Р Е Ш Е Н И Е
№ 1099
Гр. Перник, 18.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
I-ви състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на
секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 05157/2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Тексим Банк“ АД срещу Г.С.М. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1
и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата от 3 000 лв., представляваща непогасена главница по
договор за потребителски кредит – овърдрафт № ЕСL-000000007РР от 28.10.2014 г.,
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване в съда на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 22.12.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 190,44 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода от 03.07.2017 г. до 08.09.2017 г. и сумата от 317,57 лв.,
представляваща наказателна лихва за периода от 08.09.2017 г. до 20.12.2017 г., за които суми по
ч. гр. дело № 08880/2017 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, VIII-ми състав са издадени Заповед № 7282 от 28.12.2017 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист.
Ищецът твърди, че между
търговската банка, в качеството ѝ на заемодател и ответника Г.М., в
качеството му на заемополучател, бил сключен договор за потребителски кредит –
овърдрафт № ЕСL-000000007РР от 28.10.2014 г., по силата на който на
заемополучателя бил отпуснат паричен кредит с лимит в размер на сумата от 3 000
лв. с първоначално уговорен краен срок за издължаване 28.10.2015 г.,
продължаван автоматично – на основание клаузата на чл. 7, ал. 2 от договора,
два пъти – съответно до 28.10.2016 г. и до 28.10.2017 г. Заемната сума следвало
да бъде върната заедно с възнаградителна лихва в размер от 28,80 %, определена
като сбор от базовия лихвен процент на търговската банка по кредити за
физически лица за съответния период и фиксирана надбавка в размер от 24,34 %.
Кредитополучателят дължи лихвата върху усвоената част от овърдрафта ежемесечно.
Пълният размер на кредитния лимит е усвоен от кредитополучателя на 29.10.2014
г. Посочва се, че ответникът не обслужвал кредитните си задължения като не
заплатил вноските, начислени на 03.07.2017 г., 01.08.2017 г. и на 01.09.2017 г.
Предвид това и на основание чл. 8 от договора кредитният лимит бил блокиран, а
кредитът обявен от ищеца за изцяло предсрочно изискуем, считано от 08.09.2017
г. М. бил уведомен за предсрочната изискуемост с писмо, получено лично от него
на 18.09.2018 г. Задълженията по договора обаче не били погасени от него.
Същите възлизали на сумата от 3 000 лв. за главница, сумата от 190,44 лв. –
възнаградителна лихва, дължима за периода от 03.07.2017 г. до 08.09.2017 г.,
както и сумата от 317,57 лв., представляваща начислена наказателна лихва за
период след обявяване на предсрочната изискуемост. Поддържа се, че последната е
уговорена в клаузата на чл. 5, ал. 4 от процесния договор и е формирана като
сбор от законната лихва за забава и размера на договорната лихва. С тези доводи
ищецът отправя искане за уважаване на исковете и за присъждане на сторените разноски
по делото.
В депозирания в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особеният представител на ответника оспорва
предявените искове с твърдението, че от приложените към исковата молба
доказателства не става ясно кое лице е страна по процесния договор за кредит в
качеството на кредитодател. Намира вземанията за недължими като погасени по
давност, предвид уговорения падеж – 28.10.2015 г. Не става ясно каква е дължимата
сума по договора. Оспорва доказателствената стойност на приложените към
исковата молба писмени материали.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
От събраните по делото
писмени доказателства се
установява, че между „Тексим Банк“ АД, в качеството ѝ на кредитор,
действаща чрез „Изипей“ АД, като кредитен посредник, и ответника Г.С.М., в
качеството му на кредитополучател, бил сключен договор за потребителски кредит
– овърдрафт № ЕСL-000000007РР от 28.10.2014 г., по силата на който
на ответника бил предоставен банков кредит – овърдрафт в размер на 3 000 лв. за
посрещане на текущи нужди срещу задължението на кредитополучателя да върне
заемната сума заедно с договорна лихва и такси в срок до 28.10.2015 г. В клаузата
на чл. 2 от договора е предвидено, че усвояването на суми по отпуснатия кредит
от страна на ответника ще се извършва в брой – на каса в офисите на „Изипей“ АД
или на търговската банка срещу предоставена от М. лична карта. При усвояването
на суми по овърдрафта размерът на разполагаемия кредитен лимит намалява със
стойността на съответната транзакция. Уговорено е, в чл. 2, ал. 3, от договора,
че общата стойност на усвоените суми не трябва да надвишава размера на
отпуснатия овърдрафт или т. нар. кредитен лимит. Изяснява се, че съгласно
клаузите на чл. 3 от договора, за усвоените суми по кредита кредитополучателят
дължи договорна годишна лихва, определена като сбор от базовия лихвен % на
търговската банка за периода на начисляване и фиксирана надбавка в размер от
24,34 %. Посочено е, че към момента на сключване на договора БЛП възлиза на
4,46 %, а ГЛП на 28,80 %, като последният може да се променя при промяна на БЛП
по реда, разписан в чл. 3, ал. 3 от договора. Предвидено е, че договорната
лихва се начислява ежедневно на годишна база 360/360 дни, върху всички усвоени
суми от датата на усвояването до пълното им погасяване – арг. чл. 4, ал. 1, като за
дата на усвояване се счита датата на съответната транзакция. Кредитополучателят
следва да заплаща на кредитора дължимите суми ежемесечно чрез разплащателната
си сметка, открита в търговската банка. Изяснява се, че общата сума, дължима от
М. включва усвоения размер на кредита, дължимата върху същия договорна лихва и
останалите разходи, предвидени в договора – арг. чл. 3, ал. 6. Предвидено е, че
след изтичане на първоначално уговорения срок на действие на договора същият
продължава автоматично – за нов 12-месечен период, при което падежната дата се
променя съответно, освен в хипотеза, при която „Тексим Банк“ АД вземе решение
да не продължи действието му. Уговорено е в чл. 8 от договора, че при забава от
страна на М. в погасяването на дължимата месечна лихва по усвоената част от
кредитния лимит с повече от 30 дни вземането на кредитора за възстановяване на
целия кредит с всички дължими лихви и такси става автоматично и изцяло
предсрочно изискуемо, при което търговската банка блокира последващото
усвояване на суми от разполагаемия кредитен лимит, без да е необходимо
волеизявление на страните. В клаузата на чл. 5 от договора е установена поредността
в погасяването на задълженията по кредита в случай на частично изпълнение, а
именно: съдебни разноски, просрочена лихва, законна лихва, просрочена главница,
редовна лихва, редовна главница. В чл. 15 е удостоверено, че преди подписването
на договора кредитополучателят е бил уведомен за условията по кредита чрез
предоставяне от банката на необходимата информация под формата на стандартен
европейски формуляр. Уговорено е, че всички съобщения и изявления във връзка
договора следва да бъдат в писмена форма и ще се считат за получени кагато
достигнат до адресите на страните, посочени в договора. Когато някоя от
страните промени този адрес, същата е длъжна да уведоми писмено другата страна
чрез посочване на новия си адрес, като до този момент всички съобщения,
достигнали до адресите по договора ще се считат за получени – чл. 10, ал. 1 от
договора.
Към доказателствената съвкупност по делото е приобщен
договор от 05.11.2012 г. за посредничество при предоставяне на финансови
услуги, сключен между „Тексим Банк“ АД и „Изипей“ АД, по силата на който
търговската банка възлага и упълномощава, а „Изипей“ АД приема да действа като
кредитен посредник между „Тексим Банк“ АД и нейните клиенти – физически лица,
страни по потребителски кредити, като извършва изброени во договора дейности,
сред които и да оформя документи и да подписва от името и за сметка на ищеца
договори за кредит с одобрените от банката клиенти и по утвърден образец.
Изяснява се, че този договор е сключен за неопределен срок.
От изводите на вещото лице, обективирани в изслушаното и
прието по делото заключение /основно и допълнително/
по съдебно – икономическата експертиза се установява, че на 29.10.2014 г. кредитният лимит
по процесния дотовор за кредит – овърдрафт от 28.10.2014 г. в размер от 3 000
лв. бил усвоен от кредитополучателя Г.С.М. чрез получаване в брой на сумата
съгласно разписка № 07000281412368, издадена от „Изипей“ АД с наредител „Тексим
Банк“ АД, получател – настоящият ответник /с вписани име, фамилия и подпис/ и
основание: „усвояване на сума по кредит ECL – 000000007РР/28.10.2014
г.“. Експертизата достига до извод, че след това първоначално усвояване,
предоставените с кредита средства също са усвоени от ответника, като същият е
използвал суми от лимита и е погасявал редовната главница. Отразено е, че на 29.10.2014
г. последният е усвоил пълният кредитен лимит от 3 000 лв., на 17.02.2015 г. са
погасени 2 000 лв. редовна главница, с остатък за връщане 1000 лв. Отразени са
последващи използвания на лимита, съответно в размер от 1 000 лв. на 16.03.2015
г., за което е издадена разписка № 07000317695973/16.03.2015 г., от 100 лв. на
02.04.2015 г. съгласно разписка № 07000322363547 от 02.04.2015 г., 50 лв. на
06.04.2015 г., 300 лв. на 14.04.2015 г., 350 лв. на 20.04.2015 г. с издадена
разписка № 07000327139959/18.04.2015 г. и 200 лв. на 18.05.2015 г. При съобразяване
с извършените усвоявания и с размера на погасената сума се изяснява, че
усвоената и останала неплатена главница по процесния договор за потребителски
кредит – овърдрафт възлиза на 3 000 лв. В заключението е посочено, че върху
усвоените суми /използваните от кредитополучателя/ по договора за кредит ежедневно
е начислявана договорна лихва – от датата на съответната транзакция до пълното
им погасяване и дължима на всеки първи работен ден от месеца, следващ този, за
който е начислена. За периода от 28.10.2014 г. до 08.09.2017 г. по кредита е
начислена договорна лихва в размер от 2 374,33 лв., от която през периода от
28.10.2014 г. до 03.07.2017 г. от ответника е платена сумата от 2 029,86 лв. От
същия не е платена в цялост лихвата, начислена за периода от 01.06.2017 г. до
03.07.2017 г. в размер от 65,91 лв., както и изцяло договорните лихви,
начислени съответно на 03.07.2017 г. /за периода от 03.07.2017 г. до 01.08.2017 г./ в размер от 60,55
лв., на 01.08.2017 г. /за периода от 01.08.2017 г. до 01.09.2017 г./ в размер
от 63,98 лв. и на 01.09.2017 г. /за периода от 01.09.2017 г. до 08.09.2017 г./
в размер от 14,75 лв. или договорна лихва в общ размер от 205,19 лв.
Следователно, неплатената договорна лихва за процесния период – 03.07.2017 г.
до 08.09.2017 г. възлиза на сумата от 139,28 лв. До този извод съдът достигна
въз основа на анализ на данните, отразени в таблицата от основното заключение
по СИЕ, по въпрос № 1 /л. 93 – л. 94 от делото/, като отчете, че неплатената
част от лихвата, начислена за периода от 01.06.2017 г. до 03.07.2017 г. в
размер от 65,91 лв. не е включена в предмета на делото, предвид предявяването
на този иск за период от 03.07.2017 г. до 08.09.2017 г. От експертизата следва,
че считано от 08.09.2017 г. и поради неплащане на договорната лихва,
предоставеният кредитен лимит бил блокиран от търговската банка и обявен за
изискуем. От този момент не е начислявана възнаградителна лихва, а наказателна
такава върху неплатената главница от 3 000 лв. за периода от 08.09.2017 г. до
20.12.2017 г. /дата, предхождаща депозирането на заявлението по чл. 417 ГПК/ в
общ размер от 302,82 лв., формирана като сбор от възнаградителната лихва по
договора от 25,28 % и законната лихва за забава от 10 %. При изслушването си
пред съда вещото лице изяснява, че тази неустойка включва двата компонента,
като от нея възнаградителната лихва е в размер от 216,98 лв., а лихвата за
забава в размер от 85,84 лв. Извън тази договорна лихва, като формиращ
компонент на неустойката, за периода след 08.09.2017 г. ищцовото дружество не е
начислявало друга възнаградителна лихва. Съдът кредитира заключението,
преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, като обосновано, изготвено въз основа
на материалите по делото, проверка в счетоводството на ищцовото дружество и на допълнително
изисканите и приобщени по делото документи, изадени от третото за процеса лице
„Изипей“ АД, отговарящо на всички поставени задачи и останало неоспорено от
страните. В тази връзка следва отново да се подчертае, че при определяне размера
на начислената, респ. останала неплатена част от договорната лихва за процесния
период съдът съобрази данните, вписани в констативно-съобразителната част на
експертизата – по вече изложените съображения.
По делото като писмени доказателства са приети заверени
преписи от разписки с № № 070002814112368/29.10.2014 г.,
07000317695973/16.03.2015 г., 07000322363547/02.04.2015 г. и
07000327139959/18.04.2015 г., издадени от „Изипей“ АД и удостоверяващи
получването в брой на съответна парична сума по процесния договор от ответника Г.М..
Данните от тях са предмет на анализ в приетата по делото съдебно – икономическа
експертиза, вече обсъдена. В допълнение следва да се посочи, че от
съдържанието на разписките се установява, че всяка от тях носи подписа на
клиента – ответника Г.М., трите му имена, ЕГН, както и основание за превода –
процесният договор за кредит от 28.10.2014 г.
Данните по делото сочат, че ищцовото дружество „Тексим
Банк“ АД е изпратило уведомително писмо с изх. № 54515-1-19229/11.09.2017 г.,
адресирано до ответника Г.С.М., в качеството му на кредитополучател, с което го
уведомява, че поради неизпълнение от негова страна на задължението му за редовно
погасяване на дължими месечни плащания за договорни лихви по договора за
потребителски кредит – овърдрафт № ЕСL-000000007РР от 28.10.2014 г., считано от
08.09.2017 г. кредитният лимит е блокиран и изцяло изискуем, като към
11.09.2017 г. общият размер на задълженията по договора възлиза на сумата от 3
241,01 лв. – просрочени главница и лихви. Уведомителното писмо е връчено лично
на ответника на18.09.2017 г., видно от удостоверяването за това върху
разписката на известието за доставяне.
При така приетата за
установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявени са
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1
и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, при условията на
кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със
силата на присъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу
ответника, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. дело №
08880/2017 г. по описа на Районен съд – Перник. Съдът, като съобрази, че препис
от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5, вр.
ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК,
във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
намира, че за ищеца е налице интерес от търсеното установяване.
Възникването в полза на ищцовото
дружество на процесните вземания е обусловено от установяване, при условията на
пълно и главно доказване: 1). наличието на твърдяното облигационно отношение с
ответника, породено от договор за потребителски кредит, отпускането на сумата
по кредита, уговорения падеж, наличието на уговорена клауза за предсрочна
изискуемост на кредита, неизпълнението на падежа на месечни погасителни вноски
и извънсъдебното уведомяване на ответника за предсрочната изискуемост на кредита;
2). наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на
кредита с лихва, уговорена валидна неустоечна клауза – наказателна лихва при
забава на плащането на погасителните вноски; 3). установяване на
вземанията по размер.
Съдът намира за безспорно установено по делото
възникването на облигационно правоотношение между „Тексим Банк“ АД, в
качеството му на кредитор и ответника Г.М., в качеството му на
кредитополучател, чийто правопораждащ юридически факт е процесният договор за
договор за потребителски кредит № ЕСL-000000007РР от 28.10.2014 г. /приет в
заверен препис като доказателство по делото/, сключен под формата на овърдрафт
– с разрешен кредитен лимит от 3 000 лв. Доколкото се касае за реален договор,
то неговото действие е обусловено, както от постигането на съгласие между
страните, така и от реалното предаване на сумата, предмет на договора. Този факт
следва от отразеното в заключението на съдебно – икономическата експертиза
усвояване от ответника на първоначалния кредитен лимит в неговата цялост от 3
000 лв., която сума е получена в брой на 29.10.2014 г., както и за последващото
използване на лимита, съответно на дати 16.02.2015 г., 02.04.2015 г.,
06.04.2015 г., 14.04.2015 г., 20.04.2015 г. и на 18.05.2015 г. Същевременно
съдът намира, че с частичното извънсъдебно плащане на месечните вноски за
договорна лихва, както и на част от главницата, ответникът е признал
договорната си обвързаност с ищцовото дружество и получаването на сумите по
кредита, което признание има висока доказателствена стойност в процеса, в
случая подкрепено от останалите доказателства – арг. чл. 175 ГПК.
Предвид изложеното, съдът приема, че ищецът е изпълнил изцяло задълженията
си по договора с предаването на сумите по кредита в полза на ответника, с което
за последния, като насрещна договаряща страна е възникнало задължението да
върне цялата заемна сума, заедно с уговорената договорна /възнаградителна
лихва/ на съответните падежни дати.
В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението, направено от
особения представител на ответника, за отсъствието на активна материалноправна
легитимация на ищеца като носител на вземанията по догорова, обосновано с
твърдението, че същите са били прехвърлени в полза на трето лице. По делото се
установи, че страни по договора за кредит са именно ищцовото дружество „Тексим
Банк“ АД, в качеството си на кредитор и ответникът Г.М., в качеството си на кредитополучател.
Фактът, че договорът е сключен от „Изипей“ АД, в качеството му на кредитен посредник, не
променя извода, че страна като кредитор е именно ищецът, доколкото в тази
двустранна сделка посредникът действа от името и за сметка на търговската
банка, въз основа на възлагането /съдържащо и упълномощаване/, осъществено с
договора за посредничество при предоставяне на финансови услуги от 05.11.2012
г.
Като страна по сделката, в качеството си на кредитор, именно „Тексим Банк“
АД се явява и материалнолегитимиран носител на вземанията, произтичащи от
договора за кредит – овърдрафт.
По отношение предмета на този договор, с оглед оспорванията, направени от
особения представител, следва да се отбележи, че се касае за кредит –
овърдрафт, при който на кредитополучателя е предоставено ползването на заемна
сума с определен максимален размер – кредитен лимит, който става дължим в
неговата цялост на уговерения падеж на договора и при който е възможно
многократно ползване на суми по отпуснатия овърдрафт, водещо до намаляване на
разполагаемия кредитен лимит със стойността на транзакцията. При последния ежемесечно
кредитополучателят дължи внасянето на договорна лихва върху вече усвоената сума
– арг. клаузите на чл. 2 и чл. 4 от договора. В конкретния
случай, от данните, следващи от приетите писмени доказателства и изводите в
съдебно – икономическата експертиза се установи, че ответникът Г.М.
първоначално е усвоил целия кредитен лимит в размер от 3 000 лв., след което е
извършил частично погасяване с 2 000 лв., както и последващи усвоявания на суми
в рамките на лимита, при което общо използваната от него сума възлиза на 5 000
лв., а погасената чрез плащане на 2 000 лв. или останалата неплатена главница
възлиза именно на сумата от 3 000 лв.
В тази връзка доводът на особения представил, че сумите по кредита,
усвоявани след 28.10.2014 г., не са премет да исковата претенция, поради което
и не следва да бъдат съобразявани, се явяват неоснователни. В случая искането
на ищцовото дружество е да се признае, че ответникът му дължи непогасена
главница в размер от 3 000 лв. по договор за потребителски кредит – овърдрафт №
ЕСL-000000007РР от 28.10.2014 г. Следователно, основанието, на което се
претендира вземането, е договорът за кредит. Сключването на последния под
формата на кредит – овърдрафт обуславя нееднократните транзакции, в частност
многократно използваните от ответника суми в рамките на кредитния лимит. Ето
защо, в подобна хипотеза главницата по кредита е не само първоначално усвоената
сума, а и всяка последваща такава, като част от овърдрафта.
Съдът намира за доказано, че именно Г.М. е лицето, усвоявало процесните
суми, което обстоятелство следва, както от приетите по делото разписки,
издадени от „Изипей“ АД, така и от изводите на вещото лице по съдебно – икономическата
експертиза. В този смисъл независимо, че за използването на три от сумите по
делото не са анжагирани разписки за получаването им в брой от М. /с оглед
твърдяното несъхраняване на същите в архива на третото за процеса лице/, то
изводът, че същите са използвани от ответника следва от експертизата, работила
и въз основа на извлеченията на ищцовото дружество, данните в които не са
опровергани от други доказателства в процеса.
Изясни се, че ищецът излага твърдения за настъпила предсрочна изискуемост
на кредита на основание чл. 8 от договора – поради неплащане от ответника на
дължимите ежемесечни вноски за договорна лихва, начислени на 03.07.2017 г.,
01.08.2017 г. и на 01.09.2017 г., с оглед на което кредитният лимит бил блокиран,
а кредитът обявен от ищеца за изцяло предсрочно изискуем, считано от 08.09.2017
г.
От приетите по делото доказателства се установи, че първоначално уговореният
срок на действие на процесния договор за потребителски кредит е 28.10.2015 г. с
клауза за автоматичното продължаване на неговото действие за всеки нов 12 – месечен
период, освен при взето решение отг търговката банка в противен смисъл. По
делото не се твърди и не се установява волеизявление на „Тексим Банк“ АД в
такава насока, поради което следва да се приеме, че действието на договора е
било продължено до 28.10.2017 г. /т.е. два пъти/. Този извод се потвърждава от
осъществените от ответника М. действия по извънсъдебно плащане на ежемесечните
вноски за договорна лихва, с дата на последното внасяне – 13.07.2017 г.
Същевременно, по делото се доказа и наличието на твърдения от ищеца и
уговорен в клаузата на чл. 8, ал. 1 от договора случай на неизпълнение от
кредитополучателя, пораждащ правото на кредитора да обяви целия кредит за автоматично
предсрочно изискуем и за блокиране на кредитния лимит, а именно невнасянето на
дължимата договорна лихва на 03.07.2017 г. и на 01.08.2017 г., която забава
надхвърля 30 дни, следващ от изводите по съдебно – икономическата експертиза.
Съдът, при анализ на събраните по делото доказателства, намира, че правото
на ищеца за отнемане преимуществото на срока на договора е било и надлежно
доведено до знанието на кредитополучателя Г.М. с получаването на уведомителното
писмо на 18.09.2017 г., а с това и преди депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – на 22.12.2017 г., в съотвествие с установеното в мотивите на т. 18 на ТР
№ 4/2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, както и с решение №
58/15.04.2009 г. по т. д. № 584/2008 г. II т. о., ВКС.
Следователно, към момента на сезиране на съда вземанията на ищцовото
дружество по процесния договор за потребителски кредит са станали изискуеми
/считано от 18.09.2017 г./, в случая преди изтичане на крайния срок на действие
на договора – 28.10.2017 г.
При определяне конкретния
размер на вземанията, съдът съобрази изводите на вещото лице по съдебно – икономическата
експертиза с отразените в същата данни за размера на платените от ответника
суми и останалите непогасени такива именно към датата на предсрочната
изискуемост. Съгласно същите дължимата и неплатена главница по договора възлиза
на сумата от 3 000 лв.
По отношение размера на
дължимата възнаградителна лихва съдът съобрази периода, за който се претендира
същата – 03.07.2017 г. до 08.09.2017 г., предхождащ по време обявяването на
кредита за предсрочно изискуем, както и изводите по експертизата относно нейния
размер, възлизащ на сумата от 139,28 лв. По делото не се установи търговската
банка едностранно да е променила договорния лихвен %, установен при сключването
на договора, в посока на увеличаването му. Ето защо, в полза на ищеца е
възникнало вземане за договорна лихва в сочения размер.
Изясни се, че с отговора
на исковата молба особеният представител въвежда правопогасяващо възражение с
твърдението, че вземанията са недължими поради погасяването им по давност.
Съдът намира това възражение за неоснователно, предвид следните съображения:
При систематичното
тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва изводът, че
погасителната давност е законоустановен период от време, през който носителят
на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи възможността
да получи защита на правото си чрез средствата на държавната принуда.
В настоящия случай,
спрямо вземането в размер на сумата от 3 000 лв., представляващо останалата
непогасена главница по договора за кредит, намира приложение общият петгодишен
давностен срок, установен в разпоредбата на чл. 110 ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал.
1 ЗЗД давността започва да тече от момента, в който вземането е изискуемо.
Задължението, поето от ответника е да върне общия използван /усвоен/ кредит от
разрешения кредитен лимит на падежа на овърдрафта, в случая на 28.10.2017 г. /с
отглед автоматичното продължаване на неговото действие/. Предвид обявената
предсрочна изискуемост на целия кредит на 18.09.2017 г., то следва да се
приеме, че давността за вземането започва да тече именно от тази дата. В случая
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основана на документ по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист е депозирано на 22.12.2017 г., което действие води
до прекъсване на давностния срок на основание чл. 116 ГПК, съответно до
спирането ѝ докато трае процеса – арг. чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД. С оглед на това и при съобразяване с падежа на вземането съдът намира, че
не е изтекъл приложимият давностен срок, което прави неоснователно
правопогасяващото задължение на ответната страна по отношение на това вземане и
на общо основание М. дължи сумата от 3 000 лв.
По отношение на вземането
в размер на сумата от 139,28 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода от 03.07.2017 г. до 08.09.2017 г., приложение намира тригодишният
давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Предвид това и при съобразяване с
периода на това притезание и датата на подаване на заявлението – 22.12.2017 г.
съдът намира, че и това вземане не е погасено по давност.
С оглед всичко изложено
дотук, предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК с предмет вземането в размер на сумата от 3 000 лв. – непогасена главница по договора за
кредит, се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Предявеният иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК с предмет вземането в размер на сумата от 190,44 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 03.07.2017 г. до 08.09.2017 г. се явява
частично основателен – за сумата от 139,28 лв. и в тази част следва да бъде
уважен, а за разликата до пълния предявен размер или за сумата от 51,16 лв. –
отхвърлен като неоснователен.
Изясни се, че ищцовото
дружество претендира и вземане от 317,57 лв., представляваща наказателна лихва
за периода от 08.09.2017 г. до 20.12.2017 г. Съдът намира тази претенция за
частично основателна, предвид следните съображения:
В клаузата на чл. 5, ал.
4 от процесния договор за потребителски кредит – овърдрафт от 28.10.2014 г. е
предвидено, че при забава в плащането на дължими суми по кредита, респ. при
обявяването му за предсрочно изискуем на основание чл. 8 от същия, върху
размера на просрочените суми ответникът следва да заплати на търговската банка лихва,
равняваща се на сбора от договорната лихва и законната лихва за забава. В
депозираната по делото уточнителна молба от 05.09.2018 г. ищецът изяснява, че
претендирата наказателна лихва /неустойка/ представлява сбор от тези два
компонента. По делото се доказа соченото неизпълнение на задължението на
ответника за заплащане на месечната договорна лихва от 03.07.2017 г., дало
основание на ищеца да обяви кредита за предсрочно изискуем, доведено до
знанието на ответника на 18.09.2017 г. Считано от този момент за него е
възникнало задължението да върне използвания и непогасен лимит в размер от 3
000 лв. Следователно от този момент /а не от 08.09.2017 г./ предвид
неизпълнението от М. в темпорално отношение, в правната сфера на кредитора се е
породило правото да получи обезщетение за забава – арг. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на
чл. 33, ал. 1 от Закона за потребителския кредит при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, а съгласно ал. 2 на същия текст при забава на плащанията по кредита
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Посочените
разпоредби следват да намерят приложение спрямо процесното договорно
правоотношение, породено от договор за потребителски кредит по см. на чл. 9,
ал. 1 ЗПК, сключен за предоставяне в заем на парична сума за потребителски
нужди – чл. 1, ал. 1 от договора. Следователно, ответникът дължи обезщетение за
забава за периода от 18.09.2017 г. до 20.12.2017 г., но до размера на лихвата
за забава, представляваща един от двата компонента, формулиращи договорната неустойка
за забава по чл. 5, ал. 4 от договора, наред с договорната лихва. Размерът на
лихвата за забава за периода от 18.09.2017 г. до 20.12.2017 г., дължима върху
главницата от 3 000 лв. възлиза на сумата от 78,34 лв., определен от съда
по реда на чл. 162 ГПК. За тази сума предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр
чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен
размер от 317,57 лв. или за сумата от 239,23 лв., както и за периода от 08.09.2017
г. до 17.09.2017 г. – отхвърлен като неоснователен.
Възражението на ответната
страна за недължимост на вземането поради погасяването му по давност се явява
неоснователно, с оглед периода, за който се дължи, приложимият тригодишен
давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД и датата на подаване на заявлението –
22.12.2017 г.
Върху уважената част от
главницата се дължи и законна лихва,
считано от подаване на заявлението – 22.12.2017 г. до окончателното изплащане
на вземането, поради изпадането на ответника в забава и продължаващото
неизпълнение по отношение на тази част от вземането.
По отговорността за разноски:
Съгласно задължителните
за съда разяснения, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и за
разноските в заповедното производство. С оглед изхода на спора право на
разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковете, имат и
двете страни. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК в полза на ищеца, съразмерно с
уважената част от исковите претенции, следва да бъде присъдена сумата от 110,21
лв.– разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство и сумата от 561,85 лв. – разноски за държавна такса, депозит за
особения представител и за вещото лице, и юрисконсултско възнаграждение в
настоящия процес. Съдът определи юрисконсултското възнаграждение на ищеца в
двете съдебни производства в минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26
от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение
в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния представител на ищеца, както и конкретната фактическа и правна
сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, поначало има и
ответникът. Доколкото последният не е направил искане в тази насока, а и по
делото не са ангажирани доказателства за реалното им извършване /същият се представлява
в процеса от особен представител/, то и съдът не следва да присъжда
такива.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените
от „Тексим Банк“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Тодор Александров“ № 117 срещу Г.С.М., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, ул. „***установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК,
че Г.С.М. дължи на „Тексим Банк“ АД сумата от 3 000 лв., представляваща непогасена
главница по договор за потребителски кредит – овърдрафт № ЕСL – 000000007РР от
28.10.2014 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване в съда на заявлението – 22.12.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 139,28 лв .,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 03.07.2017 г. до 08.09.2017
г. и сумата от 78,34 лв., представляваща наказателна лихва
за периода от 18.09.2017 г. до 20.12.2017 г., за които суми по ч. гр. дело № 08880/2017 г. по описа на Районен
съд – Перник, ГО, VIII-ми състав са издадени Заповед № 7282 от 28.12.2017 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, като ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК
за разликата над уважения размер от 139,28 лв. до пълния предявен размер от
190,44 лв. или за сумата от 51,16 лв.,
представляваща възнаградителна лихва и иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 92, ал.
1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 78,34 лв. до пълния предявен размер
от 317,57 лв. или за сумата от 239,23 лв., представляваща наказателна лихва,
както и за периода от 08.09.2017 г. до 17.09.2017 г.
ОСЪЖДА Г.С. М.и ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:***,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Тексим
Банк“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор
Александров“ № 117 сумата от 110,21 лв., представляваща сторени разноски по
ч. гр. дело № 08880/2017 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, VIII-ми състав, както и сумата от 561,85 лв., представляваща сторени разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд
– Перник, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
При влизане в сила на решението ч. гр. дело № 08880/2017 г. по
описа на съда да се изпрати на съответния съдебен състав, като към същото се
приложи заверен препис от настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: