Определение по дело №178/2020 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 май 2020 г.
Съдия: Елица Симеонова Димитрова
Дело: 20207200700178
Тип на делото: Касационно частно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№

гр.Русе,  11.05.2020г.

 

 

Административен съд Русе, в закрито заседание на 11 май  през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИНА РАЙЧЕВА

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

                                                                             ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА

 

 

като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА ЧКАН дело № 178   по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.229 и сл. от АПК, вр.с чл.63, ал.2 от ЗАНН, вр.с чл.144 АПК и чл.248 от ГПК.

Образувано е по жалба на Р.В. от Р М. чрез адв.К.А. от САК  срещу определение № 85/31.01.2020г. по НАХД № 2006/2019г. на РРС, с което е оставено без разглеждане и е прекратено производството по молбата на Р.В. от Р М. чрез адв.К.А.  от 23.01.2020г. за допълване на решение № 977/18.12.2019г. по АНД № 2006/2019г. по описа на РРС, в частта за разноските.

Претендира се отмяната на оспореното определение, поради противоречие с процесуалния и материалния закон, както и допълване на решението, в частта за разноските, чрез присъждане на направените по делото разноски в размер на 300лв.

Ответната страна по жалбата – началник ГПУ-Русе при РДГП-Русе, чрез процесуален представител, дава становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като извърши проверка по допустимостта на жалбата, намира, че същата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК вр.с чл.144 АПК, и от лице което има право на жалба срещу определение №85/31.01.2020г. по НАХД № 2006/2019г. на РРС

С обжалваното определение № 85/31.01.2020г. по НАХД № 2006/2019г. на РРС,  е оставено без разглеждане и е прекратено производството по молбата на по молбата на Р.В. от Р М. чрез адв.К.А.  от 23.01.2020г. за допълване на решение № 977/18.12.2019г. по АНД № 2006/2019г. по описа на РРС, в частта за разноските, като недопустима.

РРС е приел, че нито във въззивната жалба, нито в проведеното на 12.11.2019г. съдебно заседание, жалбоподателят, представляван от адв.К.А., е претендирал разноски по делото. Изложени са мотиви, че делото е обявено за решаване на 12.11.2019г., постановено е решение № 977 от 18.12.2019г. по АНД 2006/2019г. с което обжалваното НП е било отменено и решението е влязло в сила на 23.01.2020г. Посочено е,че в ЗИДЗОДОВ – параграф 8 ,обн.в ДВ 94/2019г. в сила от 03.12.2019г. в чл.63 от ЗАНН са създадени нови ал.3- ал.5 като съобразно първата в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

Изложил е мотиви, че съгласно т.11 от ТР № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д.№ 6/2012г., ОСГК претенцията за разноски следва валидно да е заявена най-късно в съдебното заседание,в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция ,т.е до приключване на устните състезания

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:

 Съгласно т.11 от ТР № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д.№ 6/2012г., ОСГК, липсата на заявена претенция за разноски до приключване на устните състезания пред съответната инстанция / какъвто е настоящия случай/ е основание да се откаже допълване на решението за разноски, още повече, че не е представен списък за разноските по чл.80 ГПК.

Съгласно т.9 от  ТР № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д.№ 6/2012г., ОСГК молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. Условията, от които зависи съществуването и надлежното упражняване на процесуалните права съставляват процесуални предпоставки. Те са определяни обикновено с императивна правна норма и обуславят правната валидност на предприетото процесуално действие. За наличието или липсата им, съдът следи служебно. Следователно, ако изискуема от процесуалния закон предпоставка не е налице, действието е опорочено и като такова не може валидно да сезира съда, т.е. да породи задължение за произнасяне по него. В случая до приключване на устните състезания нито е направено искане за присъждане на разноски, не е депозиран списък и доказателства за разноските.

Според чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски/ случая не е такъв/, представя на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно представянето на списък по чл.80 ГПК и своевременно предявено искане при висящ процес е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран в срока по чл.80 ГПК

Тълкувателният акт на ВКС е по приложение на разпоредби от Гражданския процесуален кодекс, който по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, за неуредените въпроси, каквито са тези по въпроса за списъка на разноските, са приложими и в административното правосъдие

В конкретната хипотеза, липсата на своевременно направено искане при висящ процес, преди влизане в сила на решението / а не какъвто е случая –след влизане в сила на решението/ и непредставен списък по чл.80 ГПК, е основание за недопустимост на искането за изменение на решението, в частта за разноските.

Искането на ответната страна , предявено чрез процесуален представител, за присъждане на разноски в настоящото производство-юрисконсулско възнаграждение е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на  чл. 81 от ГПК, "във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски".

Касае се обаче за "приключено" дело, тоест за съдебни актове - решения или определения, с които спорът се разрешава по същество.

В случая частна жалба е подадена срещу определение № 85/31.01.2020г. по НАХД № 2006/2019г. на РРС, с което е оставено без разглеждане и е прекратено производството по молбата на по молбата на Р.В. от Р М. чрез адв.К.А.  от 23.01.2020г. за допълване на решение № 977/18.12.2019г. по АНД № 2006/2019г. по описа на РРС, в частта за разноските, като недопустима.

Предмет на настоящото производство е допустимостта на предявеното искане по чл.248 ГПК вр.с чл.144 АПК, а не основателността на искането за допълване на решението, в частта за разноските, поради което не е налице производство и респ. акт на съда, с който спорът /за основателността на искането за разноски/ се разрешава по същество.

Не са налице предпоставките на чл.236 вр. чл.144 АПК вр.с чл.81 ГПК и на страната не се дължат разноски, направени в настоящото производство, поради което не следва да се присъждат.

По изложените съображения, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 85/31.01.2020г. по НАХД № 2006/2019г. на РРС,с което   е оставено без разглеждане и е прекратено производството по молбата на по молбата на Р.В. от Р М. чрез адв.К.А.  от 23.01.2020г. за допълване на решение № 977/18.12.2019г. по АНД № 2006/2019г. по описа на РРС, в частта за разноските, като недопустима.

          Определението е окончателно.

 

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                     

                                                                                                                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: