Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

град Ловеч, 01.07.2009 година

 

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав в публично заседание на тридесети юни, две хиляди и девета година в състав:

 

       

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й.В.

 

 

при секретаря: Д.Г.           

и в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 524 по описа на ЛРС за 2009 година и за да се произнесе, съобрази:

      

       Производство по налагане на административно наказание по чл. 78а от НК.

      

         С постановление от 08.05.2009 год. по досъдебно производство № 186/2008 год. по описа на ОД на МВР - Ловеч, Цветан Маринов – зам. районен прокурор при Районна прокуратура - Ловеч е направил предложение на основание чл.375 от НПК до Ловешки районен съд да се произнесе с решение по реда на чл.378 от НПК, с което да бъде освободена от наказателна отговорност по чл.78а от НК, Г.С.К. ************* за престъпление по чл.227б, ал.1 от НК.

         По внесеното постановление е образувано НАХД № 524/2009 год. на Ловешки районен съд. С разпореждане от 13.05.2009 год. е насрочено делото при условията на чл. 376 от НПК.

         В съдебно заседание деецът  К., редовно призована се явява лично, излага, че изложената в постановлението на РП Ловеч фактическа обстановка отговаряла на действителността. Излага, че не е знаела, че следва да подаде заявление през ЛОС относно обстоятелството, че  е изпаднала в неплатежоспособност. Излага, че не разполага със никакви средства.

         Районна прокуратура - Ловеч, редовно призована не изпраща представител.

            С постановлението на Районна прокуратура - Ловеч е приета за установена следната фактическа обстановка:         

С постановление на Районна прокуратура - Ловеч от 14.11.2008г., било образувано досъдебно производство № 186/2008 година по описа на ОД на МВР - Ловеч, срещу Г.С.К. ***, ЕГН **********, за това, че в качеството си на ЕТ „ОРЛИЦА Г.С." - Ловеч, регистрирана с Решение от 11.02.1991 г. в Регистъра за еднолични търговци по ф. д. №517/1991 г. по описа на Ловешки окръжен съд, изпаднала в неплатежоспособност и в 15 /петнадесет/ дневен срок от спиране на плащанията, считано от 17.08.2004г. по влязло в сила Решение от 28.05.2004г. по гр. дело №411/2004г. по описа на Районен съд - София, не заявила това пред Ловешкия окръжен съд - престъпление по чл.227б, ал.1 от НК.

В хода на производството било установено, че дееца К. живеела със семейството си в град Ловеч. С Решение от 11.02.1991 г. по ф. д. №517/1991 г. по описа на Ловешки окръжен съд, била вписана в Регистъра за еднолични търговци №30, партида 55, том 73, стр. 173 като Едноличен търговец с наименование „ОРЛИЦА - Г.С." - Ловеч. Предметът на дейност включвал туристическа, хотелиерска, ресторантьорска дейност, търговия и производство с деликатесни продукти, сладкарска продукция, транспортни услуги с леки и товарни автомобили, всички видове строителни услуги, посредническа дейност, внос и износ на всички видове стоки и продукция, търговска дейност с български и чуждестранни партньори с продукция на фирмата и на всички разрешени от закона, стоки, в това число бартерна и комисионна търговия. Първоначално К. осъществявала някои от описаните дейности в наето от нея помещение в гр. Ловеч, като впоследствие се преместила в гр. Плевен. Там стопанисвала склад за търговия със сол, хранителни добавки и подобрители за хляб. К. била осъждана през 1992г., но към момента на осъществяване на настоящото деяние, била реабилитирана по право /л. 138/,

Свидетелят Сергей Радоев Благоев живеел в гр. София. Бил собственик на дружествените дялове на „БИОСЕТ - 59" ЕООД - София, като притежавал и съответната управителна и представителна власт. Предметът на посоченото търговско дружество бил свързан основно с производство на подобрители за хляб и търговия с хранителни добавки. Предвид сходната дейност на двата търговски субекта /ЕТ „ОРЛИЦА Г.С." Ловеч и „БИОСЕТ 59" ЕООД София/ между тях съществували определени облигационни отношения. Благоев доставял на К. определени количества подобрители за хляб и хранителни добавки, като последната осъществявала плащанията по съставените фактури, предимно по банков път. През 1999г., независимо, че получила исканите стоки, по три от фактурите /от 12.10.1999г., 27.10.1999г. и 10.12.1999г./ на обща стойност 4070,64 лв. К. не извършила съответните плащания. Тогава св. Благоев влязъл в контакт с К., която от своя страна му обещала, че в 30 - дневен срок, щяла да изпълни задълженията си. Тъй като не спазила обещанието си, св. Благоев в качеството си на представител на „Биосет - 59" ЕООД - София, подал Искова молба до Районен съд - София, търсейки уреждане на съществуващите спорни отношения по съдебен ред. Във връзка с това обстоятелство било образувано гр. дело 411/2004г. със страни „БИОСЕТ 59" ЕООД - София - ищец и ЕТ „ОРЛИЦА - Г.С." Ловеч - ответник. С Решение от 28.05.2004г., влязло в сила на 17.08.2004г. К., в качеството си на едноличен търговец, била осъдена да плати на ищеца „Биосет - 59" ЕООД - София, на основание чл.79 във вр. с чл.183 от ЗЗД, парична сума на стойност 4070,64 лв., на основание чл.86 от ЗЗД - парична сума на стойност 1100,25 лв., представляваща мораторна лихва до 14.11.2003г., законната лихва върху главницата /4070,64лв./, считано от 14.11.2003г. до окончателното й изплащане и на основание чл.64, ал.1 от ГПК — направените в хода на делото разноски на стойност 483 лв./л.103- 104/. Впоследствие на 18.01.2005г., за събиране на посоченото вземане, в полза на дружеството кредитор /„Биосет — 59" ЕООД - София/ бил издаден и съответния Изпълнителен лист от Районен съд - София. Въз основа на него, в кантората на Цветозар Найденов - Частен съдебен изпълнител №756, с район на действие Окръжен съд - Плевен, било образувано изпълнително дело №20077560400092. Към 30.01.2009г. независимо от предприетите обезпечителни мерки /запори върху банкови сметки и моторни превозни средства/, дължимите суми не били погасени /л. 119/.

При така установената фактическа обстановка, разследващият орган, привлякъл К., като обвиняема, затова че, с деянието си осъществила от обективна и субективна страна, признаците от състава на престъпление по чл.227б, ал.1 от НК. По време на проведения разпит в качеството си на обвиняем, същата потвърдила за съществуването на описаните парични задължения към „Биосет - 59" ЕООД - София, като подробно обяснила, че не разполагала със средства за погасяването им. Изтъкнала, че не притежавала никакво имущество и че моторните превозни средства /нейна собственост/, върху които били наложени запори по образуваното изпълнително дело, отдавна били продадени или бракувани.

От така изяснената фактическа обстановка съдът приема, че деецът Г.С.К. ***, е осъществила от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 227б, ал. І от НК, за това, че в качеството си на ЕТ „ОРЛИЦА Г.С." - Ловеч, регистрирана с Решение от 11.02.1991 г. в Регистъра за еднолични търговци по ф. д. №517/1991 г. по описа на Ловешки окръжен съд, изпаднала в неплатежоспособност и в 15 /петнадесет/ дневен срок от спиране на плащанията, считано от 17.08.2004г. по влязло в сила Решение от 28.05.2004г. по гр. дело №411/2004г. по описа на Районен съд - София, не заявила това пред Ловешкия окръжен съд.

От обективна страна деецът К. е осъществила изпълнителното деяние, чрез бездействие, като в качеството си на управител и собственик на ЕТ „ОРЛИЦА Г.С." - Ловеч, регистрирана с Решение от 11.02.1991 г. в Регистъра за еднолични търговци по ф. д. №517/1991 г. по описа на Ловешки окръжен съд спряла плащанията, считано от 17.08.2004г. по влязло в сила Решение от 28.05.2004г. по гр. дело №411/2004г. по описа на Районен съд - София и в 15 дневен срок от спиране на плащанията не заявила пред Окръжен съд Ловеч, че е изпаднала в неплатежоспособност.

Тъй като няма легално определение за неплатежоспособност в НК, дефиницията за този елемент от престъпния състав по чл.227б от НК се изяснява напълно с категориите на търговското право и се намира в нормата на чл. 608, ал.1 от ТЗ /в редакцията на текстта в ДВ, бр. 58 от 2003 г. за конкретния случай/ « Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност.» В ал. 2 от същия текст законодателят е въвел презумцията, че неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. При доказването в наказателния процес няма място за презумции, но това важи само за оборимите презумции, и то ако те самите не са предмет на доказване /р.624а/1993г. – І сб. С. 223/ По своята същност необоримата презумция е материалноправна норма, а като такава тя се среща не само извън, но и в наказателното право. Какво друго, акто не презумтивно е разпореждането на чл.32, ал.1 от НК, че малолетният  - ненавършилият 14 годишна възраст, е наказателнонеотговорен, а и неписаното правило, че «незнанието на закона не извинява никога». В основата на първата презумция стои схващането, че лицата под 14 г. независимо от индивидуалното им развитие, са негодни като субекти на наказателната отговорност, а в основата на втората – че тя «логически произтича от действието на всяка правна норма, от всеобщата й задължителност и важи за всеки нормативен текст, след обнародването в Държавен вестник». /опр. 412/1999 – І, БВКС 2/2000, с.8/. Що се отнася до необоримоста на предположението в чл.608, ал.2 от ТЗ, че неплатежоспособен е всеки длъжник, спрял плащанията си по търговска сделка или по публично правно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, характерът на това предположение се признава единодушно в теорията на търговското право.

Неплатежоспособността е фактическо състояние на длъжника, което не зависи от волята му, и се изразява в липсата на налични парични средства, с които да изпълни паричния си дълг. Неплатежоспособноста не се идентифицира с липса на имущество. Длъжника може да разполага с имущество и въпреки това да е неплатежоспособен. Безспорно от събраните по делото доказателства, се установява, че деецът е спряла плащанията си, и не се е издължила  по влязло в сила Решение от 28.05.2004г. по гр. дело №411/2004г. по описа на Районен съд – София. Безспорно установено е по делото, че деецът има качество на търговец, по смисъла на чл.1 от ТЗ, и че последната не е била в състояние да изпълни парично задължение, произтичащо от търговска сделка. Безспорно установено е по делото, че деецът в качеството си на ЕТ следвало да заплати на „Биосет - 59" ЕООД - София, на основание чл.79 във вр. с чл.183 от ЗЗД, парична сума на стойност 4070,64 лв. по три фактури /от 12.10.1999г., 27.10.1999г. и 10.12.1999г./, на основание чл.86 от ЗЗД - парична сума на стойност 1100,25 лв., представляваща мораторна лихва до 14.11.2003г., законната лихва върху главницата /4070,64лв./, считано от 14.11.2003г. до окончателното й изплащане и на основание чл.64, ал.1 от ГПК — направените в хода на делото разноски на стойност 483 лв./л.103- 104/. Т.е налице е облигационна връзка между деецът К. и Благоев която връзка безпорно е търговска сделка, тъй като продажбата на стоки, за които в случая има три издадени фактури /от 12.10.1999г., 27.10.1999г. и 10.12.1999г./, е между изрично посочените в чл.1, ал.1 от ТЗ сделки, които винаги са търговски /чл.286, ал.2 от ТЗ/. Към 17.08.2004 год., задължението на К. в качеството й на ЕТ е станало изискуемо и ликвидно, но както към тази дата, така и към настоящия момент, деецът не е извършвала плащания за погасяване на паричното си задължение. Установява се, че К. не разполага със средства за погасяване на сумата. Ето защо следва заключение, че К. в качеството си на ЕТ е изпаднала в състояние на неплатежоспособност. Законът не съдържа изискване състоянието на неплатежоспособност задължително да се установява в друго производство и едва след произнасяне на съда по реда на чл.630 и сл. от ТЗ да се обсъжда въпросът за наказателната отговорност на собственикът на ЕТ. Деянието по чл.227б, ал.1 от НК е формално и за неговата съставомерност, представляваща «бездействието на търговеца изпаднал в неплатежоспособност» няма значение дали неплатежоспособността на дееца е само фактическа или е обявена от съда по надлежния ред. Достатъчно е да е установено, че деецът има качеството търговец, че е налице едно изискуемо и ликвидно парично вземане по което плащането е спряно.

Настоящата инстанция приема, че към 17.08.2004 год. К. не е разполагала със средства за да посрещне плащанията си по вземането, и като собственик и управител на ЕТ е била длъжна да уведоми в 15 дневен срок съда за това състояние. Съдът е именно този, който след като е сезиран, ще прецени дали да открие производство по несъстоятелност, като обяви неплатежоспособност и определи началната дата, или отхвърли молбата. Следователно при наличните данни, деецът не е имала право на избор, защото е била длъжна да подаде молбата, с която да заяви неплатежоспособността на ЕТ. Като не е сторила това в определения от закона 15 дневен срок, е извършила престъпление по чл.227б, ал.1 от НК. 

От субективна страна деянието е извършено от дееца виновно, при пряк умисъл, като е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване.

Даденото от К. ***. обяснение, че не е знаела, че следва да заяви обстоятелството, че е изпаднала в неплатежоспособност, не е оневинява, и не изключва отговороността й по чл.227б, ал.1 от НК, тъй като незнанието на закона не може да бъде основание за отпадане на наказателната отговорност. 

С постановлението Районна прокуратура - Ловеч правилно е приела, че деецът К. не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел четвърти, глава осма от НК, както и  че се касае за престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 /три/ години или глоба до 5 000 лева и от него няма причинени имуществени вреди, поради което са налице условията на чл.78а от НК и деецът следва да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

           Съдът като взе предвид фактическите обстоятелства по постановлението на Районна прокуратура - Ловеч, обстоятелствата, при които е извършено престъплението, данните за личността на извършителя, чисто съдебно минало, ниска обществена опасност на деянието и на дееца и че за престъплението е предвидено наказание - до три години лишаване от свобода или глоба до 5 000 лева, както и че с деянието не са причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване, прие, че са налице условията на чл.78а от НК.

Извършителят на престъплението към момента на извършване на деянието е била с постоянно местоживеене, не е осъждана за престъпление от общ характер /реабилитирана по право/, не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а, поради което следва да се приеме, че едно административно наказание спрямо нея ще действа предупредително и възпиращо и ще се постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК.

      Съдът, като отчете изложените обстоятелства намира, че Г.С.К., следва да бъде освободена от наказателна отговорност и да й се наложи административно наказание в минималния размер предвиден в чл.78а от НК, а именно - глоба в размер на 500,00 лева, за престъплението по чл.227б, ал.1 от НК, като съобрази предмета на престъплението, личността на дееца, семейното и имотното й състояние, и че ще се постигнат целите на наказанието.

          Съдът намира, че мярката за неотклонение "Подписка" взета на досъдебното производство по отношение на Г.С.К., ЕГН № ********** ***, следва да бъде отменена.

          На основание чл. 24, ал.1, т.8 от НПК наказателното производство по досъдебно производство - дознание № 186/2008 год. на ОД на МВР - Ловеч, следва да бъде прекратено.   

Водим от гореизложеното и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, във връзка с чл.78а от НК, съдът

                                     

 

                                        Р    Е    Ш    И :

 

 

ПРИЗНАВА Г.С.К., род. на 06.12.1945 година, в гр. Искър, жив. в гр. Ловеч, ж.к. Младост, бл.321, вх. Г, ет.3, ап.9, българка, българска гражданка, със средно специално образование, вдовица, пенсионер, собственик на ЕТ «ОРЛИЦА – Г.С.»***, неосъждан, ЕГН: **********,

 ЗА ВИНОВНА в това, че в качеството си на ЕТ „ОРЛИЦА Г.С." - Ловеч, регистрирана с Решение от 11.02.1991 г. в Регистъра за еднолични търговци по ф. д. №517/1991 г. по описа на Ловешки окръжен съд, изпаднала в неплатежоспособност и в 15 /петнадесет/ дневен срок от спиране на плащанията, считано от 17.08.2004г. по влязло в сила Решение от 28.05.2004г. по гр. дело №411/2004г. по описа на Районен съд - София, не заявила това пред Ловешкия окръжен съд, поради което и на основание чл.78а във връзка с чл.227б, ал.1 от НК, Я ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, И Й НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 500,00 /петстотин/ лева, която да заплати в полза на държавата, по сметка на бюджета на съдебната власт.

          ОТМЕНЯ мярката за неотклонение "Подписка" взета на досъдебното производство по отношение на Г.С.К., ЕГН № ********** ***.

ПРЕКРАТЯВА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО по досъдебно производство – дознание № 186/2008 год. по описа на ОД на МВР – Ловеч.

          Решението може да се обжалва и протестира в 15 дневен срок от съобщението пред Ловешки окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: