Определение по дело №1526/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13730
Дата: 31 май 2022 г. (в сила от 31 май 2022 г.)
Съдия: Темислав Малинов Димитров
Дело: 20221110101526
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13730
гр. София, 31.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110101526 по описа за 2022 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Ответникът е представил писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните
предпоставки за приемането им.
Искането на ищеца за изискване на пр. № 150/2016 на КЗД и пр. № 31/2017 на
КЗД е неоснователно, доколкото страните нямат спор относно обстоятелството, че
ответникът не си е дал отвод по пр. № 150/2016 на КЗД.
Искането на ищеца за изискване на решение по сигнал с рег. № ЦУ 01/С-
549/09.11.2018г. на КПКОНПИ е неоснователно, доколкото същото е приложено към
отговора на исковата молба.
Искането на ответника за изискване на НЧХД 18529/2015г. на СРС, 116 с-в,
ведно с ВНЧД № 4812/2016г. на СГС, е неоснователно, доколкото по делото са
приложени крайните актове, с които приключват производствата.
Искането на ответника за изискване на заверен препис от решение № 5843 от
18.10.2017г. по адм.д. № 4547/2017г. на АССГ, с отметка кога същото е влязло в сила, е
основателно и следва да бъде уважено.
При условията на евентуалност ответникът релевира възражение за прихващане
със сумата в размер на 384 лв., представляваща съдебни разноски по НХЧД
18529/2015г. на СРС, 116 с-в.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ при условията на евентуалност
1
възражение за съдебно прихващане, релевирано от страна на ответника, на вземането
за сумата в размер на 384 лв., представляваща съдебни разноски по НХЧД 18529/2015г.
на СРС, 116 с-в.
ПРИЕМА представените към отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА заверен препис от решение № 5843 от 18.10.2017г. по адм.д. №
4547/2017г. на АССГ, с отметка кога същото е влязло в сила.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания на страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 29.06.2022 г., от 11:30 часа, за когато
да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис от отговора на исковата молба с приложените към него документи.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Ищецът – Т. Д. П., твърди, че в резулатат на виновно и противоправно
поведение на ответника е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във
възмущение и гняв, трайни морални болки и страдания, които продължавали и до днес,
безсилие и чувство за несправедливост. Твърди, че ответникът, в качеството си на член
на Комисията за защита от дискриминация, е участвал в разглеждането на пр. №
150/2016 на КЗД, образувана по жалба на ищеца, и не си е дал отвод, въпреки че са
били налице предпоставките за това, поради наличието на НЧХД 18529/2015г. на СРС,
116 с-в, със страни ищеца и ответника. Счита, че с неотвеждането си ответникът е
нарушил чл. 22 ГПК и пр. № 150/2016 на КЗД е била разгледана от незаконен състав,
както и че ответникът е допринесъл за отхвърляне на жалбата на ищеца по процесната
преписка. Ето защо предявява настоящия иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на
ищеца неимущетсвени вреди.
Ответникът – С. С. АХМ., оспорва иска, като твърди, че от 2017 г. не е член на
КЗД. Твърди, че не попада в неговата компетентност избора на членовете на състава,
който е разгледал пр. № 150/2016 на КЗД и че същите се определят от председателя на
КЗД. Излага, че като редови член от състава неговото участие е било само формално, а
водеща роля при разглеждането на преписката са имали докладчикът и председателят
на съответния състав, поради което счита, че не е станал причина за отхвърляне на
жалбата на ищеца по пр. № 150/2016 на КЗД. Твърди, че въпреки наличието на дело
между страните, същото не създава задължение за самоотвод на ответника, а отвод не е
бил поискан и от страна на ищеца. Твърди още, че към 21.03.2017 г. – датата на
заседанието по пр. № 150/2016 на КЗД, и към 06.04.2017 г. – датата на постановяване
на решение по процесната преписка, НЧХД 18529/2015г. на СРС, 116 с-в, е било
приключило, поради което не е било налице основание за отвод на ответника. Ето защо
оспорва да е налице противоправно поведение от негова страна, както и наличието на
причинна връзка между претендираните вреди и участието му в състава, разглеждащ
процесната преписка. В условията на евентуалност релевира възражение за
съпричиняване от страна на ищеца, тъй като същият не е поискал отвода му, както и
възражение за прихващане със сумата в размер на 384 лв., представляваща съдебни
2
разноски по НХЧД 18529/2015г. на СРС, 116 с-в. Моли за отхвърляне на иска, като
претендира и разноски по делото.
Предвид становището на страните и на основание чл. 153 ГПК съдът счита, че
като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят следните
обстоятелства, а именно: че ответникът е взел участие в разглеждането на пр. №
150/2016 на КЗД и не си е направил отвод; че между страните е било налице НЧХД
18529/2015г. на СРС, 116 с-в.
По иска с правно основание чл. 45 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже:
противоправно поведение от страна на ответника; вреда – претърпяване на сочените в
исковата молба неимуществени вреди; пряка и непосредствена причинна връзка между
противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди.
При доказване на посочените обстоятелства и на основание чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.
В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина, както и да докаже
възражението си за съпричиняване и погасяване на дълга.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3