Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 243, 16.04.2019 год.,гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд Търговище, седми състав, в
публично заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОРЯНА ПЕТРОВА
Секретар : Михаил
Пенчев
като
разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 1684 по описа за 2018 год. на РСТ,
за да се произнесе,взе предвид следното:
Предявен е иск,с правно основание
чл.415 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, във вр. с чл.286 от ТЗ.
Ищецът твърди в исковата си молба, че
ответницата е имала задължение по договор за заем, сключен на 21.07.2016
година. На посочената дата е сключен между страните договор за потребителски
кредит № **********. Ответницата е получила в заем сумата от 500 лв., която е
следвало да погаси на 9 равни месечни вноски, в размер на 65.51 лв. Страните са
договорили, годишен лихвен процент в размер на 49.87 % и годишен процент на
разходите 41.17%. Така общото задължение по договора става 589.59 лв. Ответницата
е закупила и допълнителен пакет услуги в размер на 465.66 лв., а вноската по
този пакет е в размер на 51.74 лв. В резултата общото задължение по договора за
кредит и пакета допълнителни услуги е 1 055.25 лв., вноската е в размер на
117.25 лв. При забава на една месечна вноска с повече от 30 дни, настъпва
предсрочна изискуемост на договора, без
да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомен. Твърди се, че ответницата
е изпаднала в забава и съгласно чл.12.3 от Общите условия, договорът е
прекратен и обявен за предсрочно изискуем, на 14.02.2017 година. Ищецът твърди,
че е уведомил въпреки това длъжника за прекратяването на договора на 15.02.2017
г. Ищецът е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по отношение на дължимите суми. Заповедта е
връчена при условията на чл.47, ал.5, във вр. с чл.
47, ал.1 и ал.3 от ГПК, поради което на ищеца са дадени указания да предяви иск
за установяване на вземането си. С оглед на това е предявен и настоящия иск.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено,
съществуване на вземането му от ответницата, което е в размер на 700.33 лв.,
главница, която включва 349.90 лв., главница по договор за кредит, договорно
възнаграждение в размер на 43.16 лв. и 307.27 лв. възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение. Претендират се разноски в заповедното и в
настоящото производство.
Ответникът, чрез назначения си
особен представител оспорва предявените искове. Твърди се, че длъжникът не е
уведомен за обявената предсрочна изискуемост на кредита, а представения пакет
за допълнителни услуги представлява скрито увеличение на лихвите по договора за
кредит, което противоречи на добрите нрави и изискването за добросъвестно
упражняване на правата на страните по договора, което е в нарушение на ЗЗП, няма
доказателства, ответникът да се е възползвал от тези услуги.
След преценка на събраните по
делото доказателства съдът прие за установено следното : Видно от приложеното
по делото ч.гр.д. № 1095/18 год. на РСТ в полза на ищеца е била е била издадена
заповед за изпълнение и за сумата от 712.05 лв., представляваща неизпълнено
задължение по договор за кредит от 21.07.2016 г., от която 700.33 лв.,
главница, сумата от 11.72 лв., представляваща лихва за забава, за периода 04.09.2016
г. до 14.02.2017 г. Тази заповед е връчена на длъжника-ответницата в настоящото
производство, при условията на чл.47, ал.5, във вр. с
чл. 47, ал.1 и ал.3 от ГПК, поради което на ищеца са дадени указания да предяви
иск за установяване на вземането си, обстоятелство обуславящо правния интерес
от предявяване на иска. Ищецът е предявил иск за установяване на вземането му
за главницата от 700.33 лв., поради което заповедта е обезсилена в частта
относно лихвата за забава в размер на 11.72 лв.
В настоящият случай, не се спори от страните
по делото, че между тях е възникнало облигационно правоотношение по сключен
между страните Договор за потребителски кредит
Профи Стандарт № **********, по който ищецът е
кредитор, а ответницата- клиент, при подписани от страните ОУ, неразделна част
от договора за потребителски кредит /ДПК/.
Не е спорно, че сумата по кредита по този договор възлиза на 500 лв., като срока на
изплащане е 9 месеца, с размер на вноската- 65.51 лв., ГПР/%/ 49.87, Годишен
лихвен процент: 41,17%, лихвен процент на ден: 0,11, като обща дължима сума по
кредита е 589.59 лв.
Няма спор, че с процесния
договор за
потребителски кредит /ДПК/, ответницата е
избрала и закупила пакет от допълнителни услуги Бонус, за
който по силата на ДПК е подписано между страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
По избрания и закупен пакет от
допълнителни услуги, възнаграждението за същия е 465.66 лв., вноската за него е 51.74 лв. Така даденото общо
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги
е в размер на 1 055.25 лв., като общия размер на вноската е 117.25 лв.
Ищецът се позовава настъпила
предсрочна изискуемост на задълженията по договора, за доказването, на която е представено и приложено на л.42 от делото,
уведомление до длъжника, че договорът за кредит е прекратен и съответно
предсрочно изискуем, считано от 14.02.2017 година. Договорът е прекратен, тъй
като длъжникът-ответницата е преустановила изпълнението си по него.
При така установеното съдът прави следните
изводи : Безспорно е че ответницата има задължение в размера обективиран в Заповедта за изпълнение към ищеца. Безспорно
е, че ответницата е преустановила изпълнение на задълженията си към кредитора,
поради което последният е счел договора за прекратен и е обявил предсрочната му
изискуемост, предвидена в чл.12.3 от ОУ към ДПК, подписани и от длъжника.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика
от общите принципи на ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните.
Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и
представлява различен юридически факт. Съобразно т. 18 на Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, кредиторът следва да
е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ето
защо за настъпването на предсрочната изискуемост е необходимо уведомяването на
длъжника, за да може договорното изменение да прояви действието
си. В този смисъл е разрешението на т. 18 на Тълкувателно решение №
4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Допустимо е да се фингира недоставеното или само
изпратено от кредитора съобщение до длъжника като получено единствено в случай
че договорът между страните предвижда определени предпоставки и/или фактически
констатации, при наличие на които ще се счита, че е положена дължимата грижа да
се доведе до знанието на длъжника изявлението на кредитора, че е упражнил
правото си да направи кредита предсрочно изискуем. В случай че договорът за
кредит не обективира такава уговорка, уведомяването
на длъжника следва да бъде надлежно удостоверено посредством уредените в чл.
37–58 ГПК способи за връчване на книжа, вкл. връчване по възлагане от нотариус
(чл. 50 ЗННД), но не и чрез частен съдебен изпълнител (чл. 43 ЗЧСИ), който може
да удостоверява връчване на книжа само във връзка с образуваните пред него
изпълнителни дела или при изрично възлагане от съда в хипотезата на чл. 42, ал.
2 ГПК. В този смисъл Решение №
25/03.05.2017 г. на ВКС по гр. дело № 60208/2016 г., ГК, 2-о отд. В случая не
е налице уговорка в договора за кредит, която фингира недоставеното или само изпратено от кредитора
съобщение до длъжника като получено, при наличие на определени предпоставки,
които, ако са се осъществили ще се счита, че е положена дължимата грижа да се
доведе до знанието на длъжника изявлението на кредитора, че е упражнил правото
си да направи кредита предсрочно изискуем-уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени
в писмена форма и ще се считат за получени от кредитополучателя, ако по факс,
чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерската фирма с
обратна разписка достигнат до адреса за кореспонденция на кредитополучателят,
посочен в настоящия договор или в уведомлението за промяна на адреса. Доколкото
по делото няма представени никакви доказателства, че уведомлението за обявената
предсрочна изискуемост е достигнало да длъжника, съдът приема, че не е налице
уведомяване на последния за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Съдът в производството по чл.422 от ГПК
дължи произнасяне в рамките му, очертани в заповедта за изпълнение по чл. 410
от ГПК, като съгласно последната съдебна практика ТР № 8/2017, постановено по
т.д.№ 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, присъждането на вноските с настъпил падеж,
когато се претендира цялата главница по договор за кредит поради предсрочна изискуемост,
не представлява подмяна на основанието на иска, съответно произнасяне по
непредявен иск. Предсрочната изискуемост на вземането по договора за
кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение
преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието,
от което произтича вземането. Правното основание, на което се претендира
изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата
главница, е сключеният договор за кредит. Поради горното предявеният по реда на
чл. 422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост следва да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ. В случая действително предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника- ответницата по делото, но съдът
намира, че не могат да бъдат присъдени дори и падежиралите
вноски, с оглед на факта, че изпълнение се дължи по действителен договор.
Отношенията
на страните попадат под правната регламентация на Закона за потребителския
кредит (в сила от 23.07.2014 г. и намиращ приложение към процесния
договор). За съда съществува задължение служебно да следи за нищожността на
договорите, когато тази нищожност е пряко изводима от вида и съдържанието на
договора и без да има позоваване на нищожност , в какъвто см. е решение № 384
от 2.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК. Съгласно разпоредбата
на чл. 10,ал.1 от ЗПК, договорът следва да е сключен в писмена форма на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от
12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора, а в
разпоредбата на чл. 11,ал.1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени задължителните
реквизити на договора, като съобразно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията по чл. 10,ал.1, чл.11,ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 и чл. 12,ал.1,т.7-9
от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и в тази хипотеза,
съгл. чл. 23 от ЗКП, когато договорът за кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или
други разходи по кредита. В конкретния случай съдът приема, че изискването за форма
по чл. 10,ал.1 от ЗПК не е налице, тъй като макар договорът да е сключен в
надлежна писмена форма и на хартиен носител, видно от съдържанието му, същият е
с различен шрифт, което е установимо и без нужда от
специални знания, обстоятелство,
обуславящо недействителността му само на това основание, на осн. чл. 22 от ЗПК. На следващо място, съдът приема, че не
са налице изискванията по чл. 11,ал.1,т.9 от ЗПК-макар да е посочен фиксиран
лихвен процент, не са посочени условията за прилагането му; липсват и
изискванията по чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, като макар да е посочен годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, не са
посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 от ЗПК начин. При тези правни изводи следва да се приеме, че
договорът за кредит, сключен между страните на 21.07.2016 г. е недействителен
при условията на чл. 22 от ЗПК и не е породил валидно правно действие между
страните. Тук не става въпрос за недействителност на отделни клаузи на
договора, а недействителност в неговата цялост, обстоятелство обуславящо
отхвърлянето на предявените установителни искове за
съществуването на вземания по процесния договор, на осн. чл. 22 от ЗПК.
Що
се отнася до последиците от установената недействителност на процесния договор по чл. 23 от ЗПК, същите излизат извън
предмета на настоящия спор, доколкото съдът в производството по чл.422 от ГПК
дължи произнасяне в рамките му, очертани в заповедта за изпълнение по чл. 410
от ГПК. Както по-горе бе посочено, настоящото производство е образувано въз
основа на предявени искове по чл. 422 ГПК за установяване дължимостта
на парични вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Една от спецификите на това производство се изразява в това, че следва да е
налице пълна идентичност между основанието, на което е издадена заповедта за
изпълнение и това, на което се установява съществуването на вземането. Ищецът в
заявлението по чл. 410 ГПК е посочила като основание на своите претенции
договор за заем. Чл. 23 ЗПК, от друга страна, урежда коренно различно
основание. Тази разпоредба е аналогична на чл. 34 ЗЗД и се базира на принципа
за недопустимост на неоснователно обогатяване. Съгласно нея при установяване
недействителност на договора, т.е. в случаите, когато договорно правоотношение
не съществува, потребителят трябва да върне само заетата сума. В този см.
Решение № 152 от 28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7541/2013 г., IV г. о.,
Решение №18/16.02. 2016г. по т.д.№1880/2014г. на ВКС, Iт.о.
и др.).
С оглед задължението на съда да се произнесе по всички
доводи и възражения на страните, следва да се посочи,
съдът приема, че визираните от ищеца клаузи от процесния
ДПК и подписаното между страните Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги действително са неравноправни, съгласно
ЗЗП, респ. нищожни, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и добрите нрави.
Клаузите определящи задължение за плащане
на сума за включен пакет от допълнителни услуги са нищожни, тъй като заобикалят закона, като въвеждат
допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство и надхвърлящи
значително допустимите разходи по кредита определени в ЗПК.
Ответницата- клиент се е задължила срещу
предоставеното му от кредитора право да се възползва от всяка една от
посочените, съгласно уговореното в ОУ, да му заплати уговореното възнаграждение
в размер на 465.66 лв. за предоставянето
/респективно възможността за
предоставянето/ на тези услуги. Следва да
се отбележи, че в съотношение с искания кредит,
който е в размер на 500 лв., договореното възнаграждение за този пакет е
почти равен на размера на получения кредит, което е основание за извод, че е налице противоречие с принципите
на справедливост и равнопоставеност на участниците в
облигационната връзка и основния правен принцип за
защита на всеки признат от правото интерес.
Така определената сума по допълнителния пакет, следва да се приема, че реално оскъпява
кредита чрез въвеждане на допълнителни такси и комисионни, чиято цена не е
включена в определения в договора ГПР. Води до значително и драстично
увеличение на тежестта на изплащане на задължението по договора за кредит.
Действително страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на установените
в обществото морални норми, етични възгледи и правила за поведение. Накърняване на добрите нрави е налице, когато с
оглед установените в обществото норми на поведение и общоприетия морал, сделката
или договорът или тяхна отделна клауза, се явяват несъвместими с тях. Ответницата-
клиент дължи на кредитора възнаграждение за
предоставянето, респективно възможността за
предоставянето на допълнителни услуги от
избрания пакет Бонус, т.е. дължи
възнаграждение дори и в хипотеза на непредоставена насрещна еквивалентна на
възнаграждението престация от кредитора по договора. Поради
това и с оглед цената на тези услуги, те се явяват несъвместими с установените
в обществото норми на поведение и общоприетия морал и с принципа на
справедливост и равнопоставеност на участниците в
облигационната връзка. Като такива те са нищожни и не могат да породят правно
действие между страните по договора.
От друга страна дадените възможности в процесния пакет,
определено не могат да се приемат, че зависят само от волята на потребителя.
Напротив, последния е зависим от волята на кредитора. Така както са отразени
допълнителните услуги в пет точки,
определено не дават основание да се счита, че те са конкретни, а напротив. В
същото време няма данни, че ответницата е ползвала една или част от услугите, а
в договора за нея се поражда задължение
да заплати стойността им, независимо от това дали се е възползвала от тях. Нито
една от тези услуги няма стойностно
измерение, от което да се установява нейната тежест и да бъде съизмерима с
цената, която се заплаща за ползването на
тези възможности. Нито една от възможностите визирани по допълнителното
споразумение не е обвързана количествено и стойностно или във времето с
вноските по допълнителния пакет, дължими
от клиента ежемесечно.
Всички това дава основание да се приема, че
клаузите касаещи допълнителния пакет услуги действително са в противоречие с
разпоредбите на чл.
10а, ал.2-4
от ЗПК.
Този пакет
услуги противоречи и с разпоредбата на чл.
19, ал.4 от ЗПК. Това следва от обстоятелството, че с начисляването и
събирането на посочените суми по "Пакет
допълнителни услуги" не представлява
плащане за услуга, а реално представлява
прикрити разходи по кредита и с които разходи се надхвърлят ограниченията на
закона за максимален размер на ГПР. Тези
клаузи, регламентиращи заплащането на цената на услугата по т.нар. "Допълнителен пакет
услуги" са неравноправни по смисъла
на чл.
143 от ЗЗП. Посочената разпоредбата дава легално определение на понятието
"неравноправна клауза" в договор,
сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води
до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава
неизчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие.
В случая, от страна на кредитополучателя при
подписването на процесните клаузи тя плаща пълната
цена на тези услуги, но на практика
получаването им зависи единствено от волята на кредитора. Реално, независимо,
че тези услуги може да не бъдат ползвани,
т.е да не бъдат предоставени, това в нито един момент няма да бъде обвързано с
неплащане или намаляване на цената на този пакет
услуги.
След като, заемополучателят плаща
цена за получаване на услуга която е
изцяло във волята на търговеца, то това води до неравновесие между правата и
задълженията между последния и потребителя и оттам следва извод за неосъществяване хипотезата на чл.
143, ал.1, т.3 от ЗПК. В резултата следва да се приемат за нищожни, по смисъла на чл.
146, ал.1 от ЗЗП.
Освен изложеното атакуваните допълнителни
клаузи на практика представляват въвеждане на задължение на едната страна по
договора да заплати за нещо, което
страната има по силата на самия закон- правото на страните да променят срока на
падежа на договора, както и свободата им да отложат една или повече погасителни
вноски, което води до значителна неравноправност на същите.
Освен цитираните клаузи по договора за
допълнителни услуги, нищожни са и клаузи в самия договор за потребителски
кредит, нищожност на договора като цяло.
С оглед на изложените мотиви, съдът
намира, че предявените искове са неоснователни и като такива, следва да бъдат
отхвърлени.
Водим от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Профи Кредит Б. “ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Б. “ № 49,
бл.53Е, вх.В, представлявано от С. Н. Н. и И. Х. Г. , действащи чрез пълномощник
юрисконсулт Р.И. против Д.С.А., ЕГН ********** ***, представлявана от назначения му особен представител адв.Л.М. ***, установителен иск
за съществуване на вземания за сумата от 700.33 лв., представляваща главница,
ведно със законната лихва, считано от 09.05.2018 год., до окончателното
плащане, претендирана като предсрочно изискуема по договор
за потребителски кредит № № **********
от 21.07.2016, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение на
осн. чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, № 613 от 25.06.2018 г.
по ч.гр.д.№ 1095/18 по описа на РСТ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, на осн.
чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, във вр. с
чл.286 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,пред Търговищкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :