Определение по дело №71569/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5803
Дата: 8 март 2022 г. (в сила от 8 март 2022 г.)
Съдия: Кристиян Росенов Трендафилов
Дело: 20211110171569
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5803
гр. София, 08.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110171569 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от К. Г. СТ. срещу Б. Р. Б..
При извършена служебна проверка на редовността и допустимостта на подадената
искова молба, съдът намира същата за нередовна по смисъла на чл. 129, ал. 2 вр. чл. 127, ал.
1, т. 4 и т. 5 ГПК, поради което на ищеца следва да бъдат дадени указания за отстраняване
на констатираните нередовности. Същевременно, за процесуална икономия, съдът намира,
че следва да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което на
основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение с
писмена молба с препис за насрещната страна да:
1/ уточни периода (с посочване на начална и крайна дата), в рамките на който е
претърпял посочените имуществени вреди;
2/ изложи обстоятелствата, от които следва, че ответникът дължи законна лихва от
01.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, респ. уточни дали предявява иск за
обезщетение за забава, в който случай да посочи размер и период на претендираната сума,
както и да внесе държавна такса в размер на 4% от сумата, но не по – малко от 50 лв., или
претендира присъждане на законна лихва от датата на исковата молба – 18.01.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок исковата молба ще бъде върната.


СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
1


I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че по
силата на договор за наем, сключен на 12.09.2017 г., предоставил на ответника за временно
и възмездно ползване следния недвижим имот: Апартамент № 23, находящ се в гр. София,
кв. Р., ул. „С.в *** ет. 5, със застроена площ от 104,00 кв.м., състоящ се от кухненски бокс с
дневна част, две стаи, баня, входно антре и две тераси. Апартаментът бил напълно
обзаведен, като договорът за наем бил сключен за срок от една година. В клаузата на чл. 5.2
от договора страните уговорили, че действието му може да бъде продължено по взаимно
съгласие, а съгласно чл. 2.1 месечната наемна цена била уговорена в размер на 620 лв.
Твърди още, че на 30.08.2020 г. наемателят освободил ползвания недвижим имот, за което
съставили приемо-предавателен протокол, надлежно подписан от ищеца като наемодател и
ответника като наемател. В протокола изрично отбелязали, че ответникът предава на ищеца
скъсана кожена холна гарнитура с две канапета – двуместно и триместно; счупени 2 бр.
легла с матраци; скъсано двуместно канапе – разтегателно; счупени 3 бр. интериорни врати,
както и че за нанесените на наемодателя щети наемателят се задължил да заплати сумата в
размер на 2400 лв. в срок от 60 дни от подписване на приемо-предавателния протокол.
Ищецът многократно разговарял с ответника по телефона след 30.10.2020 г., за да уговорят
реда за заплащането на сумата от 2400 лв., представляваща стойността на повредите,
причинени на наемодателя по време на ползването на недвижимия имот, но наемателят не
заплатил посочената сума, като впоследствие заявил, че не желае да заплати същата. Така
причинените на ищеца имуществени вреди били в пряка причинно-следствена връзка от
поведението на ответника като наемател на описания недвижим имот, поради което
следвало да се ангажира облигационната му отговорност. Ето защо моли съда да уважи
предявения иск, като осъди Б. Р. Б. да заплати на ищеца сумата от 2400 лв., представляваща
обезщетение за вредите, причинени от ответника през време на ползване на отдадения му
под наем недвижим имот, представляващ Апартамент № 23, находящ се в гр. София, кв. Р.,
ул. „С.в *** ет. 5, изразяващи се в разкъсване на кожена холна гарнитура с две канапета –
двуместно и триместно; счупени 2 бр. легла с матраци; скъсано двуместно канапе –
разтегателно; счупени 3 бр. интериорни врати, ведно със законната лихва от 01.11.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че сумата от 2400 лв., посочена в
представения по делото протокол, както и срокът за заплащането й, били едностранно
определени и дописани от ищеца.

2
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 233, ал. 1, предл. второ ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2400 лв., представляваща
обезщетение за вредите, причинени през време на ползването на отдаден под наем
недвижим имот, представляващ Апартамент № 23, находящ се в гр. София, кв. Р., ул. „С.в
*** ет. 5, изразяващи се в разкъсване на кожена холна гарнитура с две канапета – двуместно
и триместно; счупени 2 бр. легла с матраци; скъсано двуместно канапе – разтегателно;
счупени 3 бр. интериорни врати, ведно със законната лихва от 01.11.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.

III.Обстоятелства, които се признават:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК отделя като безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните следните факти:
1/ наличие на наемно правоотношение по договор за наем от 12.09.2017 г. относно
следния недвижим имот: Апартамент № 23, находящ се в гр. София, кв. Р., ул. „С.в *** ет. 5,
със застроена площ от 104,00 кв.м., състоящ се от кухненски бокс с дневна част, две стаи,
баня, входно антре и две тераси;
2/ връщане на наетата вещ от страна на наемателя на 30.08.2020 г.

IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:

По иска за присъждане на обезщетение по чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, ищецът следва да
докаже пълно и главно причинени вреди върху отдадената под наем вещ, настъпили по
време на ползването на вещта от наемателя, както и размера на тези вреди.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да обори законовата презумпция по чл.
233, ал. 1, изр. 4 ЗЗД, съгласно която до доказване на противното се предполага, че вещта е
била приета в добро състояние.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
стойността на сочените от него вреди.

V.По доказателствата:
3

ДОПУСКА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по
делото.
ДОПУСКА събиране на поисканите от ищеца гласни доказателства чрез разпит на
двама свидетели при режим на довеждане в първото по делото съдебно заседание, които да
дадат показания относно посочените в исковата молба обстоятелства.
ДОПУСКА събиране на поисканите от ответника гласни доказателства чрез разпит на
двама свидетели при режим на довеждане в първото по делото съдебно заседание, които да
дадат показания относно посочените в отговора на исковата молба обстоятелства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца по чл. 176 ГПК, тъй
не е необходимо за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, а освен
това в отговора на исковата молба ответникът е изразил становище по поставените въпроси.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва,
че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от
9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. 02/8955423 или на ел. адрес:
********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул.
„Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание, освен ако за изпълнението на някои от указанията е указан от съда по –
кратък срок.
4
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.05.2022 г., от
14:00 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5