налице спор относно
отчитането на маршрута, което поведение на пътника довело до разсейване на
водача, а оттам – и до ПТП. Оспорва се твърдението на ищцата, че след ПТП
предхождащото я заболяване се било влошило: периодът от настъпване на
увреждането досега бил много кратък, за да се установи това. Никакви вреди
не били настъпили за ищцата в резултат на ПТП: за това липсвали каквито и
да било доказателства. Оспорва се по същите съображения за липса на
доказателства и механизма на ПТП. Оспорва се и вината на водача на
таксиметровия л. а.: подписаният констативен протокол не бил подписан от
2
него, той не бил участвал в ПТП.
Оспорва се и причинно-следствената връзка между ПТП и вредите на
ищцата. Сочи се искът бил прекомерно завишен по размер: справедливото
обезщетение „по сходни претенции“ било по-ниско. Признава, че
имуществените претенции са във връзка с ПТП, освен разходът за такса за
преглед от психиатър в размер на 30 лв. и разходите за „Темпалгин“ и
„Ментолов спирт“ от 30 лв., който бил от 15.03.2022 г. Оспорва се и срокът за
възстановяване: ищцата би могла да се възстанови много по-рано, без да се
сочат доводи за това; а и болките и страданията й се дължели на причини
преди ПТП, без да се сочат какви са те, и на дегенеративни процеси, свързани
с тях. Оспорва се и началния момент на дължимост на лихвата за забава: той
бил настъпил на 21.02.2022 г., а не на 21.01.2022 г., тъй като започвал да тече
от изтичането на едномесечния срок за произнасяне на застрахователя по
претенцията, с която е бил сезиран.
Ответното дружество моли СвРС да отхвърли така предявените искове
като недоказани и неоснователни и да му присъди съдебно-деловодни
разноски.
След като взе предвид установените по делото доказателства,
посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията,
доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2-3 ГПК, Свищовският районен съд намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По фактите:
На 05.01.2022 г. около 6 ч. в гр. Свищов на ул. „****** Г. С. А. се била
качила на задната дясна седалка на таксиметров л. а. „*****“ с рег. № ******,
управляван от св. А. И., за да бъде откарана до работното й място.
Таксиметровият л. а. потеглил и след около 30-40 м. самокатастрофирал в
паркиран пред него л. а. „******“, собственост на „*****“ ООД. Инцидентът
се е случил, понеже водачът на първия л. а. – вместо да следи пътната
обстановка – се занимавал с радиостанцията и таксуващия апарат. От ПТП Г.
А. ударила главата си в предна дясна седалка на таксиметровия л. а., която
била изтеглена назад. Автомобилът „*****“ към датата на ПТП е бил
застрахован срещу „ГО на автомобилистите“ при ответното дружество – ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД, което следва от констативния протокол по делото на л. 7,
безспорно е между страните, а и се установя от Проверката за сключена
застраховка „ГО“ на л. 28.
Въпреки инцидента, ищцата била откарана до работното й място,
независимо че изпитвала болки в гърба и шията, като чувствала и замаяност.
След това водачът на таксиметровия л. а. се върнал на мястото на инцидента,
за да оформи констативния протокол със собственика на другото МПС, св. А.
Б.. На следващия ден, 06.01.2022 г., обаче ищцата вече се почувствала
неработоспособна, тъй като изпитвала още по-силни болки от предния ден.
При това тя отишла на преглед при личния си лекар, д-р В.И. (видно от
Амбулаторен лист № 62/06.01.2022 г., л. 8), която я насочил към невролог.
Неврологът, д-р И.И., предписал на ищцата Енетра, Паракофдал, Сомазина
(вж. Амбулаторен лист № 36/06.01.2022 г., л. 9).
На 10.01.2022 г., съгласно Амбулаторен лист № 57/10.01.2022 г., Г. А. е
3
посетил психиатър, д-р Н.Д.. При втория преглед от невролог д-р И.И. на
14.01.2022 г. А. била насочена към консултация с физиотерапия и ЛКК, като й
били предписани отново Енетра, Паракофдал, Сомазина (Амбулаторен лист
№ 88/14.01.2022 г., л. 15; Талон за МЕ № 5, л. 16; Медицинско направление №
5, л. 17). В тази насока Г. А. била прегледана от д-р А. Х.-К. – рехабилитатор,
която й предписал лечение с НЧТ: лечение с нискочестотно магнитно поле,
лечение с инфрачервени видими лъчи, тест на обем движения и обем на
движение. (Амбулаторен лист № 104/17.01.2022 г., л. 18). При вторичен
преглед на ищцата от същия специалист й било предписано отново същото
лечение (Амбулаторен лист № 165/25.01.2022 г., л. 19). Рехабилитацията била
проведена в „Медицински център – РЕХАХЕЛП – Полски Тръмбеш“ ЕООД
(видно от Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни
процедури на л. 20).
На 06.04.2022 г., съгласно от Амбулаторен лист № 337/06.04.2022 г., А.
е посетила д-р А.Р., невролог, която й предписала компютърна томография
(КТ) на шиен отдел с оглед диагностициране и уточняване на заболяването й.
Същото било извършено на 12.04.2022 г. в „Диагностично-консултативен
център Св. Пантелеймон“ ООД, гр. Плевен (л. 77-78). След това Г. А. била
прегледана повторно от д-р А.Р. (Амбулаторен лист № 506/05.05.2022 г., л.
79), която й предписала Мелбек и Пулсет.
Г. С. А. е била в отпуск по болест в периода от 06.01.2022 г. до
23.01.2022 г. (вж. 2 бр. – болнични листи, л. 21 и л. 22). От ПТП тя е получила
болки и страдания в областта на врата, които по делото се установяват
посредством СМЕ (всички обсъдени по-долу досежно самата експертиза,
както и при определянето на справедливия размера на обезщетението за
неимуществени вреди). Г. А. е понесла и разноски в общ размер на 156.47 лв.,
във вр. с последиците от ПТП, за които е представила касови бонове (л. 13-л.
82-90): (1) 30 лв. – за преглед на психиатър (рецепта и касов бон на л. 11); (2)
22.35 лв. – за Сомазина сол – 16.40 лв., за Паракофдал – 1.95 лв., Енетра, 4 лв.
(рецепта и касов бон на л. 12); (3) 1.44 лв. за Деанксит (рецепта и касов бон –
л. 13); (4) 5.33 лв. – за Темпалгин – 1.93 лв., за Темпалгин – 1.98 лв., за
Ментолов спирт – 1.42 лв. (касов бон на л. 14); (5) 8.18 лв. – за Паракофдал и
Темпалгин (л. 82); (6) 14.42 лв. – за Манитол – 10.10 лв. и Дексаметазон – 4.32
лв. (предписани й с рецептурна бланка от д-р Р. на л. 80; вж. и фискален бон
на л. 83); (7) 5.40 лв. – за Ксанакс (вж. рецептурна бланка, Серия А, №
20062641, л. 81; и фискален бон на л. 84); (8) 19.35 лв., от които за
инфузионна система – 5 лв., за Манитол – 13.65 лв., за абокат – 70 ст. (касов
бон, л. 85); (9) 50 лв., от които по 10 лв. за пет манипулации: първата на
10.05.2022 г. (фискален бон, л. 86), втора и трета на 12.05.2022 г. (л. 87 и л.
88), четвърта на 13.05.2022 г. (л. 89) и последната на 17.05.2022 г. (л. 90).
Макар и имуществените разноски на ищцата да не са подкрепени с фактури,
съдът счита, че същите са доказани с оглед на това, че, от една страна,
въпросните медикаменти и медицински услуги са й били предписани от
преглеждащите я лекари, видно от амбулаторните листи и касовите бонове.
От друга страна, датите на плащанията по касовите бонове кореспондират с
датите на прегледите и рецептурните бележки. Възраженията в обратния
смисъл на ответното дружество прочее са неоснователни.
Г. С. А. е поискала от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД да удовлетвори претенциите й
за неимуществени и имуществени вреди доброволно (по извънсъдебен ред):
вж. Застрахователна претенция от 21.01.2022 г., л. 23. ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД
4
обаче й е отказал на 18.02.2022 г. (л. 26). Така А. е предявила иск срещу ЗК,
по който е образувано настоящето производство.
Всичко това се установява, освен от обсъдените по-горе писмени
доказателствени средства, още и от разпита на свидетелите А. И., А. Б., М. С..
От назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ)
се доказва, че: (1) Скоростта на движение на л. а. „******“ е нулева, понеже
същият е бил в паркиран. (2) Вероятната скорост на л. а. „*****“ в момента на
удара с л. а. „******“ е била около 20-25 км/ч, 5.5/6.9 м/сек. (3) ПТП е било
предотвратимо, ако водачът на таксиметровия л. а. „*****“ в момента на
удара с другия л. а., „*****“, е бил настроил касовия апарат, преди да
потегли, и е бил насочил вниманието само върху управлението на л. а. (4)
Лекият автомобил „*****“ е бил оборудван заводски с триточков предпазен
колан на всяка седалка. (5) И при правилен поставен заден колан от страна на
ищцата, и при наличие на внимателно (без резки движения) навеждане към
предна дясна седалка (доближаване на главата), и при придвижване на
главата напред по посока на удара в параметрите на 0.16 см – след сработване
на предпазния колан по време на удара – биха настъпили процесните
увреждания. (6) Ако ищцата, която се е намирала на задната дясна седалка на
л. а. „*****“, се е била навела, за да си вземе падналите на пода ключове, биха
настъпили същите увреждания, независимо дали е била с правилно поставен
колан, или пък е била без такъв колан. (7) При конкретното ПТП
траекторията на движение на тялото на ищцата, била тя със или без предпазен
колан, би кореспондирало в едно и също направление по посока на
първоначалното движение на л. а. (8) Уврежданията на Г. А. са били
реализирани при контакт със задната страна на предната дясна седалка на
таксиметровия автомобил.
В о. с. з. вещото лице (ВЛ), С. П., уточнява заключението си, като
поддържа, че поставянето, или не, на предпазен колан от ищцата не би могло
да се отрази на увреждането й от ПТП, тъй като тялото й е могло пак да се
придвижи напред дотолкова, доколкото да се удари в предната дясна седалка,
която е била изтеглена максимално назад. Процесното таксиметрово МПС е
от среден клас автомобили, при които пространството на пасажера отзад и
пред него е ограничено; МПС не е толкова широко и голямо. Съгласно
описаното техническо устройство на този л. а. поставеният предпазен колан
дава възможност за внимателно и плавно придвижване напред, но без резки
движения, като коланът заработва само при удар. В случая коланът би
заработил при удара и би позволил преместване на главата около 16 см. Той
не би блокирал тялото в стационарно движение, а му придава около 0.25
секунди придвижване, докато през това време заработят въздушните
възглавници. При това 0.25 от секундата тялото се придвижва напред и едва
след това задържа напълно тялото на пасажера. Само че тези 0.25 от
секундата са били достатъчни, според ВЛ, за удара на главата на А. в
предната дясна седалка на л. а. Освен това нейната глава била подпряна, а
движението е станало от торса напред, защото то е на практика нещото, което
в свободно положение и може да придобие от преносната сила някакво
движение, докато предната облегалка е поела част от движението на главата.
В обобщение ВЛ сочи, че дори ищцата да била с поставен колан, коланът не е
могъл да предотврати нищо, защото МПС не е било толкова широко. ВЛ
приема, че А. е била леко наведена напред преди удара, като е било без
5
значение, дали е била наведена наляво или надясно: разликата била с 1-2 см,
което пък е без никакво значение.
СвРС дава вяра на САТЕ като научно обоснована, логична,
последователна и пълна. Тя кореспондира с останалите доказателствени
средства по делото. Освен това експертизата е приета по делото, без страните
да са възразявали срещу нея, нито пък да са я оспорвали. Възражението на
застрахователя, че ищцата не е била с предпазен колан, е правноирелевантно
за спора, тъй като, както приема ВЛ, увреждането на ищцата би настъпил,
независимо от това дали е била, или не, с такъв колан. Несъстоятелно е
прочее и възражението на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД за принос на Г. А. поради
непоставянето й на предпазен колан. Неприемливо е и оспорването на
застрахователя, че не бил доказан механизма на ПТП; напротив, от
показанията на св. А. И., заключението на ВЛ по САТЕ и констативния
протокол този механизъм бе надлежно доказан (относно възраженията на
застрахователя срещу констативния протокол – вж. по-долу).
С оглед на заключението на вещото лице (ВЛ) по съдебно-
медицинската експертиза (СМЕ) съдът приема за установено следното:
(1) Като пътник на задна седалка на таксиметров л. а. Г. С. А. на
05.01.2022 г. е претърпяла инцидент, от който е получила следните
увреждания: (а) повърхностна травма на главата – увреждане на
междупрешленните дискове в шийния отдел на гръбначния стълб на ниво 5-6
и 7-6 междупрешленни пространства въз основа на стари дискови хернии на
тези нива на гръбначния мозък; (б) персистираща и трудно повлияваща се
болка в шийната мускулатура двустранно и в междускапуларното
(междулопатково) пространство с ограничени и болезнени движения на
главата настрани. ВЛ установява КТ данни за наличие на стари дискови
хернии на нивото на 5-6 и 6-7 междупрешленни пространства с
дегенеративни промени (проявени като остеохондроза и цервикоартроза) на
дисковите пространства в шийния отдел на гръбначния стълб.
(2) Клиничните прояви на субективните оплаквания от получените
увреждания са били съпроводени с болки и страдания за неопределено дълъг
период от време, поради съществуващи налични стари промени в
анатомичната структура на гръбначния стълб и неврологичните увреждания
на гръбначния мозък на нивото на 5-6 и 6-7 шийни прешлени предвид
съществуващите там налични дискови хернии.
(3) Субективните усещания от персистираща болка в шийния отдел на
гръбначния стълб с ирадиацията и към двата горни крайника, трудно
повлияваща се от проведеното медикаментозно и физиотерапевтично лечение
след инцидента на 05.01.2022 г., е с кумулативен ефект върху
предшестващите увреждания на съществуващи възпалителни и дегенеративни
заболявания в областта на гръбначния стълб и гръбначния мозък на това
ниво, което ще се появява и бавно ще отшумява за неопределено дълъг
период от време от субективен и възрастов характер.
(4) Установените изменения в анатомичната структура на гръбначния
мозък на нивото на 5-6 и 6-7 междупрешленните пространства с увреждания
на гръбначномозъчните нерви на тези нива отговарят и са били получени
единствено и само в резултат на настъпилия инцидент със своя субективен
характер на проявление, нарушаващи клиничното здраве на ищцата, проявено
6
като болка и страдания, резултат от претърпения процесен пътен инцидент.
(5) Възстановително-оздравителният процес при добро клинично
здраве, т. е. при липса на остеохондроза и цервикоартроза, на пострадал от
такова ПТП като пътник в л. а. е в рамките на около 25 дни с наблюдаваща се
за един по-дълъг период от време на болка в шийния отдел на гръбначния
стълб като субективно усещана от такъв род травма.
(6) Персистиращата болка в шийния отдел на гръбначния стълб,
ограничаваща движенията във всички посоки на главата от получената
травма, са довели до намалена работоспособност, лесна уморяемост, промени
в психо-емоционалната сфера на поведение, нарушаващи общото клинично
здраве в нейното ежедневие, при изпълнение на обичайните човешки нужди.
(7) Ищцата е била в домашно-амбулаторен режим на лечение за периода
от 06.01.2022 г. до 23.01.2022 г., което е довело до промяна на нейния обичаен
ежедневен работен режим на съществуване и поведение като начин на живот.
(8) Извършената на 12.04.2022 г. компютърна томография на шиен
сегмент на гръбначния стълб на А. показва данни за съществуващата дискова
херния на ниво 5-6 и 6-7 шийни прешлени с налични дегенеративни промени
на тези нива, върху които при ПТП на 05.01.2022 г. е наслоена травма, но от
повърхностен характер на преразгъване на шията на тези нива, усложняващо
съществуващите промени, с усилена болка и страдания за посочения период
от време, която е била по-силно манифестираща се и трудно повлияваща се
във времето.
В о. с. з. ВЛ д-р Д. Г. поддържа заключението си и същевременно
допълва, че в случая е налице locus minoris resistentiae (място на най-малкото
съпротивление): нещо, което съществува, и върху него е наслоено
допълнително нещо друго, което персистира и увеличава субективното
усещане от неприятните въздействия на съществуващото старо заболяване:
медианните дискови хернии, които са диагностицирани и увеличават болката
в един такъв порядък до нетърпимост, и във вр. с травмата са довели до
усилване на болката то съществуващите дискови хернии на ниво С5-С6 и С6-
С7. Доктор Г. сочи, че болките и страданията на ищцата ще продължават и
занапред във времето и ще клонят към оперативна интервенция. Но дори и да
не бе настъпило увреждането, увреждането на А. пак би прогресирало в
бъдеще. Самият инцидент бил довел до засилване на субективното усещане за
болка от предхождащите го две хернии в междупрешленните пространства,
увеличавайки се като болка и ограничаване на движенията на главата
настрани, напред, назад при промяна на времето, която персистира и се
увеличава, засилва се и стига до степен на нетърпимост.
СвРС дава вяра на СМЕ като научно обоснована, логична,
последователна и пълна, дадена в съответствие със специалните знания на
ВЛ. Освен това тя кореспондира с останалите доказателствени средства по
делото и е приета от съда без възражения и оспорвания на страните.
Възражението на ответното дружество, че след ПТП предхождащото
заболяване на А. се било влошило, защото периодът от настъпване на
увреждането досега бил много кратък, за да се установи това, е
неоснователен. Това е така, защото от заключението на ВЛ по СМЕ се доказва
тъкмо обратното. Съдът намира, че оспорването на срока за възстановяване в
отговора на исковата молба от ЗК не кореспондира с установените факти по
делото, в частност със заключението на ВЛ по СМЕ, където е прието, че този
7
срок от около 25 дни – ако ищцата нямаше предходните увреждания в
гръбнака си. Неоснователно е и оспорването на дружеството, че болките и
страданията се дължали само, т. е. изцяло, на предхождащи заболявания на
ищцата, тъй като ВЛ заключава, че установените изменения в анатомичната
структура на гръбначния мозък на ищцата са били получени единствено и
само в резултат на настъпилия инцидент. В тази вр. неоснователно се явява и
възражението на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, че не били доказани никакви
нематериални увреждания на ищцата: целият доказателствен материал и в
частност СМЕ сочат противното.
Несъстоятелно е оспорването от застрахователя на съдържанието на
представения констативен протокол за ПТП (л. 7).
Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП водачът на ППС, който е участник в
ПТП, е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени
вреди, да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието.
По силата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП, ако между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
преместват ППС, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите
данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното
произшествие. Когато такова съгласие не може да бъде постигнато между
участниците в ПТП, те уведомяват съответната служба за контрол на МВР на
територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания (чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП).
На основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП е издадена Наредба Iз-41 от
12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и ГФ. В този
подзаконов нормативен акт са регламентирани видовете документи, които се
съставят за настъпило ПТП, а именно: (1) констативен протокол за ПТП с
пострадали лица; (2) протокол за ПТП с материални щети и (3) двустранен
констативен протокол за ПТП. Съгласно чл. 5, ал. 1 от същ. н., когато при
произшествието са причинени само материални щети и между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП
(Приложение № 3).
Такава е хипотезата и в разглеждания случай, в който органите на МВР
нямат задължение и не посещават местопроизшествието. Следователно по
аргумент от чл. 179, ал. 1 ГПК съставеният от участниците в ПТП двустранен
констативен протокол няма характер на официален документ и същият не се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Този протокол се
съставя от водачите на МПС и съдържа техните съгласувани изявления за
настъпили факти и обстоятелства. Това, че двустранният констативен
протокол не се ползва с материална доказателствена сила, обаче не го лишава
от – каквато и да била – доказателствена стойност. Напротив, последната
следва да се прецени при съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства. В конкретния случай съдът намира, че по делото е установено
наличието на ПТП, причинено от водача, чиято ГО е застрахована при
ответника. Прочее оспорването на застрахователя, че подписаният
констативен протокол не бил подписан от него, е несъстоятелен.
Съставеният двустранен констативен протокол няма характера на
официален документ – по аргумент от разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ГПК, и в
8
този смисъл не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила.
Същият съставлява частен документ, подписан от трети за спора лица и се
ползва само с формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК,
която не обвързва съда. Спрямо ответника, който е трето лице, неучастващо в
съставянето на протокола, той няма материална доказателствена сила относно
причините за настъпване на ПТП. Този протокол се съставя от водачите на
МПС и съдържа съгласуваните им изявления за знание за настъпили факти и
обстоятелства, като тяхното съответствие с действителното фактическо
положение може да бъде проверявано от застрахователя, респ. подлежи на
доказване на общо основание в процеса. Същевременно обаче, подписаният
между участниците в ПТП двустранен констативен протокол представлява
доказателство за настъпване на застрахователното събитие – чл. 5, ал. 1 от
Наредбата. Законодателят е предвидил изготвянето на двустранния
констативен протокол да става при наличие на причинени само материални
щети и наличие на съгласие между участниците в ПТП относно
обстоятелствата около него. Настоящият състав намира, че при процесното
ПТП не е била налице някоя от хипотезите, установени в разпоредбата на чл.
125 ЗДвП, при които службите за контрол на МВР задължително посещават
мястото на ПТП.
Освен това чл. 574, ал. 5 КЗ: „Информационният център предоставя на
МВР данни при условията и по реда на наредбата по чл. 125а, ал. 2 ЗДвП за
причинените пътнотранспортни произшествия и за участниците в тях, които
са документирани с двустранни протоколи и за които е уведомен към края на
предходния работен ден.“ Следователно МВР е било уведомено за
процесното ПТП. Ето защо неоснователни се явяват оспорванията на ЗК, че
не било доказано участието на ищцата в процесното ПТП, понеже МВР не
било уведомено за него.
Неприемливо е и възражението на застрахователя за принос на ищцата,
понеже между нея и водача на таксиметровия л. а. било налице спор за
относно отчитането на маршрута, което поведение на пътника довело до
разсейване на водача, а оттам – и до ПТП. По делото липсват доказателствени
средства в този смисъл и съдът е длъжен да приеме твърдения изгоден за
ответното дружество факт за ненастъпил, защото е недоказан – чл. 154, ал. 1
ГПК.
По правото:
СвРС намира, че е бил сезиран с осъдителен иск на Г. С. А., срещу ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД, с правно основание чл. 432 КЗ, във вр. с чл. 45 и 86 ЗЗД, с
който се претендира ответното дружество да бъде осъдено да заплати на
ищцата сумата 15 000 лв. за неимуществени вреди и сумата 156.47 лв. за
имуществени вреди, претърпени от ПТП на 05.01.2022 г. около 6 ч. в гр.
Свищов на ул. „******, между таксиметров л. а. „*****“ с рег. № ******,
управляван от А. И., и паркиран пред това МПС л. а. „******“, собственост на
„*****“ ООД, като първият л. а., в който се намирала ищцата, бил
застрахован срещу „ГО“ при ответното дружество.
За да бъде основателен прекият иск за имуществени и неимуществени
вреди, следва да бъдат установени елементите от фактическия му състав.
Пострадалата трябва да е претърпяла материални и морални вреди, които да
са причинени от противоправно и виновно действие (в случая ПТП) на
отговорното лице. Освен това между отговорното лице и застрахователя
9
(ответно дружество) трябва да е бил сключен договор за застраховка „ГО“
(чл. 432, ал. 1 КЗ), от една страна. Пострадалият следва да е претендирал
извънсъдебно плащане на обезщетението от застрахователя (чл. 380, ал. 1 КЗ),
което обаче е процесуална, а не материално-правна предпоставка на иска, от
друга страна.
Основателността на прекият иск за законната лихва за забава върху
обезщетението за имуществени вреди (чл. 86, ал. 1 ЗЗД) е обусловена от
установяването, както че съществува претендираното вземане от
непозволеното увреждане срещу застрахования – делинквент, който е в забава
от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД), така и от изпадането на
застрахователя в забава, считано от датата на предявяване на
застрахователната претенция пред него от увреденото лице (по арг. от чл.
493, ал. 1, т. 5 КЗ, във вр. с чл. 429, 2, т. 2 ал. 3 КЗ; в който смисъл е и Р. №
128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г., I т. о. на ВКС).
В настоящия случай ищцата трябва да докаже както деянието (ПТП) на
делинквента (водача на таксиметровия л. а.), имуществените и
неимуществените вреди и причинната връзка между деянието и вредите, така
и застрахователния договор, отправянето на извънсъдебна претенция до
застрахователя и отказът на застрахователя да й плати застрахователното
обезщетение. Вината в гражданското право се предполага при доказването на
деянието на отговорното лице, вредите и причинната връзка между тях (чл.
45, ал. 2 ЗЗД). Ето защо, ако се домогва да обори тази законова презумпция,
застрахователят трябва да проведе обратно и пълно доказване срещу
евентуално доказаните от ищцата презумпционни предпоставки.
Противоправността не подлежи на доказване, защото не е факт, а юридически
извод, който се прави от съда при подвеждането на доказаните факти под
правните норми.
В настоящия случай съдът намира, за установено, че на 05.01.2022 г.
около 6 ч. в гр. Свищов на ул. „****** Г. С. А. се била качила на задната
дясна седалка на таксиметров л. а. „*****“ с рег. № ******, управляван от св.
А. И., за да бъде откарана до работното й място. Таксиметровият л. а.
потеглил и след около 30-40 м. самокатастрофирал в паркиран пред него л. а.
„******“, собственост на „*****“ ООД, понеже водачът на първия л. а. –
вместо да следи пътната обстановка – се занимавал с радиостанцията и
таксуващия апарат. От ПТП А. ударила главата си предна дясна седалка на
таксиметровия л. а., която била изтеглена назад. Таксиметровият л. а. „*****“
към датата на ПТП е бил застрахован срещу „ГО на автомобилистите“ при
ответното дружество. От така настъпилото ПТП на А. са причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, и имуществени
вреди, имащи характер на претърпени загуби за медицински услуги и
медикаменти (последните са подробно обсъдени по-долу).
С оглед на това че така предявеният осъдителен иск е доказан по
основание: деянието в случая се явява извършено ПТП от водача на л. а.
„*****“ А. И. и то стои в причинно-следствена връзка имуществените и
неимуществените вреди, причинени на А., (чл. 45, ал. 1 ЗЗД). Презумпцията
за вина не е била оборена (чл. 45, ал. 2 ЗЗД): твърденията за липса на вина у
водача на застрахователя са голословни и не кореспондират с установените
по делото факти. Всъщност от заключението по САТЕ се доказа, че водачът
на таксиметровия автомобил е проявил небрежност при ПТП, като – вместо
10
да се концентрира върху управлението му – той се е занимавал с апарата за
отчитане. Най-сетне, л. а. „*****“ към момента на ПТП е бил застрахован
срещу „ГО на автомобилистите“ при ответното дружество. Относно размера
на така предявения иск СвРС намира, че справедливото обезщетение за
неимуществени вреди, които се дължи на ищцата, възлиза на 8 000 лв. (чл. 52
ЗЗД). За разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 15 000 лв.
искът се явява неоснователен. Претенцията за имуществени вреди в размер на
156.47 лв. се явява изцяло основателна.
Съгласно ППВС № 4/23.12.1968 г.: „Размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.“ Такива обективни обстоятелства, които съдът взе
предвид при определянето на неимуществените вреда по делото, са следните:
(1) характерът на увреждането: повърхностна травма на главата –
увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел на гръбначния
стълб на ниво 5-6 и 7-6 междупрешленни пространства въз основа на стари
дискови хернии на тези нива на гръбначния мозък; персистираща и трудно
повлияваща се болка в шийната мускулатура двустранно и в
междускапуларното (междулопатково) пространство с ограничени и
болезнени движения на главата настрани;
(2) начинът на извършването на увреждането – удар на главата на
ищцата в предна задна седалка;
(3) обстоятелствата, при които е извършено увреждането – при
ползване на таксиметров автомобил от ищцата, за да отиде до работното си
място;
(4) допълнителното влошаване състоянието на здравето й:
(а) персистиращата болка в шийния отдел на гръбначния стълб с
ирадиацията и към двата горни крайника, трудно повлияваща се от
проведеното медикаментозно и физиотерапевтично лечение след инцидента;
кумулативният ефект върху предшестващите увреждания на съществуващи
възпалителни и дегенеративни заболявания в областта на гръбначния стълб и
гръбначния мозък на това ниво, което ще се появява и бавно ще отшумява за
неопределено дълъг период от време от субективен и възрастов характер;
(б) констатираните изменения в анатомичната структура на гръбначния
мозък на нивото на 5-6 и 6-7 междупрешленните пространства с увреждания
на гръбначномозъчните нерви на тези нива отговарят, получени единствено и
само в резултат на настъпилия инцидент със своя субективен характер на
проявление, нарушаващи клиничното здраве на ищцата, проявено като болка
и страдания, резултат от претърпения процесен пътен инцидент; дискова
херния на ниво 5-6 и 6-7 шийни прешлени с налични дегенеративни промени
на тези нива, върху които при ПТП на 05.01.2022 г. е наслоена травма, но от
повърхностен характер на преразгъване на шията на тези нива, усложняващо
съществуващите промени, с усилена болка и страдания за посочения период
от време, която е била по-силно манифестираща се и трудно повлияваща се
във времето;
(в) засилването на субективното усещане за болка от предхождащите го
11
две хернии в междупрешленните пространства, увеличавайки се като болка и
ограничаване на движенията на главата настрани, напред, назад при промяна
на времето, която персистира и се увеличава, засилва се и стига до степен на
нетърпимост;
(5) причинените морални страдания – субективните оплаквания от
получените увреждания са били съпроводени с болки и страдания за
неопределено дълъг период от време, поради съществуващи налични стари
промени в анатомичната структура на гръбначния стълб и неврологичните
увреждания на гръбначния мозък на нивото на 5-6 и 6-7 шийни прешлени
предвид съществуващите там налични дискови хернии; болките страданията,
ограничаващи движенията във всички посоки на главата от получената
травма, са довели до намалена работоспособност, лесна уморяемост, промени
в психо-емоционалната сфера на поведение, нарушаващи общото клинично
здраве в нейното ежедневие, при изпълнение на обичайните човешки нужди;
(6) периодът на домашно-амбулаторен режим на лечение – от
06.01.2022 г. до 23.01.2022 г., което е довело до промяна на нейния обичаен
ежедневен работен режим на съществуване и поведение като начин на живот;
(7) периодът за възстановяване – и то при добро клинично здраве на
ищцата –около 25 дни с наблюдаваща се за един по-дълъг период от време на
болка в шийния отдел на гръбначния стълб като субективно усещана от такъв
род травма.
Същевременно първоинстанционният съд намира, че така предявеният
иск за неимуществени вреди за сумата над 8 000 лв. до пълния претендиран
размер от 15 000 лв. се явява частично неоснователен. (В този смисъл доводът
на застрахователя, че претенцията за неимуществени вреди от 15 000 лв. била
„завишена“, е частично основателен.) – Съображенията на съда за това са
следните: Процесното увреждане на ищцата се е случило в т. нар. „място на
най-малкото съпротивление“ (locus minoris resistentiae) на гръбначните й
прешлени. С други думи, увреждането на Г. Атанасов от ПТП е било върху
съществуваща от преди това нейна травма между прешлени 5-6 и 6-7, като
към предходната травма е наслоено допълнително друго увреждане, което,
действително, персистира и увеличава субективното усещане от неприятните
въздействия на старото заболяване. Макар и по делото да се установи, че
страданията на ищцата ще продължават и занапред във времето и ще клонят
към оперативна интервенция, то не може да има съмнение, че – дори и да не
бе настъпило увреждането от ПТП – настоящето увреждането на А. пак би
прогресирало в бъдеще, т. е. резултатът му е бил неизбежен. Всичко това води
до извод, че претърпените болки и страдания от А. се дължат и на
допълнителни (външни) фактори, за които длъжникът (делинквентът),
респ. застрахователят, не отговаря, тъй като не са пряка и непосредствена
причина от увреждането: чл. 51, ал. 1 ЗЗД.
При определянето на размера на имуществените вреди съдът прие, че
ищцата е направила разноски за лечението на увреждането си от ПТП, както
следва: 30 лв. – за преглед на психиатър; 22.35 лв., от които за Сомазина сол –
16.40 лв., за Паракофдал – 1.95 лв., Енетра, 4 лв.; (3) 1.44 лв. за Деанксит; (4)
5.33 лв. – за Темпалгин – 1.93 лв., за Темпалгин – 1.98 лв., за Ментолов спирт
– 1.42 лв.; (5) 8.18 лв. – за Паракофдал и Темпалгин; (6) 14.42 лв. – за
Манитол – 10.10 лв. и Дексаметазон – 4.32 лв.; (7) 5.40 лв. – за Ксанакс; (8)
19.35 лв., от които за инфузионна система – 5 лв., за Манитол – 13.65 лв., за
12
абокат – 70 ст.; (9) 50 лв., от които по 10 лв. за пет манипулации: първата на
10.05.2022 г., втора и трета на 12.05.2022 г., четвърта на 13.05.2022 г. и
последната на 17.05.2022 г. (По-горе при изясняването на делото от
фактическа страна бе посочено въз основа на кои доказателствени средства
първоинстанционният съд е стигнал до извод за доказаността на
претърпените загуби от А..)
С оглед на това, че съществуват в полза на ищцата вземания срещу
ответното дружество за имуществени вреди в размер на 156.47 лв. и за
неимуществени вреди в размер на 8 000 лв., които са изискуеми: чл. 432 КЗ,
във вр. с чл. 45 ЗЗД, то на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответното дружество
дължи законна лихва върху тях от изпадането му в забава, което е станало от
датата на предявяване на застрахователната претенция пред него от
увреденото лице – 21.01.2022 г. – по арг. от чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, във вр. с чл.
429, 2, т. 2 ал. 3 КЗ. (В този смисъл – вж. Р. № 128/04.02.2020 г. по т. д. №
2466/2018 г., I т. о. на ВКС). Ето защо възражението на застрахователя, че
същият дължал лихва от по-късен период: от изтичането на едномесечния
срок за произнасяне по застрахователната претенция, е неоснователно.
С оглед на изложеното СвРС намира, че искът на Г. С. А., срещу ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД, с правно основание чл. 432 КЗ, във вр. с чл. 45 и 86 ЗЗД, с
който се претендира ответното дружество да бъде осъдено да заплати на
ищцата обезщетение за претърпени вреди от ПТП на 05.01.2022 г. около 6 ч. в
гр. Свищов на ул. „******, между таксиметров л. а. „*****“ с рег. № ******,
управляван от А. И., и паркиран пред това МПС л. а. „******“, собственост на
„*****“ ООД, като първият л. а., в който се намирала ищцата, бил
застрахован срещу „ГО“ при ответното дружество, за сумата 15 000 лв. за
неимуществени вреди, се явява частично основателен за сумата от 8 000 лв.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.01.2022 г. до
окончателното й изплащане; като за разликата над тази сума до пълния
претендиран размер искът е частично неоснователен и трябва да бъде
отхвърлен; основателен е обаче, и то изцяло, искът за имуществени вреди
сумата 156.47 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.01.2022
г. до окончателното й изплащане.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат двете страни,
пропорционално на уважената, респ. отхвърлената, част от исковете: чл. 78,
ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищцата претендира вземане за разноски за: 654.87 лв. за
държавна такса; 404 лв. за възнаграждение за ВЛ по САТЕ и СМЕ, 1 200 лв.
за адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, направено от ответното дружество, се явява
основателно, като възнаграждението, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата
за минималните адвокатски възнаграждения на ВАдвС, се явява 1 000 лв.
Така сборът от всички разноски, които ищцата претендира, са в размер на
2 058.87 лв., при което това вземането е основателно и трябва да бъде
уважено за сумата от 1 108.08 лв., а за разликата над тази сума до пълния
претендиран размер от 2 058 лв. вземането е неоснователно и следва да бъде
отхвърлено.
13
Застрахователят претендира разноски в размер на: 200 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, 200 лв. за депозит за САТЕ, 200 лв. за
депозит за СМЕ, 5 лв. за държавна такса за съдебно удостоверение; или
всичко в общ размер на 605 лв. Вземането за разноски на застрахователя е
основателно за сумата от 279.39 лв. и следва да бъде уважено, а за разликата
над тази сума до пълния претендиран размер от 605 лв. вземането е
неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1 ГПК,
Свищовският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: *******, гр. София, бул.
„*******, да заплати на Г. С. А., ЕГН: **********, гр. Свищов, ул. „******;
сумата от 8 000 (осем хиляди) лева, ведно със законната лихва върху тази
сума от 21.01.2022 г. до окончателното й изплащане, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от вреди от ПТП на
05.01.2022 г. около 6 ч. в гр. Свищов на ул. „******, между таксиметров л. а.
„*****“ с рег. № ******, управляван от А. И., и паркиран пред това МПС л. а.
„******“; като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за разликата над 8 000
(осем хиляди) лева до пълния претендиран размер от 15 000 (петнадесет
хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „ЛЕВ ИНС“ АД да заплати на Г. С. А. сумата от 156 (сто
петдесет и шест) лева и 47 ст., ведно със законната лихва върху тази сума от
21.01.2022 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за
имуществени вреди от същото ПТП.
ОСЪЖДА „ЛЕВ ИНС“ АД да заплати на Г. С. А. сумата от 1 108
(хиляда сто и осем) лева и 8 ст., представляваща съдебно-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА Г. С. А. да заплати на „ЛЕВ ИНС“ АД сумата от 279
(двеста седемдесет и девет) лева и 39 ст., представляваща съдебно-
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд
в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
14