Решение по дело №1962/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 518
Дата: 10 март 2021 г.
Съдия: Татяна Иванова Петрова
Дело: 20207180701962
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Gerb osnovno jpeg            РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 518

 

гр. Пловдив, 10 март 2021 год.

 

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря Б.К. и участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 1962 по описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

2. Образувано е по жалба, предявена от “ДАРСИН” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.И.Д., чрез пълномощника си адвокат Д.З., против Ревизионен акт (РА) № Р-16001619007801-091-001/15.04.2020 г., издаден от П.Д.С.на длъжност началник сектор, възложил ревизията и А.Н.Б.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 357/24.07.2020 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив, в частта относно определено задължение по чл. 177 от ЗДДС в размер на 1 584 486,31 лв., ведно с начислените лихви в размер на 67 346,06 лв.

Навеждат се доводи за материална незаконосъобразност на ревизионния акт и се иска неговата отмяна от съда. Твърденията най-общо се свеждат до обстоятелството, че в случая оспореният административен акт е издаден при пълна липса на основанията, посочени в чл. 177 от ЗДДС. Допълнителни съображения са изложени в писмени бележки, приложени по делото. Претендира се присъждане на сторените разноски по производството, съгласно представен списък.

3. Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

4. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата и счита, че същата следва да се отхвърли. Споделя възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

ІІ. За допустимостта:

5. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния в приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил изцяло в посочената по-горе негова част. Така постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За процедурата и фактите:

6. Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001619007801-020-001/03.12.2019 г. /л. 347/, е сложено начало на ревизията на жалбоподателя с обхват установяване на отговорност по чл. 177 от ЗДДС за задължения по ЗДДС на „СИКЪН“ ЕООД за извършени доставки, документирани с фактура № 29/11.10.2019 г. и е за периода 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г., като е определен срок за приключване на ревизията до два месеца от датата на връчване на настоящата ЗВР (04.12.2019 г.).

Последвало е издаването на ЗВР № Р-16001619007801-020-002/03.02.2020 г. /л. 343/, с която срокът на ревизията е удължен до 04.03.2020 г.

Цитираните ЗВР са издадени от П.Д.С., на длъжност Началник сектор при ТД на НАП Пловдив.

7. Относно установените в процедурата факти и обстоятелства е съставен Ревизионен доклад № Р-16001619007801-092-001/18.03.2020 г., въз основа на който е издаден оспореният в настоящото производство ревизионен акт.

С оглед делегирането на правомощия по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК по делото са представени Заповед № РД-09-1 от 03.01.2017 г. и Заповед № РД-09-1801 от 28.09.2018 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив /л. 16 и сл./.

8. Определените спрямо дружеството задължения към бюджета са основани на следните, приети за установени от органа по приходите факти и обстоятелства:

През данъчен период м.10.2019 г. „ДАРСИН“ ЕООД е закупило от „СИКЪН“ ЕООД с Фактура № 29/11.10.2019 г. с данъчна основа 7 928 000,00 лв. и начислен ДДС в размер на 1 585 600,00 лв.: 1. шприц автомат за подови скари и клетки НАІFLY ТХ-1400; 2. СNC3D принтер за пластмасови детайли STRATASYS FORTUS 900МС; 3. хидравлична четириколонна преса ТF Y32-400Т; 4. СNС за огъване и гофриране на ролкова ламарина SUВМ 1000-55; 5. СNС абкант ТF НВ 250-3100Е; 6. NС хидравлична гилотина ТF НGS-N31/8; 7. СNС машина за лазерно рязане ТF QYLСF 1530; 8. СNС вертикална 5-осна фреза KINSEN VS80160; 9. СNС машина за водно рязане ТF ЕМВ3015; 10. СNС многофункционален струг НТSК 550Т; 11. система за добавъчно производство, модел ЕОS М290.

Ревизираното дружество е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 585 600,00 лв. чрез отразяване на въпросния първичен счетоводен документ в регистър „дневник за покупки“, касаещ периода м.10.2019 г.

9. В тази връзка до ревизираното дружество е изпратено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ), в отговор на което с писмо вх. № Рев6170/20.12.2019 г. /л. 120/ се посочва, че всички документи, касаещи доставката на машините по фактура № 29/11.10.2019 г., са представени на органите по приходите в хода на извършената проверка, приключила с издаването на АПВ. Сочи се, че основният предмет на дейност на дружеството е търговия с активи, движими и недвижими вещи, като през проверявания период дружеството придобива машини, които са с предназначение за металообработващата промишленост и за производство на пластмасови изделия. От момента на придобиването активите са отдадени под наем за ползване в помещението, където са инсталирани. Изпитването е извършено от бъдещия наемател „Фууд Машинъри Интернешънъл“ ЕООД в частност от управителя Калин Минчев на 11.10.2019 г. в индустриален обект на ул. „Малашевска“ № 1, в потвърждение на което се прилага Констативен протокол от 11.10.2019 г. /л. 134/.

Представени са също така платежни нареждания, счетоводни документи, декларации /л. 121 и сл./.

10. С протокол № 1457278/10.01.2020 г. /л. 135 и сл./ към ревизионната преписка са присъединени Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № П-16001619196512-004-001/06.12.2019 г. /л.137-142/, ведно със съставените и връчени 3 бр. ИПДПОЗЛ /л. 143, л. 242 и л. 253/, представените от дружеството-жалбоподател документи и писмени обяснения, както и протокол за извършена насрещна проверка на „СИКЪН“ ЕООД, както следва:

10.1. Съпроводително писмо вх. № ВХР-4907/22.11.2019 г., в което управителят на дружеството-жалбоподател посочва, че машините са закупени от мястото -  същият склад, където се намират и понастоящем, взет под наем от търговеца, с който „ДАРСИН“ ЕООД сключва Договор за наем на 10.10.2019 г. Наемодателят е „ЕВРОФРИГО СТАР“ ООД. Поради тази причина транспортиране не се е налагало. Основният предмет на дейност на дружеството е търговия с активи, движими и недвижими вещи, като през проверявания период е осъществявана търговия с патешки продукти, доставени във Франция и покупка на активи – машини, които са предназначени за продажба на Европейския пазар. До осъществяване на продажбата, активите са отдадени под наем за ползване в помещението, където са инсталирани. Машините са с предназначение за металообработващата промишленост и за производство на пластмасови изделия /л. 148-150/.

Представени са счетоводни документи, банкови извлечения, документи, касаещи дейността на дружеството /неотносими към настоящия правен спор/, както и:

10.1.1. Договор за продажба на машини и съоръжения от 10.10.2019 г., сключен между „СИКЪН“ ЕООД - продавач и „ДАРСИН“ ЕООД - купувач, съгласно който продавачът прехвърля на купувача правото на собственост върху машини и съоръжения /вещи/, индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част от договора, срещу цена, която купувачът се задължава да заплати в размера и при условията, уговорени с договора. Продажната цена на машините е в размер на 9 513 600,00 лв. с включено ДДС, платима по следния начин: сумата от 1 585 600,00 лв. - в срок до един месец от подписване на договора и сумата от 7 928 000,00 лв. - до три месеца от подписване на договора. Продавачът се задължава да предаде вещите в срок до 14.10.2019 г. с подписване на приемо-предавателен протокол, като от този момент собствеността на вещите и всички рискове преминават върху купувача /л.200-21/.

10.1.2. Приложение № 1 към коментирания договор за продажба на машини от 10.10.2019 г. /л. 202/, в което са описани следните активи:

1. Шприц автомат за подови скари и клетки НАІFLY ТХ-1400 на стойност 920 000,00 лв.;

2. СNC3D принтер за пластмасови детайли STRATASYS FORTUS 900МС на стойност 1 000 000,00 лв.;

3. Хидравлична четириколонна преса ТF Y32-400Т на стойност 465 000,00 лв.;

4. СNC за огъване и гофриране на ролкова ламарина SUВМ 1000-55 на стойност 760 000,00 лв.;

5. СNC абкант ТF НВ 250-3100Е на стойност 235 000,00 лв.;

6. NC хидравлична гилотина ТF НGS-N31/8 на стойност 165 000,00 лв.;

7. СNC машина за лазерно рязане ТF QY-LСF 1530 на стойност 400 000,00 лв.;

8. СNC вертикална 5-осна фреза KINSEN VS80160 на стойност 1 213 000,00 лв.;

9. СNC машина за водно рязане ТF ЕМВ3015 на стойност 400 000,00 лв.;

10. СNC многофункционален струг НТSК 550Т на стойност 1 280 000,00 лв.;

11. Система за добавъчно производство, модел ЕОS М290 на стойност 1 090 000,00 лв.

ДАНЪЧНА ОСНОВА - 7 928 000,00 лв.

ДДС - 1 585 600,00 лв.

ОБЩА СТОЙНОСТ - 9 513 600,00 лв.

10.1.3. Фактура № **********/11.10.2019 г. с посочен в нея предмет на доставката: шприц автомат за подови скари и клетки НАІFLY ТХ-1400, СNC3D принтер за пластмасови детайли STRATASYS FORTUS 900МС, хидравлична четириколонна преса ТF Y32-400Т, СNС за огъване и гофриране на ролкова ламарина ТF SUВМ 1000-55, СNС абкант ТF НВ 250-3100Е, NС хидравлична гилотина ТF НGS-N31/8, СNС машина за лазерно рязане ТF QY-LСF 1530, СNС вертикална 5-осна фреза KINSEN VS80160, СNС машина за водно рязане ТF ЕМВ3015, СNС многофункционален струг НТSК 550Т, система за добавъчно производство модел ЕОS М290. Данъчна основа 7 928 000,00 лв., начислен ДДС 1 585 600,00 лв. и общо сума за плащане 9 513 600,00 лв. с уговорен начин на плащане – с платежно нареждане /л. 198/.

10.1.4. Приемо-предавателен протокол към договор за продажба на машини от 11.10.2019 г. за извършено в гр. София, ул. „Малашевска“ № 1 приемане, респ. предаване на описаните машини във връзка със сключения договор за продажба на машини от 10.10.2019 г. и фактура № **********/11.10.2019 г. /л. 199/.

10.1.5. Платежни нареждания за кредитен превод 2 бр. - от 11.10.2019 г. за сумата в размер на 890 000,00 лв. и от 14.10.2019 г. за сумата в размер на 823 600,00 лв. /л. 204-205/.

10.1.6. Споразумителен протокол от 11.10.2019 г. за разплащане по коментираната сделка. С него двете дружества уточняват, че имат неразплатени вземания и задължения, както следва:

„СИКЪН“ ЕООД има задължение към „ДАРСИН“ ЕООД по договор за продажба на вземане от 12.08.2019 г. в размер на 5 450 000,00 лв. и по договор за продажба на вземане от 10.10.2019 г. в размер на 2 350 000,00 лв. или общо в размер на 7 800 000,00 лв.

От своя страна „ДАРСИН“ ЕООД има задължение към „СИКЪН“ ЕООД по договор за продажба на машини от 10.10.2019 г. и фактура № **********/11.10.2019 г. в размер на 9 513 600,00 лв.

Дружествата се съгласяват да направят прихващане на вземанията и задълженията си за сумата от 7 800 000,00 лв. След извършеното прихващане „СИКЪН“ ЕООД няма задължения към „ДАРСИН“ ЕООД, а последното остава със задължение към „СИКЪН“ ЕООД в размер на 1 713 600,00 лв. по договора за продажба на машини от 10.10.2019 г. и издадената фактура № **********/11.10.2019 г., платими в рамките на един месец /л. 226/.

10.1.7. Договор за продажба на вземане от 10.10.2019 г., сключен между „ДАРСИН“ ЕООД - цедент и „СИКЪН“ ЕООД - цесионер, съгласно който цедентът прехвърля на цесионера своите вземания от „ЗОРЕКС“ ЕООД по договор за продажба на вземане от 01.10.2019 г. между „Фууд Машинъри Интернешънъл“ ЕООД и „ДАРСИН“ ЕООД за сумата 2 393 300,00 лв. срещу цената, която цесионерът се задължава да му плати по реда и при условията на настоящия договор в размер на 2 350 000,00 лв. /л. 228-230/.

10.1.8. Договор за продажба на вземане от 12.08.2019 г., сключен между „ДАРСИН“ ЕООД – цедент и „СИКЪН“ ЕООД - цесионер, съгласно който цедентът прехвърля на цесионера своите вземания от „Ню Вижънс Инвестмънт Инк“ по договор за продажба на вземане от 31.07.2019 г. между „Бора Инвестмънтс Лимитед“ /ЧЮЛ/ и „ДАРСИН“ ЕООД на стойност от 5 500 000,00 лв., срещу цената, която цесионерът се задължава да му плати по реда и при условията на настоящия договор в размер на 5 450 000,00 лв. /л.232-234/.

10.1.9. Договор за наем на машини и съоръжения от 15.10.2019 г., сключен между „ДАРСИН“ ЕООД - наемодател и „Фууд Машинъри Интернешънъл“ ЕООД – наемател /л.151-153/, съгласно който наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване следните собствени машини и съоръжения, находящи се в гр. София, ул. „Малашевска“ № 1 за срок от 1 година: 1. шприц автомат за подови скари и клетки НАІFLY ТХ -1400 – 1 бр.; 2. СNC3D принтер за пластмасови детайли STRATASYS FORTUS 900МС – 1 бр.; 3. Хидравлична четириколонна преса ТF Y32-400Т – 1 бр.; 4. СNС за огъване и гофриране на ролкова ламарина SUВМ 1000-55 – 1 бр.; 5. СNС абкант ТF НВ 250-3100Е – 1 бр.; 6. NС хидравлична гилотина ТF НGS-N31/8 – 1 бр.; 7. СNС машина за лазерно рязане ТF QY-LСF 1530 – 1 бр.; 8. СNС вертикална 5-осна фреза KINSEN VS80160 – 1бр.; 9. СNС машина за водно рязане ТF ЕМВ3015 – 1 бр.; 10. СNС многофункционален струг НТSК 550Т – 1 бр.; 11. Система за добавъчно производство, модел ЕОS М290 – 1 бр.

10.1.10. Фактура № **********/15.11.2019 г., издадена на „Фууд Машинъри Интернешънъл“ ЕООД с данъчна основа 5 000,00 лв. и начислен ДДС в размер на 1 000,00 лв. за наем, съгласно договор от 15.10.2019 г. /л. 154/.

10.1.11. Договор за наем на недвижим имот от 10.10.2019 г., сключен между „Еврофриго Стар“ ООД и „ДАРСИН“ ЕООД с предмет временно възмездно ползване на следните недвижими имоти: Хале 1 и Хале 2, находящи се в град София, ул. „Малашевска“ № 1 с площ от по 1000 кв.м. срещу наемна цена в размер на 1000 лв. без ДДС за всяко помещение или общо в размер на 2000 лв. без ДДС месечно, като допълнително се заплащат и режийни разноски /ток, вода, отопление, телефон и др./, ако има такива /л. 155-157/.

10.1.12. Договор за паричен заем от 01.10.2019 г., сключен между „Амарел България“ ЕООД - „заемодател“ и „ДАРСИН“ ЕООД - „заемополучател“, за сумата в размер на 1 800 000,00 лв. /л. 161-162/.

10.2.  Със съпроводително писмо изх. № 2/27.11.2019 г. от дружеството-жалбоподател /л. 246/ са представени счетоводни извлечения за извършени операции по сметка 499, както и:

10.2.1. Договор за продажба на вземане от 31.07.2019 г. между „Бора Инвестмънтс Лимитед“ цедент и „ДАРСИН“ ЕООД цесионер за вземания от „Ню Вижънс Инвестмънт Инк“ на стойност 5 500 000,00 лв. срещу договорена цена 5 400 000,00 лв. Уговореният срок за плащане е до 5 години /л. 247-248/.

10.2.2. Договор за продажба на вземане от 01.10.2019 г. между „Фууд Машинъри Интернешънъл“ ЕООД цедент и „ДАРСИН“ ЕООД цесионер за вземания от „ЗОРЕКС“ ЕООД на стойност 2 393 300,00 лв. срещу договорена цена 2 300 000,00 лв. Срокът за плащане е до 2 години /л.249-250/.

10.3. В писмо вх. № ВХР-5034/29.11.2019 г. на дружеството-жалбоподател /л. 257-258/ се посочва, че изборът на доставчик на машини е направен след проучване на пазара, анализирани цени и технически показатели в интернет пространството. Управителят Д.Д. се познава с доставчика „СИКЪН“ ЕООД от Пловдивския панаир и от тогова е имал възможност да работи по предишни проекти и е реализирал търговски взаимоотношения, както със „СИКЪН“ ЕООД, така и с „Фууд Машинъри Интернешънъл“ ЕООД, като след направен анализ и съпоставка на предлаганото оборудване, „ДАРСИН“ ЕООД е взело решение да работи с коректни и проверени доставчици. Направени са проучвания на пазара за предлагането на подобна техника по обявени цени и показатели, както и на европейски търговци /производители/ в интернет сайтове, така и на азиатски и американски доставчици, като в подкрепа на твърдения си представя спецификации, оферта и пазарна оценка от 27.09.2019 г. на закупените машини и оборудване, предоставена от доставчика „СИКЪН“ ЕООД /л. 259 и сл./.

Посочва се също така, че управителят Д.Д. се познава лично с представляващия дружеството „Бора Инвестмънт Лимитид“ – К.Ч., има комуникация и контакти с посочените цеденти и така е разбрал за продажбата на цитираните вземания. С „Фууд Машинъри Интернешънъл“ ЕООД е осъществен контакт преди няколко години на Пловдивския панаир. Целта на покупката на вземането е или събиране на вземането или последваща продажба, като в случая, видно от представените цесии за последваща продажба на закупените вземания от „Ню Вижънс Инвестмънт Инк“ и „ЗОРЕКС“ ЕООД, „ДАРСИН“ ЕООД е реализирано печалба в размер на 100 000 лв.

10.4. ПИНП № П-22002319198989-141-001/02.19.2019 г. на доставчика „СИКЪН“ ЕООД, ведно с представените от лицето в отговор на отправено ИПДПОЗЛ документи и писмени обяснения /л. 296 и сл./, както следва:

Копие на издадената към „ДАРСИН“ ЕООД Фактура № 29/11.10.2019 г.; Приемо-предавателен протокол към Договор за продажба на машини от 11.10.2019 г.; Извлечение по сметка в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, от което се установяват извършени две плащания – на 11.10.2019 г. в размер на 890 000,00 лв. и на 14.10.2019 г. в размер на 823 600,00 лв.; Споразумителен протокол от 11.10.2019 г. между „СИКЪН“ ЕООД и „ДАРСИН“ ЕООД, с който дружествата се съгласяват да направят прихващане на вземанията и задълженията си за сумата от 7 800 000 лв.; Договор за продажба на вземане от 10.10.2019 г., сключен между „ДАРСИН“ ЕООД и „СИКЪН“ ЕООД; Договор за продажба на вземане от 12.08.2019 г., сключен между „ДАРСИН“ ЕООД и „СИКЪН“ ЕООД; Мемориален ордер за м.10.2019 г.; Справка по Дебита и Кредита на сметка 4101 „Клиенти от страната“ от м.01.2019 г. до м.10.2019 г.; Амортизация на дълготрайни активи – счетоводна за м.10.2019 г.; Договор за продажба на машини и съоръжения от 10.10.2019 г., сключен между „СИКЪН“ ЕООД и „ДАРСИН“ ЕООД, ведно с Приложение 1.

Представени са и доказателства са произхода на процесните активи предмет на доставката по Фактура № 29/11.10.2019 г., както следва:

Фактура № **********/01.07.2015 г., издадена от „ТЕХНОФУУД“ ООД на „СИКЪН“ ЕООД, ведно с платежно нареждане за кредитен превод; Отчет по сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД; Фактура № **********/08.07.2015 г., издадена от „ТЕХНОФУУД“ ООД на „СИКЪН“ ЕООД, ведно с Платежно нареждане за кредитен превод и Отчет по сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД; Фактура № **********/02.09.2015 г., издадена от „ТЕХНОФУУД“ ООД на „СИКЪН“ ЕООД, с предмет - СNС вертикална 5-осна фреза KINSEN VS80160, СNС машина за водно рязане ТF ЕМВ3015, СNС многофункционален струг НТSК 550Т и система за добавъчно производство, модел ЕОS М290, ведно с 2 бр. платежни нареждани за кредитен превод на „Първа инвестиционна банка“ АД и 2 бр. отчети по сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД; Фактура № **********/15.09.2015 г., издадена от „ТЕХНОФУУД“ ООД на „СИКЪН“ ЕООД; Удостоверение за актуално състояние на „СИКЪН“ ЕООД; Заключение на разработена тройна оценителна експертиза относно оценка на непарична вноска в капитала на „СИКЪН“ ЕООД по Акт № 20190724142933/25.07.2019 г. на Агенция по вписванията с вносител „ФУУД МАШИНЪРИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД, чийто предмет на оценяване е:

1. Шприц автомат за подови скари и клетки НАІFLY ТХ-1400;

2. СNC3D принтер за пластмасови детайли STRATASYS FORTUS 900МС;

3. Хидравлична четириколонна преса ТF Y32-400Т;

4. СNC за огъване и гофриране на ролкова ламарина SUВМ 1000-55;

5. СNC абкант ТF НВ 250-3100Е;

6. NC хидравлична гилотина ТF НGS-N31/8;

7. СNC машина за лазерно рязане ТF QY-LСF 1530;

8. Соларна система за битово горещо водоснабдяване.

Оценката е извършена по метода на  амортизираната заместителна стойност и възлиза общо в размер на 2393300 лв., като стойността на последния актив (този по т. 8), който не е част от предмета на процесната фактура (№ 29/11.10.2019 г.), е в размер на 2540 лв. според въпросната тройна експертиза.

В придружителното писмо се посочва, че продадените машини не са транспортирани, същите представляват тежко оборудване и са трудно преместваеми, освен това машините са в изправност и са били използвани в дейността на дружеството преди продажбата.

При извършена от органите по приходите проверка в Търговския регистър по отношение на доставчика „СИКЪН“ ЕООД е установено следното: дружеството е регистрирано първоначално в ТР на 28.08.2008 г. като ООД от съдружници С.К.Р. и К.Р.И. с капитал 5000 лв. На 16.02.2015 г. дружествените дялове са придобити от С.Л.М., който е управител на дружеството, седалището и адресът на управление са променени на област София, гр. София 1202, район Сердика, ул. „Малашевска“ № 1. От 31.12.2018 г. е вписан нов управител – Н.П.В. и ново седалище и адрес на управление – област София, община Божурище, с. Хераково 2237, ул. „Васил Левски“ № 19. На 28.08.2019 г. като съдружник в дружеството влиза „Фууд Машинъри Интернешънъл“ ЕООД с непарична вноска на активи в размер 2 393 300 лв. Капиталът на „СИКЪН“ ООД е променен на 2 398 300 лв. На 19.09.2019 г. капиталът на дружеството е увеличен със 100 лв., внесени от приет нов съдружник „ЗОРЕКС“ ЕООД. На 07.10.2019 г. е вписана промяна, съгласно която единствен собственик на дяловете на дружеството става „ЗОРЕКС“ ЕООД – капитал 2 398 400 лв. Управител на дружеството остава Н.П.В.. За дружеството има данни за подадени 26 бр. уведомления за сключени трудови договори, последният договор е прекратен на 06.01.2019 г., а останалите са прекратени до 2017 г. и един на 17.08.2018 г.

От регистрите по ЗДДС е установено, че дружеството е декларирало за периода 01.01.2018 г. – 30.09.2019 г. само три доставки – продажба на услуги на „АВИСПАЛ“ ООД за 6000 лв. и на стоки на С.Л.М. за 100 лв. При преглед на ДОС на „СИКЪН“ ЕООД е установено, че дружеството има и други неразплатени задължения за ДДС, корпоративен данък и ЗОВ. Има заведено изпълнително дело № *********/2017 г. със задължения 1 675 173,20 лв. Няма данни в ИС Събиране за наложени обезпечителни мерки. Тези констатации са обективирани в цитирания по-горе ПИНП.

10.5. С Протокол № Р-16001619007801-П73-001/06.03.2020 г. са направени разпечатки от ПП на НАП, а именно ОПР на „Фууд Машинъри интернешънъл“ ЕООД и на „СИКЪН“ ООД, както и справка за задълженията на „СИКЪН“ ООД, приложени към протокола /л. 84 и сл./.

11. В хода на ревизията е извършена насрещна проверка и на предходния доставчик „ТЕХНОФУУД“ ООД, резултатите от която са обективирани в ПИНП № П-22221719214253-141-001/04.02.2020 г. /л. 109 и сл./. ИПДПОЗЛ, изпратено до този доставчик, е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, като до приключване на ревизионното производство, изисканите документи и писмени обяснения, не са представени.

12. При тези данни е формиран извод, че в конкретния случай са налице предпоставките за реализиране на отговорността на „ДАРСИН“' ЕООД чрез прилагането на чл. 177 от ЗДДС, тъй като дружеството се явява получател по облагаема доставка и отговаря за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице /„СИКЪН“ ЕООД/ доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължим и невнесен данък и е знаело, че данъкът по доставките няма да бъде внесен.

За да достигнат до тези изводи, органите по приходите са приели за установено, че управителите на „ДАРСИН“ ЕООД и на „СИКЪН“ ЕООД се познават и поддържат лични контакти, видно от представените от тях по време на ревизията писмени обяснения. На следващо място и двете дружества ползват едно и също помещение, в което се съхраняват въпросните машини преди и след продажбата им - гр. София, ул. „Малашевска“ № 1. Този адрес е установено, че съвпада с адреса за кореспонденция на „Фууд Машинъри Интернешънъл“ ЕООД /дружеството, което се явява предходен доставчик на машините/. При проследяване на веригата от доставки е установено, че след като закупува от „СИКЪН“ ЕООД въпросните машини, „ДАРСИН“ ЕООД ги отдава под наем за ползване от „Фууд Машинъри Интернешънъл“ ЕООД - дружеството, което е предшестващ доставчик на „СИКЪН“ ЕООД. На следващо място е прието, че в конкретния случай хипотезата по отношение на „знание“ при купувача се обуславя и от взаимоотношенията между „ДАРСИН“ ЕООД и „СИКЪН“ ЕООД по повод сключените между тях договори по погасяване на взаимни вземания и задължения. Във връзка с представените документи относно извършените разплащания по фактура № **********/11.10.2019 г. е констатирано, че на 11.10.2019 г. „ДАРСИН“ ЕООД получава паричен превод по договор за заем с „Амарел България“ ЕООД в размер на 890 000,00 лв. Същият ден с тази сума е извършено частично плащане към „СИКЪН“ ЕООД относно издадената горепосочена фактура. „СИКЪН“ ЕООД от своя страна извършва превод на същата сума отново на 11.10.2019 г. на „Амарел България“ ЕООД. Аналогични са действията и с второто плащане от 14.10.2019 г. за сума 823 600,00 лв. За останалата част от стойността на фактурата е констатирано, че няма разплащане, а е извършено прихващане с взаимни вземания и задължения, възникнали по повод продажба на вземания от „ДАРСИН“ ЕООД на „СИКЪН“ ЕООД на обща стойност 7 800 000,00 лв., в това число по договор за цесия на вземане от „ЗОРЕКС" ЕООД /едноличен собственик на капитала на „СИКЪН" ЕООД/ в размер на 2 393 000,00 лв., закупено преди това от „ДАРСИН“ ЕООД от „Фууд Машинъри Интернешънъл“ ЕООД и формирано във връзка с прехвърляне на дружествени дялове на „СИКЪН“ ООД от „Фууд Машинъри Интернешънъл“ ЕООД на „ЗОРЕКС“ ЕООД за 2 393 000,00 лв., т.е. прието е, че „СИКЪН“ ЕООД изкупува вземането на едноличния собственик на капитала си, възникнало именно във връзка с придобиването на капитала. Плащане от „ДАРСИН“ ЕООД към „Фууд Машинъри Интернешънъл“ ЕООД по договора за цесия между тях е прието, че не е извършено. Няма плащане, според органите по приходите, и по другия договор за цесия между „ДАРСИН“ ЕООД и „Бора Инвестмънтс Лимитед“. При това положение е прието, че плащане на машините не е извършено с реални парични потоци и лицата чрез взаимоотношенията си са обвързани по такъв начин, че за управителя на „ДАРСИН“ ЕООД са били налице данни и не е било възможно да не знае за обстоятелството, че доставчикът не разполага с паричен ресурс, който да осигури разчитане с бюджета на декларирания от „СИКЪН“ ЕООД данък за внасяне. С други думи казано, мотивирано е, че „ДАРСИН“ ЕООД няма как да не е било наясно, че дължимият ДДС по изследваната доставка на машините няма да бъде внесен от неговия доставчик „СИКЪН“ ЕООД.

В резултат на събраните в хода на ревизията доказателства е прието също така, че в конкретно разглеждания случай по фактура № **********/11.10.2019 г. е извършено фиктивно префактуриране на стока, която и преди и след издаване на въпросната фактура се е съхранявала в помещение, намиращо се в гр. София, ул. „Малашевска“ № 1 и реално не е напускала това помещение, т.е. не е налице реално извършено прехвърляне на собственост върху стока по реда на чл. 24 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, което е мотивирало извода за липса на реално осъществена доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС между „СИКЪН“ ЕООД и „ДАРСИН“ ЕООД. Този факт, според органите по приходите, е обосновавал довод за привидност на коментираната доставка по издадената от „СИКЪН“ ЕООД фактура № **********/11.10.2019 г. Привидността е потвърдена и от факта, че въпросните машини в последствие се отдават под наем от „ДАРСИН“ ЕООД на „Фууд Машинъри Интернешънъл“ ЕООД - дружеството, което се явява техен предходен собственик.

Прието е също така и че е изпълнена хипотезата за значително отклонение от пазарната цена на обследваните машини, тъй като балансовата /остатъчната/ стойност на същите към 30.09.2019 г. е била 3 015 157,51 лв. В изготвеното заключение на разработена тройна оценителна експертиза е определена пазарна цена на машините /апортна вноска/ от 2 393 300,00 лв., с която сума реално е бил увеличен капиталът на „СИКЪН“ ЕООД. Това дружество от своя страна продава на 11.10.2019 г. същите машини на завишената стойност от 7 928 000,00 лв. без ДДС. Очевидно, според органите по приходите, е наличието на отклонение от пазарна цена на въпросната стока в пъти. Относно другата част от машините, по които предшестващ доставчик е посочен „Технофууд“ ООД, е констатирано, че като основание на стопанската операция в издадените от „СИКЪН“ ЕООД фактури е отразено „аванс“, като нито една от страните не представя договори, приемо-предавателни протоколи, транспортни документи във връзка с покупката на обследваните машини или други съпроводителни доставката документи, удостоверяващи нейното реално осъществяване по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС.

Въз основа на приетото за установено, е формиран извод за привидност на сделките между „СИКЪН“ ЕООД и „ДАРСИН“ ЕООД, тъй като отразената в издадената от доставчика фактура стойност се отклонява значително от пазарната стойност на коментираните фактури. Като последица от това се явява обстоятелството, свързано с невнасяне на дължимия ДДС по справка-декларация от „СИКЪН“ ЕООД /в размер на 1 584 486,31 лв./ и в същото време приспадане на данъчен кредит от „ДАРСИН“ ЕООД /в размер на 1 585 600,00 лв./ и деклариране на данък за възстановяване от него за м.10.2019 г. /в размер на 1 490 377,17 лв./.

Въз основа на събраните доказателства органите по приходите са приели, че са налице предпоставките на чл. 177 от ЗДДС за ангажиране солидарната отговорност на „ДАРСИН” ЕООД за невнесения ДДС от страна на „СИКЪН” ЕООД по доставката за продажба на машини.

13. В хода на съдебното производство е изслушана съдебно-счетоводна експертиза (СТЕ), приета без заявени резерви от страните. Вещото лице, след запознаване с наличните по делото доказателства и извършен оглед на място, е определило справедливата пазарна стойност на активи /машини/ фактурирани от „СИКЪН“ ЕООД, предмет на процесната фактура, която за всички машини, предмет на процесната фактура, е в размер на 6 925 954 лв. без ДДС. Пазарната стойност е определена към 11.10.2019 г. - дата на фактуриране на активите, като са използвани Методът на сравнимите неконтролирани цени /Метод на пазарните аналози/ и Методът на увеличената стойност /Метод на амортизирани разходи за подмяна; Метод на амортизираната възстановителна стойност/ по Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени във връзка с § 1, т. 10 от ДР на ДОПК в съотношение на тегловните коефициенти показани в колони 4 и 6 на Таблица 2, даващи равна тежест на използваните методи.

ІV. За правото:

14. В случая, релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са установени от материално компетентни органи на приходната администрация в хода на ревизия, осъществена по реда на чл. 112 и сл. от ДОПК. Ревизията е завършила с издаването на оспорения РА, който е постановен в изискваната от закона форма съобразно разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ДОПК.

15. Спорният между страните въпрос се концентрира по отношение на обстоятелството – налице ли са предпоставките, предвидени в чл. 177 от ЗДДС за ангажиране отговорност на получателя за дължимия, но невнесен от доставчика му данък добавена стойност по процесната доставка. Ето защо, за разрешаването му, е необходимо да бъде съобразено следното:

Възможността да бъде ангажирана отговорността на лице, различно от доставчика, което да отговаря за негови задължения по ЗДДС, е предвидена в чл. 205 от Директива 2006/112/ЕО, като националното законодателство урежда реда и начина, по който се осъществява отговорността за чужд дълг.

Според разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък.

В ал. 2 е предвидено, че отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

В чл. 177, ал. 3 от ЗДДС е установена презумпция, според която за целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и 2. облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната.

Прочитът на цитираните правни норми предполага установяването на две групи обстоятелства за ангажиране на отговорността по чл. 177 от ДОПК на прекия получател по доставките – „ДАРСИН” ЕООД - обективни (че ревизираното лице е ползвало правото на приспадане на данъчен кредит, свързано пряко или косвено с дължимия и невнесен данък) и субективни (че лицето е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът по доставката, във връзка с която пряко или косвено е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит, няма да бъде ефективно внесен като резултат за периода), като в тежест на приходния орган е да установи и двете групи обстоятелства като фактически предпоставки за реализиране на този особен вид солидарна отговорност.

16. От обективна страна не е спорно, че и двете страни по облагаемите доставки са регистрирани по реда на ЗДДС лица. Няма също така съмнение и спор, че получателят е ползвал правото на приспадане на процесния данък, като е включил размера на данъчния кредит в справката декларация по чл. 125 от ЗДДС за съответния данъчен период и е посочил първичните счетоводни документи в дневника за покупки по чл. 124 от ЗДДС.

17. Спорен е обаче въпросът, дали получателят е знаел или е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика, т.е. налице ли е субективният елемент по смисъла на чл. 177, ал. 2 от ЗДДС като предпоставка за отговорността за злоупотреби, а именно знанието у регистрираното лице за това, че данъкът няма да бъде внесен и доказването на такова знание по реда на чл. 117 – 120 от ДОПК (т.е. в хода на ревизионното производство).

17.1В първата хипотеза на чл. 177, ал. 2 от ЗДДС„регистрираното лице е знаело, че данъкът няма да бъде внесен“, фактът на знанието у лицето подлежи на доказване от ревизиращия орган. Такова доказване в настоящия случай не е проведено. Не се откриват и данни в този смисъл, например - доставчикът и получателят да са свързани лица, поради което знанието за това обстоятелство да е неизбежно; търговска кореспонденция или други доказателства, касаещи взаимоотношенията на страните, от които да се установява, че данъкът няма да бъде внесен или други подобни обективирани в действителността факти, сочещи на знание у получателя за намерението на доставчика да не изпълни задължението си към бюджета. Напротив, според уговореното в Договора за продажба на процесните машини и съоръжения от 10.10.2019 г., сключен между „СИКЪН“ ЕООД - продавач и „ДАРСИН“ ЕООД - купувач, изрично е уговорено, че продажната цена на машините, която е в размер на 9 513 600,00 лв. с включено ДДС е платима както следва: сумата от 1 585 600,00 лв. - в срок до един месец от подписване на договора и сумата от 7 928 000,00 лв. - до три месеца от подписване на договора. В случая сумата в размер на 1 585 600,00 лв. е именно размерът на дължимия ДДС по фактура № 29/11.10.2019 г., който следва да бъде внесен от доставчика „СИКЪН“ ЕООД в прихода на държавния бюджет до 14.11.2019 г., което обяснява и уговорката обсъжданата сума да бъде внесена в едномесечен срок от 10.10.2019 г. – датата на която е подписан процесния договор. Съответно суми, чиито общ размер дори нахвърля 1 585 600 лв., са преведени от страна на жалбоподателя по банковата сметка на „СИКЪН“ ЕООД (890 000,00 лв. на 11.10.2019 г. и 823 600,00 лв. на 14.10.2019 г.), с което на практика „ДАРСИН“ ЕООД е осигурило необходимите средства на своя доставчик за разчитането му с държавния бюджет по повод спорната доставка.

До извод в обратната насока не води твърдението, че между двете дружества „ДАРСИН“ ЕООД и „СИКЪН“ ЕООД съществуват отношения, надхвърлящи формалното търговско познанство между „доставчик“ и „получател“, което обосновава знанието у получателя на доставките, че дължимият данък няма да бъде внесен от доставчика. Това е така, защото за да достигнат до тези изводи, органите по приходите се позовават на познанство между управителите на двете дружества, фактът, че машините, предмет на процесната фактура, се съхраняват в едно и също помещение, както и сключените помежду им договори за погасяване на взаимни вземания и задължения, които обстоятелства обаче не са необичайни за търговската практика.

На първо място, липсва законова забрана за търгуване между дружества-търговци, чиито управители се познават лично.

Няма пречка също така и машините, предмет на процесната доставка, да се съхраняват в едно и също помещение преди и след покупко-продажбата, който факт в нито един момент от ревизионното производство, в т.ч. и в предхождащото го производство, приключило с издаване на АПВ, не е бил укриван нито от жалбоподателя, нито от неговия доставчик. Напротив, представят се доказателства, от които се установява по безспорен начин, че, считано от 10.10.2019 г. „ДАРСИН“ ЕООД съгласно сключен договор с „ЕВРОФРИГО СТАР“ ООД е наемател на Хале 1 и Хале 2, находящи се в град София, ул. „Малашевска“ № 1, в които халета се съхраняват закупените машини, предмет на процесната фактура /така договор за наем на недвижим имот на л. 155/. В представената Справка за недвижими имоти /л.160/ тези две халета са надлежно декларирани. Факт е, че този адрес се явява и адрес за кореспонденция на „Фууд Машинъри Интернешънъл“ ЕООД, но липсват данни така посоченият адрес да е обособен като един единствен имот, ползван единствено и само от едно лице. Все в тази насока следва да се посочи и че няма данни „ДАРСИН“ ЕООД да е свързано лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДОПК със „СИКЪН“ ЕООД и/или „Фууд Машинъри Интернешънъл“ ООД, поради което и регистрирането в Търговския регистър на адрес за кореспонденция, идентичен с този, на който се съхраняват машините, предмет на процесната фактура, не доказва наличието на знание у получателя по доставката за това, че начисленият ДДС няма да бъде внесен от „СИКЪН“ ЕООД.

По отношение на извода, че плащане не е извършено с реални парични потоци и лицата чрез взаимоотношенията си са обвързани по такъв начин, че за управителя на дружеството-жалбоподател не е било възможно да не знае, че доставчикът не разполага с паричен ресурс, с който да осигури разчитане с бюджета на декларирания ДДС за внасяне, е необходимо да се посочи, че под „плащане“ следва да се има предвид погасяване на паричното задължение по всички познати в гражданското и търговското право способи за това - както плащане чрез размяна на суми в брой или по сметка, така и чрез някой от способите по чл. 103 – 109 от ЗЗД. А разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД регламентира именно възможност погасяването на насрещни вземания да се извърши чрез прихващане на вземането срещу задължението. Автентичността и истинността на представените протокол за прихващане, договори за продажба на вземане, както и останалите придружаващи ги документи, не бяха подложени на съмнение, нито пък бяха ангажирани доказателства за противното, поради което няма никаква пречка фактите и обстоятелствата, за които се отнасят, да се приемат за установени така, както са отразени в документите. С други думи казано, в конкретния случай е налице извършено плащане в една част по банков път и в останалата - чрез прихващане – документирано и осчетоводено по съответния ред. Представени са и надлежни доказателства в тази връзка. От своя страна плащането чрез прихващане на насрещни вземания също не води автоматично до извод, че получателят по доставката е знаел или е следвало да допусне, че доставчикът има финансови затруднения и/или че начисленият данък по конкретната доставка няма да бъде внесен. Отделно от това неизпълнението на задължението за плащане на цена на цесията, което е облигационно задължение също не може да е в корелация със знанието, че ДДС по процесната сделка няма да бъде платен.

17.2. Във втората хипотеза на чл. 177, ал. 2 от ЗДДС – „регистрираното лице е … било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен“, нормата на чл. 177, ал. 3 ДОПК установява оборима презумпция по отношение на задължението за знание, по силата на която, както вече бе казано, за целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период, от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и 2. облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. Доказателствената тежест за установяване на предпоставките по чл. 177 ЗДДС, включително и на условията за приложение на презумпцията по чл. 177, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗДДС, каза се е на органите по приходите.

В случая не се установява наличието на първата предпоставка на чл. 177, ал. 3 (дължимият данък по ал. 1 да не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид). Дори твърдения няма в тази насока от страна на приходна администрация, което само по себе си е достатъчно да се приеме, че установената в чл. 177, ал. 3 ЗДДС презумпция (че ревизираното лице е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен), не е налице.

При липса на първата предпоставка (по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДДС), обсъждането на съжденията на органите по приходите относно привидността на сделката и нейната цена е безпредметно, но за пълнота ще бъде сторено.

17.2.1. Органите на приходна администрация са приели, че в случая е налице привидна сделка, но доказателства в тази насока отново не са ангажирани.

Следа да се посочи, че от гледна точка на ЗДДС при сделки, сключени в условията на абсолютна симулация, не може да се поставя изобщо въпрос за солидарна отговорност по чл. 177 от ЗДДС, тъй като на практика доставка изобщо няма, т.е. дори да има ефективно невнесен данък, същият би бил неправомерно начислен, което е основание не да се ангажира солидарната отговорност на получателя, а да му се откаже право на приспадане на данъчен кредит (същото се отнася и относно съжденията на приходна администрация за липса на реална доставка по спорната фактура). Същевременно, по делото не се установяват данни за относителна симулация, доколкото липсват доказателства и изводи за осъществяване на две сделки - прикрита и привидна, и външно манифестиране само на привидната сделка, като в същото време се целят последиците на прикритата сделка. Тоест, органът по приходите не е доказал която и да е от двете възможности за привидност на процесните облагаеми доставки.

Все в тази насока и с оглед наведените в потвърждаващото РА решение на Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив твърдения, че привидността на сделката се потвърждава и от факта, че въпросните машини впоследствие се отдават под наем от „ДАРСИН“ ЕООД на “Фууд Машинъри Интернешънъл“ ЕООД – дружеството, което се явява техен предходен собственик, следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че услугата по предоставяне под наем на машините е надлежно фактурирана и съответно осчетоводена от дружеството-жалбоподател, каквито и да било нарушения на данъчното законодателство не са били установени нито в хода на ревизионното производство, нито в предхождащото го такова, приключило с издаването на АПВ.

17.2.2. В настоящия казус липсват данни и за заобикаляне на ЗДДС, тъй като не се индикира постигането на забранен правен резултат чрез сключване на сделка, която изрично не е забранена.

17.2.3. Не се установява наличието и на третата хипотезата на чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, а именно облагаемата доставка да е на цена, която значително се отличава от пазарните.

Доказването на тази предпоставка изисква специални знания и прилагане на методите, разписани в нарочна наредба, но в хода на ревизионното производство не е била възлагана експертиза за определяне на пазарната цена на продадените от „СИКЪН“ ЕООД към „ДАРСИН“ ЕООД машини. Вместо това, органите по приходите са приели, че е изпълнена хипотезата за значително отклонение от пазарната цена на обследваните машини, тъй като: „…балансовата /остатъчната/ стойност на същите към 30.09.2019 г. е била 3 015 157,51 лв. В изготвеното заключение на разработената тройна оценителна експертиза е определена пазарна цена на машините /апортна вноска/ от 2 393 300,00 лв., с която сума реално е бил увеличен капиталът на „СИКЪН“ ЕООД. Последното от своя страна продава на 11.10.2019 г. същите машини на завишената стойност от 7 928 000,00 лв. без ДДС.“.

Тук на първо място следва да се посочи, че така посочените цени от органите по приходите не са пазарни по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗДДС. Това е така, защото по смисъла на цитираната разпоредба, „пазарна цена“ е цената по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК, определена чрез методите за определяне на пазарни цени по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ДОПК. „Пазарна цена“ е сумата без ДДС и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга между лица, които не са свързани. Установените нормативно методи за определяне на пазарните цени са: а/ методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци; б/ методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независими партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба; в/ методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба; г/ методът на транзакционната нетна печалба и д/ методът на разпределената печалба. Редът и начините за прилагане на методите се определят с приложимата в случая Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. /Наредбата/, конкретизираща общите правила за прилагане на методите. Същите сочат, че може да бъде използван всеки един от методите, посочени в чл. 3, ал. 1, т. 1 - т. 3 и в чл. 7, а само ако тези посочени три метода не могат да доведат до резултат, в съответствие с целта по чл. 4 се прилага методът на транзакционната нетна печалба или методът на разпределената печалба.

Такава експертиза, както вече се посочи, не е изготвена в хода на ревизионното производство. Отделно от това, в посочената от органите по приходите сума в размер на 2 393 300,00 лв. не е включена стойността на част от машините, предмет на осъжданата фактура, а именно СNC вертикална 5-осна фреза KINSEN VS80160; СNC машина за водно рязане ТF ЕМВ3015; СNC многофункционален струг НТSК 550Т и Система за добавъчно производство, модел ЕОS М290, поради което и само на това основание е недопустимо сравнение между двете суми - 2 393 300,00 лв. /по заключение на разработена тройна оценителна експертиза от м.07.2019 г., в която са включени само 7 бр. от процесните машини/ и 7 928 000,00 лв. /данъчната основа на обследваната фактура, в която са включени всички 11 бр. машини/.

В тази връзка в хода на съдебното производство бе допуснато извършването на СТЕ, вещото лице по която в своето заключение, използвайки Метода на сравнимите неконтролирани цени /Метод на пазарните аналози/ и Метода на увеличената стойност /Метод на амортизирани разходи за подмяна; Метод на амортизираната възстановителна стойност/ по Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени във връзка с § 1, т. 10 от ДР на ДОПК в съотношение на тегловните коефициенти, даващи равна тежест на използваните методи, е определило справедлива пазарна стойност на фактурираните машини в размер на 6 925 954 лв. /при данъчна основа в процесната фактура в размер на 7 928 000 лв./.

Съдът възприема заключението на вещото лице. Същото въвежда релевантни за разрешаването на конкретния административноправен въпрос факти и обстоятелства, които не са оспорени от страните, нито са ангажирани някакви доказателства, които да подложат на съмнение констатациите на вещото лице относно пазарната цена на процесните машини.

Тъй като в закона, а и в съдебната практика не е изведен критерий за значително отклонение, трябва във всеки конкретен случай да се извършва анализ и преценка на конкретните условия, при които е сключена сделката. Все в тази насока е необходимо да се посочи, че за значително отклонение от пазарната цена, при извършване на сравнение между цената, договорена между страните по сделката и пазарната цена, следва да се приеме това различие, което е очевидно и съществено, както в относително, така и в абсолютно изражение. Само при това положение би могло да се направи извод, че става въпрос за явно, а не за пренебрежимо разминаване или такова, дължащо се на обичайните колебания на цените на даден пазар, в каквато насока са и Указанията № 24-00-9 от 30.06.2009 г. относно прилагане разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС при възникване на задължение за едно регистрирано лице да заплати задължението за ДДС на друго регистрирано лице, дадени от Изпълнителния директор на НАП.

При така установените факти и обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че резултатите от заключението в никакъв случай не са основание да се приеме, че в конкретния случай е налице значително отклонение от пазарната цена. Това е така, защото от заключението на вещото лице се установява, че липсват реализирани покупко-продажби на машини, идентични с обсъжданите тук, ето защо при преценката дали определянето на продажните им цени съответства или не съответства на условията при несвързани лица, следва да се търси разумна степен на приблизителност, каквато в конкретния случай съдът намира, че е налице. Достатъчно в тази връзка е да се посочи, че доставката на стоки на цени в отклонение от пазарните такива с 12 %, не представлява „…отклонение от пазарната цена на въпросната стока в пъти…“, както се твърди в потвърждаващото решение на Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив.

18. Както вече многократно бе посочено, доказателствената тежест за установяване на предпоставките по чл. 177 ЗДДС, включително и на условията за приложение на презумпцията по чл. 177, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗДДС, е на органите по приходите.

В тази връзка с разпореждането за насрочване на делото в открито съдебно заседание на ответника са дадени конкретни указания, че носи доказателствената тежест да установи фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Доказателства в тази връзка обаче, не бяха ангажирани в хода на съдебното производство от страна на приходна администрация. 

За пълнота следва и да се посочи, че според приетото от СЕС в т. 1 на Решение по дело С-304/04, установените от законодателството на държавите членки възможности за противодействие на злоупотребите с ДДС и ангажиране отговорност на лица, различни от доставчика за невнесени задължения, следва да бъде съобразена с принципите на правна сигурност и пропорционалност. Това означава, че при ангажиране на солидарната отговорност на получателя по фактурата, за задължения на неговия доставчик, следва да се спазват стриктно установените правила на националното законодателство. Предпоставките за прилагане на презумпцията за знание не могат да се тълкуват разширително.

19. Тези съображения обосновават извода, че органите по приходите не са установили предпоставките за ангажиране на солидарната отговорност на „ДАРСИН” ЕООД по чл. 177 от ЗДДС по отношение на дължимия от доставчика му „СИКЪН” ЕООД ДДС за процесната облагаема доставка на машини.

20. При това положение обжалваният РА се явява незаконосъобразен. Той ще следва да бъде отменен.

V. За разноските:

21. При този изход на спора, на основание чл. 161 ал. 1, пр. 1 от ДОПК, на жалбоподателя, се дължат сторените разноски по производството, които се констатираха в размер на 17 932 лв. – заплатените държавна такса /50 лв./, депозит за вещо лице /500 лв./ и адвокатско възнаграждение /17 382 лв. с ДДС/.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответния административен орган за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. В конкретния случай се касае за административноправен спор с материален интерес и минималният размер на адвокатското възнаграждение, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, е в размер на 14 485 лв. без ДДС. На основание § 2а от ДР на цитираната наредба за регистрираните по ЗДДС лица дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС. При това положение, и с оглед фактическата и правна сложност на настоящото дело, съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 14 485 лв. без ДДС, съответно 17 382 лв. с ДДС, не е прекомерно.

 

Така мотивиран, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001619007801-091-001/15.04.2020 г., издаден от П.Д.С.на длъжност началник сектор, възложил ревизията и А.Н.Б.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 357/24.07.2020 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив, в частта относно определено на “ДАРСИН” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.И.Д., задължение по чл. 177 от ЗДДС в размер на 1 584 486,31 лв., ведно с начислените лихви в размер на 67 346,06 лв.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, да заплати на “ДАРСИН” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.И.Д., сумата от 17 932 лв., представляваща заплатените държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: