РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2155
град
Пловдив, 27 ноември 2023 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, XI с., в открито заседание на втори ноември през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й. и участието на
прокурора………………, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 2394 по описа за 2023г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 226 от АПК, във връзка с чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕФСУ.
Развива
се по повод решение № 8373/14.08.2023г., постановено по адм.
дело № 6932 от 2022г. по описа на ВАС, Пето отделение, е отменено решение № 1101/15.06.2022г.,
постановено по адм. дело № 705 от 2022г. по описа на
Административен съд – Пловдив, с което е отменено Уведомително писмо № 377/подмярка 6.4.1 изх. № 01-2600/1084 от 02.03.2022г.,
издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, В ЧАСТТА ПО Т. II, тт. 1, 2, 3 и 4, с което са приети за недопустими за финансиране част от
заявените от дружеството – кандидат „НИВЕРА 09“ ООД разходи в процедурата чрез
подбор № BG06RDNP001-6.003 „Развитие на
услуги във всички сектори и други земеделски дейности“ по Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г. и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Съгласно задължителните указания на касационната инстанция, с касационната
жалба на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ са представени нови
доказателства, представляващи втори оценителен лист за всеки от етапите на
извършената оценка (административно съответствие и допустимост и техническа и
финансова оценка), съставен от А.П., включена в състава на назначената
оценителна комисия по чл. 33 от ЗУСЕФСУ. Новопредставените
доказателства и установените въз основа на тях обстоятелства относно спазването
на реда и условията за оценяване на проектното предложение на „Нивера 09“ ООД следва да бъдат обсъдени от новия състав на първоинстанционния съд и след преценката им да бъде
обоснован извод за наличие или липса на отменително
основание по чл. 146, т. 3 от АПК – съществено нарушение на административно производствените
правила.
На
следващо място, са дадени задължителни указания за цялостен контрол за
законосъобразност на ИАА, въз основа на всички предвидени в разпоредбата на чл.
146 от АПК основания. Следва да бъдат взети предвид и всички новонастъпили обстоятелства, отнасящи се до установяване на
административния орган, който е последно овластен с
компетентността да издава АА от вида на процесния,
съответно дали към момента това е изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“
(който към 17.05.2022г. е бил конституиран като страна) или заместник –
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, по отношение на когото се навеждат
доводи за делегиране на правомощия в ресор „Програма за развитие на селските
райони“ (ПРСР).
Производството
по настоящото дело е образувано по жалба на
„Нивера 09“ ООД срещу уведомително писмо (УП) № 377/подмярка 6.4.1, изх. № 01-2600/1084 от 02.03.2022г.,
издадено от заместник -изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, В ЧАСТТА, с
която са приети за недопустими за финансиране заявените от дружеството с
проектното предложение с идентификационен № BG06RDNP001-6.003-0263 по ИСУН в процедура чрез подбор № BG06RDNP001-6.003 „Развитие на услуги
във всички сектори и други неземеделски дейности“ по подмярка
6.4.1. „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ от Програмата за
развитие на селските райони (ПРСР) 2014 - 2020г. разходи: 1) за специализирано
оборудване в размер на 45 378,33лв.; 2) за проектиране в размер на 28 000лв.;
3) за СМР – „Ажурна ограда“ в размер на 1 640,55лв. и 4) за СМР –
„Вертикална планировка“ в размер на 2 602,61лв.
Според дружеството - жалбоподател оспореното
уведомително писмо е неправилно и необосновано, поради което се иска неговата
отмяна и присъждане на направените разноски. Допълнителни съображения по
съществото на спора са изложени в депозираните при първоначалното разглеждане
на делото писмени бележки. Основно, възраженията се свеждат до обстоятелството,
че административният орган не се е произнесъл в срока, съгласно разпоредбата на
чл. 17, ал. 1 от ПМС № 162/05.07.2016г. за разглеждане и одобряване на
проектните предложения. Вследствие забавянето в произнасянето от около 4
години, е налице значително повишение на разходите за труд и материали, спрямо
референтните им стойности от 2018г. По отношение на разходите за проектиране е
посочено, че договорът с фирмата, предоставяща проектантски услуги, е сключен
на 10.10.2017г., т.е. почти една година преди
утвърждаването на Насоки за кандидатстване по процедурата, които включват и
Условията за кандидатстване, и Условията за изпълнение на одобрени проекти.
Ответникът, чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата и моли тя да се остави без уважение като недоказана. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирана страна, имаща право и интерес от оспорването като адресат на
оспореното уведомително писмо, което неблагоприятно засяга правната му сфера,
защото с него е извършена корекция на проектобюджета на проектното предложение,
която корекция по своята правна същност представлява отказ от финансиране по
ПРСР 2014 - 2020г., покриващ характеристиката за индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21 от ЗУСЕСИФ (с променено в последствие наименование
ЗУСЕФСУ). Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен
срок от съобщаване на оспореното уведомително писмо, извършено чрез ИСУН на
04.03.2022г. (л. 850 от адм. дело № 705 от 2022г.).
Жалбата е срещу индивидуален административен акт, който по общото правило на
чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕСИФ подлежи на оспорване пред съд по реда на АПК. Всичко
изложено налага извод, че жалбата е допустима.
Настоящият съдебен състав намира за установена
по делото следната фактическа обстановка: на 07.12.2018г. дружеството - жалбоподател
е подало проектно предложение „Дом за възрастни хора“ за участие в процедура
чрез подбор № BG06RDNP001-6.003 „Развитие на услуги във всички сектори и други неземеделски дейности“
по подмярка 6.4.1. „Инвестиции в подкрепа на
неземеделски дейности“ от ПРСР 2014 - 2020г., регистрирано в ИСУН (л. 60 от адм. дело № 705 от 2022г.). Със заповед № 03-РД/3319#14 от 13.08.2021г. (л. 858 – 861от адм. дело
№ 705 от 2022г.) на изп. директор на ДФ „Земеделие“ е
определен състав на оценителна комисия за разглеждане, оценяване и класиране на
проектни предложение и изготвяне на административни договори за безвъзмездна
финансова помощ (БФП)/откази за предоставяне на БФП по процедура № BG06RDNP001-6.003 „Развитие
на услуги във всички сектори и други неземеделски дейности“ по подмярка 6.4.1. „Инвестиции в подкрепа на неземеделски
дейности“ от ПРСР 2014 - 2020г. Съгласно оценителен лист от етап на оценка
„Техническа и финансова оценка“ на проектното предложение на дружеството – жалбоподател,
изготвен от оценителя Г.С.(л. 827 – 831 от адм. дело
№ 705 от 2022г.) и допълнително представен оценителен лист от етап на оценка
„Техническа и финансова оценка“ на проектното предложение на дружеството – жалбоподател,
изготвен от оценителя А.П. (л. 18 – 25 от адм. дело №
6935 от 2022г. по описа на ВАС), от максимални 137 точки проектното предложение
е получило 60 точки, като са посочени причините за отнемането на точки.
Въз основа на получените 60 точки е издадено
оспореното уведомително писмо – предмет на настоящото съдебно производство, с
което дружеството-жалбоподател е уведомено, че проектното предложение е
включено в списъка на проектните предложения, предложени за финансиране с
одобрен размер на БФП 260 997,42лв., представляващ 50% от одобрените
инвестиционни разходи. На дружеството е указано, че оценителната комисия е
извършила корекция на проектобюджета и е приела за недопустими за финансиране
следните заявени разходи:
1) разходи за специализирано оборудване,
заявен за финансиране размер от 45 378,33лв., от които недопустими за
финансиране в пълен размер, на основание чл. 19, ал. 7, т. 1 от ПМС № 162 от
05.07.2016г. поради несъответствия по т. 11, раздел 14.2 от Условията за
кандидатстване по процедура за подбор № BG06RDNP001-6.003 „Развитие на услуги във всички сектори и други неземеделски дейности“
по подмярка 6.4.1. „Инвестиции в подкрепа на
неземеделски дейности“ от ПРСР 2014-2020 г. (наричани по-нататък УК) – липса на
три независими оферти; представените оферти от „Глобъл
ентърпрайз“ ООД и „Адапт –
БТ“ ООД не отговарят на изискването за независимост на офертите по т.14.5 от подраздел 14, раздел 27 към УК, защото двете дружества имат
едно и също физическо лице като едноличен собственик на капитала и управител;
2) разходи за проектиране, заявен за
финансиране размер от 28 000лв., от които недопустими за финансиране в
пълен размер, на основание чл. 19, ал. 7, т. 1 от ПМС № 162 от 05.07.2016г. –
липса на документи за извършените разходи за проектиране съгласно т. 11 от
раздел 14.2 от УК, във връзка с т. 27 и т. 28 от раздел 24.1 от УК;
3) разходи за СМР – „Ажурна ограда“, заявен за
финансиране размер от 3 933,75лв., от които недопустими за финансиране
разходи в размер на 1 640,55лв. на основание чл. 19, ал. 7, т. 4 от ПМС №
162 от 05.07.2016г., във връзка с т. 13 от раздел 14.3 и т. 8 от раздел 14.2 от
УК – заявените разходи надвишават допустимите съгласно заповед № 03-РД/3395 от
24.08.2018г. на изп. директор на ДФЗ; референтните
разходи за ограда с дължина 160 попадат под код „СМР 4.2 Д“ от заповедта и
приложение № 7 към УК;
4) разходи за СМР – „Вертикална планировка“,
заявен за финансиране размер от 30 352,61лв., от които недопустими за
финансиране разходи в размер на 2 602,61лв., на основание чл. 19, ал. 7,
т. 4 от ПМС № 162 от 05.07.2016г., във връзка с т. 13 от раздел 14.3 и т. 8 от
раздел 14.2 от УК – заявените разходи надвишават допустимите съгласно заповед №
03-РД/3395 от 24.08.2018г. на изп. директор на ДФЗ;
референтните разходи за вертикална планировка на площ от 222кв.м попадат под
код „СМР 3.2 Д“ от заповедта и приложение № 7 към УК;
5) разходи за СМР „Паркоустройство“,
заявен за финансиране размер от 57 147,96лв., от които недопустими за
финансиране разходи в размер на 54 315,96лв., които не са предмет на делото.
С оспореното уведомително писмо на дружеството
- жалбоподател е указано да представени необходимите съгласно раздел 28, т. 3
от УК документи за сключване на административен договор за предоставяне на БФП,
както и че при непредставяне на тези документи ще бъде издадено решение за
отказ за предоставяне на БФП.
В хода на съдебното производство при
първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния
съд не са събрани допълнително доказателства. С касационната жалба на заместник
изпълнителния директор на ДФЗ против решение № 1101/15.06.2022г., постановено по адм. дело № 705 от 2022г. по описа на Административен съд –
Пловдив, са представени допълнително следните писмени доказателства: решения от
заседанието на УС на ДФЗ, съгласно протокол № 193 от 20.05.2022г. (л. 4 – 5 от адм. дело № 6932 от 2022г.); оценителен доклад от А.П. за
етап на оценка на проектното предложение на „Нивера
09“ ООД „Оценка за административното съответствие и допустимостта“ (л. 6 – 14
от адм. дело № 6932 от 2022г.); пълномощно, издадено
от заместник изпълнителния директор на ДФЗ с ресори „Програма за развитие на
селските райони“ и „Програма за морско дело и рибарство“, назначен с решение по
т. 7 от протокол № 193 от 20.05.2022г. на УС на ДФЗ (л. 15 от адм. дело № 6932 от 2022г.); оценителен доклад от А.П. за
етап на оценка на проектното предложение на „Нивера
09“ ООД „Техническа и финансова оценка“ (л. 18 – 25 от адм.
дело № 6932 от 2022г.); пълномощно, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ
(л. 32 от адм. дело № 6932 от 2022г.); решение по т.
14 от протокол № 189 от 02.03.2022г. от заседанието на УС на ДФЗ за назначаване
на изпълнителен директор на ДФЗ (л. 33 – 37 от адм.
дело № 6932 от 2022г.); решение по т. 2 от протокол № 197 от 19.08.2022г. от
заседанието на УС на ДФЗ за назначаване на изпълнителен директор на ДФЗ (л. 47
от адм. дело № 6932 от 2022г.); решение по т. 6 от
протокол № 197 от 19.08.2022г. от заседанието на УС на ДФЗ за назначаване на
заместник изпълнителен директор на ДФЗ с ресори „Програма за развитие на
селските райони 2014 – 2020“ и „Програма за морско дело и рибарство 2014 –
2020“ (л. 48 от адм. дело № 6932 от 2022г.);
пълномощно, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ (л. 49 от адм. дело № 6932 от 2022г.) и пълномощно, издадено от
заместник изпълнителния директор на ДФЗ с ресори „Програма за развитие на
селските райони“ и „Програма за морско дело и рибарство“ (л. 50 от адм. дело № 6932 от 2022г.).
В изпълнение
на указанията на касационната инстанция, настоящият съдебен състав намира, че
обжалваният ИАА е издаден от компетентен орган – заместник изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“ с ресор Програма за развитие на селските райони
(ПРСР) за периода 2014 – 2020г. В тази връзка, на л. 47 – 50 от адм. дело № 705 от 2022г. е представена заповед № 03-РД/327
от 07.02.2022г. на изпълнителния директор на ДФЗ, назначен с решение по т. 2 от
протокол № 178 от заседанието на УС на ДФЗ, състояло се на 10.06.2021г. (л. 39
– 41 от адм. дело № 705 от 2022г.). Действително,
след издаване на обжалваното УП, с решение по т. 7 от протокол № 191 от
заседанието на УС на ДФЗ, състояло се на 13.04.2022г. издателят на ИАА Виктория
Иванова – заместник изпълнителен директор на ДФЗ с ресори „Програма за развитие
на селските райони“ и „Програма за морско дело и рибарство“ е освободена, но с последващо решение по т. 7 от протокол № 193 от заседанието
на УС на ДФЗ, състояло се на 20.05.2022г. е назначено друго лице за заместник
изпълнителен директор на ДФЗ със същите ресори. В тази връзка, следва да се
приеме, че е налице единствено промяна в лицето, заемащо длъжността заместник
изпълнителен директор на ДФЗ с посочените ресори, не до освобождаване на съответния
заместник изпълнителен директор на ДФЗ и „предоставяне“ на компетентността му
по ресори на изпълнителния директор на ДФЗ.
В изпълнение
на указанията на касационната инстанция за обсъждане и преценка на новопредставените писмени доказателства от касационния
жалбоподател и обосноваване на извод за наличие или липса на отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК – съществено
нарушение на административно производствените правила, следва да бъде посочено
следното: съгласно
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗУСЕСИФ безвъзмездната финансова помощ се
предоставя чрез подбор на проектни предложения и директно предоставяне на
конкретен бенефициент. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от ЗУСЕСИФ при
процедура чрез подбор (каквато е била процесната
процедура) се извършва: 1. оценяване на всяко проектно предложение, което
включва оценка на административното съответствие и допустимостта и техническа и
финансова оценка; 2. класиране на одобрените проектни предложения в низходящ
ред; 3. определяне на проектни предложения, за които се предоставя финансиране.
Оценяването на проектните предложения в процедурата чрез подбор се извършва от
комисия, назначена от ръководителя на управляващия орган по реда и при
условията на чл. 33 от ЗУСЕСИФ по критерии и методика, определени в документите
по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Комисията оценява и класира проектните
предложения, след което изготвя оценителен доклад по чл. 35 от ЗУСЕСИФ.
Съществуващата
правна регламентация обосновава извод, че комисията по чл. 33, ал. 1 от ЗУСЕСИФ
е помощен орган на ръководителя на управляващия орган, а оценителният доклад на
комисията и резултатите от оценката съставляват мотиви на акта на ръководителя
на управляващия орган по чл. 36, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕСИФ. Съответно, на съдебен
контрол подлежи спазването на правилата за формиране на оценителната комисия,
спазването на правилата за извършване на оценъчната дейност и на правилата за
документиране и отчет на дейността на комисията, разписани в ПМС № 162 от
05.07.2016г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските структурни и
инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020г.
В
настоящият случай, от приложените по адм. дело № 705
от 2022г. писмени доказателства се установява, че законовите изисквания за
структуриране на оценителната комисия са спазени. Със заповед № 03-РД/3319#14 от 13.08.2021г. (л. 858 - 861), изменена със
заповед № 03-РД/3319#17 от
07.09.2021г. (л. 862), и двете на изп. директор на
ДФЗ, поименно са определени членовете на оценителната комисия за разглеждане,
извършване на оценка, класиране на подадените проектни предложения и изготвяне
на административни договори за БФП/откази за предоставяне на БФП по процедура № BG06RDNP001-6.003 „Развитие на услуги във всички сектори и други
неземеделски дейности“ по подмярка 6.4.1. „Инвестиции
в подкрепа на неземеделски дейности“ от ПРСР 2014-2020г. Съответно, оценителите
Б.Г.(л. 823 - 826) и Г.С.(л. 827 - 831), извършили оценката на проектното
предложение на дружеството -жалбоподател, първият – за административно
съответствие и допустимост, вторият – техническа и финансова оценка, са
включени в състава на назначената оценителна комисия като членове с право на
глас под №№ 3 и 5.
С
касационната жалба на заместник изпълнителния директор на ДФЗ са представени
допълнително писмени доказателства – оценителни листове от оценителя А.П. (л. 6
– 13 и л. 18 – 25 от адм. дело № 6932 от 2022г.), за
административно съответствие и допустимост и за техническа и финансова оценка
на проектното предложение на „Нивера 09“ ООД.
Съгласно списъчния състав на назначената оценителна комисия, П.е член с право
на глас, посочена под № 23 (л. 860 от адм. дело № 705
от 2022г.).
При
обсъждане на новопредставените писмени доказателства,
може да се направи извод, че техническа и финансова оценка е извършена от двама
членове на комисията, като настоящият съдебен състав намира, че в случая не е
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ПМС № 162 от 05.07.2016г.
техническата и финансова оценка трябва да се извърши най-малко от двама членове
на комисията независимо един от друг, като това изискване е спазено. В случая са
налице доказателства за извършена техническа и финансова оценка от втори член
на комисията и може да се формира окончателна оценка, която съгласно правилото
на чл. 19, ал. 3 да бъде средноаритметично между получените две независими
оценки на двамата членове на комисията. Видно от новопредставените
доказателства, оценителят А.П.е оценила проектното предложение на дружеството -
жалбоподател също с 60 точки, като окончателната оценка е формирана правилно и
в съответствие с реда по чл. 19, ал. 3 от ПМС № 162 от 05.07.2016г.
В
хода на съдебното производство при повторното разглеждане на делото са
представени писмени доказателства от ответника, описани в молба на л. 10 гръб
(л. 11 – 58).
По
направените от жалбоподателя в писмената защита при първоначалното разглеждане
на делото конкретни възражения за неправилност на обжалвания ИАА, в частта му
на намерените за недопустими за финансиране на заявените разходи, настоящият
съдебен състав намира следното: по делото не е спорно, че оценката от 60 точки
на подаденото от жалбоподателя проектно предложение е достатъчна, за да получи
финансиране в разглеждания период на прием на проектни предложения, за 50% от
заявената обща стойност на проекта. Същевременно, съгласно раздел 14.3
“Недопустими разходи“ административният орган има правомощието да извърши
проверка на категориите разходи (допустими и недопустими за финансиране) и в
случай, че намери, че част от тях надвишава определените референтни разходи
(такива несъмнено са предмет на Заповед №03-РД/3395 от 24.08.2018г. може да ги
приеме за недопустими, съответно не подлежащи на безвъзмездно финансиране.
Следователно, издаването на оспореното по делото уведомително писмо
(индивидуален административен акт), се явява направено без противоречие с относимите материалноправни
норми.
Неоснователно
е и възражението, че стойностите на разходите следва да бъдат актуализирани,
тъй като е изминало много време, считано от подаване на проектното предложение
(2018г.) до произнасянето на административния орган с процесното
уведомително писмо (2022г.). В тази връзка, следва да бъде посочено, че в т.
8.2 УК е посочено, че общият размер на БФП за кандидати микропредприятия
и земеделски стопани за дейности, свързани със „Социални грижи с настаняване на възрастни лица и хора с
физически увреждания“, какъвто кандидат е жалбоподателят, възлиза общо на 26 794 460 лева. В последствие, общият бюджет по процедурата е неколкокранто увеличен и към месец февруари 2022г. възлиза
на 101 114 860 лева. Едва с увеличението на бюджета е предоставена
възможност за финансиране на проектните предложения на всички кандидати микропредприятия и земеделски стопани за дейности, свързани
със „Социални грижи с настаняване на възрастни лица и хора с физически
увреждания“ и „Дневна грижа за малки деца“ и всички микропредприятия,
които не са земеделски стопани, получили не по-малко от 40 точки по критериите
за подбор, са допуснати до финансиране. Жалбоподателят е получил 60 точки по
критериите за подбор, поради което е допуснат до финансиране с протокол за
техническа и финансова оценка от 18.02.2022г. (л. 866 – 874 от адм. дело № 705 от 2022г.). Съгласно оценителен доклад от
същата дата (л. 875 – 902) жалбоподателят е допуснат до финансиране, като на
този етап от процедурата финансирането възлиза на 260 997,42лв. (л. 886).
По отношение на недопустимите разходи по 1) и 2) е
посочено, че разходите за „Специализирано оборудване“ са определени в размер на
45 378,33лв., въз основа на отправени 4 оферти до дружества, като
отговорът на четвъртата оферта е закъснял, но е представен на АО. При наличие
на 3 валидни оферти е избран изпълнител с най-ниската предложена цена и
процедурата е проведена при пълна прозрачност.
По така направените възражения, настоящият съдебен
състав намира следното: съгласно т. 14.1.1.2 от УК са
допустими разходите за закупуване,
включително чрез финансов лизинг на нови машини, съоръжения и оборудване до
пазарната стойност на активите. В настоящия случай, при преглед на
представените от кандидата оферти е констатирано, че не се касае за 3
независими оферти, тъй като две от дружествата са свързани лица. Този факт не
се отрича от жалбоподателя, но се твърди, че не е налице вреда за бюджета, тъй
като се касае за маловажно нарушение и от постъпилите оферти е избран
изпълнител, предложил най-ниската цена. Тук следва да бъде акцентирано на
обстоятелството, че съгласно т. 14.5 от УК е заложено условие за три независими
оферти, което условие не е изпълнено от кандидата. В случая е ирелевантно обстоятелството, че е избран изпълнител,
предоставил най-ниската цена за доставка на специализирано оборудване,
доколкото изначално не е изпълнено условието за наличие на 3 независими оферти
и правилно АО е посочил, че при липсата на 3 независими оферти не може да се
приеме, че е избрана най-ниската цена, при законосъобразно проведена процедура.
По отношение на недопустимите разходи за проектиране
АО е обосновал изводът си за недопустимост с липса на представени документи за
извършване. В този смисъл, извън предмета на спора по делото е дали тяхната
стойност от 28 000лв. превишава или не пределните стойности за двата етапа
от общо 5% от инвестиционните разходи, за които се кандидатства. В тази връзка,
необосновано се твърди, че се касае за допустими разходи, съгласно т. 14.2.2,
б. „б“ и „г“, които действително не са реално извършени, тъй като ще бъдат
заплатени на изпълнителя след приключване на процедурата. Не е спорно по
делото, че във връзка с проектирането е представен единствено договор за
проектантски услуги от 10.10.2017г., който е сключен
преди дружеството да кандидатства по процедурата и не са представени документи
за извършения разход. Дали този разход ще бъде разплатен или не в един бъдещ
период, не санира неправомерното поведение на
кандидата по отношение декларирането му за финансиране. Отложеното плащане на
услугите по договора за проектиране има като последица липсата на документи за
извършения разход, съответно правилен е изводът на АО за тяхната недопустимост.
По отношение на недопустимите разходи по
3) и 4) са изложени възражения, че референтните цени са определени със заповед
№ 03-РД/3395 от 24.08.2018г., като към момента на произнасяне на АО са изминали
почти 4 години, през които е налице повишение на цените за труд и материали. В
тази връзка следва да бъде съобразено следното: Извършено
е намаление със сумата от 1 640,55лв., представляваща част от заявените разходи
за Ажурна ограда и със сумата от 2 602,61лв., представляваща част от заявените разходи за Вертикална
планировка с площадкови мрежи, защото надвишават
определените референтни разходи, определени в Заповед № 03-РД/3395 от
24.08.2018г. По отношение и на двете редукции в уведомителното писмо по отделно
е посочено, че същите попадат под код „СМР 4.2 Д“ Ажурна ограда и под код „СМР
3.2 Д“ Вертикална планировка с площадкови мрежи в
заповедта. В тази връзка, в оспорения ИАА са посочени само стойности на
подлежащите на финансиране, съответно недопустимите за финансиране разходи, но
не и начина на тяхното изчисление, за да приеме, че законосъобразно е
определена редукцията. Настоящият съдебен състав намира, че и при първоначалното,
и при повторното разглеждане на делото от първоинстанционния
съд, процесуалният представител на ответника е направил доказателствено
искане за назначаване на ССЕ. Недопустимо е подобно заместване на мотивите на
административния акт със заключение на вещо лице, и то едва във фазата на съдебно обжалване на
ИАА. В съдебното производство се събират доказателства за установяване на факти
и обстоятелства, които са твърдени от страните по делото и всяка от тях
ангажира доказателства за тези от тях, които са в нейна тежест на доказване.
Следователно, на доказване подлежат само факти, които са посочени, респективно
представляват част от съдържанието на административния акт и представляват
фактически основания за неговото издаване, но е недопустимо в процеса на
доказване да се цели разкриване на действителната воля на административния
орган, която не е ясно изразена в административното производство.
В тази връзка, обжалваният
ИАА е незаконосъобразен, в частта му на недопустимите разходи по 3) и 4), макар
и не по изложените жалбоподателя възражения, и като такъв следва да бъде
отменен. На основание чл. 173, ал.
2 от АПК делото да бъде върнато като преписка на административния орган за ново
произнасяне, при което да бъдат изложени конкретни фактически и правни основания
(мотиви) относно начина на определяне на размерите на допустимите/
недопустимите за финансиране разходи и базата, върху която са направени
изчисленията му за „Ажурна ограда“ и за „Вертикална планировка с площадкови мрежи“.
По отношение на недопустимите
разходи по 1) и 2) ИАА е правилен и законосъобразен, съответно жалбата следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото и
при своевременно направените искания, на страните се дължат направените от тях
разноски, съобразно уважената и отхвърлена част на жалбата. За жалбоподателя се
констатираха разноски в размер на 620лв. за заплатена държавна такса, в размер
на 2 500лв. за адвокатски хонорар при първоначалното разглеждане на делото
от първоинстанционния съд, в размер на 3 500лв.
адвокатски хонорар при разглеждане на делото от касационната инстанция и в
размер на 3 500лв. адвокатски хонорар при повторното разглеждане на делото
от първоинстанционния съд. От страна на процесуалния
представител на ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, съобразно фактическата и правна сложност на спора. В случая се касае
за правен спор с материален интерес в размер на 77 621,49лв.,
представляващ общия размер на допустимите разходи по обжалвания административен
акт, минималният размер на адвокатския хонорар при първоначалното разглеждане
на делото (съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията й до 04.11.2022г.) възлиза на 2 858,64лв., т.е. договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение е дори под минималния размер. При
разглеждане на делото от касационната инстанция и при повторното разглеждане на
делото от първоинстанционния съд, минималният размер
на адвокатския хонорар (съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията й след 04.11.2022г.) възлиза на 6 859,72лв. за всяка отделна
инстанция, т.е. отново договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е под
минималния размер. В тази връзка, не е налице прекомерност на адвокатския
хонорар, т.е. същият не следва да бъде редуциран. Съобразно уважената част на
жалбата следва да бъде присъдена сумата в размер на 553,56лв. (петстотин
петдесет и три лева и петдесет и шест стотинки).
От страна на процесуалния
представител на ответника е заявена претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 300лв. (по
100лв. за всяка инстанция) и заплатената държавна такса за касационно обжалване
в размер на 621лв. Съобразно отхвърлената част на жалбата следва да бъде
присъдена сумата в размер на 870,65лв. (осемстотин и седемдесет лева и
шестдесет и пет стотинки).
Ето защо Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Уведомително писмо изх. № 01-2600/1084 от 02.03.2022г. на заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта по т. 3, с която
са редуцирани със сумата на 1 640,55лв. заявените за финансиране разходи
за „Ажурна ограда“ и в частта по т. 4, с която са редуцирани със сумата от
2 602,61лв. заявените за финансиране разходи за „Вертикална планировка с площадкови мрежи“ от проектно предложение с
идентификационен № BG06RDNP001-6.003-0263, подадено от „НИВЕРА 09“ ООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: с. ****представлявано от управителя П.Р.К.по
подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски
дейности“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 -
2020.
ИЗПРАЩА
делото като административна преписка на заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне по подадено от „НИВЕРА 09“ ООД
проектно предложение с идентификационен № BG06RDNP001-6.003-0263 по подмярка
6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ от Програмата за
развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 – 2020, В ЧАСТТА, с която
са заявени за финансиране разходи в размер на 1 640,55лв. за „Ажурна ограда“
и в размер на 2 602,61лв. за „Вертикална планировка с площадкови
мрежи“.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „НИВЕРА 09“ ООД, В ОСТАНАЛАТА
ЧАСТ относно недопустими за финансиране разходи по т. 1 за специализирано
оборудване в размер на 45 378,33лв. и по т. 2 за проектиране в размер на
28 000лв.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ – гр. София да
заплати на „НИВЕРА 09“ ООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с. ****представлявано от
управителя П.Р.К.сумата в размер на 553,56лв. (петстотин петдесет и три лева и
петдесет и шест стотинки) разноски по делото, съобразно уважената част на
жалбата.
ОСЪЖДА „НИВЕРА 09“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с. ****представлявано
от управителя П.Р.К.да заплати ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ – гр. София на сумата в размер на 870,65лв. (осемстотин и
седемдесет лева и шестдесет и пет стотинки) разноски по делото, съобразно
отхвърлената част на жалбата.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Административен съдия: