Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.С., 07.08.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на шести април, през две хиляди и седемнадесета година,  в състав :

 

                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Алина Тодорова,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 2992 по описа на състава за 2015г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./.

Ищецът А.Х.С. поддържа твърдение, че претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в душевни страдания и болки, в резултат на смъртта на неговата майка М.С.С., която била причинена при пътно- транспортно произшествие. Самото произшествие настъпило на 07.09.2012г., на пътен участък от път ПП 1  Е79 на кв. 364 от РПИ където управлявания от водача Х.А.С. лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е 350 СДИ”, с рег. № ********, реализирал удар с еластичната предпазна ограда (мантинела). Пострадалата бил пътник на преднаата дясна седалка на автомобила, а понесените от нея тежки травми причинили настъпването на вредоносния резултат. Самото произшествие било реализирано в следствие на виновното противоправно поведение на водача, който за извършеното нарушение на чл. 20, ал.1 от ЗДвП бил подведен под наказателна отговорност, признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“ НК вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК и осъден с влязла в сила Присъда № 1729/08.05.2013г. по НОХД № 119/2013г. по описа на ОС Благоевргад. Причинителят на вредите, имал сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”  при ответника, поради което за ответника възникнало задължението за заплати застрахователно обезщетение на увредените лица. В това качество, ищецът бил легитимиран да претендира сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, причинени му поради смъртта на майка му. При изложените фактически твърдения, ищецът  претендира за осъждане на ответника да му заплати  сумата от 150 000 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на причиняването на вредоносния резултат на 07.09.2012г., до деня на окончателното плащане на присъденото обезщетение. С оглед очаквания изход от делото, ищеца претендира за осъждане на ответника да му заплати възнаграждение за процесуално представителство.

Исковата претенция е оспорена от ответника З. „Б.и.“ АД, както по основание, така и по размер. Без да оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за посочения от ищеца причинител на вредите, ответникът оспорва твърденията за механизма на настъпване на ПТП и поддържа твърдението, че този резултат е последица от независимо съпричиняване между водача на лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е 350 СДИ”, с рег. № ******** чиято задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” е сключена с ответника З. „Б.и.“ АД и от третото лице – „Агенция „П.И.“, която носела отговорност за неправилния монтаж на пътно съоръжение /еластична предпазна ограда/, в което бил реализиран сблъсъка на МПС. Независимо от горните съображения, ответникът релевира довод за прекомерност на претендираното обезщетение, преди всичко по съображения от чл. 52 ЗЗД, с оглед принципа на справедливостта. Моли за отхвърляне на иска и претендира присъждане на съдебни разноски за настоящия процес.

Третото лице - подпомагаща страна Агенция „П.И.“, оспорва иска и отрича твърденията на ответника, че е налице неправилен монтаж на пътно съоръжение /еластична предпазна ограда/, в което бил реализиран сблъсъка на МПС, като поддържа становище, чеза настъпването на процесното ПТП е налице предпоставка за реализиране изключително на отговорността на водача на лекия автомобил. Сочи, че причина за настъпването на пътния инцидент са последиците от бездействието на неучастващо в процеса лице „П.О.Г.“ ЕООД, което имало задължение по чл. 34, т.3 от Закон за пътищата и съгласно Разрешение за специално ползване за изграждане на ТКО и пътни връзки към него с № 13/21.01.2009г. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на приетата като доказателство Присъда № 1729/08.05.2013г. по НОХД 5501/2014 г. по описа на Софийски градски съд, която съдържа отбелязване, че е влязла в сила на 30.06.2014г. мотивира при условията на чл. 300 от ГПК следния извод на настоящия съд: На 07.09.2012г. около 0.40 на пътен участък от път ПП 1  Е79 на кв. 364 от РПИ управлявания от водача Х.А.С. автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е 350 СДИ”, с рег. № ********, реализирал удар с еластичнаата предпазна ограда (мантинела), поради допуснато  от водача нарушение на правилата за движение - чл. 20, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М.С.С.. В мотивите на присъдата е обсъден механизма на настъпване на ПТП, като наказателният съд е приел, че противоправния резултат е настъпил поради комплексното въздействие на субективни и обективни причини. Субективните причини се свързват с поведението на водача на лекия автомобил, който не е реагирал адекватно на последвалата промяна на направлението на пътя, а продължил по траектория паралелна на кривата и така, поради липса на контрол е допуснал удара с еластичната предпазна ограда. Обективните – състоянието на пътното съоръжение еластична предпазна ограда, което не е било обезопасено и лошата осветеност на пътния участък.

Съдържанието на прието като доказателство Удостоверение за наследници № 673/27.09.2013г. на Район „Овча купел“ при Столична община сочи, че ищеца е син и наследник по закон на починалата при процесното ПТП М.С.С..

При липсата на спор между страните и въз основа на представеното извлечение- препис от електронна справка в ИЦ на Гаранционен фонд, съдът прие за установен факта, че към момента на настъпване на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с покритие за гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Мерцедес Е 350 СДИ” с  рег. № ******** което е предоставено от ответното дружество.

Като доказателство по делото са приети Протокол за оглед на ПТП, фотоалбум и скица на ПТП, съдържащи установените от разследващите органи данни за мястото на настъпване на процесното пътно- транспортно произшествие. Тези данни са обект на анализ от допуснатата тричленна комплексна съдебно- техническа, авто-техническа и съдебно- медицинска експертиза.

Като доказателство по делото е прието „Разрешение за специално ползване на пътища чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти и пътните връзки към тях“, издадено от АПИ на 21.09.2009 г. на фирма „П.О.Г.“ ЕООД /стр.66/, което съдържа данни за процесния пътен участък и е обект на обсъждане от допуснатата съдебно- техническа експертиза.

Заключението на изслушаната и приета без оспорване комплексна съдебна експертиза, което е изготвено от вещи лица инж. Ж.Е., инж. С., доц. д-р С., предлага следните изводи, относно подлежащите на доказване факти:

• Стоманената предпазна ограда /СПО/, в която се е блъснал автомобила не е изпълнена съгласно одобрения работен проект. Частта от СПО, която е съществуваща не е приведена във вид съгласно „Техническа спецификация“ на НАПИ от 2009 г., т.е. СПО не е изпълнена правилно.
• Ако процесната СПО /мантинела/ е била изпълнена съгласно установените норми, нямаше да има проникване на шината на СПО в автомобила, можеше да има само материални щети по автомобила от качване на автомобила върху оградата или от страничен удар между автомобила и СПО и резултата от удара нямаше да е същия.
• Съдебномедицинската аутопсия на трупа на М.С.С., са установени следните травматични увреждания: Многофрагментно счупване на костите на лявата подбедрица, Многофрагментно счупване на лявата бедрена кост; Разкъсване на всички кръвоносни съдове и периферни нерви /вкл. и съдовонервния сноп/, разположени по вътрешната страна на лявата подбедрица, лявото бедро и в лявата слабинна област; Дълбоко лентовидно охлузване (55/4-7 см.) по вътрешната повърхност на десния долен крайник /десния крак - подбедрица и бедро/; Ретроперитонеален хематом, вдясно /250 мл. кръв/, Анемия на трупа и вътрешните органи /субендокардни кръвоизливи, тип „петна на М.”/; Кръвонасядане по дясното рамо; причината на смъртта С. е травматично-кръвоизливен шок, настъпил поради счупените кости и разкъсаните кръвоносни съдове на левия крак на С., като резултат от навлизането на мантинелата в купето на автомобила при процесното ПТП. Смъртта не е настъпила мигновено, което личи от анемията на вътрешните органи, за която е необходимо време за кръвотечение. Ако мантинелата е била правилно монтирана, при удара на автомобила в нея щяха да настъпят друг вид увреждания – вероятно качване на автомобила върху нея или вероятен страничен удар, но в никакъв случай не би настъпило навлизане на стоманената шина в купето на автомобила. Смъртта на пострадалата е в пряка причинна връзка с навлизането на металната шина от предпазната ограда в купето на автомобила.
• По делото няма приложени данни относно техническото състояние на процесния автомобил преди настъпване на процесното ПТП, но фактът, че е пропътувал разстоянието от Гърция до гр. Благоевград, като преди настъпване на произшествието се е движил със скорост от 63-64 км/ч. дава на вещите лица достатъчно основание за формиране на извод, че преди         настъпване     на произшествието, автомобилът е бил в изправно техническо състояние;

·        При огледа на местопоризшествито не са констатирани следи от аварийно спиране. В настоящия            случай скоростта на автомобила     преди  настъпване     на ПТП е била от порядъка на 63 - 64км/ч. Няма данни и за оставен спирачен път (най - вероятно не е имало такъв). Причината за липса на спирачен път е непредприемането от страна на водача аварийно спиране.

·        С оглед механизма на настъпване на процесното ПТП, траекторията на движение на автомобила преди процесното ПТП, ъгълът под който е подходил към мантинелата спрямо оста на пътното платно е от порядъка на около 10°. След първия сблъсък, мантинелата е навлязла в купето на автомобила, като е достигнала до багажника. Достигайки до третото колче, мантинелата е била огъната почти под 90° към пътното платно.

·        Траекторията на движение на лекия автомобил преди удара е плавна, следваща и не обосновава извод за внезапна загуба на контрол. След инициалния контакт на СПО с предния десен калник, тя е проникнала през торпедото на автомобила, през двигателния отсек, от вътрешната страна на десен крак на пострадалата и от вътрешната страна на левия крак и слабините, причинявайки описаните травми.

·        Стоманената предпазна ограда представлява безкрайна греда на много опори Смисълът на СПО е при удар на автомобила в СПО кинетичната енергия при удар; да се поеме от стоманените шини и колчетата от съседните полета докато енергият: затихне. При движение с допустимата скорост СПО не позволява на автомобила д; излезе от габарита на пътя, а шините така са свързани, че не могат да се скъсат и да проникнат в купето на автомобила, т.е. целта е да няма човешки жертви, а само материални щети по автомобила.

·        Приобщеното като доказателство „Разрешение за специално ползване на пътища чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти и пътните връзки към тях“, издадено от АПИ на 21.09.2009 г. на „П.О.Г.“ ЕООД /стр.66/ се предполага изграждането и поддържането на ускорителен шлюз при излизане от бензиностанцията и обезопасяването на движението със СПО

Заключението на изслушаната и приета без оспорване комплексна съдебна експертиза, което е изготвено от вещо лице А.И.Й. предлага следните изводи, относно подлежащите на доказване факти:

·      Пътно-транспортното произшествие е настъпило на главен път Е-79, в района на 364 - ти км. + 300 м, в района на бензиностанция „Лукойл”, съгласно съдържанието на документите, приложени по делото.

·      Имотът, където е настъпило процесното ПТП е отразено в кадастралната карта като Поземлен имот 04279.100.8, с местонахождение в област Благоевград, община Благоевград, гр. Благоевград, п.к. 2700, ул. Е 79, вид собств. Държавна публична, вид територия Територия на транспорта, НТП За път от републиканската пътна мрежа, с площ 135519 кв.м.

В дадените пред настоящия съд показания, свидетелката М.Х. С. (баба на ищеца) заявява, че на 12 септември, видяла внука си (ищеца) в болницата. Той дошъл гипсирана дясна ръка и бил много разстроен. В последствие разбрал че майка му е починала и тази новина, съобщена от баща му още повече го травмирала. Тогава свидетелката живела заедно, в едно жилище с ищеца и споменатият факт и дал възможност да възприеме непосредствено всички събития. След смъртта на майка си, ищецът се изолирал от социалната си среда и не желаел да влиза в спалнята на жилището. Казвал: „Вече мама я няма“ и като погледнел спалната и възглавницата й, му ставало много тежко. Свидетелката забелязала, че ищецът търсел повооди да говори за майка си, гледал снимки, видео и говорел за нея постоянно и по всякакъв повод. Снимките на майка си, ищецът гледал, особено когато му предстоят изпити. Присъствал на всички траурни обреди на майка си. Преди настъпванто на ПТП в семейството на ищеца била установена атмосфера на любов и разбирателство. Ищецът бил в много близки социални и емоционални връзки с майка си, а на свидетелката направило впечатление, че дори на по- късна детска и ранна младежка възраст - ищецът имал навика да заспива в присъствието на майка си. Свидетелката  продължавала да живее с ищеца в едно жилище и нямала наблюдения внука й да се държи по някакъв различен начин спрямо някои членове на домакинството – в частност към баща си Х.А.С.. Според впечатленията на свидетелката, ищецът се държал към всички по еднакъв начин. След смъртта на майка си обаче, ищецът категорично не  желаел да ходи вече на почивка и споделял, че това е така понеже именно на връщане от почивка станала катастрофата и между двете събития, ищецът субективно откривал някаква връзка.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

            Съдът е сезиран с искови претенции, които се основават на твърдението, че в качество на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на причинителя на вредата /застрахования при него водач / и при наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ - ответника дължи да изплати на всеки от ищеца застрахователно обезщетение за понесените от тях неимуществени вреди. 

Влязлата в сила Присъда № 1729/08.05.2013г. по НОХД 5501/2014 г. по описа на Софийски градски съд, която е задължителна за настоящия съд, при разглеждане на гражданските последици от деянието - мотивира изводите за наличие на неправомерно поведение на водача на лекия автомобил „Мерцедес Е 350 СДИ” с  рег. № ********, в който пътувала пострадалата. Именно това поведение е основната, но не и изключителна причина за настъпването на процесното ПТП и причиняването на смъртта на пострадалата при ПТП М.С.С..

Не се спори относно твърдението на ищеца относно съществуването на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, за което се твърди да е налице между водача на лек автомобил „Мерцедес Е 350 СДИ” с  рег. № ******** и ответното дружество.

В контекста на причинно- следствената връзка между настъпването на вредоносния резултат и механизма на настъпването на ПТП, съдът намира, че вредата е пряк и непосредствен резултат, причинен преобладаващо от виновното противоправно понедение на водача на лекия автомобил „Мерцедес Е 350 СДИ” с рег. № ********, който е нарушил правилата за движение по пътищата– чл.20, ал.1 от ЗДвП изгубвайки контрол върху движението на автомобила и реализирайки удар в еластичната предпазна ограда (мантинела).

Налице в конкретния случай е и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на лицето, което по закон е било длъжно да осигури и контролира безопастност на пътната инфраструктура  вкл. и елементите от пътното съоръжение, на което е било реализирано ПТП - Агенция „П.И.“. Уместно е в тази връзка да се отбележи, че нормативно уредените правомощия на конституираната в качеството на трето лице в настоящия процес Агенция „П.И.“ /АПИ/ са свързанине само с поддръжката на съоръженията от републиканканската П.И. (чл. 19 от Закон за пътищата), но и с контрол за нейната безопастност и изправността на включените в нея съоръжения. Контролните правомощия на АПИ са налице независимо от собствеността върху пътя, щом този път е отворен за обществено ползване). Контролните правомощия на АПИ са изрично нормативно регламентирани  в чл. 21, ал.3, т.19 и в чл. 36и от Закон за пътищата и очевидно не са били спазени от АПИ, щом е било допуснато на пътния участък е бъде монтирана стоманена предпазна ограда, която не отговаря на техническите изисквания, защото е с опасен завършек (без „занулявяне“).

Този извод съдът възприе, след като кредитира изцяло изводите на споменатата в настоящото решение съдебно- техническа експертиза и на комплексната съделбно- техническа и съдебно- медицинска експертиза, чиито заключения бяха изслушани и приети без оспорване от страните в процеса.

Вярно е, че причината за настъпването на удара е допуснатото от нарушение на чл. 20, ал.1 от ЗДвП, но вярно е и това, че ако предпазната еластична ограда (мантинела) би била изправна и обезопасена, до настъпването на фаталните за живота на пострадалата последици не би се стигнало, като се отчитат свойството и предназначението на мантинелата и сравнително ниската интензивност на удара при движение на автомобила със сравнително ниска скорост.  

От друга страна, приносът на водача на автомобила за настъпването на вредоносния резултат е по- голям, защото ударът в еластичната предпазна ограда не е обичайно събитие, съпътстващо законосъобразното поведение при управление на автомобила, а предполага едно незаконосъобразно поведение (в нарушение на чл. 20, ал.1 от ЗДвП) което е дало ход на веригата от взаимосвързани събития, довели до смъртта на пострадалата С..

Преценявайки с помощта на експертните заключения поредицата от събития, довели до фаталния резултат, който е релевиран от ищеца като източник на вредите, съдът намира, че съотношението в причинно - следствената връзка се разпределя като 2/3 за водача на водача на лекия автомобил „Мерцедес Е 350 СДИ”, който е нарушил ЗДвП и 1/3 за Агенция „П.И.“, което не е осъществила ефективен контрол върху изправността на пътните съоръжения. Споменатото „Разрешение за специално ползване на пътища чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти и пътните връзки към тях“, издадено от АПИ на 21.09.2009г. на „П.О.Г.“ ЕООД не освобождава АПИ от отговорност за неизпълнение на контролните й функции.

Не се спори относно твърдението на ищеца, че е син на починалата при пътния инцидент М.С.С. и в тази насока слдва да се приеме, че ищецът, в качеството на низходящ по права линия от първа степен на починалата при пътния инцидент е сред надлежно материално легитимираните лица да получи обезщетение за причинени вреди.

По изложените съображения, настоящия състав на съда приема, че доколкото задължението на застрахователя да изплати обезщетение е функционално свързано с отговорността на делинквента със застрахована гражданска отговорност - то при събраните в хода на настоящото производство доказателства трябва да се приеме, че ответникът дължи на ищеца изплащане на застрахователно обезщетение.

По отношение размера на платимото застрахователно обезщетение - съдът съобрази,  че за претендираните неимуществени вреди, обезщетението следва да се определи по справедливост и според действително установения (доказан) техен размер .

Вредите се свързват с негативните емоционални преживявания, произтичащи от загубата на близък родственик – родител, с когото според свидетелските показания, ищецът е поддържал близка социална и емоционална връзка. Загиналата и ищеца са живели в едно домакинство и не са се разделяли за дълго време още от момента на раждането на ищеца, което обстоятелство се отчита според задължителната практика на ВКС, като релевантен факт за определяне на обема на вредите и размера на дължимото обезщетение.

Отегчаващо вредоносния резултат обстоятелство е също и това, че ищецът е присъствал лично на пътния инцидент и е възприел страданията на майка си, която не е починала незабавно, но според експертното заключение е била в състояние на травматичен и хеморагичен шок, поради острата кръвозагуба, в резултат от въздействието на проникналата в купето на автомобила еластична предпазна ограда.

Съдът не споделя наведените от ответника доводи, че размера на дължимото застрахователно обезщетение следвало да бъде по- малък, поради това, че причинителя на вредите бил именно бащата на ищеца т.е. лице, срещу което ищецът не би предявил претенция в лично качество. От субективна страна - споменатият факт не само че не намалява обема на вредите, но тъкмо напротив- способства за особено висока степен на интензивност на субективните преживявания,п изпитани от увреденото лице, след като то е узнало и осъзнало, че причинител на ПТП при което е загинала майка му е неговия собствен баща. Този факт обаче се намира извън плоскостта на правоотношението на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, която е покрита от ответника и поради това - няма как да бъде обсъждан нито в полза, нито пък във вреда на ответното дружество – застраховател.

При определяне на справедливия размер на платимото обезщетение, в конкретния случай съдът съобрази и показанията на разпитаната свидетелка, които кредитира, въпреки възможната нейна заинтересованост от изхода на делото, като отчита непосредствените си впечатления и естеството на посочените от свидетелката факти.

Социално- икономическите условия в страната, които създават отправен критерии за социалните измерения на понятието - справедливост - по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, определят втория основен критерии, с който следва да бъде съобразен размера на дължимото от ответника обезщетение. За определяне на размера на обезщетението следва да се отчита не само лимита на застраховката, но и икономическия стандарт към момента на причиняване на увреждането 2012г.

Отчитайки от една страна изключително значителния обем на вредоносните последици, с оглед спецификата на конкретния случай и с оглед прилагане на принципа на справедливостта, съдът намира, че размера на дължимото обезщетение, което е съответно на доказаните вредоносни последици, следва да бъдат определено на сумата от 150 000 лева.               Ето защо, искът следва да бъде уважен до пълния предявен размер.

По претенциите за присъждане на законната лихва върху претендираните суми на обезщетението;

На основание чл. 223, ал. 2 КЗ, във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД - ответникът следва да бъде осъден да заплати на всяка от ищеца и законната лихва, изчислена върху присъдения й размер на обезщетението, считано от датата на настъпване на вредоносния резултат която съвпада с деня на настъпване на процесното ПТП - на 07.09.2012г. до деня на окончателното плащане.

По претенциите на страните за присъждане на разноски;

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – ищеца има право да получи от ответника направените разноски, съразмерно с уважената част от исковете, но е бил освободен от задължението за заплащане на съдебна такса и съдебни разноски, при условията на чл. 83, ал.1, т. 4 от ГПК.

Понесените от съдебния бюджет суми при условията на чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК - следва да бъдат възстановени от ответника. Така, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на настоящия съд сумата от 6 000 лева.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК- ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 800 лева за съдебни разноски, посочени в представения списък по чл. 80 от ГПК. В контекста на този въпрос, съдът обсъди направеното от ответната страна възражение за прекомерност на разноските, заплатени от ищеца за процесуално представителство, но намира това възражение за неоснователно. Цената на предявения иск, броя на проведените съдебни заседания, естеството на извършените процесуални действия в хода на делото пред настоящата съдебна инстанция мотивират изложения по- горе извод.

На третото лице– помагач не се дължат и то не е задължено за съдебни разноски.

 Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА „Б.И.“ АД с ЕИК********и адрес - гр. С., бул. „********да заплати на А.Х.С. с ЕГН ********** и съдебен адреса***, офис №4, на основание чл. 226 от КЗ/отм./ – сумата от 150 000 лева (сто и петдесет хиляди лева), представляващи обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на водача на лек автомобил „Мерцедес Е 350 СДИ” с рег. № ********, за причинени неимуществени вреди, поради смъртта на М.С.С. при ПТП на 07.09.2012г., заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 07.09.2012г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК – сумата от 10 800 лева (десет хиляди и осемстотин лева), представляваща разноски за процесуално представителство пред първата инстанция.

 

ОСЪЖДА „Б.И.“ АД с ЕИК********и адрес - гр. С., бул. „********да заплати по сметката на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК – сумата от 6 000 лева (шест хиляди лева), представляваща държавна такса, от заплащането на която ищеца е освободен.

 

Решението е постановено при участието на Агенция „П.И.”  с адрес за призоваване – гр. С., бул. „********, в качеството на трето лице- подпомагащо ответника.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Апелативен съд С., чрез жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

                                                                                                                         

     СЪДИЯ: