Р Е Ш Е Н И Е
№ 2022
г. гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІ–ти състав, в публично заседание на 13.09.2022
г., в състав :
Административен
съдия : Красимир Кипров
при
секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Кипров адм.
дело № 1879 по описа на съда за 2022
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 128, ал. 1, т. 8 връзка чл. 128а
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по предявен от Администрацията
на Министерски съвет на Република България и от Министерския съвет на Република
България иск с основание чл. 128, ал.1, т.8 вр. чл. 128а от АПК за обявяване на
нищожност на Определение №428/14.02.2022г. по адм. дело №2238/2021г. по описа
на Административен съд – Варна, поправено с Определения №648/04.03.2022г., №689/08.03.2022г. и №1152/11.04.2022г.
В молбата се твърди, че е налице порок на формата на съдебния акт
– съдът е постановил Определение, вместо Решение. Посочва се, че изрично АПК
регламентира в кои случаи съдът се произнася с Решение и в кои с Определение,
като в настоящият случай предвид отмяната на индивидуален административен акт съдът
следвало
да се произнесе с Решение.
В съдебно заседание ищецът не се явава и не се представлява.
Ответникът В.И.В. във възражение с.д. 10025/27.06.2022 г. изразява
становище за неоснователност на предявения иск. В съдебно заседание чрез проц.
представител адв. Д. поддържа писменото възражение. Няма претенции за разноски.
Ответникът Началник на СГКК – Варна не изразява становище по предявеният
иск. В съдебно заседание представител не се явява и не се представлява.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема
за установено от фактическа страна следното :
От събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в частно
административно дело № 2238/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, се
установява, че съдът е образувал производството по жалба от В.И.В. *** срещу
Заповед №18-8795/06.08.2021 г. на Началника на СГКК-Варна с искане за отмяната
й. С обжалваната заповед е спряно административното производство по подадено от
В.В. заявление №01-35449/07.06.2021 г. с искане за изменение в кадастралните
регистри на гр. Варна относно ПИ с идентификатор **, с основен мотив, че е
налице висящо съдебно производство относно собствеността върху имота. Съдът е приел, че от
фактическа страна в производството се установяват твъренията на В.В., че по
силата на влязло в сила Решение №114/31.10.2019 г по гр. д. №304/2019 г. на
Апелативен съд - Варна е уважен иск по чл. 124 от ГПК, че държавата не е
собственик на недвижим имот находящ се в
гр. Варна, р-н „Приморски“, местност „Ваялар“, представляващ ПИ с идентификатор
**по КК с площ по документ за собственост от 4 686 кв.м., а по скица 4521 кв.м.
Подадената срещу това решение касационна жалба не е допусната до касационно
обжалване по силата на Определение №325/19.06.2020 г. по к.гр.д. №426/2020 г.
на ВКС II ГО.
Държавата на основание чл.304 от ГПК е подала молба за отмяна на
влязло в сила решение по отношение на Решение №114/31.10.2019 г по гр. д.
№304/2019 г. на Апелативен съд Варна. С Определение №48/11.03.2021 г. по гр.д.
№277/2021 г. на ВКС II ГО молбата за отмяна е оставена без разглеждане. Срещу
последното Определение е била подадена частна жалба, но с Определение
№55/26.04.2021 г. по ч.гр.д. №1286/2021 г. на I ГО на ВКС е потвърдено Определение
№48/11.03.2021 г. по гр.д. №277/2021 г. на ВКС
II ГО.
Административен съд – Варна е установил, че жалбоподателят В.В. по
силата на заявление вх. №01-305449-07.06.2021 г. е поискал нанасяне на
настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти, по отношение на
недвижим имот, находящ се в гр. Варна, р-н „Приморски“, местност „Ваялар“,
представляващ ПИ с идентификатор **по КК с площ по документ за собственост от
686 кв.м., а по скица 4521 кв.м.
От правна страна е приел, че от една страна е установено по силата
на влязло в сила съдебно решение, че държавата не е собственик на процесния
имот, а същевременно по силата на представен по преписката НА за собственост на
недвижим имот №87, том II, вх. рег. №3340, дело №238 от 2008 г. жалбоподателят в производството
се легитимира като собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, р-н
„Приморски“, местност „Ваялар“, представляващ ПИ с идентификатор **по КК. Направен е извод, че същият има право да иска пред СГКК
да му бъде уважено искането за вписване на
настъпили промени в КРНИ.
С Определение
№428/14.02.2022г. по адм. дело №2238/2021г. по описа на Административен съд –
Варна, съдът е отменил Заповед №18-8795/06.08.2021 г. на началника на СГКК
Варна, с която по заявление на В.И.В. *** е спряно производството по подадено заявление
№*********/07.06.2021 г. с искане за изменение ва кадастралните регистри на гр.
Варна относно недвижим имот, находящ се в гр. Варна, р-н „Приморски“, местност
„Ваялар“, представляващ ПИ с идентификатор **по КК с площ по документ за
собственост от 686 кв.м., а по скица 4521 кв.м. и е указал на Началника на СГКК
- Варна да бъде извършено вписването на настъпили промени в КРНИ по заявление
№*********/07.06.2021 г., подадено от В.И.В.. Определението не е обжалвано и е
влязло в сила.
С Определение №648/04.03.2022г. по адм. д. №2238/2021г. съдът е
допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Определение №428/14.02.2022г.
като на стр.1, ред 17, стр.2, ред 21 и ред 35 и стр. 3, ред 10, вместо „686
кв.м.“ да се чете „4 686 кв.м.“
С Определение №689/08.03.2022г. по адм. д. №2238/2021г. съдът е
допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Определение №428/14.02.2022г.
като на стр.3, ред 7 вместо „заявление №*********/07.06.2021г.“ да се чете „заявление
№01-305449-07.06.2021г.“
С Определение №1152/11.04.2022г. по адм. д. №2238/2021г. съдът е
допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Определение № 428/14.02.2022 г., като на стр. 1 ред 19, ред 26, стр. 2 ред 20, ред
35 и ред 44, на стр. 3 ред 10 като вместо: „ПИ с идентификатор **“ да се чете: „ПИ
с идентификатор **“; в Определение №
648/04.03.2022г. на стр. 1 ред. 17, ред 22, ред 34 като вместо: „ПИ с
идентификатор **“ да се чете: „ПИ с идентификатор **“ и в Определение №
689/08.03.2022г. на стр. 1 ред. 17 като вместо:
„ПИ с идентификатор **“ да се чете: „ПИ с идентификатор **“.
Първоначално процесната искова молба е подадена пред ВАС, който с
Определение №7635/08.08.2022г. е прекратил производството по адм. дело
№6406/2022г. по описа на ВАС и е изпратил делото по подсъдност на
Административен съд – Варна.
В първото по делото заседание на 13.09.2022г. настоящият съдебен
състав с определение прекрати делото по отношение на Министерски съвет на
Република България, като прие, че искът се явява недопустим, тъй като за
Министерския съвет в качеството му на централен орган на изпълнителната власт
не съществува правен интерес от предявения иск.
При така установените обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата на Администрацията на Министерски съвет е процесуално допустима като подадена в срока по чл.128а, ал.1 от АПК от надлежна страна и при наличие на правен интерес от съдебното оспорване.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.
Предмет на разглеждане е иск за обявяване нищожността на
Определение №428/14.02.2022г. по адм. дело №2238/2021г. по описа на
Административен съд – Варна, поправено с Определение №648/04.03.2022г.,
№689/08.03.2022г. и №1152/11.04.2022г.
Съгласно
изрично разписаната с чл. 128а, ал. 1 от АПК процесуална възможност е допустимо
без ограничение във времето, когато е налице правен интерес, да се предяви иск
за обявяване нищожността на постановените от административните съдилища или от
Върховния административен съд съдебни решения. За допустимостта на този
установителен иск е необходимо определението, чиято нищожност се претендира, да
не е било предмет на заявено в сроковете по чл. 200, ал. 2 от АПК касационно
оспорване, по основателността на което касационната инстанция се е произнесла.
В случая тази предпоставка е налице. Предявен е установителен иск
с предмет обявяване на нищожност на съдебен акт, постановен от административен
съд. Актът е влязъл в сила по отношение на ищеца без да е бил подложен на
съдебен инстанционен контрол относно неговата валидност. Независимо, че в производството по частно адм. дело
№2238/2021г. по описа на Административен съд – Варна, ищецът не е бил
конституиран като заинтересована страна, действието на оспореното Определение се проявява и по отношение на него. В
случая Администрацията на Министерски съвет на Република България е самостоятелното юридическо лице на бюджетна
издръжка, чиито имуществени права са засегнати и което притежава активна
процесуална легитимация, обосноваваща правния му интерес от предявяване на
исковата претенция. Следователно
искът е допустим, тъй като е предявен от активно легитимирано лице срещу
влязъл в сила съдебен акт, който има правно действие по отношение на него.
Искът е подаден пред компетентния съд, предвид разпоредбата на чл.
128а, ал. 2 от АПК, в която е посочено, че тези искове се подават пред
съответния административен съд. Съгласно
чл. 132, ал. 1 от АПК, на административните съдилища са подсъдни всички
административни дела с изключение на тези, подсъдни на Върховния
административен съд. Последните са изчерпателно посочени в ал. 2 на същата
разпоредба и сред тях не са включени исковете по чл. 128, ал. 1, т. 8 във
връзка с чл. 128а от АПК. Разпоредбата на чл. 128а, ал. 2 от АПК изрично
регламентира родовата подсъдност на тези искове – пред съответния административен
съд. В този случай ,приложение намира чл. 132, ал. 2, изречение второ от АПК,
съгласно който спорът е местно подсъден на Административен съд – Варна.
Разгледан по същество, искът е неоснователен.
При преценката на основателността на иск по чл. 128а от АПК, съдът следва да се
ръководи единствено от критериите за нищожност на съдебните актове, за да не
излезе извън очертаните от чл. 128а от АПК параметри на дължимата проверка. Тъй
като става въпрос за исково съдебно производство, в което предвид диспозитивното
начало предметът на делото се определя изцяло от ищеца с очертаването на
спорното право чрез основанието и петитума на предявения иск , при проверката
съдът е обвързан изцяло от заявените в исковата молба основания за нищожност на
решението и преценя наличието на този порок именно при тяхното изследване и
съобразяване.
Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК, на административните съдилища са
подведомствени всички дела по искания за обявяване нищожност, обезсилване или
отмяна на решения, постановени от административните съдилища. От съдържанието
на тази разпоредба следва, че обхвата на
проверката в това производство се ограничава до валидността на съдебния акт.
Това е така защото необжалваемостта на съдебното решение поражда правните последици
от същото и по специално силата на присъдено нещо. След като решението се
ползва със сила на присъдено нещо не е възможно преразглеждане на
установяванията, правните квалификации и изводите. Безсрочната възможност по чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК е открита само за
нищожните решения, тъй като те не са годни в нито един момент да породят
целените правни последици. Както
АПК, така и субсидиарно приложимият ГПК не съдържат нито определение, нито
изброяване на хипотезите, които водят до нищожност на решението. Установените в
съдебната практика изисквания за валидност на съдебното решения са то да бъде
постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на
правораздавателната дейност на съда, да са спазени изискванията за писмена
форма и подпис, както и да бъде разбрана изразената воля на съда, т. е. за да е налице нищожно решение то следва да е постановено при
толкова съществен порок на процесуалните правила, които да водят до
нетърпимостта му в правния мир. Същите
пороци, като основания за нищожност на съдебните актове са приети и от ВКС в
Тълкувателно решение № 1/10.02.2012 година по тълкувателно дело № 1/2011 година
на ВКС.
В случая първото изискване за валидно
съдебно решение е
постановяването му от надлежен съдебен орган, функциониращ в
надлежен състав. Това изискване е спазено, тъй като съгласно
чл. 164 от АПК административният съд разглежда делото в състав от един съдия. От друга страна не са налице нито твърдения, нито доказателства за незаконен съдебен
състав.
На второ място съдебното решение трябва да е
в правораздавателната власт на съда. Пределите на правораздавателната власт на
административния съд са очертани в чл. 2 и чл. 3 от АПК – обхват и действие по
място и спрямо лицата. Нищожно ще е това решение, което е издадено срещу орган,
който е извън административната система на Република България, или срещу лице,
което не е подчинено на правораздавателната власт на българските съдилища. В случая и това изискване
е спазено.
На трето място, съдебното решение трябва да е в писмена форма и да е
подписано. Безспорно, това изискване също е спазено. По
тези въпроси спор в настоящото производство няма.
Основното твърдение на ищеца е, че съдът е нарушил изискуемата
форма, като се е произнесъл с Определение, вместо с Решение. Следователно
правният спор по настоящото дело се свежда до формата на оспорения съдебен акт.
Противно на твърдяното в исковата молба, в случая не е налице порок, водещ до нищожност
на оспореното Определение. В обжалваното Определение съдът изрично е записал,
че производството е по реда на чл. 54, ал.5 от АПК във вр. с чл. 197 и сл. от АПК. Разпоредбата на чл. 54, ал. 5 от АПК предвижда, че актът за спиране на
производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV.
Процедурата по обжалване е разписана в чл.197-198 от АПК, като чл.200 от АПК определя
видът на акта, с който съдът трябва да
се произнесе. Там е посочено, че в едномесечен срок от постъпване на жалбата
съдът се произнася с определение, с което отхвърля или отменя отказа и връща
делото на административния орган. Следователно в случая е спазена предвидената
от закона форма на акта, с който съдът следва да се произнесе по отправената
жалба срещу действията на Началника на СГКК – Варна. В подкрепа на горното е и
Тълкувателно решение № 2 по тълкувателно дело № 10/2019 г. по описа на ВАС на
РБ, според което съдът се произнася с Определение по чл. 200 при обжалването на
акт за спиране на производството за издаване на административен акт, който се разглежда
по реда на глава десета, раздел ІV.
В заключение се налага изводът, че оспореното Определение е
постановено в предвидената от закона форма и съдържа всички реквизити, посочени
в чл. 200, ал. 1 от АПК. Определението съдържа изложение на жалбата,
становището на ответния орган, фактическите установявания на съда, правни
изводи и диспозитивна част. Диспозитива на Определението съответства на
мотивите му. Определението е подписано от съдебния състав, който го е
постановил и в него е изразена ясно и недвусмислено волята на съда – като е
намерил обжалваната пред него Заповед на Началника на СГКК – Варна за
незаконсъобразна, съдът я е отменил и е
дал указания за вписване на настъпилите в КРНИ промени. Определението е
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда.
На последно място, следва да се отбележи, че независимо, че в хода
на производството по ч. адм. дело №2238/2021г. по описа на Административен съд
– Варна, настоящият ищец не е бил конституиран като страна по делото, това не
представлява основание за обявяване на нищожност на Определението, предвид
наличието на специален ред за отмяна на влезли в сила решения по чл. 245 и сл.
от АПК от всяко
лице, за което решението или споразумението има сила и е неблагоприятно, макар
и да не е било страна по делото.
Предвид изложеното, настоящия съдебен състав приема, че Определение
№428/14.02.2022г. по адм. дело №2238/2021г. по описа на Административен съд –
Варна, поправено с Определение №648/04.03.2022г., №689/08.03.2022г. и
№1152/11.04.2022г. не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Поради това,
исковата молба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна искова молба на Администрацията на
Министерски съвет на Република България с искане за обявяване на нищожност на
Определение №428/14.02.2022г. по адм. дело №2238/2021г. по описа на
Административен съд – Варна, поправено с Определения №648/04.03.2022г., №689/08.03.2022г. и №1152/11.04.2022год.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :