№ 631 / 22.10.2018 г.

Р Е Ш Е Н И Е          

гр.МОНТАНА             

22.10.2018 г.

В ИМЕТО Н. НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД–МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание н. десети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:            

                                                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЯНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Татяна Иванова, като разгледа докладваното от съдията МИХАЙЛОВА гражданско дело № 1082 по описа з. 2018 година и з. да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК. 

Ищецът „А. з. к. н. п. з.” ООД гр.С., представлявано от управителите Р. Г. А. и Т. Я. К., чрез пълномощника си юрисконсулт Н.А.С. предявява срещу ответника А.В.Б. xxx установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

Поддържа, че по ч.гр.д.№ 1/2018г. н. РС Монтана е издадена заповед з. изпълнение н. парично задължение по чл.410 от ГПК з. сумата от 299.43 лева, общо дължима главница, сумата от 25.56 лева договорна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от датата н. депозиране н. заявлението, 02.01.2018г., сумата от 59.88 лева неустойка з. неизпълнение, сумата от 19.66 лева обезщетение з. забава и такса разходи з. извънсъдебно събиране в размер н. 197.50 лева, както и разноските по делото, представляваща вземане произтичащо от договор з. кредит „Б. к.”, сключен н. 13.02.2016г. между ответника и „А. Ф.” ООД, като кредитор. Поддържа, че след усвояване н. кредита ответникът не е изпълнил задължението си з. погасяване н. дължимите вноски, съгласно договора и погасителен план, като прехвърленото задължение възлиза в общ размер от 602.03 лева. Н. основание сключен рамков договор з. цедиране н. з. от 11.11.2016г. и Приложение №1 от 11.10.2017г. към него, между кредитора и ищеца, задължението н. ответника било изкупено от ищеца, з. която цесия молят съда ответникът да бъде уведомен съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД заедно с връчването н. преписи от исковата молба и приложенията. 

Ищецът твърди, че заповедта з. изпълнение е връчена н. ответника н. основание чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед н. което и при условията н. чл.415, ал.1, т.2 ГПК предявява настоящия установителен иск с искане да бъде признато з. установено, че ответникът дължи сумите по издадената заповед з. изпълнение, в т.ч. и разноските по заповедното производство.

Моли з. присъждане и н. разноските в настоящето исково производство.

Ищецът е приложил е писмени доказателства към исковата си молба. С ИМ са направени искания з. събиране н. допълнителни доказателства.

Ответникът А.В.Б. xxx, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, не представя писмен отговор н. исковата молба и не взема становище по предявения иск.По същество не се явява и не взема становище.

Доказателствата по делото са писмени.

Изискано е и приложено частно гражданско дело № 1 по описа н. Районен съд гр.Монтана з. 2018 година.

СЪДЪТ, след като прецени доводите н. страните, доказателствата по делото и н. основание чл. 235 ГПК, приема з. установени следните обстоятелства:

По допустимостта:

С оглед характера н. производството, а именно предявен иск след направено възражение по издадена Заповед з. изпълнение по чл. 410 ГПК – искът е допустим, предявен в предвидения едномесечен срок от получаване съобщението от кредитора з. постъпило възражение от длъжника по заповедното производство.

Предявеният иск е редовен и процесуално допустим, подаден в предвидения от закона срок – исковата молба е депозирана от ищеца н. 11.05.2018 година, а съобщението з. възможността н. чл. 415 ГПК, изпратено до заявителя по заповедното производство е с дата 11.04.2018 година, поради което е в предвидения от закона преклузивен едномесечен срок.

Производството е по предвидения ред, след направеното възражение от страна н. длъжника, поради което, съдът счита, че предявеният иск е редовен.         

Предмет н. делото е специален установителен иск з. признаване съществуване н. вземането към един минал момент, след успешно проведено заповедно производство, по което е направено възражение от страна н. длъжника в заповедното производство – чл. 422 ГПК.

По основателността н. иска:

При предявен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК предмет н. установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта з. изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено със съдебното решение.

Искът, който заявителят в заповедното производство по чл. 410 ГПК е предявил при направено възражение от страна н. длъжника по реда н. чл. 414 ГПК е с установителен характер. Установителният характер произтича от целта н. иска, наличието н. вече издадена и съществуваща заповед з. изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът да заплати определена сума в полза н. заявителя по ч. гр. д. № 1/2018г. по описа н. Районен съд гр.Монтана и е определен ясно и недвусмислено в закона – чл. 415 ал. 1 ГПК.

Целта н. предявяването н. иск в случаите, когато заповедта з. изпълнение е връчена н. основание чл.47, ал.5 ГПК, е да се установи наличието н. вземането, към момента н. подаване н. заявлението, з. което е издадена заповед з. изпълнение, но вече със сила н. присъдено нещо, тъй като връчването н. заповедта по чл.47, ал.5 ГПК и съобщението до заявителя по реда н. чл.415, ал.1, т.2 ГПК представлява пречка з. влизането й в сила.

Искът е основателен.

При предявен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК предмет н. установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта з. изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение. С влизане в сила н. съдебното решение ще влезе в сила и заповедта з. изпълнение, въз основа н. която ще бъде издаден и изпълнителен лист и това е същественият процесуален въпрос, свързан с характера н. иска по чл. 422 ГПК, т. е. не е необходимо предявяване н. осъдителен иск з. вземането – предмет н. издадената заповед з. изпълнение. Не е достатъчно само твърдението н. длъжника в заповедното производство, по силата, н. което е започнала предвидената процедура по установяване н. вземането по исков ред – в тежест н. ответника е да установи по безспорен и категоричен начин, че не дължи изпълнение по издадената заповед з. изпълнение н. парично задължение.

Производството по разглеждане н. иск по чл. 422 от ГПК е свързано с производството по чл. 410 и сл. от ГПК. Заведеният установителен иск по чл. 422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен иск и е допустим при условията н. връчване н. заповедта з. изпълнение н. основание чл.47, ал.5 ГПК. Затова, че са свързани двете производства, аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите елементи н. диспозицията н. разпоредбата н. чл. 415 от ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че съдът указва н. заявителя, че може да предяви иск з. установяване н. вземането си в едномесечен срок и второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса.

Преценката н. обстоятелствената част и петитума н. исковата молба обосновават категоричен извод, че ищецът е сезирал съда с предявен по реда и при предпоставките н. чл. 422, ал. 1 от ГПК установителен иск, з. да установи със сила н. пресъдено нещо спрямо насрещната страна съществуването н. вземането си, предмет н. издадената заповед з. изпълнение по чл. 410 от ГПК. Исковата молба, която определя пределите н. търсената съдебна защита, не може да съдържа петитум н. осъдителен иск, какъвто би бил недопустим при наличие н. издадена в полза н. ищеца - кредитор заповед з. изпълнение.

Съобразено с представените по делото доказателства, съдът намира следното:

При тези доказателства, съда намира, че ищецът установи по безспорен и категоричен начин вземането си з. посочения период. Твърдението з. неизпълнение н. задължението, т.е., че не дължи изпълнение, е отрицателен юридически факт и в тежест н. ответника е да ангажира доказателства з. неговото погасяване. Доказателства от страна н. ответника няма ангажирани.

З. да е основателен искът, следва между страните да е съществувало действително правоотношение по договор з. потребителски кредит и ищецът да е изпълнил задълженията си по него. Тези обстоятелства следва да бъдат установени посредством пълно и главно доказване от ищеца.

В хипотезата н. предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор з. банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване н. определени обстоятелства или се обявява по реда н. чл.60, ал.2 от ЗКИ, правото н. кредитора следва да е упражнено преди подаване н. заявлението з. издаване н. заповед з. изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника з. обявяване н. предсрочната изискуемост н. кредита.

Наличието н. валидно правоотношение по договор з. кредит между длъжника А.В.Б. и „А. Ф.” ООД се установява от приложения и подписан по делото договор з. потребителски кредит от 13.02.2016година. Той има писмена форма, носи подписите н. страните и съдържа всички съществени елементи н. договора з. потребителски кредит. Индивидуализирани са страните, размерът н. отпуснатата в кредит сума и н. уговорената лихва, начинът и срокът н. погасяване н. задължението.

Предсрочната изискуемост н. кредита е настъпила н. 06.04.2017г., като предпоставките з. настъпване н. същата са визирани в чл.22, ал.1 от договора, към която дата длъжникът дължи непогасена главница в размер н. 299.43 лева. Тази предсрочна изискуемост му е обявена и длъжникът е поканен да плати дължимата сума н. 06.04.2017г., посредством кратко текстово съобщение от страна н. цедента н. посочения от длъжника телефонен номер в договора з. кредит, видно от приложената справка н. л.51 от делото, н. гърба. Това уведомяване предхожда началото н. заповедното производство.

Длъжникът не твърди, нито ангажира доказателства да е изпълнил задълженията си по договора.

При това разбиране, съдът счита, че предявения установителен иск е основателен и следва да бъде уважен в посочените по-горе размери, ведно със законните последици.

Претендирани са разноски от ищеца, довнесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, поради което се следва присъждане н. такива в тежест н. ответника, предвид изхода от делото и съобразно разпоредбата н. чл. 78, ал. 1 от ГПК в размер н. 175.00 лева държавна такса и 350.00 лева юрисконсултско възнаграждение. 

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

    ПРИЗНАВА З. УСТАНОВЕНО по отношение н. А.В.Б. ЕГН xxxxxxxxxx адрес xxx, че вземането н. „А. з. к. н. п. з.” ООД гр.С., представлявано от управителите Р. Г. А. и Т. Я. К., въз основа н. което е издадена Заповед з. изпълнение по ч.гр. дело №1 по описа н. съда з. 2018 година н. 04.01.2018 година по чл. 410 от ГПК, СЪЩЕСТВУВА, като Длъжникът А.В.Б. ЕГН xxxxxxxxxx следва да ЗАПЛАТИ н. кредитора „А. з. к. н. п. з.” ООД гр.С., сумата от 299.43 лева дължима главница, сумата от 25.56 лева договорна лихва з. периода от 17.02.2016г. до 06.04.2017г., сумата от 59.88 лева неустойка з. неизпълнение н. договорно задължение, сумата от 197.50 лева разходи и такси з. извънсъдебно събиране н. задължението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента н. подаване н. заявлението з. издаване н. заповед з. изпълнение – 02.01.2018г. до окончателното изплащане н. сумата, както и разноските в размер н. 25.00 лева държавна такса и сумата от 200.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА А.В.Б. ЕГН xxxxxxxxxx да ЗАПЛАТИ н. „А. з. к. н. п. з.” ООД гр.С. разноските по делото в размер н. 175.00 лева държавна такса и сумата от 350.00 лева юрисконсултско възнаграждение.      

Решението подлежи н. въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му н. страните.

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: