№ 998
гр. Велико Търново, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Г.
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Гражданско дело №
20244110100795 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Н. Р. Т. срещу С. Г. С., с
която се иска на ищцата да бъде предоставено упражняването на
родителските права по отношение на непълнолетния А. С.ов С., при която да
бъде и местоживеенето на детето, за определяне режим на лични отношения с
бащата, както и за осъждането на последния да заплаща издръжка за детето –
за напред и за минал период. С молбата е отправено и искане да бъде дадено
разрешение за пътуването на детето в чужбина, както и да му бъдат издадени
необходимите документи за това.
Ищцата твърди, че от съвместното съжителство на страните е роден
непълнолетният А. С.ов С., както и че с ответника са разделени от м. юни
2022 г. Заявява, че с последния не могат да постигнат съгласие относно
упражняването на родителските права, личните контакти и издръжката на
детето, както по въпросите, свързани с пътуването му в чужбина.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба.
В проведеното открито заседание ищцата и нейният процесуален
представител поддържат исковата молба и молят за нейното уважаване.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От представеното удостоверение за раждане се установява, че страните са
родители на непълнолетния А. С.ов С..
От изготвения социален доклад става ясно, че след раздялата на
родителите основните грижи по отглеждането и възпитанието на детето се
1
полагат от майката, която е осигурила за сина си сигурна и спокойна семейна
среда, в която са задоволени всички негови потребности. Установява се, че
понастоящем контактите между детето и бащата са изключително редки. В
доклада се сочи, че детето се чувства добре при майка си и иска и за напред
да продължи да живее с нея.
Относно родителските права:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК, когато родителите не живеят
заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на децата,
упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката им,
този спор се разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето.
Решението за предоставяне упражняването на родителските права на единия
от родителите следва да се основава най-вече на интересите на децата, както и
съобразно родителските качества, полагането на грижи и уменията за
възпитание от родителите, социалното им обкръжение и битовите условия,
възрастта на децата, привързаността им към родителите и помощ от трети
лица, както и всички други възможни фактори за отглеждане на децата в
подходяща семейна среда.
В случая съдът намира, че с оглед данните от изготвения социален доклад
в тази насока в несъмнен интерес на детето е упражняването на родителските
права да бъде предоставено на майката, при която да бъде и неговото
местоживеене. За да достигне до този извод, съдът съобразява установените
от социалните работници родителски качества на майката, наличието на
подкрепяща среда в лицето на нейните родители, както и вече установеното
фактическо положение, в рамките на което за непълнолетния А. С.ов С. е
осигурена сигурна и спокойна семейна среда. В тази връзка съществено се
явява и обстоятелството, че бащата не е взел становище по предявения иск, не
е проявил желание да упражнява родителите права и не е съдействал на
социалните работници, поради което е очевидно, че на този етап възлагане
правата на него би било неудачно.
Относно режима на личния отношения:
Не следва, разбира се, да бъде пренебрегвана необходимостта от контакти
с бащата с оглед правилното възпитание и израстване на детето като зряла и
пълноценна личност, за което несъмнено се изисква същото да общува с
всеки от родителите си. Затова, предвид извода за основателност на иска за
предоставяне упражняването на родителските права на майката, на бащата
следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения
със своя син. В тази връзка, като съобрази пола и възрастта на детето, както и
обстоятелството, че към момента същото живее в гр. Полски Тръмбеш, а
бащата живее в с. Раданово, съдът намира за подходящ следния режим на
2
лични отношения: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето
10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, с преспИ.е при бащата, две
седмици през лятната ваканция на детето, разделени на два периода от по
една седмица, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, всяка
нечетна година за Новогодишните празници за времето от 10:00 часа на 31-ви
декември до 18:00 часа на 2-ри януари и всяка четна година за Коледните
празници за времето от 10:00 часа на 24-ти декември до 18:00 часа на 26-ти
декември. За осъществяването на посочения по-горе режим на лични
отношения бащата следва да взема и връща детето от и до адреса по
местоживеенето му при майката.
Относно дължимата издръжка:
Нуждите на детето понастоящем са свързани най-вече с необходимостта
от средства за храна, облекло, здравеопазване, образование, свободно време,
както и от средства за създаването на нормални битови условия за живот. По
делото са налице данни за конкретната трудова ангажираност на майката, но
не и такива за трудовата ангажираност на бащата. Доколкото обаче липсват
доказателства в обратната насока, съдът приема, че бащата е лице в активна
трудоспособна възраст, което полага труд и реализира доходи от същия, респ.
следва да отделя част от тези доходи за издръжката на непълнолетния си син.
Тук следва да се има предвид, че по делото не бяха ангажирани доказателства
ответникът да има финансови ангажименти към други свои низходящи или
възходящи, разходи за продължително лечение и пр. С оглед на горното,
съдът намира, че издръжка в размер от 250.00 лева месечно е адекватна и
съобразена както с интереса на детето, така и с възможностите на бащата,
който въпреки дадените му указания на ангажира доказателства за доходите
си.
Посоченият размер на дължимата от ответника издръжка се отнася както
за периода преди подаването на молбата, така и за в бъдеще.
Искът за издръжка за минало време обхваща период от 7.3.2023 г. до
подаване на исковата молба – 7.3.2024 г., като претендираната сума за този
период възлиза на 2 280.00 лева /т.е. по 190.00 лева на месец/. С оглед приетия
от съда размер на издръжката /250.00 лева месечно/ претенцията за минало
време е доказана по своето основание и в претендирания от ищцата размер.
По иска по чл. 127а, ал. 2 СК:
3
Съгласно разпоредбата на чл. 127а СК, въпросите, свързани с пътуване на
дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се
решават по общо съгласие на родителите, а при липсата на такова спорът
между тях се разрешава от съда.
В настоящия случай до приключване на устните състезания бащата не е
дал съгласие детето да пътува в чужбина, още по-малко изрично такова в
изискуемата форма, поради което същото може да бъде заместено по реда на
чл. 127а, ал. 2 СК. Съдът намира, че в случая пътуването в чужбина е в
интерес на детето, доколкото посещението на друга държава и опознаването
на друг народ безспорно ще се отрази благоприятно на социалното и
културното му развитие и ще способства за съзряването му като личност. На
свой ред, отхвърлянето на искането би ограничило правата на свободно
придвижване на детето, гарантирано както от Конституцията Република
България, така и от ЕКПЧ и Конвенцията за правата на детето.
По тези съображения съдът намира, че са налице законовите основания за
даване на исканото разрешение за пътуване на детето в чужбина, чрез което
да се замести липсващото съгласие на бащата, още повече, че в съвременния
мобилен свят решенията за пътуване все повече придобиват ежедневен и
битов характер.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от ТР
№ 1/3.7.2017 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС, съдът може да
разреши по реда на чл. 127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете
в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен
период от време и/или до определени държави респ. държави, чийто кръг е
определяем, или за неограничен брой пътувания, през определен период от
време, но до определени държави. На следващо място, разрешението за
пътуване не може да бъде дадено за прекалено дълъг период, тъй като с
течение на времето е възможно да настъпят промени, непредвидими към
датата на първоначалното му определяне /Решение № 244/3.7.2014 г. по гр.д.
№ 953/2014 г. на IV г.о. на ВКС/. Единствено наличието на изключителни
извънредни обстоятелства могат да обусловят даването на разрешение за по–
продължителен период /Решение № 253/20.7.2015 г. по гр.д. № 7336/2014 г. на
ВКС/. В случая в уточнението на исковата молба майката е посочила, че
желае синът й да пътува до страните от Европейския съюз и Република
4
Турция, като в тази връзка съдът приема, че това са сигурни държави, при
престоя в които животът и здравето на непълнолетния няма да са застрашени.
Исканият срок на разрешението, макар да е до навършване на пълнолетие, не
е прекалено дълъг, тъй като до 18-тата годишнина на детето има по-малко от
три години. Съдът намира, че ограничение в броя на пътуванията и в тяхната
продължителност не следва да се налага, тъй като липсва основателна
причина за това.
Даването на исканото разрешение за пътуване на детето в чужбина, което
да замести липсващото съгласие на бащата, предпоставя и даване на
разрешение и за снабдяването на детето със задграничен паспорт само по
молба на майката по реда на Закона за българските лични документи.
По разноските:
С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищцата
направените от последната разноски за производството в общ размер от
526.60 лева, включващи заплатените държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса в общ размер от
451.20 лева върху размера на присъдената издръжка за бъдеще време – 4 %
върху тригодишните платежи на издръжката и 4 % върху присъдената
издръжка за минало време.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
непълнолетния А. С.ов С., ЕГН ********** на майката Н. Р. Т., ЕГН
**********, при която определя и местоживеенето на детето.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата С. Г. С., ЕГН
********** и непълнолетния А. С.ов С., ЕГН **********, както следва:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето 10:00 часа в
събота до 18:00 часа в неделя, с преспИ.е при бащата:
две седмици през лятната ваканция на детето, разделени на два периода
от по една седмица, които не съвпадат с платения годишен отпуск на
5
майката;
всяка нечетна година за Новогодишните празници за времето от 10:00
часа на 31-ви декември до 18:00 часа на 2-ри януари
всяка четна година за Коледните празници за времето от 10:00 часа на
24-ти декември до 18:00 часа на 26-ти декември.
За осъществяването на режима на лични отношения бащата следва да
взема и връща детето от и до адреса по местоживеенето му при майката.
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН ********** да заплаща за сина си А. С.ов С.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Н. Р. Т., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер от 250.00 /двеста петдесет/ лева,
считано от подаване на исковата молба – 7.3.2024 г. до настъпване на законни
причини за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН ********** да заплати за сина си А. С.ов С.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Н. Р. Т., ЕГН
**********, сумата от 2 280.00 /две хиляди двеста и осемдесет/ лева,
представляваща издръжка за периода от 7.3.2023 г. до 7.3.2024 г.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, с която
исковете за издръжка са уважени.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ , заместващо съгласието на бащата С. Г. С., ЕГН
**********, за пътуване на непълнолетния А. С.ов С., ЕГН ********** извън
територията на Република България - до страните от Европейския съюз и
Република Турция, без ограничения в броя на пътуванията в рамките на
съответната календарна година и без ограничения в продължителността на
всяко пътуване, за срок до навършване на пълнолетие от детето.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ , заместващо съгласието на бащата С. Г. С., ЕГН
**********, за издаване и получаване само по искане на майката Н. Р. Т.,
ЕГН ********** на задграничен паспорт на непълнолетния А. С.ов С., ЕГН
**********.
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН ********** да заплати на Н. Р. Т., ЕГН
********** сумата от 526.60 /петстотин двадесет и шест лева и шестдесет ст./
лева – разноски за производството.
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на съда държавна такса в размер от 451.20
/четиристотин петдесет и един лева и двадесет ст./ лева, както и 5.00 /пет/
лева – при служебно издаване на изпълнителен лист.
6
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7