М О Т И В И
Към решение по НАХД № 758/2016 г. по описа на КРС
По отношение на обвиняемия М.О.К. е внесено предложение от Р.п.К.
за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по реда на чл.78 А от НК, за престъпление по чл.191 ал.1 от НК, за
това, че от 09.12.2014 г. до 03.02.2015
г. в гр. К., обл. П., като пълнолетно лице, без да е сключил брак е заживял
съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст, а именно- Г.С.И.
с ЕГН **********.
Р.п.К. представлявана от прокурора Свилен Братоев счита вината на
подсъдимия за безспорно доказана, поради което пледира да бъде освободен от
наказателна отговорност по реда на чл.78 А от НК като му бъде наложено
административно наказание в минималния размер от 1000 лв.
Обвиняемият К., явявайки се лично в
първото по делото съдебно заседание, дава обяснения, като признава вината си по
повдигнатото му обвинение и не оспорва фактите, изложени в обстоятелствената
част на постановлението на прокурора. Редовно уведомен, обвиняемият не се явява
в следващо съдебно заседание и не взема становище по същество.
Съдът
като разгледа делото в рамките на фактическите положения, отразени в постановлението
на РП К. и след преценка на доказателства, събрани по делото, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна
следното:
Обвиняемият М.О.К., ЕГН ********** е роден на *** ***. ****.******.****. Не е женен, но
живее на съпружески начала с Г.И., заедно с роденото от съжителството им дете. Работи
като работник по сглобяване на детайли в „****“ ЕООД. Не е осъждан. Живущ ***, П.
обл., ул.“К.“ № *.
Пълнолетният М.О.К. *** и непълнолетната Г.С.И., ЕГН **********
от гр. П. се запознали на 01.12.2014 г. в гр. П. и още при запознанството им и
първата им среща се харесали взаимно. След няколко дни се срещнали още веднъж,
като за тези срещи Г.И. криела от родителите си. На втората среща двамата се
разбрали да се оженят.
На 09.12.2014 г., след предварителна уговорка с М.К., Г.И.,
без знанието на родителите си, избягала от дома си в гр. П.. М.К. *** с
братовчед си А.Т. и взели Г.И., с цел да заживее съпружески с нея. Едва след
като пристигнали в гр. К., обв. М.К. се обадил по телефона на майка си- св. Н.К.,
за да я уведоми, че е довел снаха в дома им. От дома на М.К., Г.И. се обадила
на родителите си, за да им каже, че се е оженила и че се намира в гр. К.. До
този момент Г.И. криела намеренията си от родителите си, защото се страхувала,
че няма да й разрешат да се ожени. Г.И. сама и доброволно взела решението да
тръгне с обв. М.К. ***, с намерение да се ожени за него. Не била насилвана и
принуждавана за това от страна на М.К..
Още същата вечер, на 09.12.2014 г., родителите й- С.И.И.
и И.М.М., и по-големият й брат- Е.С.И. пристигнали в гр. К.. Те били много
ядосани от това, че Г.И. избягала и имали намерение да я приберат обратно. След
като пристигнали в дома на обв. М.К. ***, Г.И. заявила на родителите си, че с
обв. М.К. се обичат и искат да се оженят. Едва тогава помолила за тяхното
разрешение. Казала на родителите си, че до този момент с обв. К. не са имали
сексуален контакт. След разговор, при който Г.И. показала ясно на родителите
си, че няма да се върне в дома си в гр. П., родителите й се съгласили тя да
заживее с обв. К..
Към дата 09.12.2014 г., когато заживяла съпружески с К.,
Г.И. нямала навършени 16 години, тъй като била родена на *** г. Навършила 16
години на 03.02.2015г., т.е. 1 месец и 24 дена, след като заживяла на
съпружески начала с пълнолетния М.К..
След като заживяли заедно, на 20.01.2015 г. направили
годеж, съгласно обичаите си. След което И. забременяла и на 15.09.2015 г. родила
дете- момиче О.М. К., което М.О.К. припознал като свое дете. Двамата полагали грижи за детето си като добри родители. За
това свидетелства и Т.Д.- социален работник в Отдел „Закрила на детето“ при ДСП
гр. К., която наблюдавала случая. Същата при лична проверка констатирала, че
бебето се отглеждало в добра хигиенна среда, задоволявали се потребностите му и
му било осигурявано медицинско обслужване.
От самото начало на съвместното си съжителство обв. М.К.
и Г.И. живели в дома на обвиняемия, находящ се в гр. К., ул.“К.“ №*. За
препитанието им се грижел обв. М.К.. Разчитали и на помощта майката на обв. К.-
св. Н.К..
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателства- обясненията на обвиняемия К., показанията на свидетелите Г.И., Н.К.,
А.Д., Е.И., С.И., И.М. и Т.Д., както и приобщените писмени доказателства- социален
доклад от ДСП К., удостоверение за раждане на Г.И., удостоверение за раждане на
М.К., удостоверение за раждане на О.М. К.,***, справка НБДН, характеристични справки
на М.К. и Г.И., заверено копие от трудов договор и справка от „****“ ЕООД,
длъжностна характеристика и справка за съдимост.
Събраните
по делото писмени и гласни доказателства, съдът кредитира при постановяване на
решението, тъй като същите са последователни, безпротиворечиви и пряко касаещи
предмета на доказване по делото. Обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност
водят до единствения, категоричен и безспорен извод за това, че обвиняемият К.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.191 ал.1 от НК.
Обект на престъпление по чл.191 от НК са обществените
отношения, свързани с нормалните брачни и семейни отношения и отношенията,
свързани с нормалното развитие на подрастващите субект на престъплението е
пълнолетно лице от мъжки пол. Изпълнителното деяние се изразява в заживяване на
съпружески начала с ненавършило 16- годишна възраст, непълнолетно лице от
женски пол. Престъплението е резултатно. Неговият престъпен резултат се
осъществява чрез съпружеският живот на двамата.
От субективна страна
деянието е извършено при пряк умисъл, с целени и настъпили обществено
опасни последици. Подсъдимият, съзнавайки запретеността на поведението си и
възрастта на свидетелката И., въпреки това е заживял на семейни начала с нея.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да бъде наложено на обвиняемия К. за извършеното от него престъпление по
чл.191 ал.1 от НК е предвидено лишаване от свобода до две години или с
пробация, както и обществено порицание. Подсъдимият е неосъждан, към момента не
е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78 А от НК и от
деянието не са настъпили имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Съдът,
като взе предвид изброените по- горе обстоятелства намира, че по отношение
подсъдимият К. са налице всички императивни изисквания на чл.78 А от НК за
освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание- глоба. При определяне вида и размера на наказанието, съдът отчете
невисоката степен на обществена опасност на деянието по чл.191 ал.1 от НК,
което не осъществява признаците на „тежко” по смисъла на чл.93 т.7 от НК
престъпление, както и ниската степен на обществена опасност на дееца, който има
добри характеристични данни и при извършване на престъплението е мотивиран от
културата на етноса, към който принадлежи, както работи и полага грижи за
свидетелката И. и роденото от семейното им съжителство дете- О. К.. Тези
обстоятелства, съдът отчита като многобройни, смекчаващи отговорността на
подсъдимия, които предпоставят определяне на наказание в минималния, предвиден
от закона размер, а именно глоба от 1000 лв. С така определеното по вид и
размер наказание, съдът намира, че ще се изпълнят целите на наказание, като
преди всичко ще се въздейства предупредително и превъзпитателно по отношение на
подсъдимия, и същевременно ще се въздейства възпитателно и предупредително по
отношение на останалите членове на обществото.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ