№ 25802
гр. София, 13.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110157728 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 42885/2024 г. на СРС, 82 състав.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 14.10.2025 г. от 10:15 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
„......“ ЕООД е предявило против Е. В. Г..... обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2
ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца следните суми: 860,16 лева, представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № 1133868/12.09.2018 г., ведно със законната лихва
12.07.2024 г. до окончателното изплащане, 144,95 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода 12.09.2018 г. – 30.09.2019 г. и 475,74 лева, представляваща мораторна лихва
за периода 30.09.2019 г. – 28.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 42885/2024 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че на 12.09.2018 г. между „.“ ЕАД и Е. В. Г..... е сключен Договор за
потребителски кредит № 1133868, по силата на който кредиторът отпуснал на
кредитополучателя паричен кредит в размер на 1000 лв., който следвало да бъде погасен на
12 равни месечни вноски – всяка по 103,10 лв., в срок до 30.09.2019 г. Уговорен бил и
фиксиран лихвен процент в размер на 41,24% и ГПР по кредита в размер на 50%. Договорът
бил сключен по ел. път от разстояние съгласно ЗПФУР. В случай че съдът приеме, че
договорът не е сключен по ел. път, то същият следвало да се счита за сключен от момента на
получаване от ответницата на сумата по отпуснатия кредит. Ищецът твърди, че ответницата
1
не изпълнила в срок задълженията си, произтичащи от договора за потребителски кредит.
Посочва, че на 23.02.2021 г. между „.“ ЕАД в качеството на цедент и ищеца в качеството на
цесионер бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, съгласно
който „.“ ЕАД прехвърлило на ищеца своите вземания към ответницата по процесния
договор за потребителски кредит, индивидуализирани подробно в Приложение № 1 към
договора за цесия. Сочи, че с оглед задължението на цедента за уведомяване съгласно чл. 99,
ал. 3 ЗЗД ответницата била уведомена за извършената цесия на 30.03.2021 г. на посочената в
договора за потребителски кредит ел. поща. В случай че съдът приеме, че уведомяването не
е извършено надлежно, ищецът моли същото да се приеме за връчено с връчването на
ответницата на препис от исковата молба, ведно с приложенията по реда на чл. 131, ал. 1
ГПК. Излага, че до настоящия момент ответницата продължава да е в неизпълнение на
задълженията по процесния договор.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове. Не оспорва сключването на процесния
договор за потребителски кредит на 12.09.2018 г. Оспорва да е получавала по ел. поща
уведомление за извършената цесия. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на
претендираните вземания.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл.
9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между „.“ ЕАД и ответницата е
възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по което
кредиторът е предоставил на кредитополучателя уговорената парична сума; настъпилата
изискуемост на задълженията на кредитополучателя; наличие на валидна уговорка за
заплащане на възнаградителна лихва и нейния размер; наличие на валидно сключен договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „.“ ЕАД като цедент и ищеца като
цесионер; плащането по него; настъпилото правоприемство на страната на кредитора,
основано на прехвърляне на процесните вземания; уведомяване на ответницата за
прехвърляне на вземанията. В тежест на ищеца е да установи и наличие на обстоятелства,
довели до прекъсване/спиране на погасителната давност предвид заявеното от ответницата
възражение.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за уведомяване на ответницата за
прехвърляне на вземанията.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже, че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да установи погасяване
на претендираните вземания.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
2
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно
заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3