Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………….
гр. София, 13.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД - Наказателно отделение, 10-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено
на шести юни две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ : РУСИ АЛЕКСИЕВ,
мл. с. ХРИСТИНА НИКОЛОВА,
при секретаря Елка Григорова и в присъствието на
прокурора Анелия Неделчева, като разгледа докладваното от съдия Алексиев ВНОХД № 337 по описа за 2017 г., за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на глава
XXI от НПК.
С присъда от 21.04.2015 г. по НОХД № 20772/2011 г., Софийски районен съд –
Наказателно отделение (СРС – НО), 22-ри състав, е признал подс. С.А.Й. за
виновна в това, че на 19.04.2011 г., в гр. София, на две места – в ж. к. „*******и
в паркиран на паркинг зад бл. № 40 в ж.
к. „Свобода“ лек автомобил, в условията на продължавано престъпление – с две
деяния, в съучастие със З.С.Б., като съизвършител, държала акцизни стоки –
цигари, без бандерол, когато такъв се изисква по закон – Закона за акцизите и
данъчните складове и Закона за тютюна и тютюневите изделия, и случаят не е
маловажен - престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 234, ал. 1, пр. 2,
вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК я е осъдил на
наказание „лишаване от свобода“, в размер на една година, чието изпълнение, на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложил, за срок от три години, както и на
наказание „глоба“, в размер на 6 365 лева. Осъдил я е, също така, на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати направените по делото разноски, в размер на
160 лева, както и, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, на пет лева държавна
такса, за служебно издаване на един брой изпълнителен лист.
Срещу посочения съдебен акт е
подадена въззивна жалба от упълномощения защитник на подс. Й. – адв. М.Д., САК.
Образувано е ВНОХД № 2793/2015 г. по описа на СГС – НО, 2-ри
въззивен състав, по което въззивната инстанция е отменила изцяло осъдителната
присъда на първоинстанционния съд и е постановила нова, оправдателна присъда № 81/14.03.2016 г. Със същата е отнел в полза
на държавата, на основание чл. 53, ал. 2, б. „а“ от НК, предмета на
престъплението – цигарите без бандерол, като е постановил тяхното унищожаване.
Срещу новата второинстанционна
оправдателна присъда е депозиран касационен протест от прокурор при СГП, по
който е образувано КНД № 1162/2016 г. по
описа на ВКС – I н. о., приключило с решение
№ 291/24.01.2017 г., с което изцяло оправдателната присъда на СГС е
частично отменена, в частта ѝ, с която подс. Й. е оправдана по пункт
първи от повдигнатото ѝ обвинение по чл. 234, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 26,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, а именно за инкриминираното държане
на акцизни стоки – цигари, без бандерол, на адреса в гр. София, ж. к. „Свобода“,
бл. № *******. В тази част делото е
върнато на СГС, за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното
заседание.
По върнато от ВКС дело е образувано
настоящото ВНОХД № 337/2017 г. по описа
на СГС – НО, 10-ти въззивен състав.
В
разпоредително заседание, проведено на 30.03.2017 г., въззивният съд, след като
се запозна с касационното решение и с материалите към делото, извърши
преценката по реда на чл. 327 от НПК, при която съобрази дадените задължителни
указания на ВКС за отстраняване на допуснатите съществени процесуални
нарушения. Намери, че за правилно изясняване на делото в частта му, в която е
отменена оправдателната присъда на СГС, както и за изпълнение на дадените
задължителни, съобразно чл. 355, ал. 1, т. 3 от НПК, указания на касационната
инстанция, е необходимо провеждането на повторен разпит на всички разпитани до
момента свидетели, както и на подсъдимото лице. Въззивният съд прецени, че е необходимо,
също така, допускането до разпит и провеждането на такъв на поемните лица,
присъствали на извършеното претърсване на апартамента на подсъдимата и
изземването на веществени доказателства от него. Съдебният състав намери, че
разпит на вещото лице не е необходим, нито е необходимо допускането и
разпитването на други нови свидетели.
Гореизложеното
обуслови, за извършване на горепосочените процесуално - следствени действия, провеждането
на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната
инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК, досежно невлязлата в сила присъда, както
и за правилното решаване на делото, в тази му част.
С оглед разпоредбата на чл. 329, ал.
2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение за престъпление, което
се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а именно наказуемо с
наказание „лишаване от свобода” повече от пет години, въззивният съд намери присъствието му в съдебното заседание за задължително. Това се налага и поради преценката на въззивния съдебен състав, по реда на
чл. 327 от НПК, че за правилното изясняване на делото е необходим разпитът му.
В
рамките на проведеното въззивно съдебно следствие е проведен повторен разпит на
свидетелите И.С.А. (л. 56/гръб – л. 57/гръб от въззивното съдебно следствие, като
са приобщени, по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, и показания на
свидетеля, депозирани в хода на досъдебното производство – л. 34 от същото), Б.Г.А.
(л. 57/гръб – л. 58/гръб от въззивното съдебно следствие, като са приобщени, по
реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК, и показания на свидетеля, депозирани в
хода на първоинстанционното съдебно следствие – л. 171 от същото), Г.И.Т. (л.
109/гръб – л. 110/гръб от въззивното съдебно следствие, като са приобщени, по
реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, и показания на свидетеля,
депозирани в хода на досъдебното производство – л. 31 от същото), М.В.Н. (л.
110/гръб – л. 111/гръб от въззивното съдебно следствие, като са приобщени, по
реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, и показания на свидетеля,
депозирани в хода на досъдебното производство – л. 33 от същото), Л.И.Л. (л.
111/гръб – л. 112/гръб от въззивното съдебно следствие, като са приобщени, по реда
на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, и показания на свидетеля, депозирани
в хода на досъдебното производство – л. 35 от същото).
Поради изчерпване на процесуалните способи за
установяване на актуалното местонахождение и призоваване за разпит, в
процесуалното качество на свидетели, на З.С.Б. и С.С.Т., въззивният съд не
проведе разпит на същите. Съдът не разпита, в качеството му на свидетел, и О.Г.А.,
тъй като установи, че същият изтърпява наказание „лишаване от свобода“ на
територията на ФРГ, което ще бъде изтърпяно след повече от две години. От
подсъдимата не бяха снети обяснения, поради изрично направеното от същата
изявление – в съдебно заседание на 06.06.2018 г., че не желае да дава обяснения
по обвинението. Поради това и указанията на ВКС за разпит на горепосочените
свидетели и повторен разпит на подсъдимото лице не бяха изпълнени, поради
обективна невъзможност за това.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд,
прокурорът пледира първоинстанционната осъдителна присъда да бъде потвърдена,
като излага, че от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява
извършеното деяние, както от обективна, така и от субективна страна. Акцентира,
че от показанията на св. Н. се установява, че подсъдимата е била запитана какво
е съдържанието на намерения в дома ѝ кашон, при което тя
е отговорила, че това е кашон с цигари. Намира обвинението за доказано.
Защитникът
на подсъдимата – адв. М.Д., поддържа жалбата, ведно с изложените в нея доводи и
съображения. Посочва, че по делото не са били събрани достатъчно доказателства,
които да ангажират наказателната отговорност на подзащитната му. Сочи, че в
обитаваното от нея жилище действително са били намерени инкриминираните вещи,
но по делото е установено, че същите са били на св. З.Б., наказателното
производство спрямо когото е приключило със споразумение, като св. Й. не е
знаела за наличието на инкриминираните вещи в апартамента ѝ. Навежда
доводи, че от разпитите на служителите на Агенция „Митници“, участвали в
претърсването, също не е установено подсъдимата да е знаела за наличието на
акцизни стоки в нейния апартамент. Намира, че обвинението не е доказано по
безспорен и категоричен начин. Желае от въззивният съд да се произнесе с
присъда, с която да оправдае подсъдимата по повдигнатото ѝ
обвинение.
Подсъдимата
Й., в правото си на последна дума, заявява пред съда, че е невинна. Сочи, че не
е знаела за цигарите в апартамента.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен
акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията,
направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото
му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по
отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост,
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното :
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано
лице, отговарят на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
За да постанови
обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил е,
по реда на чл. 283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните на досъдебното
производство писмени доказателствени средства.
При постановяване на присъдата,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните пред него и на досъдебното
производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, заключение на способ за доказване - експертиза, а именно : гласни доказателствени средства - показанията на св. И.С.А. (л. 129 – л.
129/гръб от съдебното производство, включително и приобщените такива от
досъдебното производство, по реда на чл. 281, ал. 4, т. 1, пр. 2 от НК – л. 34
от досъдебното производство), Г.И.Т. (л. 129/гръб – л. 130 от съдебното
производство, включително и приобщените такива от досъдебното производство, по
реда на чл. 281, ал. 4, т. 1, пр. 2 от НК – л. 31 от досъдебното производство),
М.В.Н. (л. 130 от съдебното производство), Л.И.Л. (л. 130 – л. 130/гръб от
съдебното производство, включително и приобщените такива от досъдебното
производство, по реда на чл. 281, ал. 4, т. 1, пр. 2 от НК – л. 35 от
досъдебното производство), З.С.Б. (л. 171 от съдебното производство), Б.Г.А.
(л. 172 – л. 173 от съдебното производство) и обясненията на подсъдимата (л.
177/гръб от съдебното производство) ; писмени
доказателствени средства – протокол за осъществяване на оперативен контрол
на лица, извършващи дейности с акцизни стоки № 667/19.04.2011 г. (л. 6 – л. 7 от
досъдебното производство), протокол за доброволно предаване от 19.04.2011 г.
(л. 8 от досъдебното производство), протокол за оглед на местопроизшествие от
19.04.2011 г. (л. 9 – л. 10 от досъдебното производство), протокол за
претърсване и изземване от 19.04.2011 г. (л. 11 – л. 12 от досъдебното
производство), справка от Агенция по вписванията (л. 40 – л. 42 от досъдебното
производство) ; справка за съдимост на подсъдимата Й. (л. 103 от съдебното
производство по НОХД № 20772/2011 г. по описа на СРС) ; способ на доказване – заключение на съдебно - икономическа
експертиза (л. 27 – л. 50 от досъдебното производство), и е взел предвид веществените доказателства по делото –
инкриминираните количества акцизни стоки – цигари, без бандерол.
В рамките на
проведеното въззивно съдебно следствие е проведен повторен разпит на
свидетелите И.С.А. (л. 56/гръб – л. 57/гръб от въззивното съдебно следствие,
като са приобщени, по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, и
показания на свидетеля, депозирани в хода на досъдебното производство – л. 34
от същото), Б.Г.А. (л. 57/гръб – л. 58/гръб от въззивното съдебно следствие,
като са приобщени, по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК, и показания на
свидетеля, депозирани в хода на първоинстанционното съдебно следствие – л. 171
от същото), Г.И.Т. (л. 109/гръб – л. 110/гръб от въззивното съдебно следствие,
като са приобщени, по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, и
показания на свидетеля, депозирани в хода на досъдебното производство – л. 31
от същото), М.В.Н. (л. 110/гръб – л. 111/гръб от въззивното съдебно следствие,
като са приобщени, по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, и
показания на свидетеля, депозирани в хода на досъдебното производство – л. 33
от същото), Л.И.Л. (л. 111/гръб – л. 112/гръб от въззивното съдебно следствие,
като са приобщени, по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, и
показания на свидетеля, депозирани в хода на досъдебното производство – л. 35
от същото).
Въззивният съд изгради
своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствените
източници, събрани в хода на съдебното следствие пред първата и втората съдебни
инстанции.
Настоящата
инстанция намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав
по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събраните
по делото доказателствени материали, като изцяло споделя доводите и
съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели, приложените
писмени доказателствени средства, събраните веществени доказателства и
използвания способ на доказване - експертиза. Първостепенният съд е кредитирал
изцяло показанията на свидетелите А., Т., Н. и Л. и частично – показанията на свидетелите А. и Б.
– досежно местонахождението на кашона с акцизни стоки в обитавания от
подсъдимата апартамент, както и посочените по-горе писмени доказателствени средства
и заключение на способ на доказване – експертиза. На базата на така събраните и
проверени доказателства и доказателствени средства е изградил своето вътрешно
убеждение, относно фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно
и от настоящия съдебен състав. Правилно и обосновано СРС не е дал вяра на
обясненията на подсъдимата, на св. Б. – досежно знанието на подсъдимата по
отношение на съдържимото в установения в дома ѝ кашон, и на св. А. –
досежно местонахождението на ключа от процесното превозно средство, като е
преценил, че същите са предназначени да формират защитна версия по повдигнатото
срещу подс. Й. обвинение.
С оглед
горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за
съществена промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй
като, от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха качествено
различни факти и обстоятелства, от значение за предмета на доказване, а от
друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на
доказателствения материал.
Настоящата
инстанция не установи възможност, въз основа на наличните доказателства, да се
стигне до съществено различни изводи относно фактологията, приета от
първоинстанционния съд, която се изразява в следното :
Собственик на
жилище в гр. София, ж. к. „Свобода“, бл. № *******, била подс. С.А.Й., видно от справка
от Служба по вписванията, с изх. №
8074/16.06.2011 г. (л. 40 – л. 45 от досъдебното производство).
На 19.04.2011 г. била извършена
специализирана полицейска операция от служители на отдел „Митническо
разследване и разузнаване“ при Столична митница, сред които и св. М.В.Н.. В
хода на същата било проведено наблюдение и установено, че подс. Й. внася в дома
си кашон. Веднага след като видял това, св. Н. позвънил на вратата на жилището
на подсъдимата. След като тя му отворила, на въпрос за съдържанието на кашона
подсъдимата отговорила, че това са цигари. Била извършена проверка на
апартамента, находящ се в гр. София, ж. к. „Свобода“, бл. № *******. В резултат на претърсване, там били
установени акцизни стоки – цигари без бандерол, а именно : 21 кутии цигари
марка „Superslims Gold“, 14 кутии цигари марка „Viseroy“, сини, 80 мм., 6 кутии
цигари марка „Vave lights“ ; 8 кутии цигари марка „Ruby slims“, 3 кутии цигари
марка „Eser“, 4 кутии цигари марка „Ruby“, 7 кутии цигари марка „Raquel slims“,
сини ; 4 кутии цигари марка „Raquel slims“ червени, 5 кутии цигари марка
„Viseroy“ ; 5 кутии цигари марка „President“, 500 кутии цигари марка „Lucky
Strike“. Бил открит и ключ от лек автомобил „Мерцедес“.
На 19.04.2011 г., с
протокол за доброволно предаване от подс. Й., бил предаден ключ от автомобил,
марка „Мерцедес“, модел „S”. В лекия автомобил марка „Мерцедес“, модел „S 32
CDI“, с ДК № *******, паркиран на
паркинг зад бл. № 40 в ж. к. „Свобода“,
полицейските органи открили акцизни стоки без бандерол – 500 кутии цигари марка
„Cooper“, 80 мм.
Към датата на извършване
на деянието, общата пазарна стойност на инкриминираните цигари била в размер на
6 614.80 лева, като стойността на дължимия акциз била в размер на 3 644.31
лева.
Подсъдимата
С.А.Й. е родена на *** ***, българка, български гражданин, неомъжена, с основно
образование, не работи, живуща ***, ЕГН **********.
Същата
е неосъждана.
Така
възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по същество
кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. Събраните в хода на въззивното съдебно
следствие гласни доказателствени средства не налагат ревизия на установените от
първия съд факти и обстоятелства. Фактическите констатации на
първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на
доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и
от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите
обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от
обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната
логика. В мотивите на постановената присъда решаващият съд по ясен и убедителен
начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е
извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното
установяване. Обсъдени са противоречията в доказателствените материали и са
изложени убедителни доводи относно това кои доказателства съдът кредитира
напълно и кои – не. Настоящият въззивен състав, като напълно се солидаризира с
доказателствения анализ на първата инстанция, счете че се явява безпредметно
той да бъде преповтарян в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да
се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от
предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за
да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста
(решение № 181/2012 г. на ВКС, І н. о.,
решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о.,
решение № 513/2013 г. на ВКС, І н. о.,
решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н.
о.).
Във връзка с горното, без
да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за
необходимо, с оглед на доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба и
в съдебното заседание, както и в съответствие със законово вмененото му
задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост,
настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи следното :
Изцяло следва да бъдат
споделени изводите на решаващия първоинстанционен съд досежно личността на
подс. Й. – нейната възраст, семейно положение, съдебно минало и социално
положение, тъй като същите са изградени въз основа на правилен и задълбочен анализ
на свидетелството за съдимост на същата и справката от Агенция по вписванията
досежно собствеността на процесния недвижим имот. Въз основа на последната и
съобщеното от подсъдимата в обясненията ѝ, инстанциите по същество
установяват по несъмнен и категоричен начин, че именно Й. е собственик на
апартамента, находящ се в гр. София, ж. к. „Свобода“, бл. № *******.
Настоящата инстанция
изцяло споделя изводите на решаващия първоинстанционен съд, досежно извършеното
наблюдение на имота, собственост на подсъдимата, от служители на Агенция
„Митници“, Столична митница, отдел „Митническо разузнаване и разследване“,
извършено на 19.04.2011 г. В тази насока въззивният съд съобрази, че по делото
са събрани както гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Н.,
Т. и Л., така и писмено доказателствено средство - протокол за осъществяване на
оперативен контрол на лица, извършващи дейности с акцизни стоки № 667/19.04.2011 г. (л. 6 – л. 7 от
досъдебното производство). Тези доказателствени източници, в тази им част, са
напълно единни, еднопосочни, взаимнодопълващи се и непротиворечиви. От
показанията на св. Н. се установява още и поводът за предприемане на проверка в
апартамента на подсъдимата, находящ се на горепосочения адрес, съвместно с
дежурен екип и разследващ орган при 02 РУ – СДВР, в екипа на който бил и св. А..
Вярно е, че в хода на разпита си както пред първия съд, така и пред въззивната
инстанция, свидетелите Н., Т., Л. и А. не са в състояние да възпроизведат в
пълнота възприетите от тях факти и обстоятелства, относими към извършената
проверка, но това добре се обяснява с изминалия продължителен период от време
между датата на възприемане на интересуващите производството факти и
обстоятелства – 19.04.2011 г., и тази на разпита им пред съда – на 16.01.2014
г. пред СРС, и на 20.10.2017 г. и 20.11.2017 г. – пред СГС. При това е съвсем
естествено свидетелите да не са в състояние да възпроизведат съвсем точно и в
детайли възприетата от тях фактическа обстановка, още повече предвид
обстоятелството, че във връзка със служебната им ангажираност ежедневно стават
свидетели на сходни случаи. Констатираните празноти и несъответствия в
показанията им, инстанциите по същество преодоляха чрез приобщаване, по
надлежния процесуален ред, на показанията на свидетелите, депозирани в хода на
досъдебното производство. Изложеното, обаче, ни най-малко не поставя под
съмнение обективността, добросъвестността и безпристрастността на тези
свидетели.
Напълно еднопосочни и
взаимнодопълващи са събраните по делото гласни доказателствени средства –
показанията на свидетелите Н., Т., Л., А. и А., обясненията на подсъдимата и
отразеното в протокола за претърсване и изземване от 19.04.2011 г., по
отношение на предприетото действие по разследване – претърсване и изземване, в
дома на подсъдимата и резултатите от него. Въз основа на така събраната
доказателствена съвкупност инстанциите по същество установяват по несъмнен и
категоричен начин фактите и обстоятелствата, свързани с предприетото действие
по разследването и тези, свързани с намирането на акцизни стоки в дома на
подсъдимата и в частност – местонамирането на интересуващите производството
вещи, начинът на съхранението им и обстоятелството, че установените и иззети
тютюневи изделия не са били облепени с изискуемия по закон акцизен бандерол.
Измежду така събраните гласни и писмено доказателствени средства не се
констатират каквито и да било съществени противоречия, които да не могат да се
отдадат на изминалия период от време между датата на възприемане на фактите и
обстоятелствата, относими към предмета на доказване и датата на депозиране на
показанията на свидетелите пред съда. В тази насока следва да се посочи, че
съдът няма основание да не кредитира и обясненията на подсъдимата, по отношение
на извършеното действие по разследването и резултатите от него, като намира, че
същите не се оборват, а напротив – получават категорична доказателствена опора,
в останалите, събрани и обсъдени вече, гласни и писмено доказателствени
средства.
Разбира се, в основата на
изводите си по фактите, и първият съд, и въззивната инстанция поставят
протокола за претърсване и изземване от 19.04.2011 г. СГС, в този си състав,
изцяло се солидаризира с изводите на районния съд относно пълната
кредитируемост на обсъдения протокол, като прецени, че същият е изготвен от
компетентен орган, обективира действие по разследване, извършено в съответствие
с императивните законови изисквания, визирани в чл. 159 – чл. 163 от НПК,
съдържа изискуемите, съгласно чл. 129 от НПК, реквизити и поради това е годно
писмено доказателствено средство, досежно извършеното действие по разследване и
резултатите от същото. Въз основа на отразеното в протокола, съдът установи по
несъмнен и категоричен начин пълната идентичност между установените и иззети в
хода на извършеното претърсване на процесния недвижим имот тютюневи изделия и
тези, приобщени в качеството им на веществени доказателства по делото. Левовата
равностойност на процесното количество акцизни стоки – тютюневи изделия –
цигари, без бандерол, и дължимия акциз върху същите, се установява еднозначно и
безпротиворечиво от заключението на назначената в хода на досъдебното
производство и приета като доказателство по делото съдебно - икономическа
експертиза. Настоящата инстанция, също както и първия съд, изцяло кредитира
това заключение, като прецени, че същото е дадено от вещо в съответната област
на науката лице, отговаря в пълнато, обосновано и точно на всички поставени му
въпроси и липсват основания за каквито и да е съмнения в обективността, непредубедеността
и компетентността на извършилото експертното изследване вещо лице.
Правилно първият съд е кредитирал и
останалите, събрани и проверени по делото писмени доказателствени средства,
извън гореобсъдените, като относими, законосъобразно събрани и непротиворечащи
си. Анализът им, извършен от първоинстанционния съд, почива на правилна тяхна
интерпретация, поради което и преповтарянето му и от настоящия съдебен състав
се явява ненужно. Действително, липсват каквито и да е установени по делото
обстоятелства, сочещи на евентуална тяхна неистинност, порочност и/или
недостоверност. Също така, те по никакъв начин не са в противоречие с
останалите събрани по делото доказателствени източници. Поради това, въззивната
съдебна инстанция също ги кредитира напълно, като намира за правилно и
законосъобразно използването им от първия съд при изграждането на фактическите
му и правни изводи, в качеството им на допълващи и изясняващи установената по
делото фактическа обстановка.
Приобщените в качеството
им на веществени доказателства вещи също са кредитирани с доверие от въззивната
съдебна инстанция, като надлежно изготвени и кореспондиращи с останалите,
събрани по делото, доказателствени източници.
Обобщено, по отношение на
посочените по-горе факти и обстоятелства са събрани еднопосочни и
взаимнодопълващи се доказателствени източници, които настоящата инстанция няма
основание да не кредитира. Напротив, СГС се солидаризира изцяло с изводите на
решаващия първоинстанционен съд, че така събраните гласни и писмени доказателствени
средства и способ на доказване – експертиза, са достатъчни по своя обем и
категоричност, за да послужат на инстанциите по същество като сигурна
доказателствена опора при изграждане на изводите им по фактите. Между така
събраните гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства
не се констатират съществени противоречия, които да налагат подробното им и
задълбочено обсъждане, респективно да внасят съмнение в кредитируемостта на
някои от тях.
Решаващ за крайния изход
на делото е въпросът относно знанието на подсъдимата, по отношение на
съдържимото в установените и иззети в хода на претърсването кашон и найлонов
плик от дома ѝ, в които в хода на действието по разследването е
установено, че се съдържат инкриминираните по този пункт от обвинението акцизни
стоки – тютюневи изделия – цигари, без бандерол.
В хода на разпита си пред
първия съд, подс. Й. категорично отрича да е знаела за съдържимото в кашона и
найлоновия плик, като сочи, че същите са оставени от братовчед ѝ – осъденият Б.,
който не ѝ бил казал, че
е оставил тези цигари. В подкрепа на твърденията на подсъдимата в този смисъл
са показанията на св. Б., снети пред първия съд, в които същият заявява : „Цигарите бяха мои, тя въобще не знаеше за
тези цигари. … Цигарите в кв. „Свобода“ сложих в кухнята, до пералнята, те не
бяха с бандерол. Бяха покрити с детски дрехи. Не знаеше никой, че съм сложил
там цигари без бандерол. С. не знаеше за това и друг не знаеше за това“ (л.
171 от съдебното производство), и тези на св. А., депозирани пред СРС, който,
след разказа си за намерените кутии с цигари, заявява : „Попитах я С. и тя ми каза „Аз не зная откъде са дошли тези работи“
(л. 173 от съдебното производство). Пред настоящата инстанция, този свидетел
заявява още и следното : „Подсъдимата не
е излизала сама от жилището преди да дойдат полицаите. Заедно излязохме отвън,
сядаме си пред блока, на пейката. Когато излязохме навън не сме се срещали с
никой и нищо не сме взимали“ (л. 58 от съдебното производство пред СГС).
Въз основа на така събраните гласни доказателствени средства, защитата
настоява, че подсъдимата не е имала съзнание относно съдържимото в кашона и
найлоновия плик, установени в дома ѝ.
Настоящата инстанция,
обаче, намира, че изцяло следва да се солидаризира с първия съд, в насока
некредитируемост на така събраните гласни доказателствени средства –
обясненията на подсъдимата и показанията на свидетелите Б. и А., в тази им
част. За да формира този си извод, въззивният съд съобрази, че по делото са
събрани друга група гласни доказателствени средства, депозирани от напълно
независими и незаинтересовани от изхода на делото свидетели, които напълно
оборват обясненията на подсъдимата и показанията на свидетелите А. и Б. и
позволяват на инстанциите по същество да преценят, че последните са
предназначени изцяло да формират защитна версия на подсъдимата по повдигнатото
обвинение. На първо място, в тази връзка следва да се посочат показанията на
св. Н. – служител на Агенция „Митници“, отдел „МРР“. Същият сочи, че е възприел
подсъдимата да взема от неустановено по делото лице от женски пол кашона, който
непосредствено след това възприел в апартамента, в близост до входната врата на
жилището ѝ, съдържащ инкриминираните по делото 500 кутии цигари марка
„Lucky Strike“. Показанията на този свидетел добре обясняват повода за
иницииране на полицейската проверка в дома на подс. Й. и напълно кореспондират
с установения по делото факт, че възприетия от св. Н. кашон, носен от
подсъдимата, веднага след това е установен до входната врата на жилището. На
второ място, в обсъдения контекст са и показанията на св. Н., депозирани пред
въззивния съд. В тях свидетелят изнася, че пред него подсъдимата е направила
извънсъдебно признание за съдържимото в кашона, а именно : „След като ми отвориха вратата, попитах
госпожата и мъжът до нея какво има в този кашон. Те казаха, че има кашон с
цигари“. Показанията на този свидетел в обсъжданите части изцяло следва да
се кредитират, като единни, вътрешно непротиворечиви, логични, непретърпели
промяна в хода на цялото наказателно производство, продължило близо седем
години. Тук е мястото да се отбележи, че показанията на св. Н., в нито една
своя част не се оборват от останалите, събрани по делото, доказателствени
средства, а напротив – получават пълна доказателствена опора, поради което и за
съда не възникна съмнение, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно
и като такива следва да бъдат кредитирани с доверие. Не е така по отношение на
обясненията на подсъдимата и показанията на св. А. – близък приятел на подс. Й.,
живущ в едно домакинство с нея, и св. Б. – роднина на подсъдимата. Тези двама
свидетели явно и недвусмислено депозиран показания в подкрепа на изгражданата
от подсъдимата защитна теза. Вярно е, че св. Б. е осъден за същото деяние, като
производството по отношение на същия е приключило с влязло в сила определение
за одобряване на споразумение от 23.05.2013 г., поради което и съдът намира за
безспорно установена съпричастността му към инкриминираното деяние. Това
обстоятелство, обаче, не разколебава извода, че и подсъдимото лице е имала
съзнание за съдържимото в кашона и в найлоновия плик, установен в кухнята.
Напълно несъстоятелна е тезата на подс. Й. и на св. А., че кашона с цигари е
бил сред останалите кашони, находящи се в жилището, съдържащи дрехи, които
подсъдимата продавала. От една страна, не се установява кашона и плика да са
намерени под дрехи – видно от отразеното в протокола за претърсване и
изземване, а от друга – безспорно е, че именно подсъдимата е внесла кашона с
цигари непосредствено преди предприетото претърсване, което съответства и на
местонамирането на същия. Напълно нелогично и житейски неправдоподобна,
най-сетне, е и тезата на св. Б., че е оставил инкриминираното количество цигари
в дома на подсъдимата без нейно знание, имайки предвид, първо, че същата е била
в добри отношения с него и му е предоставяла подслон, и второ - че подсъдимата е обитавала жилището сама, с
двете си деца, поради което и няма основание да се приеме за достоверно
твърдението му, че по този начин би я поставил в угроза да бъде съпричастна към
престъпно деяние, без нейно знание. По всички съображения, изложени по-горе,
настоящата инстанция намира, че следва да се позове при изграждане на изводите
си по фактите, и на показанията на св. Н., като не кредитира съобщеното от
подсъдимата и от свидетелите А. и Б., по отношение на обсъжданите факти и
обстоятелства. Ето защо и въззивният съд изцяло се солидаризира с изводите на
решаващия първоинстанционен съд досежно некредитируемостта на последните.
Като цяло,
въззивният съд намира, че за установяването на обективната фактическа
обстановка първоинстанционният съд е положил всички възможни и необходими
процесуални усилия. Разпитани са установените по делото свидетели, при
условията на чл. 12, ал. 1, чл. 18 и чл. 19 от НПК, а именно при спазване на
принципите на непосредственост, устност и състезателност (последния нерядко
посочван в практиката на ЕСПЧ по чл. 6, § 3, б. „Д“ от КЗПЧОС и като право на
„ефективно участие“ и „равенство на оръжията“ – Garcia Alva v Germany, Станфорд
срещу Обединеното кралство и др.), като, съобразно разпоредбата на чл. 283 от НПК, съдът законосъобразно се е ползвал и от събраните в рамките на досъдебна
фаза на процеса писмени доказателствени средства.
Въззивният състав служебно
констатира, че правото на защита на подсъдимото лице не е било нарушено в нито
един етап от първоинстанционното съдебно производство. Спазени са всички
изисквания на процесуалния закон, гарантиращи законосъобразното упражняване на
правото на защита от страна на подсъдимата – редовно връчване на обвинителния
акт, гарантиране на участието ѝ в процеса, на правото ѝ да дава обяснения, да представя доказателства и да прави доказателствени
искания, да се ползва от възможността съдебното производство да се
развие по реда на някоя от диференцираните процедури по глави ХХVII и ХХIХ, да се ползва от
адвокатска помощ, каквато ѝ е осигурена служебно, както и възможност да
се изказва последна и да обжалва актовете на съда, накърняващи законните ѝ права и
интереси, от които възможности подсъдимото лице се е възползвало.
Предвид всичко изложено, въз
основа на така направения анализ на доказателствата и въз основа на
установената фактическа обстановка, първостепенният съд е направил правилни
правни изводи, в съгласие със закона и постоянната практика на върховната
съдебна инстанция на РБ, досежно
съставомерността на инкриминираното деяние, като напълно законосъобразно и
обосновано го е подвел под състава на престъплението по чл. 234, ал. 1, пр. 2,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, доколкото събраните по делото доказателства
сочат на това, че извършеното на инкриминираната дата и място от подс. Й.
осъществява, от обективна и субективна страна, състава именно на това
престъпление.
За да отговори на един от основните
въпроси по чл. 303, ал. 1 от НПК, а именно дали подсъдимата е автор на
престъплението, за което е била привлечена да отговаря, първоинстанционният съд
е преценил всички доказателства и доказателствени средства, върху които се
гради приетата за установена в обвинителния акт фактическа обстановка. Анализът
на събраните, включително в хода на въззивното съдебно следствие,
доказателствени материали, поотделно и в тяхната логическа взаимовръзка,
обусловя извод за несъмнена доказаност на авторството на подсъдимата в
извършване на инкриминираното престъпление.
От обективна и субективна страна
са налице всички признаци на престъпния състав, за който е повдигнато обвинение.
Първоинстанционният
съд е направил правилен и задълбочен анализ на обективните и субективни
признаци на престъпния състав по чл. 234, ал. 1, пр. 2 от НК, като обосновано е
приел, че изпълнителното деяние на престъплението по този законов текст се
изразява в държане на акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по
закон. Държането на предмета на престъпно посегателство, от своя страна,
представлява сравнително трайно и необезпокоявано упражняване на фактическа
власт върху същия. С установяване на фактическа власт върху предмета на
посегателство, престъплението бива довършено. Престъплението по този законов
текст може да се осъществи само при форма на вината пряк умисъл.
В настоящия случай, безспорно се
установява, че на 19.04.2011 г., в гр. София, ж. к. „Свобода“, бл. № *******, до около 19.45 ч., подс. Й. и
осъденият З.С.Б. упражнявали фактическа власт върху инкриминираното количество
акцизни стоки – тютюневи изделия - цигари
- 21 кутии с цигари марка „Superslims Gold“ по 7.50 лв. за брой, на стойност
157.50 лв. ; 14 кутии с цигари марка „Viseroy“, сини, 80 мм., по 4.20 лв. за
брой, на стойност 58.80 лв. ; 6 кутии с цигари марка „Vave lights“, по 7.50 лв.
за брой, на стойност 45.00 лв. ; 8 кутии с цигари марка „Ruby slims“, по 7.50
лв. за брой, на стойност 60.00 лв. ; 3 кутии с цигари марка „Eser“, по 7.50 лв.
за брой, на стойност 22.50 лв. ; 4 кутии с цигари марка „Ruby“, по 7.50 лв. за
брой, на стойност 30.00 лв. ; 7 кутии с цигари марка „Raquel slims“, сини, по
7.50 лв. за брой, на стойност 52.50 лв. ; 4 кутии с цигари марка „Raquel
slims“, червени, по 7.50 лв. за брой, на стойност 30.00 лв. ; 5 кутии с цигари
марка „Viseroy“, по 4.20 лв. за брой, на стойност 21.00 лв. ; 5 кутии с цигари
марка „President“, на стойност 37.50 лв. ; 500 кутии с цигари марка „Lucky
strike“, по 7.50 лв. за брой, на стойност 3 750.00 лв., като общата стойност на
цигарите била 4 264.80 лв. и размерът на следващия се акциз бил 2 149.31 лв.
Изпълнителното деяние –
държане, по отношение на инкриминираното количество акцизни стоки без бандерол,
е осъществено от подсъдимата и осъдения Б. чрез съхранението им в имота,
собственост на подс. Й., находяща се на посочения по-горе адрес, с което същите
обективирали намерението си да упражняват фактическа власт върху акцизните
стоки. Действително, в хода на съдебното следствие не е установено през какъв
период от време подс. Й. и осъденият Б. са упражнявали посоченото въздействие
върху предмета на посегателство. Това обстоятелство, обаче, не разколебава
извода на настоящия съдебен състав, относно обективната съставомерност на
деянието им по този законов текст, доколкото периодът от време, в който деецът
е осъществявал изпълнителното деяние по чл. 234, ал. 1, пр. 2 от НК, не е
съставомерен признак, а следва да се преценява единствено на плоскостта на
индивидуализация на наказателната отговорност на престъпния деец. Подсъдимата и
осъденият са осъществили деянието в съучастие помежду си, като съизвършители,
при условията на едновременно съизвършителство, като едновременно са
упражнявали фактическа власт върху инкриминираните количества тютюневи изделия.
Предметът на престъпно
посегателство от страна на подсъдимия – посоченото по-горе количество акцизни
стоки без бандерол, е безспорно установен от отразеното в протокола за
претърсване и изземване от 19.04.2011 г., а левовата равностойност на
тютюневите изделия и дължимия за същия акциз – въз основа на заключението на
назначената и изготвена съдебно – икономическа експертиза. Правилни и
обосновани са изводите на решаващия първоинстанционен съд, че иззетите в хода
на претърсването тютюневи изделия – цигари, представляват акцизни стоки, по
смисъла на чл. 2, т. 2 от Закон за акцизите и данъчните складове: „На облагане с акциз подлежат : т. 2 тютюневите изделия“, като
съгласно чл. т. 3 от Закона за акцизите и данъчните складове „Данъчно задължени лица са лица, които в
нарушение на този закон са произвели или участвали в производството на акцизни
стоки, държат или са участвали в държането на акцизни стоки, разпореждат се или
са се разпоредили с акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз или акцизът
е бил заплатен частично“. За същите се изисква по закон да са с поставен
бандерол, съгласно чл. 25, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия: „Тютюневите изделия се продават на вътрешния
пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин, който да
гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез
разкъсване“. Въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателствени средства, безпротиворечиво се установява, че иззетите от дома
на подсъдимата тютюневи изделия са били съхранявани без поставен върху тях
акцизен бандерол. Предвид държаното от подс. Й. и осъденият св. Б. количество
акцизни стоки – тютюневи изделия – цигари без бандерол, високата им стойност и
високия акциз, дължим за тези стоки, правилно първият съд е заключил, че
деянието не представлява маловажен случай.
С деянието подс. Й. е
осъществила състава на престъплението по чл. 234, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20, ал.
2, вр. ал. 1 от НК и от субективна страна. Престъплението по този законов текст
се осъществява само с форма на вина „пряк” умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2
от НК. В конкретния по делото случай, подсъдимото лице е действало именно с
форма на вината „пряк” умисъл, като е съзнавало общественоопасния характер на
деянието си, предвиждало е общественоопасните му последици и пряко е целяло
настъпването им. Подсъдимата е съзнавал естеството на извършваното от нея и от
осъдения Б. деяние, съзнавала е естеството на предмета на посегателство и
законовото запрещение за упражняване на фактическа власт върху тютюневи изделия
без бандерол, но въпреки това, имайки ясно изградена представа за
общественоопасния му характер и предвиждайки общественоопасните последици,
пряко е целяла настъпването им – държане на процесното количество тютюневи
изделия без бандерол. Подсъдимата е съзнавала и съпричастността на осъдения Б.
към осъществяване на деянието, изразяваща се в съвместно упражняване на
фактическата власт върху предмета на посегателство. Интелектуалният момент при
подс. Й. е включвал определени представи относно обстоятелството, че държи,
ведно с осъдения Б., акцизни стоки – тютюневи изделия, без бандерол, а волевият
– целта да упражнява трайна и сравнително необезпокоява фактическа власт върху
същите.
Мотивиран от горното,
настоящият съдебен състав намира, че районният съд е направил правилни,
обосновани и доказателствено обезпечени правни изводи за съставомерността, от
обективна и субективна страна, на вмененото на подсъдимата инкриминирано
деяние.
По изложените съображения,
правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, подс. С.А.Й.
е била призната за виновна в това, че на 19.04.2011 г., в гр. София, ж. к.
„Свобода“, бл. № *******, държала акцизни
стоки - цигари без бандерол, в съучастие като съизвършител със З.С.Б. –
извършител, както следва : 21
кутии с цигари марка „Superslims Gold“ по 7.50 лв. за брой, на стойност 157.50
лв. ; 14 кутии с цигари марка „Viseroy“, сини, 80 мм., по 4.20 лв. за брой, на
стойност 58.80 лв. ; 6 кутии с цигари марка „Vave lights“, по 7.50 лв. за брой,
на стойност 45.00 лв. ; 8 кутии с цигари марка „Ruby slims“, по 7.50 лв. за
брой, на стойност 60.00 лв. ; 3 кутии с цигари марка „Eser“, по 7.50 лв. за брой,
на стойност 22.50 лв. ; 4 кутии с цигари марка „Ruby“, по 7.50 лв. за брой, на
стойност 30.00 лв. ; 7 кутии с цигари марка „Raquel slims“, сини, по 7.50 лв.
за брой, на стойност 52.50 лв. ; 4 кутии с цигари марка „Raquel slims“,
червени, по 7.50 лв. за брой, на стойност 30.00 лв. ; 5 кутии с цигари марка
„Viseroy“, по 4.20 лв. за брой, на стойност 21.00 лв. ; 5 кутии с цигари марка
„President“, на стойност 37.50 лв. ; 500 кутии с цигари марка „Lucky strike“,
по 7.50 лв. за брой, на стойност 3 750.00 лв., като общата стойност на цигарите
била 4 264.80 лв. и размерът на следващия се акциз бил 2 149.31 лв., когато такъв
бандерол се изисква по закон – съгласно чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и
данъчните складове „На облагане с акциз
подлежат тютюневите изделия“, съгласно чл. т. 3 от Закона за акцизите и
данъчните складове „Данъчно задължени
лица са лица, които в нарушение на този закон са произвели или участвали в
производството на акцизни стоки, държат или са участвали в държането на акцизни
стоки, разпореждат се или са се разпоредили с акцизни стоки, за които не е бил
заплатен акциз или акцизът е бил заплатен частично“ и съгласно чл. 25, ал.
1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия „Тютюневи
изделия от местно производство и от внос се продават на вътрешния пазар с
поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин, който да гарантира,
че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез скъсване“,
като случаят е немаловажен – престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
При правилна правна
оценка на събрания доказателствен материал и на установената по делото
фактическа обстановка, първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанието
на подсъдимата, като обосновано е приел, че следва да го определи при условията
на чл. 54 от НК, поради отсъствието на многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства,
които да обусловят приложение на чл. 55 от НК. Такива не се констатират и от
настоящия съдебен състав.
При тези обстоятелства, правилно
районният съд е отмерил и вида и размера на наказателната санкция, която е
„лишаване от свобода”, в минималния размер на визираната от законодателя за
конкретното престъпление санкция, а именно една година, с която преценка настоящият въззивен състав
изцяло се солидаризира. Отреденото
наказание не се явява нито несъразмерно тежко и завишено, нито явно
несправедливо, с оглед степента на обществена опасност на конкретното деяние и
дееца. Размерът и видът на наказателната санкция е съобразен с обществената
опасност на дееца и самото деяние.
При индивидуализацията на
наказателната отговорност, районният съд обосновано е приел, че като смекчаващи
отговорността на подсъдимата обстоятелства следва да бъдат отчетени чистото ѝ
съдебно минало и младата ѝ възраст, към момента на извършване на
деянието. Първият съд не е отчел отегчаващи отговорността на подсъдимата
обстоятелства. СГС, в този си състав, споделя изводите на районния съд относно
смекчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства, като дължи да добави,
че като такава отчита още и изминалия продължителен период от време между
датата на извършване на инкриминираното деяние – 19.04.2011 г., и датата на
постановяване на окончателния съдебен акт. Това обстоятелство, обаче, не е
основание да се приеме наличието на многобройни смекчаващи отговорността на
подсъдимата обстоятелства, при което и най-лекото наказание, предвидено за
престъплението, би се явило несъразмерно тежко, тъй като отегчаващо такова се
явява извършването на деянието в съучастие с осъдения Б..
Вземайки предвид всички посочени
по-горе обстоятелства, въззивният съд намира, че така определеното наказание е
справедливо и съответно на обществената опасност на конкретните деяние и деец,
отговаря в най - пълна степен на изискванията на наказателната репресия и на
принципите на българското наказателно законодателство, както и в пълна степен
би изпълнило визираните в чл. 36 от НК цели на генералната и на специална
превенция, като същевременно определянето му в рамките, посочени в закона, не
се явява несъразмерно тежко и се явява достатъчно за осигуряване поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия и оказване на предупредително въздействие върху
него и върху останалите членове на обществото.
Правилно и на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено реалното изпълнение на така
определеното наказание на подсъдимата, за срок от три години. Въззивният съд,
подобно на първоинстанционния, приема, че в конкретния случай са налице
предпоставките за приложение на института на отлагане на изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода”, съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Размерът на наказанието,
наложено на подс. Й. (ненадвишаващо три години) и това, че същата не е била
осъждана на наказание „лишаване от свобода” към датата на извършване на деянието,
очертават формалните предпоставки, визирани в посочената правна норма. Съдът се
съгласява с изводите на първата инстанция, че за поправянето и превъзпитанието
на подсъдимото лице не се налага същото да бъде изолирано от обществото, чрез
постановяване на ефективно изтърпяване на така определеното наказание „лишаване
от свобода“. За да се изпълнят целите на специалната и генералната превенция в
този случай, не е необходимо оказване на въздействие от по-интензивен тип, чрез
въдворяването на подсъдимата в място за лишаване от свобода. Визираните в
разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК цели на наказанието сочат, че същото следва
да осигури, по възможно най-балансиран, ефективен и приемлив за обществото и
личността на осъдения начин, едновременно поправително, превъзпитателно и
предупредително действие върху осъденото лице и превантивно и предупредително
въздействие върху останалите членове на обществото. Въпреки липсата на протест,
целящ влошаване на наказателно – правното положение на подсъдимата, въззивният
съд намира за необходимо да отбележи, че напълно споделя вярната и точна
преценка на първият съд, че не се налага изолирането ѝ от обществото
в местата за лишаване от свобода и откъсването от обичайната ѝ социална
среда. Евентуално такава би се явило разрешение, непропорционално на
извършените престъпления, което би излязло извън законноустановените цели на
наказанието, би ги надхвърлило и изопачило. Подсъдимата не е с трайни престъпни
навици (чисто съдебно минало). При това законоустановените цели на
наказателната репресия са постижими и без ефективното изтърпяване на
наказанието. Предоставеният изпитателен срок на условно осъждане притежава и
силно възпиращо - превантивна функция, изразяваща се в потенциалната възможност
за привеждане в изпълнение на наложеното наказание в случай, че подсъдимата, в
рамките на определения ѝ изпитателният
срок, извърши ново престъпление. Съдът намира това обстоятелство за достатъчно
обвързващо за подсъдимото лице, в контекста на наложеното му наказание, както и
силно мотивиращо бъдещото му законосъобразно поведение, в аспекта на
необходимостта от спазване на законите.
Воден от изложените
съображения, въззивната инстанция намира за вярно и точно решенето на
първоинстанционния съд да отложи за срок от три години изпълнението на така
определеното наказание „лишаване от свобода“, на основание чл. 66, ал. 1 от НК,
считано от влизане на присъдата в сила. При определяне на размера на
изпитателния срок, районният съд е съобразил характеристичните
данни на подсъдимата, като едновременно с това отчел и обстоятелството, че
законодателят изрично свързва ролята на условното осъждане с преобладаващото му
значение за поправяне на подсъдимото лице, като въз основа на това
законосъобразно е приел, че именно такъв размер отлагателен срок, ще окаже
максимално поправително и продължително възпитателно - превантивно въздействие
върху подсъдимото лице и останалите членове на обществото.
Правилно и законосъобразно
съдът е преценил, че наред с наказанието „лишаване от свобода“, по отношение на
подс. Й. следва да бъде наложено и кумулативно предвиденото в състава на
престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК наказание „глоба“, в размер на
еднократния размер на пазарната стойност на държаните стоки. От ревизия се
нуждае единствено размерът на този вид наказание, предвид обстоятелството, че с
влязла в сила присъда, постановена по ВНОХД № 2793/2015 г. по описа на СГС – НО, 2-ри
състав, подсъдимата е оправдана по пункт втори от обвинението, а именно за
държане на акцизни стоки на стойност 2 100 лева, с дължим акциз 1 495.00 лева.
Предвид изхода на делото и липсата на въззивен протест в насока увеличаване на
размера на имущественото наказание, въззивният съд намира, че присъдата на СРС
следва да бъде изменена, като на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК размерът
на наказанието „глоба“ следва да бъде намален до еднократния размер на
пазарната стойност на държаните акцизни стоки, а именно 4 264.80 лева (четири
хиляди двеста шестдесет и четири лева и осемдесет стотинки). В този смисъл,
въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че с ТР № 2/2013 г. на ОСНК на ВКС, изрично е
указано, в т. 4, че наказанието „глоба” е относимо и към изпълнителното деяние
„държане”, независимо, че формулировката в санкционната част на материално –
правната норма е "глоба до
10-кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки".
Правилно първият съд е
преценил, че на подс. Й. не следва да бъде налагано кумулативно предвиденото
наказание „лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7“, предвид обстоятелството,
че не е налице хипотезата по чл. 50, ал. 1 от НК, тъй като подсъдимата не
упражнява професия или дейност, която да е несъвместима с характера на
извършеното престъпление (същата не работи).
По отношение на присъдата в частта
ѝ, в която подсъдимата е осъдена да заплати направените по делото
разноски, то същата е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. С
оглед осъдителния характер на постановената първоинстанционна присъда,
разноските по делото правилно са възложени на подс. Й., в съответствие с
разпоредбата на чл. 189, ал. З от НПК. Същите са правилно изчислени. Законосъобразно районният съд е
възложил в тежест на подсъдимата, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати
направените по делото разноски, в размер на 160 лева, както и, на основание чл.
190, ал. 2 от НПК, на пет лева държавна такса, за служебно издаване на един
брой изпълнителен лист.
По всички изложени до
тук съображения, настоящият състав намира, че следва да бъде изменена
постановената първоинстанционна присъда, в горепосочения смисъл, като бъде
намален размерът на наложеното на подс. Й. наказание „глоба“ до размер от
4264,80 лева.
При извършената, на основание чл.
314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната
присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на други основания,
налагащи нейното изменение или отмяна, поради което и с оглед изложените
съображения, постанови своето решение.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 334, т. 3 и т. 6, вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 и чл. 338 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
присъда от 21.04.2015 г., по
НОХД № 20772/2011 г. на СРС - НО, 22-ри
състав, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимата С.А.Й., ЕГН **********,
наказание „глоба“, до размер от 4 264.80 лева (четири хиляди двеста шестдесет и четири лева и осемдесет стотинки).
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.