Решение по дело №505/2023 на Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

№ ________

 

 

Варна, ______________

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският административен съд, І-ви тричленен състав, в публичното заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:		ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:		ИВЕТА ПЕКОВА  ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря	Пенка Михайлова		и с участието
на прокурора	Силвиян Иванов		изслуша докладваното
от съдията	Искрена Димитрова
адм. дело № 505/2023г.

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на И.М.М., ЕГН: **********,***, чрез адв.Г.К., против Решение
№ 94/19.01.2023г. на ВРС, IV-ти състав, постановено по НАХД № 4529/2022г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 22-0442-000608/06.10.2022г. на н-к Сектор в ОДМВР-Варна, РУ 04-Варна, с което за нарушение на чл.174, ал.3 и на основание чл.174, ал.3, пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, му е наложена глоба, в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и в полза на ОДМВР-Варна са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в превратен анализ на събраните доказателства и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Конкретно сочи, че описаната в решението фактическа обстановка не кореспондира с обективната истина по делото. Неправилно не са кредитирани показанията на св.Иванов, както и представеното банково извлечение от сметка в Банка ДСК, като в същото време безрезервно са кредитирани показанията на полицейския служител, което се равнява на липса на мотиви, т.к. не става ясно каква е била действителната воля на съда. Твърди, че при внимателен анализ на доказателствата се обосновава извод, че е бил канен да бъде тестван за наркотици не веднага след съставянето на първия АУАН (за неизползване на обезопасителен колан), а около половин час след това. Твърди и че АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл.42, т.3, пр.2 ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН относно описанието на нарушението, като ВРС неправилно не е съобразил така допуснатите съществени процесуални нарушения. Твърди и че в обстоятелствената част на АУАН е посочено, че мястото на нарушението е гр.Варна, кв.Аспарухово, ул.Средец № 8, а в НП е посочено друго място – ул.Средец № 63, като ВРС е сторил неуспешен опит да санира този порок, който съгласно закона всякога представлява съществено нарушение и самостоятелно основание за отмяна.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.К., който поддържа жалбата на наведените в нея основания. Сочи, че е налице опорочена полицейска проверка, поради което като е потвърдил НП, ВРС е постановил неправилно решение. Моли за отмяна на същото и постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

Ответната страна – н-к Сектор в ОДМВР-Варна, РУ 04-Варна, оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки С.д. № 4396/22.03.2023г. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна ВРС е приел за установено, че на 22.08.2022г. екип на ОДМВР-Варна – св.Д. и св.Д., в гр.Варна по ул.Средец, спрели за проверка, л.а. Мерцедес ЦЛК 270 ЦДИ, с рег.№ В7989ТА, управляван от И.М., който бил без обезопасителен колан. Полицейските служители потърсили съдействие от друг полицейски служител – св.П., за да бъде извършена проверка на М. за употреба за наркотични вещества. След около 20 – 40 минути св.П. пристигнал на място и поканил М. за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества с Дрегер дръг тест 5000. М. отказал да бъде тестван, поради което му бил издаден талон за медицинско изследване на кръвта за наличие на наркотични вещества. Отказът бил приет за нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП, за което срещу М. бил съставен АУАН серия GA № 639546/22.08.2022г., а въз основа на него било издадено НП № 22-0442-000608/06.10.2022г., с което му е наложена глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Срещу М. било съставено и друго НП с № 22-0442-000605/06.10.2022г. за нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП – неизползване на обезопасителен колан.

За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел, че отказът на М. да бъде тестван за употреба на наркотични вещества се установява от показанията на св.Дойчев и св.Дачев, които са очевидци и са възприели отказа пряко и непосредствено. ВРС е приел, че техните показания се подкрепят и от писмените доказателства – съставения АУАН и талона за медицинско изследване, както и от обстоятелството, че при съставянето на АУАН М. не е възразил срещу нито една от констатациите на полицейските служители. Не са кредитирани показанията на св.И. – че през м.август 2022г. е виждал М. в района на Банка ДСК, двамата теглили пари, след което М., по-встрани от полицейските служители, запалил марихуана – по съображения, че същите не кореспондират с останалите доказателства по делото и няма логика М. да пуши цигара с марихуана в присъствието на полицейски служители. ВРС не е кредитирал и извлечението от банкова сметка *** (като доказателство, че М. бил пуснат от полицейските служители да тегли пари), т.к. сметката е с титуляр Ф.К. (баба на М.), и от същото не се установяват лично извършени от М. действия. Отделно е съобразено, че отразеният час на теглене 15,13 часа, значително предхожда във времето часа на отказа за изследване – 16,15 часа, поради което не може да се приеме за установено, че след извършването на проверка за шофиране без обезопасителен колан, докато е изчаквал 20 – 40 минути пристигането на св.П., М. е бил пуснат от св.Д. и св.Д. да посети банката и изтегли пари, след което да се е върнал. При цялостната проверка за законосъобразност на НП, ВРС е приел, че АУАН и НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон – съдържат всички реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН, съдържанието им позволява извеждането на елементите от състава на нарушението, дадена е правилна правна квалификация на същото и правилно са определение следващите се за нарушението наказания. Относно оплакването, че е налице противоречие между АУАН и НП досежно мястото на извършване на проверката и на нарушението, ВРС е приел, че мястото е правилно посочено – гр.Варна, ул.Средец, а досежно конкретния номер на ул.Средец, е прието, че обстоятелството, че са посочени два различни номера не представлява съществено нарушение, ограничаващо правото на защита на лицето, т.к. управлението на МПС е динамично развиваща се ситуация, като при движението си автомобилът преминава през различни местоположения на пътния участък, поради което по-голяма от посочената конкретизация като населено място и улица е ненужна.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, и при правилно установени факти е стигнал до обоснован от доказателствата и закона извод за законосъобразност на наказателното постановление.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за извършен от ВРС превратен анализ на събраните доказателства и за едностранчиво, и бланкетно кредитиране само на показанията на полицейските служители.

Видно от съдържанието на процесните АУАН и НП, проверката и нарушението по чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП са извършени на 22.08.2022г. в 16:15 часа. На същата дата, но в 15:14 часа, е установено извършено от М. нарушение и на чл.137а, ал.1 ЗДвП, наказуемо по чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП. Мястото на проверката било гр.Варна, кв.Аспарухово, ул.Средец, до Банка ДСК.

Правилно ВРС е приел, че посочването в АУАН и НП на различен номер на ул.Средец, като място на извършване на нарушението, в случая не е съществено процесуално нарушение, и същото не ограничава правото на защита на наказаното лице. От показанията на св.Дачев се установява, че първоначално М. ***, до Банка ДСК, „…до № 8 или № 10“. Именно № 8 на ул.Средец е вписан в АУАН – на което място е възприето управлението на автомобила и същият е спрян за проверка. Същото място е посочено и в НП № 22-0442-000605/06.10.2022г., съставено за първото установено нарушение по чл.137а, ал.1 ЗДвП. Посоченият в процесното НП адрес – ул.Средец № 63, кореспондира с адреса на
РУ 04 – Варна, като същият е вписан и като адрес на полицейските служители А.Д. и И.Д. – свидетели на съставяне на АУАН. Безспорно се установява и че след спиране на автомобила за проверка, до изчакване на св.П. за извършване на теста за употреба на наркотични вещества, автомобилът на М. не е привеждан в движение, както и че М. е изчаквал в същия. При тези безспорни факти правилно ВРС е приел, че мястото на нарушението е достатъчно конкретизирано – гр.Варна, ул.Средец, и по-голяма конкретика в контекста на изискванията на чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН не е необходима.

Обосновано от събраните гласни и писмени доказателства ВРС е приел, че защитната теза на М. е недоказана. Показанията на св.И. не кореспондират с останалите доказателства, т.к. от една страна представеното банково извлечение от Банка ДСК е с титуляр трето лице, а от друга, отразената в извлечението операция по теглене на сума в размер на 100лв., предхожда значително часа на отказа на М. да бъде тестван. Часът на теглене на сумата предхожда и часа, в който управляваният от М. автомобил е преустановен от полицейските служители за извършване на проверка – според НП № 22-0442-000605/06.10.2022г. нарушението по чл.137а, ал.1 ЗДвП е установено в 15:14 часа. Всъщност от показанията на св.Д. се установява, че управляваният от М. автомобил е спрян за проверка на ул.Средец, до Банка ДСК. При това положение дори да се приеме, че действително М. е изтеглил сумата, то това се е случило непосредствено преди да бъде спрян за първоначалната проверка, а не в интервала между двете проверки, докато е изчакван св.П. за извършване на теста за употреба на наркотични вещества – каквато е защитната теза на касатора.

Следва да се има предвид и че с процесното НП М. е санкциониран за нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП, която предвижда санкция за водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за употребата на наркотични вещества или техни аналози. В този смисъл не употребата на наркотични вещества е съставомерен признак от обективна страна на вмененото нарушение, а отказът на водача да бъде тестван.

Достатъчно е лицето, отказало изследването да има качеството на „водач“ на ППС по смисъла на §6, т.25 ДР ЗДвП, а в случая това е безспорно, т.к. по делото не са събрани доказателства, доказващи прекъсване на връзката на водача М. с управлявания от него автомобил между двете проверки.

Съгласно §6, т.25 ДР ЗДвП и в контекста на фактите по делото, „водач“ е лице, което управлява ППС. По арг. от разпоредбите на Раздел V до Х от ЗДвП, понятието „управление“ на пътно превозно средство включва всяко действие по упражняване на контрол върху
 същото – потеглянето, движението, маневрирането и спирането, а според т.2 от ППВС № 1/17.01.1983г. по н.д. № 8/82г., понятието „управление“ на ППС, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, както и задължителните указания на оправомощените лица, когато тези действия или бездействия са свързан с опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение.

От показанията на св.Д. се установява, че след спиране на автомобила за извършване на проверката във връзка с неизползването на обезопасителен колан, до пристигане на св.П. и отказа за тестване за употреба на наркотици, М. не е напускал автомобила и мястото на проверката. Както бе посочено по-горе, липсват безспорни доказателства за тези му твърдения, т.к. банковото извлечение е за движението по сметка на трето лице и операцията по теглене на сумата е регистрирана преди започване на първоначалната проверка – когато за пръв път е спрян автомобила, поради което правилно ВРС не е кредитирал показанията на св.И..

Отказът на М. да бъде тестван за употребата на наркотични вещества се потвърждава както от гласните доказателства, така и от приложения по преписката талон за медицинско изследване, в което М. е подписал, респ. е удостоверил, че отказва извършването на проверката. Липсват и вписани възражения в АУАН, както и депозирани писмени такива в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН.

По изложените съображения настоящият състав на Адм.съд-Варна преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно         , поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, в полза на ответника следва на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00лв., определено по реда на чл.37 ЗПП, вр.чл.27ж от НЗПП.

Водим от горното, Варненският административен съд, І-ви касационен състав, на основание чл.221, ал.2 от АПК

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 94/19.01.2023г. на ВРС, IV-ти състав, постановено по НАХД № 4529/2022г.

 

ОСЪЖДА И.М.М., ЕГН: **********,*** да заплати на Областна дирекция на МВР-Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00лв.

 

Решението е окончателно.

Председател:                                              

 

Членове:       1.                               

 

2.