ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
14.02.2020 г. , гр.Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателен състав
на четиринадесети февруари през две хиляди и двадесета година
в закрито заседание в състав:
Председател:
СТЕЛА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Михайлова ЧНД №79 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.4 от НПК.
Образувано е по жалба на Р.Щ.И., ЕГН **********, съд.адрес: *** против Постановление на Районна прокуратура Пазарджик от 16.11.2019 г., с което е прекратено наказателното производство по ДП №1173/2017 г. по описа на РУ гр.Пазарджик, водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ във връзкас чл.342, ал.1 от НК.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и необосновано и моли за неговата отмяна, тъй като не са събрани всички относими доказатества за изясняване на фактическата обстановка.
След като се запозна с доводите в жалбата и с материалите по ДП №1173/2017 г. по описа на РУ Пазарджик, за да се произнесе съдът прие следното:
Досъдебното производство е водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ във връзкас чл.342, ал.1 от НК.
Жалбата е
процесуално допустима, тъй като е подадена от лице имащо качеството на
пострадал от престъплението и по същество основателна.
По делото са извършени редица
необходими и относими процесуални действия за изясняване на фактическата
обстановка. Разпитани са свидетели имащи отношение и разполагащи данни относно
главни факти от предмета на обвинението. Събрани са и писмени доказателства и
автотехнически, автооценъчни и медициска експертиза.
Въз основа на тези доказателства
Районна прокуратура е приела, че причината за настъпилото ПТП е поведението на
жалбоподателя, който при управление на
МПС е допуснал нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, с което бил осъществил състав
на престъпление по чл.343, ал.1, б.“а“ от НК и на основание чл.343, ал.2 във
връзка с чл.24, ал.1, т.9 от НК е прекратено наказателното производство.
Съдът смита, че по отношение на
деятелността на свидетеля И., не са събрани всички относими доказателства за
пълното изясняване на главния факт от предмета на доказване.
Разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП,
предвижда че водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
В съдебната теория и практиката по
транспортно право, където се борави с понятието скорост, се оформят
четири вида, а именно: разрешена, неразрешена,
респ. съобразена и несъобразена. Всяко от тези понятия за скорост носи собствен
смисъл, като основното е, че по принцип несъобразената скорост е винаги
разрешена такава по закон /ЗДП/, но не е съобразена с конкретната пътна обстановка, която е
налагала движение, с още по-ниска от разрешената скорост, в конкретния пътен
участък. Във всички случаи обаче, за да се каже дали една скорост е била
разрешена, неразрешена, съобразена или несъобразена, то това би следвало да
стане чрез измерване, респ. изчисляване на скоростта по установените в науката
способи и формули. В настоящият казус това е сторено, като в заключението на
автотехническата експертиза се сочи че И. е управлявал МПС със скорост около
128 км/ч.
Но не са събрани доказателства, за да
се установи дали ПТП е било обективно предотвратимо и каква е следвало да бъде
скоростта на водача в конкретния пътен участък за да предотврати ПТП.
Основателни са и доводите изложени в
жалбата за липсата на събрани доказателства относно начина по който е била
въведена временна организация на движението поради извършваните рамотни работи.
От представеното по делото
писмо от ОПУ Пазарджик /л.163, т.3/
става ясно, че на инкриминираната дата са се извършвали от *дейности по монтаж
на ограничителната система в средната разделителна линия в районе на км 94+550
на АМ „Тракия“ в посока гр.София. Тези ремотни дейности били от категорията на
краткотрайни подвижни работи, сигнализацията за които е била на фирмата
изпълнител.
В хода на досъдебното производство
обаче не са събрани ясни и еднозначни доказателства за начина за сигнализиране
на ремотните дейности.
Както правилно се сочи в жалбата, при
този вид ремонтни дейности начина на сигнализация е определен в чл.58, ал.5 във
връзка с ал.1 от Наредба №3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на
движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците
/Наредбата/.
Според тези разпоредби краткотрайните работи върху
платното за движение на автомагистрали с две платна за движение, всяко от които
се състои от две пътни ленти (2 x 2), какъвто е настоящия случай се сигнализират с една
затваряща табела (С19) и с комбинация от пътни знаци В26 и Ж15.
Като ал.5 на същия член подвижните работи в случая по
ал. 4 се сигнализират съгласно приложение №11.
В показанията си свидетелите *и *,
служители на „*сочат начина по който са сигнализирали извършването на ремонтните работи, като е налице разминаване
относно наличието и мястото на поставяне в лентата за принудително спиране на
втори сигнализиращ автомобил със затваряща табела.
В заключението на изтготвената
тройна автотехническа експертиза обаче, начина на сигнализация на ремонтните
работи и доколко същата съотвества на изискванията на Наредбата въобще не е
обсъждан, поради липса на поставени въпроси за това. Не са установени и вида и
височината на конусите, които свидетелите **сочат да са били поставени, с оглед
изискванията на чл.13 от Наредбата.
В този ред на мисли е необходим
отговор на тези въпроси, за което следва да бъдат събрани допълнителни
доказателства. Поради това от фирмата изпълнител на ремотните дейности какво
оборудване е било зачислено и е изнесено на инкриминираната дата от служителите
извършващи ремонтните работи.
След това следва да се постави
задача на автотехническата екпертиза за начина на сигнализиране на ремонтните
дейности, а именно отговаря ли същата на изискванията на Наредбата за
конкретните условия на пътя. В тази връзка с оглед възможността на видимост на
препятствиията на пътя за свидетеля Искров да се отговори на въпросите за
възможностите за предотвартяване на ПТП и съобразената скорост.
При тези данни съдът счита, че постановлението на РП Пазарджик за прекратяване на досъдебното производство е незаконосъобразно и следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на Районна прокуратура Пазарджик за изпълнение на дадените указания за извършване на посочените процесуални действия.
По изложените съображения и на основание чл.243, ал.6, т.3 от НПК Пазарджишкият районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление на Районна прокуратура Пазарджик от 16.11.2019 г., с което е прекратено наказателното производство по ДП №1173/2017 г. по описа на РУ гр.Пазарджик, водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ във връзкас чл.342, ал.1 от НК.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура Пазарджик за изпълнение на указанията дадени в мотивите на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира пред Пазарджишкия окръжен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: