РЕШЕНИЕ
№ 17523
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БЕТИНА Б. БОШНАКОВА
при участието на секретаря ДОРОТЕЯ ЦВ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от БЕТИНА Б. БОШНАКОВА Гражданско дело
№ 20231110151714 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба на Н. И. Ц., подадена в лично качество и като баща и законен
представител Н. Н. Ц., срещу Е. Н. Ц., съпруга на молителя и майка на малолетното дете,
при твърдения, че на 17.09.2023 г. около 17:50 часа в гр. София на пътен възел "Подуяне"
ответницата при управление на лек автомобил марка "Форд", модел "Фиеста" с рег. №
СВ6351КК преследвала Н. И. Ц. и Н. Н. Ц., които в това време пътували заедно с Иван
Симеонов Ц. /баща на молителя Н. Ц. и дядо на малолетното дете/ в лек автомобил марка
"Форд" с рег. № С9046НТ. Ответницата проследила съпруга и детето до сградата на 01 РУ-
СДВР, след което слязла от управляваното от нея МПС и се приближила до другия лек
автомобил, като започнала да тропа по прозорците на паркирания лек автомобил марка
"Форд" с рег. № , в който се намирали Н. Н. Ц. и Иван Симеонов Ц..
Ответницата оспорва изложените от насрещната страна фактически твърдения и
изразява становище за неоснователността на подадената молба за защита от домашно
насилие.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно § 30 от ПЗР на ЗИДЗЗДН производства по молби, искания и жалби,
постъпили до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред.
Според легалната дефиниция на понятието „домашно насилие“, установена в
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила
1
от 01.01.2024 г./, това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство.
По делото не е спорно, а и от събраните по делото доказателства /удостоверение за
сключен граждански брак, удостоверение за раждане, гласни доказателствени средства/ се
установява, че страните са съпрузи и имат общо дете – малолетния Н. Н. Ц., роден на
31.12.2013 г., поради което ответницата безспорно попада сред лицата, срещу които може да
се търси защита – чл. 3, т. 1 и т. 3 ЗЗДН. Молбата е депозирана в тримесечния преклузивен
срок, предвиден в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН /в редакция след изм. и доп. с ДВ, бр.
66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г./, отправена е до съответния родово и местно
компетентен съд, поради което се явява допустима.
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН /л. 7 от делото/, в която подробно е
описан и индивидуализиран твърдения акт на домашно насилие по време, място, начин на
извършване, авторство на деянието, както и причинно-следствената връзка между деянието
и настъпилите за пострадалото лице неблагоприятни последици. При наличие на други
доказателства по делото декларацията не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила
/чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024
г./, а молителят следва да проведе пълно и главно доказване на твърдените актове на насилие
по време, място, начин на извършване, авторство на деянието, както и причинно-
следствената връзка между деянието и настъпилите за пострадалото лице неблагоприятни
последици.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита
на свидетеля Иван Ц. /баща на молителя и дядо на пострадалото малолетно дете, роднина по
сватовство на ответницата/. Следва да се отбележи, че преценката относно
доказателствената стойност на всяко гласно доказателствено средство е обусловена от
анализа на неговото съдържание от гледна точка на пълнота, последователност и вътрешна
логика, а също така дали то се подкрепя и кореспондира с данните за релевантните
обстоятелства от другите материали по делото. Обстоятелството, че свидетел и страна по
делото са роднини само по себе си не обосновава автоматичен, а още по-малко несъмнен
извод, че депозираните показания са негодни за установяване на фактите по делото и на
взаимовръзките между тях, но обуславя необходимост за съда да подходи със засилена
критичност при оценката на достоверността на тези показания, като има предвид
възможната заинтересованост на свидетеля. Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът
намира, че обсъжданите показания са непротиворечиви, логични и последователни, поради
което ги кредитира. За съдебния състав не възниква съмнение, че са депозирани обективно,
безпристрастно и добросъвестно, поради което им се доверява за установяване на
релевантните за предмета на делото обстоятелства. Свидетелят се явява очевидец на акта на
домашно насилие, извършен на 17.09.2023 г. От показанията му се установява, че
ответницата ги е преследвала с управлявания от нея лек автомобил до сградата на 01 РУ
СДВР, след което молителят влязъл в районното управление, за да подаде жалба, а в
паркираното МПС останали свидетелят и внук му. Междувременно ответницата се
приближала до лекия автомобил и започнала да блъска, да дърпа и да се опитва да отвори
вратата, за да изведе детето навън. От посоченото гласно доказателствено средство се
извлича конкретна информация за емоционалното състояние на детето от поведението на
майка му – то изпитало чувство на стрес и уплах.
На следващо място, ответницата устно пред съда в проведеното по делото о.с.з.
2
признава, че е проследила лекия автомобил, в който пътували Н. И. Ц., Н. Н. Ц. и Иван
Симеонов Ц., до полицейското управление. Потвърждава, че детето и дядото му се намирали
в лекия автомобил, както и че свидетелят демонстрирал пасивно поведение спрямо нейните
действия. Ответницата признава, че чукала на прозореца на МПС, при което детето се свило
от страх и я игнорирало – не поглеждало към нея, нито й казало нещо. Съгласно чл. 175 ГПК
признанието на неизгодни за страната факти съставлява доказателство, което следва да бъде
преценявано с оглед всички обстоятелства по делото. Макар да няма обвързваща съда
материална доказателствена сила, признанието не може да бъде безпричинно игнорирано. В
случая то кореспондира напълно с останалия събран по делото доказателствен материал -
свидетелски показания и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
По изложените от съда съображения и от анализ на доказателствата по делото съдът
намира молбата доказана по отношение на твърдения акт на домашно насилие, извършен
спрямо детето Н. Н. Ц., ЕГН **********, поради което същата следва да бъде уважена в
тази част. Молбата подлежи на отхвърляне в частта, в която се търси защита от домашно
насилие за молителя Н. Ц., тъй като не счита, че поведението на ответницата отговаря на
признаците на насилствен акт по смисъла на ЗЗДН. Ответницата е шофирала след лекия
автомобил, управляван от нейния съпруг, с цел да види детето. Между двамата съпрузи не е
осъществен нито вербален, нито физически контакт, който да бъде обект на анализ от гледна
точка на това дали притежава елементите на фактическия състав на домашно насилие. Ето
защо съдът не счита, че в случая ответницата е осъществила спрямо съпруга си волево
насилствено поведение, извършено виновно.
При индивидуализация на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на
молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или
повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). При индивидуализация на мерките по чл. 5 ЗЗДН
съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на ответника, а следва да
наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). Съдът намира,
че в случая подходящи се явяват мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 5 ЗЗДН. Съдът не следва да
определя срок на действие на мерките – по аргумент от чл. 5, ал. 2 ЗЗДН /в редакция преди
изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г./. При определяне на мерките съдът
съобрази тежестта на извършения акт на домашно насилие, неблагоприятните последици за
пострадалото малолетно дете, както и обстоятелството и и интензитета на засягане на
личността.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила
от 01.01.2024 г./ при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на
извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 лева до 1 000 лв. Съдът, като
съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици от
деянието, счита, че на ответницата следва да бъде наложена глоба в размер на 200,00 лева.
РАЗНОСКИ ПО ДЕЛОТО:
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
съда държавна такса в размер на 25,00 лева (вж. т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС). Право на разноски има молителя,
който обаче не претендира такива, поради което съдът не дължи произнасяне.
ДЕЙСТВИЕ НА ЗАПОВЕДТА ЗА НЕЗАБАВНА ЗАЩИТА:
Съгласно разпоредбата на чл. 19 ЗЗДН заповедта за незабавна защита има действие до
издаването на заповед за защита или на отказа на съда, каквато в случая съдът е приел, че
следва да бъде издадена, поради което заповедта за незабавна защита от 20.09.2023 г. следва
да бъде изрично отменена.
Така мотивиран, СЪДЪТ
3
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за загубила действие заповед за незабавна защита № 275/20.09.2023 г.,
издадена по гр. дело № 51714/2023 г. по описа на СРС, 139 състав, на основание чл. 19 ЗЗДН,
и я ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК.
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН
срещу Е. Н. Ц., ЕГН **********, като НАЛАГА следните МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА ОТ
ДОМАШНО НАСИЛИЕ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Е. Н. Ц., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Н. Н. Ц., ЕГН **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН Е. Н. Ц., ЕГН **********, ДА
ПОСЕЩАВА специализирана програма във Фондация „Център отворена врата“, адрес: гр.
София, ж.к. „Хиподрума“, ул. „Юнак“ № 24, ет. 4, офис 1, тел.: ********** и **********, e-
mail: ***************@*******.***.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Е. Н. Ц., ЕГН **********, че неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, като при нарушение на заповедта
полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на
прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН Е. Н. Ц., ЕГН ********** глоба в размер на
200,00 лева.
ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т.1 ЗЗДН с вх. № 260470/20.09.2023 г., депозирана от Н.
И. Ц. ЕГН ********** срещу Е. Н. Ц., ЕГН **********, като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ
ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА в тази част.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН Е. Н. Ц., ЕГН **********,
да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса за производството в размер
на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на
страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4